Сърце от пламък

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА

Блеър последва Лий по тясната пътека на лосовете през гъсти храсталаци от млади дъбове, после през обширно пасище и накрая право нагоре по един стръмен склон. Кората на ясените беше изгризана от лосове, много от дърветата бяха изсъхнали и падналите стебла препречваха пътя им. Навсякъде се виждаха изпражненията на тези грамадни и силни животни, които с настъпването на пролетта се бяха отправили на север.

Лий й посочи ястреба, кацнал на един клон, и я запозна с имената на някои цветя, които растяха по склона. Когато усещаше, че се е разбързал, той веднага забавяше крачка и грижливо отмахваше дълбоките клончета, които шибаха лицето й.

Щом се покатериха на тесния гребен на планинското било, което от другата страна се спускаше стръмно надолу и беше обрасло с огромни борове. Лий се отпусна на земята край едно паднало дърво, облегна се на него и разтвори ръце. Блеър уморено се сгуши в него и се загледа в планинските върхове, които се губеха в синята мъгла. Ръката й беше пъхната в неговата.

— Какво искаше да каже шерифът с това, че си си намерил достойна партньорка? — попита тя.

Лий затвори очи и обърна лице към слънцето.

— Като дете няколко пъти имах проблеми със закона. Той така и не ми го прости.

Блеър се изправи като свещ.

— Ти?! Имал си конфликти с властта? Та ти винаги си бил пример за подражание — мечтата на всяка майка!

Той се усмихна, без да отваря очи, и отново я привлече към себе си.

— Знаеш много малко за мен. Не съм такъв, за какъвто ме смяташ.

— Разкажи ми тогава какво си сторил и защо никога не съм го узнала. Убедена съм, че на първа страница на чандлърския вестник е било написано: Нашият светец Леандър се спъна по пътя на добродетелта.

Леандър се ухили още по-широко.

— Не си узнала, защото баща ми по някакъв начин успя да прикрие постъпката ми, пък и работата стана не в Чандлър, а в Колорадо Спрингс. Какво направих тогава ли? Ами оставих се да ме ранят с два куршума.

— Стреляли са по теб? — прошепна уплашено Блеър. — Не съм видяла белези по тялото ти.

— Значи не си ме гледала достатъчно добре. Като се приближа до теб, ти веднага се нахвърляш отгоре ми.

— Но това не е вярно… — понечи да възрази Блеър и млъкна посред думите си, защото знаеше, че мъжът й е прав. — Как стана тази работа? — прибави тихо тя.

— Бях четиринадесетгодишен и с баща ми заминахме за Колорадо Спрингс. Той трябваше да разговаря с един свидетел на свой клиент. Беше се уговорил да се срещне с него в хотела край брега на реката. След обяда излязохме от хотела, когато проехтяха изстрели и някой изкрещя, че крадци нападат банката. Погледнах надолу по улицата и видях половин дузина мъже с кърпи на лицата, които се носеха право срещу нас. Без да размишлявам дълго, аз просто действах. В уличката до хотела беше оставена каруца, запрегната с четири коня и натоварена с торби фураж. Скочих на капрата и с крясъци подкарах конете право към бандитите, за да препреча пътя им.

— Тогава ли стреляха срещу теб?

— Закарах колата напреки на улицата, но нямаше как да скоча от нея. Конете щяха да избягат и да освободят пътя.

— Значи си останал на капрата и си ги задържал — промълви с възхищение Блеър.

— Останах горе, докато шерифът настигна грабителите.

— И какво стана после?

— Баща ми ме смъкна от каруцата и ме отнесе при лекаря, който извади единия куршум — другият просто беше пробил ръката ми. Накара ме да пия от една бутилка, докато се напия, и, кълна ти се, махмурлукът беше много по-страшен от дупките в тялото ми.

— Но благодарение на теб крадците са били заловени!

— И прекараха доста време в затвора. Междувременно излязоха на свобода. Ти даже се запозна с един от тях.

— Аз? Кога?

— Вечерта, когато отивахме на приема у губернатора. Спомняш ли си самоубийцата от Ривър стрийт? А мъжа, който ни чакаше отвън при файтона? Не мисля, че ти хареса особено много.

— Комарджията — промълви Блеър и си припомни похотливите му погледи.

— Това е само едно от многобройните му занимания. Льо Голт прекара десет години в затвора на Колорадо Спрингс.

