Сърце от пламък

ГЛАВА ПЕТА

Когато Леандър се извърна и впи очи в нея, Блеър изпита чувството, че кръвта бие на тласъци в тялото й. Беше прекарала цяла седмица в близост до него и така и не беше забелязала, че този мъж притежава особена власт над жените, нито пък беше почувствала тази власт върху себе си. Сигурно причината се криеше в онази странна общност на чувствата между близнаците и затова тя реагираше толкова бурно на докосванията му. Вероятно Хюстън беше по-хитрата от двете, щом съумяваше да прикрива страстните си чувства под булото на хладна сдържаност. Никой, дори собствената й сестра, не забелязваше какъв огън пламти зад тази високомерна и студена външност. Как ли се е смяла Хюстън на разгорещените твърдения на сестра си, че двамата с Лий не си подхождат!

Само че, помисли си Блеър, ако аз бях сгодена за този мъж и всяко негово докосване ме караше да потрепервам, никога нямаше да позволя на друга жена да остане насаме с него — дори на собствената си сестра или може би тъкмо на нея.

Но още преди да беше премислила думите докрай, Блеър си каза, че тя е тази, която има мъж, чиито докосвания я карат да потреперва. Е, може би не всяко докосване, но и малкото досега я бяха накарали да го обикне. Обърна отново очи към Лий и видя как горната му устна се повдига и очите му я наблюдават с пламтяща страст. Ако искаше да бъде честна към себе си, трябваше да признае, че никога досега не е срещала мъж, който да събуди подобни чувства у нея или поне представата, че тази страст, която изпитваше сега, е възможна.

— Мисля, че е време да се прибирам. Сетих се, че съм забравила нещо важно — промърмори тя.

— А именно? — Той се изправи и бавно тръгна към нея.

— Да си остана у дома — отговори тя и конвулсивно преглътна.

Лий хвана ръката й.

— Да не би да те е страх от мен? Ела, седни. Никога не съм те виждал такава. Не, че не ми харесваш, но…

Блеър се опита да се отпусне, да си припомни, че тази вечер играе ролята на сестра си. Ако признае пред Лий какъв номер са му изиграли близначките, той щеше да се ядоса, толкова много щеше да се ядоса, че нищо чудно да развали годежа. Помисли си, че ще е най-добре да го остави да говори, да хапнат и да пийнат по нещо и след това да го помоли да я отведе в къщи. Трябва да направи всичко възможно, за да поддържа доброто му настроение и в никакъв случай да не се остави да я докосва… Тя седна в едно от креслата и посегна към пресните стриди.

— Не съм те наблюдавала често в ролята на доктор Уестфийлд — заговори тя, избягвайки погледа му.

В този миг изгърмя шампанското.

— Никога, доколкото си спомням. Я опитай, вкусни ли са ягодите — каза той, потопи един от плодовете в шампанското и веднага го пъхна в устата й, без да обръща внимание на протегнатата й в молба ръка.

Блеър почувства устните му върху своите и се задави. Лий й подаде чашата и тя с благодарност отпи. За нещастие чашата беше пълна с шампанско и въздействието не закъсня. Алкохолът веднага се качи в главата й.

— Никога? — попита тя и се опита да се пребори с това лекомислено задоволство, с опиянението, което все повече я завладяваше. — Струва ми се, много отдавна.

— Доста време си оставихме за всичко. — Той хвана крайчетата на пръстите й и нежно ги захапа.

Блеър нервно издърпа ръката си.

— Какво е това? — попита тя и посочи една купа.

— Хайвер. Твърди се, че е прекрасен афродизиак. Ще опиташ ли?

— Не, благодаря. — Вместо това тя посегна към чашата, която Лий отново беше напълнил с шампанско. Отпи глътка и попита: — Кажи ми как предотвратяваш перитонита?

Той се приближи до нея и я изгледа с пронизващите си очи, сякаш искаше да я хипнотизира.

— Първо трябва да прегледам пациента. — Сложи ръка на стомаха й и започна бавно да я движи нагоре-надолу. — Изследвам състоянието на кожата, дали е топла и жива, после слизам един етаж по-надолу.

С рязко завъртане Блеър успя да се изплъзне от тази маневра. При това чашата й се преобърна и шампанското се разля по масата и по ръката на Лий. Той се засмя и се отдръпна.

— Ще сложа още малко дърва в огъня.

