Сърце от пламък

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Блеър се прибра в къщи в ужасно настроение. Не разбираше внезапно избухнали гняв на Леандър, както и своето вълнение. Майка й седеше в салона, заобиколена от стотици кутии.

— Какво е това? — попита разсеяно Блеър.

— Сватбени подаръци за теб и Хюстън. Искаш ли да разгледаш някои от твоите?

Блеър мрачно изгледа красивите опаковки и кратко поклати глава. В никакъв случай не искаше да й напомнят за сватбата, която надали щеше да се състои. Не можеше да си представи, че след всичко станало Леандър все още я иска за жена.

Обади се в хотела на Алън и остави съобщение, че двамата трябва да бъдат в болницата в осем часа на другата сутрин. После се качи горе и побърза да се напъха в горещата вана.

Когато след час слезе в салона, там беше и Хюстън — рядко събитие, защото по това време тя обикновено беше някъде с Тагърт. Сестра й отваряше пакет след пакет и подробно разказваше на Оупъл за сватбените приготовления. Изрази възхищението си от подаръците, пристигнали от източния бряг, изпратени от семействата Вандербилт и Астор. Досега Блеър познаваше тези имена само от вестниците, но скоро Хюстън щеше да се омъжи тъкмо за един от членовете на това изискано общество.

Без всякакво настроение тя приседна на един диван.

— Видя ли вече роклята, Блеър? — попита Хюстън, докато разопаковаше грамадна кристална купа, която струваше цяло състояние.

— Каква рокля?

— Нашата сватбена рокля естествено — отговори великодушно Хюстън. — Направих твоята досущ като моята.

Блеър усети, че не може да остане повече в тази стая, в която цареше предсватбена треска. Може би Хюстън се въодушевяваше до крайност при гледката на няколко подаръка, но не и тя.

— Мамо, днес не съм много добре, ще се кача в стаята си да полегна и да почета малко.

— Разбира се, мила — отговори Оупъл, която беше заровила ръце чак до раменете в някакъв сандък. — Ще изпратя Сюзън да ти донесе нещо за ядене. О, сетих се, че преди малко се обади един млад мъж и помоли да ти предам, че утре сутринта няма да дойде в болницата. Доколкото разбрах, името му е мистър Хънтър.

От тази новина настроението на Блеър спадна под нулата. Тя беше виновна за всичко. През последните дни безсъвестно беше пренебрегнала Алън.

Утрото дойде бързо, но настроението на Блеър почти не се подобри. Поне пациентите отклониха вниманието й от собствените й проблеми — но така беше само докато в болницата пристигна Леандър. В сравнение с неговото лице нейното беше същински слънчев лъч. Само за два часа й се разкрещя цели четири пъти, упрекна я, че има още много да учи, ако иска да стане пълноценен лекар. Много й се искаше да го наругае както трябва, но след кратък поглед към лицето му се задоволи да каже: „Прав сте, сър!“ — и се опита колкото се може по-точно да следва указанията му.

В единадесет часа се наведе над едно малко момиче, чиято ръка беше наместила, и в този миг зад нея се появи Алън.

— Така си и мислех, че ще те намеря в болницата с него.

Блеър се усмихна на момиченцето.

— Аз работя Алън.

— Трябва да поговорим — на четири очи, не пред цялата болница!

— Е, добре, ела с мен.

Тя го отведе надолу към кабинета на Леандър. Не познаваше добре болницата и това беше единственото място, където можеха да разговарят спокойно. Надяваше се само, че през това време Лий няма да се върне в кабинета си и да ги види.

— Веднага трябваше да се сетя, че ще ме доведеш в неговата стая! Ти явно се чувстваш отлично тук. Без съмнение прекарваш много време в този кабинет.

Алън объркано се вгледа в Блеър, когато тя се отпуска в едно кресло, закри лицето си с ръце и избухна в плач. В следващия миг падна на колене пред нея.

— Не исках да те обидя, мила!

Блеър се опита да спре пороя от сълзи, но не успя.

— Всички се заяждат с мен. на никого не мога да угодя. Мистър Гейтс започва да ругае още щом ме види. Хюстън ме мрази, Леандър поти не ми говори, а сега идваш и ти…?

— Но каква причина има Уестфийлд да ти се сърди? Та той печели с развети знамена!

— Печели? — Блеър извади кърпичка от бялата престилка и шумно издуха носа си. — Той изобщо не ти е съперник. Каза, че е разбрал, че те обичам, и вече няма да участва в състезанието.

Алън се изправи и застана до бюрото на Леандър.

— Защо тогава си по цял ден с него? От седмица насам го следваш по петите!

— Той каза, че ще работим двамата, докато си замина. Каза, че с никого не е работил толкова добре, както с мен. Покани и двама ни да му помагаме в болницата.

