Когато в шест часа вечерта Лий се прибра в къщи, Блеър лежеше на дивана в салона с кутия бонбони в скута си. По цялата стая бяха разпръснати модни списания. Тя, изглежда, изобщо не забеляза пристигането му, налапа един бонбон и задълбочено се зачете в някакъв илюстрован роман със заглавие „Изкушението“, както с почуда установи Лий, когато се приближи.
— Това е нещо ново — промърмори той и се усмихна.
Блеър отметна глава назад, вдигна бавно очи към него и лениво промълви:
— Здравей, скъпи. Приятен ли беше денят ти?
— Досега не — отговори той и се наведе да я целуне, но тя в последния момент извърна глава и Леандър едва докосна с устни бузата й.
Блеър сложи нов бонбон в устата си и с усилия задъвка твърдия карамел.
— Ще бъдеш ли така добър да ми приготвиш чаша лимонада, за да мога да си дочета главата? После се преоблечи за вечеря. Днес мисис Шейнс е приготвила нещо много хубаво.
Лий се изправи до дивана и пое празната чаша, която му подаде.
— Откога се разбираш толкова добре с икономката си?
— О, тя не е толкова лоша, стига човек да знае как да я подхване. Бъди мил и ми донеси лимонадата. Умирам от жажда, а и една дама не бива да чака, нали?
Лий отстъпи със слисано лице.
— Разбира се, че не. Веднага се връщам.
Когато Лий излезе, Блеър набързо погълна бонбона и се зачете. Нямаше търпение да дочака героинята да запрати някой стол по главата на ухажора си и да му каже, че е най-добре да вземе едно въже и да се обеси.
— Но, Лий — промълви нежно тя, когато той се появи на вратата с чаша лимонада в ръка, — ти все още не си се преоблякъл за вечеря…
— Занимавах се с твоята лимонада. Не искам да умреш от жажда — отговори раздразнено той.
Веднага очите на Блеър се напълниха със сълзи и тя подчертано бавно ги изтри с копринена кърпичка.
— Толкова съжалявам, че бях рязка! Просто си помислих, че не е нужно да ставам, щом си си дошъл и можеш да ми окажеш тази малка услуга… О, Лий, днес имах толкова работа!
Лий стреснато се отпусна на колене, избута списанията и взе ръката й.
— Прости ми, не исках да те нараня. Но това не е причина да избухваш в сълзи.
Блеър продължаваше да хълца.
— Просто не знам какво става с мен в последно време. Вълнувам се за всяка дреболия.
Леандър целуна ръката й и започна да я милва.
— Не го вземай толкова навътре. Всички жени преминават през такива фази.
Той се беше навел над ръката й и не видя гневните искрици в очите й, докато тихо му отговаряше.
— Вероятно си прав. Проблемът е типично женски — истерия или нещо подобно.
— Вероятно — усмихна се Лий и продължи да милва ръката й. — Почини си, а аз ще се преоблека. Щом хапнеш нещо, ще се почувстваш по-добре.
Той стана, усмихна й се пак, смигна й и изтича нагоре по стълбата.
Блеър скочи от дивана, опря ръце на кръста си и гневно изгледа тавана.
— Ау, май не съм чула добре! — изфуча тя. — „Всички жени минават през подобни фази!“ Още по-лошо е, отколкото си мислех. — Гневният й глас отекваше в стаята. — Ще те науча аз тебе, Леандър Уестфийлд! Ще ти предложа цял куп „женски проблеми“! Кълна се в това! Ще си имаш жена, която многократно ще надвиши представите ти за послушна съпруга…
Когато изкъпаният и преоблечен във вечерен костюм Лий слезе долу, Блеър го очакваше спокойна и с любезна усмивка в трапезарията. Той беше много внимателен, придърпа й стола да седне по-удобно, разряза печеното и я обслужи с месо и зеленчуци. Блеър започна да реже парчето на малки хапки, без да проговаря. От време на време вдигаше очи и благонравно се усмихваше.
— Днес имах интересен случай в клиниката — започна Лий. — Една жена дойде и заяви, че е бременна. Но смятам, че това е само киста. Поръчах й да дойде утре и искам ти също да я прегледаш.