— Заради теб! — прошепна Блеър. — Сигурно те мрази. Толкова време е бил зад решетките.

— Сигурно — промърмори небрежно Лий. После отвори очи и я погледна. — Но и ти едно време ме мразеше, така ли беше?

— Е, не може да се каже, че съм те мразила… — започна Блеър, но с усмивка спря. — Къде беше през сватбената ни нощ?

— Искаш ли да видиш белезите от куршумите?

Много й се искаше да му изкрещи, че за кой ли път отклонява въпроса й, но само здраво стисна устни и замълча. Лий пъхна ръка под брадичката й.

— Меденият месец не е време за сръдни и обидени погледи. Какво ще кажеш да ти разправя за някои от подвизите си като акушер — например за тримата близнаци, които извадих на бял свят?

Блеър не проронваше нито дума.

— Първото беше седалищно.

Никаква реакция.

— Родиха се един месец по-рано. Излизаха през интервал от един час и за да ги запазим живи, трябваше…

— Какво трябваше? — попита след минута Блеър.

— О, нищо. Не беше толкова интересно. В три медицински списания съобщиха за случая. Или бяха четири? — Той вдигна рамене. — Всъщност това не е важно.

— Защо писаха в списанията?

— Защото нашият метод да запазим живота им… Но това вероятно не те интересува. — Той се прозя и отново се облегна на дървото.

Блеър се нахвърли върху него със стиснати юмруци.

— Кажи ми, веднага ми кажи! — извика тя и двамата се претърколиха по тревата. Когато Блеър се озова отдолу, Лий спря.

— Ще ти го кажа. Но и ти трябва да ми издадеш една от твоите тайни.

— Нямам тайни — отговори с гневно святкащи очи Блеър. Не можеше да му прости отказа да й каже къде е бил през сватбената им нощ.

— Напротив, имаш. Кой напъха змиите в кутията ми за храна и щурците в кутията за моливи?

Блеър невинно затрепка с мигли.

— Не съм съвсем сигурна, но вероятно е била същата личност, която напълни обувките ти с карамели, заши ръкавите на якето ти, поръси с лют пипер сандвичите ти и…

— На градинското увеселение на майка ми! — прекъсна я Лий. — Седях, ядях сандвичите и си мислех защо ли са толкова люти. Но не можех да се проявя като страхливец, щом останалите си хапваха най-спокойно. Само че пиперът едва не ме уби! Как успя да го направиш?

— Дадох едно пени на Джими Самърс и му поръчах да отвърже мръсния си пес, щом изпусна лъжичката си на земята. Кучето избяга в градината и тъй като ти открай време си беше самарянин, веднага се втурна да го гониш. Всички гледаха подире ти и аз имах достатъчно време да поръся сандвичите ти с лют пипер. Струваше ми се, че ще експлодирам, защото едва сдържах смеха си. Ти седеше насреща ми целият окъпан в пот но смело ги изяде до последната троха.

Лий поклати глава, без да я пуска.

— Ами кравешкото лайно в шапката, с която ходех на риболов?

Тя кимна.

— А рисунката на мис Елисън на тетрадката ми?

Блеър отново кимна.

— Никой ли не те заподозря?

— Напротив. Веднъж баща ти ме хвана на местопрестъплението. Хюстън ми каза, че отиваш да ловиш риба, затова се промъкнах у вас, изсипах червеите, които беше накопал, и сложих в кутията един слепок. За съжаление точно тогава се появи баща ти.

— Представям си как ти се е накарал. Никога не е проявявал разбиране и към лудориите на Нина.

— Каза, че от мен никога няма да стане истинска дама.

— Прав е бил — заяви тържествено Лий и започна да се отърква о нея. — При теб и дума не може да става за дама. Ти си жена от плът и кръв. — Той се ухили. — С достатъчно плът на нужните места.

Очите й се разшириха.

— Нима искате да отнемете целомъдрието ми, сър? О, недейте, това е единственото, което ми остава.

— Не заслужавате дори това, като си помисля за всичките ви номера, млада госпожо — отговори с тих, похотлив глас Лий. — Съдът ви обявява за виновна. Очаква ви заслужено наказание.

— О! — прошепна с умолително вдигнати межди тя. — Трябва ли да слагам карамел в обувките си?