— Никога в живота си не съм вижда толкова коварно и нахално същество като този мъж! — избухна Алън и се заразхожда напред-назад из кабинета. — Нима не проумя поредния му трик? — Той спря пред Блеър и продължи: — Много добре знае, че си луда по всичко, свързано с медицината, и използва слабостта ти, за да те държи близо до себе си. Естествено кани и мен да взема участие във вашата работа. Той отдавна е лекар и има голям опит. В сравнение с него аз съм нищо. Седя и гледам като идиот, докато той с всеки миг се издига в очите ти!

— Това не е истина! Леандър каза, че иска да работи с мен, а ние с него наистина сме добър екипи. Понякога ми се струва, че всеки чете мислите на другия.

— След всичко, което чух, ми стана ясно, че си прочела мислите му още първата вечер, която сте прекарал заедно!

— Кой сега е коварният от двама ви?

— Просто се опитвам да се отбранявам — отвърна Алън. — Разбираш ли, Блеър, не мога да понеса непрекъснато да ме правят на глупак. Аз съм лекар, но още не съм завършил образованието си, а трябва да се конкурирам с човек, който има няколкогодишен опит като хирург. Аз съм израсъл в град, а той ме кара да се състезаваме в гребане и яздене. Естествено, че няма да се представя добре.

— Алън, нима още не си разбрал? Леандър се оттегли от състезанието. Вече нямаш съперник. Той не ме иска за своя жена. Ще остана в Чандлър, докато се омъжи сестра ми, и после двамата ще се махнем оттук. Дори храня надежда, че Хюстън все пак ще се омъжи за Леандър.

За момент Алън я изгледа изпитателно.

— Виждам, че част от теб действително вярва в това, което ми разправяш. Но чуй каква още ти кажа: Уестфийлд не е отстъпил. Този негодник ми съперничи толкова усилено, че непрекъснат се чудя на неговата упоритост. А щом си мислиш, че в понеделник няма да има сватба, защо тогава не спря подготовката за двойната венчавка? Нима ще стоиш най-отпред и ще гледаш как сестра ти сключва брак, докато по масите се трупат двойни подаръци? Питам те: какво ще правиш с твоята половина?

Той опря ръце на креслото и я погледна право в очите.

— А що се отнася до брака на Хюстън с твоя любим доктор — не вярвам, че ще понесеш подобна гледка!

— Стига толкова — прозвуча гласът на Леандър откъм вратата.

— Съвсем не стига — отговори раздразнено Алън и се изправи срещу него.

— Ако желаете да се биете с мен…

Леандър млъкна, защото Блеър скочи и застана между двамата.

— Врече е да вземеш решение, Блеър — заяви Алън. — Заминавам с влака, който тръгва от гарата в четири следобед. Ако не дойдеш, тръгвам сам. — И излезе от кабинета.

Блеър остана сама с Лий. Той помълча малко и после нежно сложи ръка на рамото й.

— Блеър… — заговори той, но тя го отблъсна.

— Смятам, че Алън е прав. Време е да взема решение и да престана с тия детски игри.

Тя избяга от болницата и се прибра пеш в къщи.

Когато се озова в статията си, взе лист хартия и внимателно записа всичко, което говореше за и против заминаването й с Алън. Намери пет сериозни, истински причини, поради които трябваше да се махне от този град. Като се започне с общите размисли за тесногръдието на жителите му и се стигне до строго личния мотив да освободи Хюстън от чувството, че е задължена да се омъжи за милионер.

Имаше само една причина да не напуска Чандлър: никога повече нямаше да види Леандър. Нямаше и да работи в новата му клиника, макар че Алън вероятно беше прав в твърденията си, че плановете са просто примамка, която му осигурява победа в състезанието.

Блеър се изправи. Нищо, че не можеше да работи тук. Очакваше я болницата „Свети Йосиф“ в Пенсилвания. Погледна униформата си и разбра, че няма да вземе нищо освен нея. Не биваше да напуска къщата с пътна чанта, защото домашните щяха да я засипят с въпроси. Можеше да вземе само лекарската си чанта и дрехите, които носеше на гърба си. Смачка списъка и го стисна в ръка. Можеше да й потрябва, за да й напомни защото постъпва така.

В партера майка й беше заета с подреждането на подаръците. Хюстън беше излязла. Блеър се опита да намери думи, с които да се обърне към майка си — да й каже сбогом, без тя да разбере. Но Оупъл беше погълната от заниманието си и усърдно броеше сребърните съдове и прибори.

С вирната брадичка Блеър излезе и тръгна към гарата. Докато вървеше по улиците, тя започна да гледа с други очи на оживения малък град. Може би не беше толкова нищожен, колкото го мислеше досега. Не беше Филаделфия, но си имаше своите предимства. Три файтона изтракаха покрай нея и седящите в тях хора я поздравиха:

— Здрасти, Блеър-Хюстън!

Днес това двойно име звучеше приятно в ушите й.

Като наближи гарата, започна да размишлява какво ли ще стане след заминаването й: дали Хюстън ще се омъжи за Леандър, да дали майка й ще разбере изчезването й, дали Гейтс ще я намрази още повече?