— О, Лий, няма да мога. Хюстън ми уговори час при шивачката си, а после с Нина ще обядваме заедно. Следобед трябва да си бъда в къщи и да надзиравам прислугата. Както виждаш, програмата ми е запълнена.
— Е, добре. Случаят не е толкова спешен и може да почака няколко дни. Значи утре няма да бъдеш в клиниката?
— Не мога да свърша всичко наведнъж. — Тя го изгледа с премрежен поглед. — Задачите на съпругата поглъщат много повече време, отколкото си представях първоначално. Очевидно омъжената жена има да върши толкова много неща. Освен това аз съм част от светското общество на тази град и смятам за свой дълг да се включа активно в благотворителните мероприятия. Ще вляза в дамския клуб, в християнската мисия и…
— Не мислиш ли, че работата ти в клиниката Уестфийлд е предостатъчен принос към благотворителността? — прекъсна я рязко той.
— Разбира се — отговори сковано Блеър. — Щом настояваш, утре ще те придружа в клиниката. Ще откажа часа при шивачката. Убедена съм, че омъжените дами на града ще се справят отлично и без мен. Трябва само да им обясня, че ти изискваш от мен да имам професия и да се занимавам с нея, освен с домашните си задължения. Сигурна съм, те ще разберат, че има и жени, които трябва да участват в изхранването на семейството.
— Да участват? — изръмжа Лий. — Откога изисквам от теб да работиш за прехраната си? Нима съм занемарил задълженията си на глава на семейството Платила ли си нещо за тази къща? Не е нужно да работиш — нито утре, нито вдругиден! Аз си мислех, че идваш на работа по свое желание!
Очите на Блеър отново се напълниха със сълзи.
— Аз исках и пак го искам. Но не си представях, че домакинските задължения поглъщат толкова много време. Днес трябваше да съставя менюто, да обуча новото момиче, което е ужасно несръчно, а когато доставиха панделките за новите ми рокли, цветовете бяха напълно объркани. Искам да бъда красива за теб, Лий. Искам да ти създам уютен дом и да бъде не само най-красивата, но и най-добрата съпруга на света. Искам да се гордееш с мен, а това е невъзможно, ако цял ден работя в клиниката. Та аз дори не предполагах…
— Прекрасно — прекъсна я Лий и хвърли салфетката на масата. — Не исках да те ядосам. Както виждам, досега не съм те разбирал добре. Не е нужно да ходиш в клиниката — нито утре, нито когато и да било.
Той посегна към ръката й и започна да целува пръстите й един по един. Блеър обаче отдръпна ръката си и внимателно сгъна салфетката си.
— Тази сутрин се обади някой си Джон Силвърман и съобщи, че довечера има важно събрание в твоя клуб. Не ми каза за какво се отнася, а аз не го и попитах.
— Знам за какво става дума, но те ще се справят и без мен. Има няколко случая в клиниката, които непременно бих искал да обсъдя с теб. Има един мъж с инфектирана ръка, когото ми се ще да прегледаш. Трябва да чуя мнението ти за него.
— Моето мнение? — учуди се Блеър и невинно затрепка с мигли. — Ти ме ласкаеш, Лий. Та аз дори не съм завършила стажа си. Нима бих могла да ти кажа нещо, което ти с твоя дълъг практически опит да не знаеш?
— Да, но по-рано…
— По-рано не бях омъжена. Нямах представа за отговорностите на съпругата. Лий, мисля, че трябва да отидеш на събранието. Ще се почувствам ужасно, ако трябва да те отнема от приятелите ти. Освен това много ми се иска да си дочета романа. Толкова е вълнуващ!
— Така ли? — промърмори мрачно Лий. — Щом искаш, ще вървя.
— Да, мили, най-добре е да отидеш — отговори тя и се изправи. — Не бих желала никой да ме обвинява, че променям стила ти на живот. Съпругата не бива да бъде спирачка, напротив, тя трябва винаги да подкрепя съпруга си.
Лий бутна стола си назад и внимателно се изправи. Ребрата го боляха и много му се искаше да си остане у дома и на спокойствие да си прочете вестника, но се сети, че от деня на сватбата си не беше ходил в клуба. Може би Блеър наистина беше права и той не биваше да занемарява приятелите си. Там също щеше да поседи в някое меко кресло, а може би щеше да узнае какво се говори в града за стрелбата в рудника.