Като че ли е особено радостен за нещо, помисли си Блеър.

— Мисля, че е крайно време да си тръгвам. Не бива да оставам толкова дълго навън.

— Ти дори не си докоснала яденето си. — Лий седна редом с нея.

— Ще ям, ако разговаряш с мен. Разкажи ми защо си станал лекар. Какво те накара да следваш медицина?

Той тъкмо пълнеше чинията й с деликатеси, но отпусна вилицата и изпитателно я изгледа.

— Нещо лошо ли казах?

— Не, но никога досега не си ме питала за това.

Как да те попитам, като никога не сме разговаряли като хората! — извика Блеър, но само в мислите си и отпи глътка шампанско, за да прикрие смущението си. Лий сложи в чинията й парче пилешко с винен сос.

— Може би начинът, по който се справи с момичето тази вечер, ме накара да те запитам.

Той изтегна дългото си мършаво тяло до нея, панталонът се опъна върху слабините му и с чаша в ръка се загледа в огъня.

— Исках да спасявам човешкия живот. Знаеш ли, че майка ми умря не защото роди дете на четиридесет и пет годишна възраст, а защото акушерката, която тъкмо идвала от друго раждане, изобщо не си измила ръцете?

Блеър тъкмо беше вдигнала вилицата към устата си, но ръката й застана във въздуха.

— Не знаех това — промълви тихо тя. — Сигурно много те е заболяло, когато Блеър те попита дали в този град знаете какво е асепсис.

Той обърна лице към нея и се усмихна.

— Блеър не е в състояние да ми причини болка. Ето, вземи още една стрида.

Блеър не знаеше как да възпре отговора му — като комплимент иди като обида.

— Но ти доста я ядоса. Знаеш ли, тя смята, че си същият тиранин като мистър Гейтс.

Долната устна на Лий увисна от учудване.

— Що за абсурдна идея! Защо не седнеш по-удобно на тази възглавница?

Преди да осъзнае какво прави, тя се отпусна и се приближи още малко към него, но по средата на движението спря. Сигурно шампанското бе причината за лекомислието й. Но то не обясняваше поведението й на Ривър стрийт, в парка и на приема.

— Не, благодаря — отговори тя със сухия глас на Хюстън. — Тук ми е добре. Ще продължиш ли да работиш в болницата?

Лий въздъхна и отново се загледа в огъня.

— Не е било необходимо да станеш точно лекар, за да помагаш на хората, нали? — продължи упорито Блеър. — можеш и сам да си построиш болница, не е ли така?

— Благодарение на дядо ми, който ми остави значително наследство, това е възможно. Но не ми е достатъчно. Исках лично да се занимавам с болните, разбираш ли? А ако някой ден намеря лекар, който да се въодушеви от проекта ми, бих отворил женска клиника, която да е много по-добре обзаведена от оная дупка, в която днес се раждат бебетата. Искам да създам прилична болница, където всички жени да имат право да получат компетентно медицинско обслужване. Но всичките ми колеги смятат, че гинекологът лекува жени, които само си въобразяват, че са болни.

— Какво ще кажеш за Блеър? — попита напрегнато тя.

— Блеър? Но тя е само една… — Като видя израза на лицето й, Лий прекъсна изречението си по средата. — Може би. Нека първо завърши практиката си. Да не говорим повече за нея. Ела при мен.

— Не, сега трябва да ме отведеш в къщи…

— Хюстън! — прекъсна я разгорещено той. — Вечно ли ще я караме така? Докога ще ми отказваш? — Гласът му издаваше нарастващо раздразнение. — Няма ли да се промениш най-после? Скоро ще се женим ли, или не?

— Дали ще се женим? — пошепна Блеър. — Май не си много сигурен в това?

Какво направи, та годеникът й постави под въпрос предстоящата сватба? Дали вечерта, прекарана с нея, не го накара да промени решението си? Може би Хюстън се отнасяше много по-сърдечно с него и тази вечер той възприемаше редакциите на Блеър като непростимо хладни…

— Вече не бива да се караме, ангел мой. — И Лий разтвори ръце.

За миг Блеър се поколеба. Хюстън я беше предупредила да не се приближава много до Лий. Само още няколко целувки и той щеше да се помири с нея и да я отведе на сигурно място у дома.

Тя се обърна към него, ръцете му се сключиха около талията й, привлякоха тялото й към неговото и когато устните му потърсиха нейните, двамата останаха сами на света.