В три часа и четиридесет и пет минути Блеър пристигна на гарата и от пръв поглед установи, че Алън още го няма. Застана на перона с чанта в ръка, стисна в другата списъка с причинете и си помисли, че преживява последните си минути в този град, наречен на името на баща й. След скандала, който беше предизвикала, като не само отне годеника на сестра си, а и четири дни преди сватбата избяга с друг, надали щеше да види отново града преди деветдесетия си рожден ден.

— Значи все пак реши — чу зад гърба си познат глас. Обърна се рязко и видя Леандър, седнал на една пейка.

— Сметнах, че е редно да дойда на гарата и да ти кажа сбогом — продължи той.

Блеър пристъпи към него, листчето падна от ръката й и преди да успее да го вдигне, Леандър го сграбчи и веднага се зачете.

— Както виждам, загубил съм срещу вуйчо Хенри и комплекса за вина.

Блеър изтръгна листа от ръката му.

— Постъпката ми е непростима. Ако мога да загладя стореното, ще го направя.

— Сестра ти не изглеждаше много нещастна, когато я срещнах преди малко. Зяпаше оня Тагърт, сякаш очакваше да й свали луната от небето.

— Хюстън е полудяла по парите му.

— Може и да не разбирам много от жени — изфуча той, — но съм сигурен, че не е влюбена в парите му. Смятам, че онова, което харесва у него, е… хм, доста по-лично.

— Как смееш да говориш подобни неща за Хюстън?

— Тогава ти имаш късмет, че се омъжваш за идеален съпруг като Хънтър, а не за примитивен тип като мен. Само защото правя някои неща с тялото ти, които те карат да плачеш от удоволствие, защото се чувстваме добре, когато сме заедно, и сме превъзходен екип в болницата, не е нужно да се женим. Доколкото разбрах, ти го биеш дори на тенис.

— Радвам се, че не се омъжвам за теб. Никога не съм го искала.

Чу шум и се обърна по посока на релсите. Влакът влизаше в гарата. Леандър се изправи.

— Няма да седя тук и да гледам как се правиш на глупачка. — Той мушна ръце в джобовете на панталоните си. — Ще бъдеш нещастна, но ти не заслужаваш друго. — Рязко се завъртя и тръгна към изхода.

За миг Блеър се изкуши да изтича след него, но бързо се овладя. Вече беше взела решение и трябваше да го спази. Това беше най-доброто за всички засегнати.

Влакът спря на определения коловоз, но Алън все още го нямаше. Тя тръгна напред по перона, докато във влака се качиха двама мъже, после още един мъж и една жена. Кондукторът даде знак на машиниста, че са готови за тръгване.

— Почакайте малко. Още един човек трябваше да пътува.

— Щом го няма, значи е изпуснал влака. — Кондукторът вдигна ръка.

Блеър невярващо се загледа във влака, който бавно излезе от гарата. Седна на пейката и зачака. Може би Алън просто беше закъснял и щеше да дойде за следващия влак. Седя на перона два часа и четиридесет и пет минути, но Алън така и не се появи. Попита на гишето дали някой като него си е купил билет. Да, тази сутрин купил дори два билета — за влака в четири часа.

Блеър почака още половин час на перона и после бавно се отправи към къщи.

Значи така се чувства изоставената годеница, мислеше тя. Странно, но не беше чак толкова лошо. Колкото по се приближаваше към къщи, толкова по-леко й ставаше. Може би утре пак ще работи с Леандър в болницата.

Когато влезе през главния вход къщата беше тиха като гроб. Само в салона светеше. Блеър отиде там и за своя изненада завари майка си и Леандър, седнали кротко един до друг, вдълбочени в тих разговор, сякаш се намираха на погребение.

Когато Оупъл забеляза дъщеря си тя, бавно, много спокойно отпусна гергефа си и се свлече в безсъзнание на дивана. Леандър я изгледа слисано, долната му челюст увисна а и тънката пура падна от устата му на пода. Дългите ресни на едно табуретка веднага се подпалиха.

Блеър беше толкова възхитена от посрещането, че остана на мястото си с ухилена физиономия. След секунди в салона влетя Сюзън и пронизително изпищя.

Крясъкът съживи всички. Лий побърза да угаси пожара. Блеър затупа майка си по ръцете, докато тя дойде на себе си, а Сюзън хукна към кухнята да приготви силен чай.

Щом Оупъл се озовава на обичайното си място в креслото, Леандър сграби Блеър за раменете и започна да я разтърсва.

— Надявам се, че оная проклета рокля ще ти стане, защото в понеделник ще се оженя за теб! Разбра ли ме добре?

— Лий, причиняваш й болка! — изхълца Оупъл.

Но Леандър не спираше да я разтърсва.

— А тя, тя едва не ме уби! Разбра ли ме, Блеър?

— Да, Леандър — успя най-после да отговори тя.

Той я бутна на дивана и изскочи като луд от салона.

С треперещи ръце Оупъл вдигна гергефа си от килима.

— Смятам, че вълненията, които преживях през последните две седмици, са достатъчни за до края на живота ми — проплака тя.

Блеър се облегна назад и се усмихна.