— Добре де — промърмори той. — Ще отида в клуба, но няма да остана дълго там. Надявам се, като се върна, да поговорим за пациентите.
— Дълг на всяка съпруга е внимателно да изслушва мъжа си — отговори с усмивка Блеър. — Иди в клуба, скъпи, а аз ще пошия и скоро ще се оттегля в покоите си. — Тя скромно го целуна по челото. — Ще се видим на закуска. — После прошумоля с полите си и изчезна, преди Лий да успее да каже нещо.
Скри се в тъмната гостна стая и го изчака да излезе. Лий се движеше бавно и тя знаеше, че гърдите го болят. Но не съжаляваше, че го отпрати. Мъжът й заслужаваше този малък урок.
Когато файтонът му изчезна зад завоя, тя слезе в салона и се обади на Нина.
— Хайде утре да си направим разходка на коне — предложи Блеър. — Иначе ще умра от скука. Мислиш ли, че по някое време баща ти ще успее да ме вкара в болницата, без никой да разбере? На всяка цена трябва да видя един пациент.
Нина помълча малко.
— Сигурна съм, че ще ти помогне. И… добре дошла у дома, Блеър.
— Много е хубаво да се върнеш у дома — отговори през смях Блеър. — Ще се срещнем утре в девет на завоя на река Тиерас. — Тя почака, докато Нина окачи слушалката и продължи с остър глас: — Ако разпространиш само една дума, Мери-Катрин, ще знам кой е предателят.
— Не бива да говориш така, Блеър-Хюстън — отговори възмутено момичето от централата. — Аз никога не подслушвам чужди… — То уплашено спря, когато разбра, че се е издало, и побърза да изключи щепсела.
Блеър отиде в кухнята, отряза си дебела филия хляб и сложи върху нея парче печено. На вечеря беше хапнала толкова малко, че беше гладна като вълк.
Когато Лий се прибра, тя отдавна беше в леглото си и се преструваше, че спи. А когато той започна да гали бедрата й и повдигна нощницата й, сънливо заяви, че е преуморена и има ужасна мигрена. Лий сърдито й обърна гръб и Блеър веднага съжали за държанието си. Може би по този начин наказваше повече самата себе си, отколкото него…
— Това е остеомиелит — каза Блеър на Рийд и внимателно отпусна ръката на пациента. — Когато следващия път избиете зъбите на някого, първо го попитайте дали редовно си ги мие — обърна се към пациента тя.
— Лий предполагаше, че е това, но държеше да чуе мнението на колежката — усмихна се Рийд.
Блеър затвори лекарската си чанта и тръгна към вратата.
— Поласкана съм, че мнението ми има стойност за него. Но не желая той да узнае, че съм била тук и съм прегледала пациента. Обещаваш ли ми да мълчиш?
Грозното лице на Рийд още повече се набръчка.
— Дадох ти думата си, макар че не одобрявам това, което правиш.
— Не одобряваш и онова, което върши той, нали? Не искаш синът ти да се връща в къщи с пробити от куршуми гърди?
— Стреляли са по Лий? — пошепна ужасено Рийд.
— Само няколко сантиметра по-надясно, и куршумът щеше да мине през сърцето.
— Не знаех. Той нищо не ми е казал…
— Той не обича да говори за себе си. Къде ходи нощем и защо се връща с окървавени гърди при жена си в спалнята?
Рийд изгледа снаха си, видя пламтящите й очи и разбра, че няма право да й разкаже за нощните посещения на сина си в миньорските лагери. Уважаваше настояването на Леандър дейността му да се запази в тайна. Освен това нямаше никакво доверие в младата жена, която се мислеше за спасител на човечеството. От нея можеше да се очаква да извърши някоя лудост. Беше същата като сина му…
— Не мога да ти кажа — промърмори едва чуто той.
Блеър само кимна и побърза да излезе от болницата. Отвън я очакваше оседлан кон и тя препусна в галоп, докато достигна завоя на река Тиерас, където я очакваше Нина.
Нина изгледа снаха си и после запотения и изморен кон.
— Брат ми ли е виновен, че си препускала дотук като луда? — попита тихо тя.