— По-скоро сметнах, че е редно да ви превърна в своя любима робиня до края на живота ви.

— Но това е твърде сурово наказание за малко карамел в обувките ви!

— Наказвам ви също за лютия пипер и… — Очите му се разшириха. — Ти ли поръси енфие в бисквитите ми? И нацапа със сажди далекогледа на баща ми, когато го донесох за пръв път в училище.

Тя кимна и почувства искрени угризения на съвестта при мисълта за множеството злобни номера, които му беше погаждала. Лий я изгледа с истинско страхопочитание.

— Знаех, че си участвала в някои от тия истории, но винаги мислех, че за повечето е отговорен Джон Лехнер. Срещнах го преди четири години в Ню Йорк и като си спомних всичко, което ми беше причинил той — както аз си мислех! — здравата го натупах.

— Искаш да кажеш, че си отмъстил за злобните му дела?

— Били сме се стотици пъти. Години наред ходех със синини, получени от непрестанните ми битки с Джон. — Той се ухили. — Като си помисля сега, че е бил невинен! А що се отнася до номерата, за които бях сигурен, че са твоя работа — какво можех да направя? Ти си шест години по-малка от мен и като си спомня как ме наби баща ми, когато веднъж ти ударих шамар, и до днес не ми е минала през ума мисълта да посегна на някое младо момиче.

— Значи сега ще плащам за стореното през детските си години — въздъхна пресилено Блеър. — Тежък е животът.

— Не е толкова трудно, колкото си мислиш — отговори с крива усмивка Лий.

— Добре, че съм лекарка и не е лесно да ме уплашиш.

— Но аз не почувствах влечение към теб само заради медицинските ти умения.

— Така ли? Защо тогава?

— Заради упоритостта, с която се стремеше да спечелиш вниманието ми. Дълго се съпротивлявах, но вече не мога.

— Бедничкият — промърмори уморено тя.

— Обичам послушни жени — заяви той, мушна ръка под ризата й и се зае нежно да масажира гръдния й кош. Ръцете му непрекъснато се плъзгаха към гърдите й.

Блеър беше изненадана, че отново го желае, но когато почувства ръцете му върху голото си тяло, всичко беше като за пръв път. Когато порасна, тя бързо забрави детските си лудории. Тогава смяташе, че само омразата към него я е подтиквала към подобни номера — искала е да го накаже, че й е отнел Хюстън. Но сега се питаше дали наистина не е искала просто да привлече вниманието му.

Когато Лий вдигна глава и започна да разкопчава ризата си, тя взе лицето му в ръцете си.

— Още не разбирам какво означаваш за мен — прошепна тя.

Лий се усмихна с истинска нежност.

— Наистина ли? Е, ще го проумееш, като останеш при мен още малко. Вече зная нещо за теб, Блеър — ти си изключително силен противник. Вярваш ли, че ще се бориш също така упорито за мен, както досега се бореше против мен?

— Не зная — отговори смутено тя. Все още чувствата й към този мъж бяха двойствени. Цял живот беше негов враг. Опитваше се по най-различни начини да го уязви. Въпреки това успя да провали сватбата на сестра си с него. Защо? Защо легна с един мъж, когото беше смятала за свой враг?

Лий свали ръцете й и целуна дланите.

— Ако се опитваш да намериш отговор на житейските загадки, само ще си пилееш времето. — Той свали ризата си.

Любиха се нежно, внимателно, като Лий непрекъснато наблюдаваше лицето й и търсеше реакциите й. Целуваше връхчетата на пръстите й и топлите му влажни устни караха тялото й да тръпне от наслада. Целуваше гърдите й, милваше ги, ръцете му галеха всяка частица от тялото й.

Оргазмът беше мек, сладостен, продължителен. После Лий дълго я държа в обятията си, притискайки краката й между своите, обгръщайки я с ръцете си, сякаш искаше да разтвори тялото й в своето.

Блеър лежеше в обятията му, слушаше песента на щурците, високите тонове на колибрите и лекия шум на вятъра. Дъхът му, ударите на сърцето му, мирисът на тялото му я изпълваха цялата. Искаше й се този миг никога да не свършва.

— Като се върнем в къщи, трябва да назначиш жена да ми пере чорапите — промърмори Лий.

— Какви чорапи? — проговори отсъстващо Блеър, продължавайки да се притиска в него, сякаш от това зависеше живота й.