Леандър силно я притискаше до себе си, сякаш се страхуваше, че ако я пусне, тя ще се разтвори във въздуха. А Блеър ясно осъзнаваше, че най-вероятно вече никога няма да бъде толкова близо до този мъж, който будеше у нея такива невероятни чувства. Устните му я държаха в плен, тя се вкопчи в него, загубила всяко желание да се освободи, сякаш животът й зависеше от това.

Когато ръцете му обгърнаха гърба й и сръчните, чувствителни пръсти на хирург започнаха да отварят копченцата и кукичките, тя дори не помисли да се съпротивлява. Роклята се плъзна от раменете й и когато той обсипа с целувки разголените места, по гърба й пробягнаха сладостни тръпки.

Само след секунда роклята й се смъкна на пода и шумящата фуста от розова коприна между неговите и нейните крака само усили страстта им. Дългите крака на Леандър се раздвижиха върху копринената тафта, избутаха я настрани и я отхвърлиха от тялото й.

Блеър не можеше да отдели устните му от своите, ръцете й се плъзнаха по дългите му, чисти коси, които издаваха възбуждащ дъх на мъжественост.

— Леандър — шепнеше тя, докато устните му се плъзгаха по раменете й, а ръцете му я освободиха от още две фусти. Около двамата се трупаха коприни, тафта и паяжинно-тънък памучен плат, които ги обвиха като в пашкул на копринена буба, осветен от меката светлина на камината.

Ръцете му бяха навсякъде по тялото й, галеха го, милваха го и сваляха дрехите й с невероятна грижливост. А когато ръката му достигна крака й и се плъзна нагоре по копринения чорап, докато в същото време устните му целуваха врата й, Блеър осъзна, че той все още е напълно облечен, и подръпна жакета му.

Тогава Лий също започна да се разсъблича, но не с тази деликатна грижливост, а бързо и със сила, сякаш дрехите пареха тялото му.

В училището Блеър беше виждала много голи мъже, а веднъж и Алън беше сменил ризата си в нейно присъствие и беше разголил горната част на тялото си, но никога досега не беше почувствала до себе си топъл, жив мъж с пламтящи от страст очи — такъв беше Лий в този момент. За миг тя се отдръпна от него, когато той вече беше вдигнал ръце да я прегърне.

В очите му просветна кратка искра на несигурност, когато Блеър се отдръпна от него, но тя не забеляза нищо. Гледаше само тялото му — тази великолепна кожа, която се опъваше от мускулестите рамене, тези широки гърди и опънатата, плоска коремна гънка. Погледът й любопитно продължи надолу, за да установи докрай разликата между живия и мъртвия мъж — защото досега тя никога не беше виждала жив гол мъж.

— Е, издържах ли изпита? — попита с подрезгавял глас той.

Блеър безмълвно го притегли към себе си, за да докосне с ръце пламтящата му кожа.

Без да губи повече време, Леандър захвърли настрана останалите си дрехи, развърза връзките на чорапите й и дори събу обувките й, придружавайки всяко свое движение с милувки, и когато Блеър беше окончателно разсъблечена, възбудата й беше толкова силна, че сърцето й биеше до пръсване.

Нищо преживяно досега не можеше да се сравни с изпълващото я в този миг чувство, когато голото й тяло докосна неговото. С лека въздишка на наслада тя се притисна до него, провря крака си между бедрата му и се опита да се приближи колкото се може по-плътно до мъжкото му тяло.

Лий я притегли към себе си и я зацелува, докато ръцете му галеха гърба й, бедрата, и се спряха за дълго на гърдите й. Устните му не изпускаха нейните нито за миг, дори когато нежно я обърна по гръб и внимателно разтвори краката й със своите.

Естествено на теория Блеър знаеше как се размножава човешката раса. В медицинския институт имаше специални семинари за неомъжени жени, но никой от преподавателите не беше споменал, че актът на зачеването има нещо общо със страстта. Тя не знаеше какво изпитват жените при любовния акт, не знаеше, че той служи не само за продължаване на човешкия род, а е придружен от чувства на копнеж, желание и наслада.

Беше готова да го приеме, когато той проникна в нея, но въпреки това я заболя и тя тихо изплака от болка. Лий веднага спря, тя почувства горещия му дъх на рамото си, неподвижните му устни върху кожата си — той зачака знак от нея.