— Той е направо непоносим! Отвратителен потайник, най-ужасният мъж на света! — изплака Блеър.
— Съгласна съм с теб, но защо си толкова разгневена?
Блеър свали седлото на коня си и остави бедното животно да си отпочине.
— Знаеше ли, че баща ти му се обажда в полунощ или посред бял ден и Лий се губи някъде с часове, а после отказва да ми каже къде е бил и какво е правил? Преди два дни се довлече у дома с две дупки от куршуми в гърдите, а трима агенти на Пинкертън го проследиха чак до къщи! Сигурно те са стреляли по него. Защо? В какви каши е забъркан моят мъж? — извика Блеър и захвърли седлото на земята.
Нина я изгледа с широко разтворени очи.
— Нямам представа. Отдавна ли е това?
— Откъде да знам? Според него аз не заслужавам доверие и не бива да знам нищо. Позволено ми е да зашивам раните му, но не и да питам кой е стрелял по него. О, Нина, какво да правя? Не мога да мълча и да гледам как излиза от къщи, като знам, че следващия път може и да не се върне жив!
— Агентите на Пинкертън са стреляли по него, така ли? Сигурно онова, което прави, е свързано с…
— С някои престъпници! — прекъсна я рязко Блеър. — Във всеки случай върши нещо нелегално. Знаеш ли, за мен това няма значение. Искам да се върне жив и здрав. Нямам нищо против да граби банки през свободното си време, стига да не му се случи нещо.
— Да граби банки? — Нина се отпусна на една скала. — Блеър, аз наистина не знам с какво се занимава брат ми. Татко и той винаги са ме държали далеч от неприятните неща. А мама и аз премълчавахме пред тях всичко, което би ги разсърдило. Може би двете с мама бяхме дотолкова залисани в нещата, които вършехме тайно, че не обръщахме внимание на факта, че нашите мъже също могат да си имат тайни.
Блеър с въздишка се отпусна на тревата.
— Лий веднага разбра, че съм била в лагера на миньорите.
— Тогава слава на Бога, че главата ти е още на раменете. Това беше първият пристъп на ярост във вашия брак, нали?
— Да, и, надявам се, последният. Опитах се да му обясня, че тайнствените му изчезвания ме тревожат също толкова много, колкото той се бои за мен. Но той дори не ме изслуша.
— Главата му е от мрамор — отговори с въздишка Нина. — Какво ще правим сега с позивите? Освен теб никой няма достъп до мините. А щом Лий веднага разкри тайната ни, аз не мога да помоля Хюстън или другите момичета да внасят и позиви…
— Вчера имах достатъчно време да размисля и Хюстън ми даде чудесна идея. Разказа ми, че отдавна има желание да създаде женско списание. Как мислиш, не можем ли ние да издаваме това списание и като израз на благотворителност да раздаваме безплатно екземпляри на жените на миньорите? Ще представим първия брой за одобрение на директорите и аз съм сигурна, че ще получим позволение да го раздаваме в мините, защото списанието ще съдържа най-безобидни неща.
— Например за новите прически? — засмя се с блеснали от възбуда очи Нина.
— Най-дръзката статия ще бъде протест срещу избиването на колибри в Южна Америка, с перцата на които дамите украсяват шапките си.
— И нито дума за необходимостта от профсъюзно обединяване на работниците?
— Нито една думичка, която да се вижда.
Нина се усмихна щастливо.
— Мисля, че проектът е чудесен. О, Алън, свършвай по-скоро учението си, за да се върнем у дома! А как ще информираме читателите за онова, което трябва да знаят?
— Ще създадем код. Четох, че такъв код е бил използван в американската освободителна война. Състои се от редици букви и цифри, които са взети от определена книга и определена страница. Всяка цифра обозначава определена буква и трябва просто да се преведат цифрите, за да се превърнат в нормален текст. Във всяка къща има поне библия, нали?
Нина се изправи и развълнувано запляска с ръце.
— На първата страница ще публикуваме някой псалм и тогава… Но как ще маскираме цифрите? Директорите ще заподозрат нещо, като видят цели редици числа в женско списание. Нали ние, жените, нищичко не разбираме от математика…
Блеър се усмихна като котка, която тайно е нападнала сметаната.