— Да се грижи за ризите и чорапите ми. Искам обувките ми да блестят. Ще ни трябва и някой да чисти къщата, да оправя леглата и да готви.

Блеър помълча, докато най-после проумее смисъла на думите му. Откакто навърши десет години, всичките й мисли и стремежи, цялото й учение бяха посветени на медицината. Нямаше и понятие как се води домакинство.

И тя дълбоко въздъхна.

— Мислиш ли, че някой би се ангажирал с хора като нас? — Тя почувства трептенето на гърдите му, когато Лий тихо се изсмя.

— Можем да поразпитаме тук-там. Аз познавах една дама, една криминална… — Той стреснато спря, когато Блеър захапа зърното на гръдта му.

— Лий — каза тя и отметна глава назад, за да го погледне в очите, — та аз изобщо нямам понятие как се ръководи домакинство. Майка ми се опита да ме научи, но…

— Ти предпочиташе да се катериш по дърветата.

— Или се криех. Леля Фло също се опита, но вуйчо Хенри винаги казваше, че по-късно ще имам време за това, и ме водеше в хирургията да му помагам при операциите. Мисля, че просто не ми оставаше време. Следващата година възнамерявах да завърша курс за домакини, за да се подготвя поне малко за семейния живот с Алън.

— Курс? И какво щеше да научиш там — как се чисти тоалетна и се бършат подове?

— Наистина ли мислиш, че щеше да бъде толкова лошо?

— Вероятно още по-страшно.

Блеър отново скри глава на гърдите му.

— Нали ти казах, че не биваше да се жениш за мен. Сега разбираш защо някой друг не ме искаше. В тези неща Хюстън ме превъзхожда с цяла глава. Трябваше да си я запазиш.

— Вероятно — отговори сериозно Лий. — С нея нямаше да се тревожа, че ще ми открадне скалпела.

— Не ми е потрябвал твоят скалпел! — изфуча Блеър. — Имам си свой.

— Така е, но Хюстън поне знае как се води домакинство. Сигурен съм, че чорапите на мъжа й ще бъдат винаги чисти и без дупки.

Блеър сърдито го отблъсна.

— Щом това искаш, върни се при нея или при която и да е друга жена. Ако мислиш, че ще посветя живота си на грижи за бельото ти, много се лъжеш. — Тя седна и обидена навлече панталоните си.

— Няма ли да кърпиш поне чорапите ми? — попита умолително той. Блеър вдигна очи и забеляза веселите искрици в очите му.

— Ах, ти! — засмя се тя и падна в ръцете му. Лий стремително отговори на прегръдката й. — Още не си ми разказал за раждането на близнаците.

— Какво?

— За трите бебета, които си извадил на бял свят и за които писали четири медицински списания.

Той я погледна, сякаш не беше наред с главата.

— Никога досега не съм израждал три бебета наведнъж.

— Но нали ми каза… Ах ти, негоднико! — изфуча тя и избухна в смях.

Лий прокара ръка по покритите й с панталона крака и после по голия й гръб.

— Какво ще кажеш да слезем до потока? Там ще похапнем.

— И ще поговорим за клиниката — допълни Блеър, докато навличаше ризата си. — Кога смяташ, че ще пристигне апаратурата? Още не си ми казал какво си поръчал. Лий, ако ти не искаш да работиш там по цял ден, бих могла да пиша на една приятелка, доктор Луиза Блийкър. Тя е много способна, а Чандлър е перспективен град. Сигурна съм, че скоро ще ни трябва трети лекар.

— Аз имах намерение да взема мисис Кребс в клиниката.

Блеър изпусна копчето, което се готвеше да закопчее.

— Мисис Кребс? Знаеш ли що за човек е тя? Един ден в болницата доведоха момиченце с пилешка кост в гърлото и твоята многоуважаема мисис Кребс предложи да изчакаме някой „истински“ лекар.

— И бедничката е жива и до днес? — попита той с невинни кръгли очи.

Блеър хитро го изгледа.

— Пак ли започваш да ме дразниш?

— Аз? — Той хвърли поглед към ризата й, на която бяха закопчани само трите най-долни копчета. — Такова нещо може само да се прегръща — допълни той и хвана ръката й. — Хайде, щом трябва да говорим по делови въпроси, нека поне да се поразходим.