Блеър бързо преодоля първата болка и внимателно раздвижи краката си, плъзна ръце по гърба му и обхвана бедрата му. Само задъханото му дишане до ухото й издаваше какво напрежение му струва да обуздае страстта си точно в този момент, умението му да се нагоди към желанията й, за да не й причини силна болка. Едва когато Блеър отново се раздвижи, Лий бавно, много бавно продължи с любовния акт.

Блеър вече не чувстваше болка и с удоволствие възприемаше бавните движения на чуждото тяло в своето. Отначало несигурно, после все по-уверено тя се задвижи в такт с него. Само след секунди страстта й избухна с нова сила и тя ускори движенията си. Надигна се срещу него, опитвайки се да го приеме колкото може по-дълбоко в себе си, да достигне с ръце и бедра невъзможното сливане на двете тела. Той също ускори движенията си, докато накрая двамата заедно изпитаха експлозивната сила на оргазма.

Блеър се вкопчи здраво в него, сякаш никога вече нямаше да го пусне. Изпотените им тела залепваха едно за друго, кожата й сякаш се разтопяваше в неговата.

— Обичам те! — пошепна в ухото й Леандър. — Досега не бях убеден в това. Не съм сигурен, че ние двамата с теб сме същите личности, каквито бяхме в началото на вечерта, но знам, че те обичам, Хюстън, знам също, че никога не съм обичал друга жена.

За момент Блеър не можа да проумее, защото мъжът, в чиито обятия лежеше, се обърна към нея с името на сестра й.

Но съвсем скоро съзнанието й болезнено се върна в реалността. Тя веднага се опита да се отдръпне.

— Трябва да си вървя — прошепна тя и в гласа й прозвуча истински ужас.

— Хюстън — заговори Лий, — това не е краят на света. След две седмици ще се оженим и след това ще бъдем всяка нощ заедно.

— Пусни ме! Веднага трябва да си ида!

Той я изгледа сякаш не знаеше засегнат ли е или ядосан, но в крайна сметка се усмихна.

— Не искам да ти отнема срамежливостта, мила. Хайде, ще ти помогна да се облечеш.

Блеър не смееше да го погледне в очите. Беше изживяла нещо прекрасно, най-прекрасното досега, но това преживяване си беше чиста кражба. Беше измамила и сестра си, и годеника й, излъга мъжа, който… който…

Опита се да погледне през сведените си мигли, докато той й помагаше да затегне корсета си. Ако не внимаваше, само след секунда щеше да се озове отново в обятията му, ако я помолеше, щеше отново да легне в леглото и да забрави и себе си, и задълженията си към другите.

— Ти май си добре запознат с дамското бельо — измърмори тя.

Лий тихо се засмя и разтвори с пръсти тафтената фуста, така че тя трябваше само да се пъхне в нея.

— Да, до известна степен. Да завържа ли и връзките на чорапите?

Тя дръпна чорапите си от ръката му, седна на едно кресло в най-отдалечения ъгъл и бързо се обу, опитвайки се да не му обръща внимание. Какво, за Бога, беше сторила? Хюстън сигурно ще я намрази. А какво ще каже Лий, когато през сватбената нощ установи, че годеницата не е загубила девствеността си? Как ще му обясни случилото се? Кой ще й повярва, ако каже, че този мъж само я е докоснал и тя изцяло е загубила контрол върху тялото си? Може би бяха верни всички онези неща, които твърдеше за нея Дънкан Гейтс.

— Хюстън — заговори отново Лий и коленичи пред нея. — Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще избухнеш в плач. — Той взе ръцете й в своите. — Изслушай ме, моля те. Знам как са те възпитали, знам, че държеше да останеш девствена до сватбата ни. Но това, което стана днес, засяга само нас двамата, то беше хубаво и не бива да съжаляваш. Скоро ще станем съпрузи и можем да се наслаждаваме един на друг, колкото си искаме. Ако въпреки всичко смяташ, че си нарушила някакъв морален закон, ще те уверя като лекар, че много, твърде много жени са спали с обичания от тях мъж още преди сватбата.

Думите му само още повече влошиха нещата. Мъжът, когото Блеър обичаше, не беше този, с когото току-що се беше любила, а мъжът, за когото трябваше да се омъжи, не беше този, който беше отнел девствеността й.

Тя се изправи.

— Моля те, отведи ме у дома — прошепна Блеър и Лий се подчини на желанието й.