— Плетка! — отговори тя. — Във всяко списание ще има модели на плетки и бродерии, а те се състоят само от цифри. От време на време ще вмъкваме по някой текст. „Тук започва левият ръкав“ — или нещо подобно. Всичко останало ще бъде код и ще съобщава на миньорите за действията на профсъюзите.
Нина отметна глава назад и затвори за миг очи.
— Но това е великолепно, Блеър. А което е още по-важно, смятам, че ще го осъществим. Тъй като ти си по цял ден в клиниката, аз ще отида в библиотеката, ще проуча този код и…
— Няколко дни няма да ходя на работа — прекъсна я мрачно Блеър.
— Но вчера ми казаха, че имаш толкова много пациенти и че пред вратата чакат дълги опашки от хора!
Блеър сърдите се загледа към реката.
— Вярно е — заговори тя и скочи на крака. — Знаеш ли как ми се иска да го удуша този твой брат! Опитвам се да му дам урок, но той май е твърде глупав, за да го разбере! Държи се бащински! Прави ми подаръци — цяла женска клиника, раздава заповеди наляво и надясно, надзирава всичко, което правя, но когато се осмеля да го попитам какво прави той през свободното си време, избухва в гняв, като че има насреща си невръстно дете, което пита баща си печели ли достатъчно пари за играчки. Зная толкова малко за своя съпруг, Нина. Той не издава нищо за себе си, и в същото време не ми позволява да направя и една крачка без негово знание. Не ми е необходим още един баща. Стига ми и този, който имах доскоро. Но как да му втълпя в коравата глава, че вече не съм малко момиче?
— Не ме питай, защото аз се провалих в усилията си — отговори Нина. — Цяло чудо е, че моят баща вече не ми подарява кукли за рождения ден. Но ти каза, че се опитваш да му дадеш урок. Как го правиш?
— Аз… Ами… — Блеър отмести очи към реката. — Понеже непрекъснато повтаря, че много му се иска да си има в къщи истинска дама, аз се опитвам да се държа като такава.
Нина се замисли.
— Искаш да кажеш, че се къпеш в благоуханна пяна, правиш се на абсолютно безпомощна и плачеш при всяка строшена чиния?
Блеър коварно се усмихна и се обърна към зълва си:
— Освен това харча пари за глупости, ям бонбони и нощем ме боли глава.
Нина се засмя от все сърце.
— Предупреждавам те, сестричке! Ще минат години, докато Лий проумее, че се опитваш да му дадеш урок. Трябва да преувеличаваш колкото се може повече. Жалко, че не умееш да губиш съзнание, когато си поискаш.
Блеър трагично въздъхна.
— Освен главоболието всичко, което правех досега, много му хареса. Няма нищо против да си стоя по цял ден в къщи и да надзиравам мисис Шейнс.
— Но ти полудяваш от скука, нали?
— Вече не — засмя се Блеър. — Днес следобед ще се занимавам с кода за миньорите. Така ще имам сериозна задача. Ако продължавам да си седя в къщи, майка ми сигурно ще ми изпрати няколко кошници френско грозде да си направя мармалад.
— Имам рецепта за сладкиш…
— От който ти потичат лигите — завърши Блеър. — Вече съм го чувала. — Тя започна да оседлава коня си. — Не съм изпаднала дотам, че да почна да събирам рецепти. Но нищо чудно скоро да падна в несвяст, ако ми донесат още няколко мостри плат в къщи. Утре ще ти се обадя и ще ти съобщя напредвам ли с плетките. Най-добре е да ги приготвя, преди да започнем да издаваме списанието и да посветим още хора в начинанието. Първо ще напечатаме моделите, за да разберат посветените, за какво става дума. Кога се връщаш във Филаделфия?
— Чак след десет дни. Ще трае цяла вечност, докато Алън завърши образованието си.
— Не е лошо да се представиш на леля ми и вуйчо ми в Пенсилвания. Ще ти дам адреса им и ще им напиша писмо. Освен това имам няколко приятелки, с които е добре да се запознаеш. Не искам да се чувстваш самотна.
— Много ти благодаря. Надявам се времето да мине бързо. Желая ти успех с Лий! — извика подире й Нина, когато Блеър се метна на седлото и препусна обратно към града.