Сътворението

И днес всеки може да построи дом

— А главното, Владимир е в това, че още днес възможно е за всеки дом да си построи. Да чувства Бог чрез себе си и в рая да живее. От рая разделя днес живеещите на земята само миг единствен. Осъзнатост всеки има вътре в себе си. Когато постулатите не пречат на осъзнатостта… Тогава, Владимир, виж…

Анастасия изведнъж се развесели. Хвана ме за ръката и, теглейки ме към езерото, където имаше гола земя, говореше бързо:

— Сега. Сега ти всичко ще разбереш. И хората ще разберат, читателите мои и твои.

Със себе си те същността ще определят, предназначението си ще осъзнаят. Сега, Владимир, ето сега, ние с мислите си дом ще построим! И ти, и аз, и всички те. И, уверявам те, повярвай, на всеки мисълта ще се докосне до мисълта на Бога. Ще се отвори врата към рая. По-бързо да вървим, по-бързо. Ще нарисувам с пръчка на брега… Заедно ние ще строим дом с онези, които в бъдещето до написаните редове от теб ще се докоснат. В единство ще се слее мисълта човешка. Способността на Бога в реалността да претвори помисленото и в човека има. И не само един дом ще има на Земята. И всеки всичко в тези домове ще съумее да осъзнае. Сам да почувства и да разбере ще може стремленията на Божествената му мечта. Ще строим дом! Те, аз и ти!

— Анастасия, спри. Проекти има много и различни за такива домове, в каквито хората съвременни живеят. Какъв ще бъде смисълът в това, още един пореден да предлагаш?

— Владимир, не просто слушай мен. Почувствай всичко, което аз ще нарисувам, и мислено проекта ти сам продължи, и всеки нека с мен да го рисува. О, Боже! Хора, да опитате поне ви моля!

В някакво радостно вълнение Анастасия сякаш затрептя. Хората призоваваше и в мен все по-голям интерес започна да се появява към нейния проект. И отначало ми се стори прост, а едновременно с това възникна чувство, като че ли необикновена тайна отшелницата Анастасия разкриваше пред всички. Цялата тайна беше в тази простота необичайна, а ако трябва да разкажа подред, ето как всичко звучеше.

Анастасия продължаваше:

— Първо за себе си ти избери от всичките благоприятни места възможни на земята, едно, което да харесва на теб. Място, в което ти би искал да живееш. В което пожелал би и децата ти животът си да изживеят. И на правнуците си да оставиш спомен хубав. На мястото климатът трябва за теб да бъде благоприятен. Именно там един хектар за себе си завинаги вземи.

— Но днес земя да вземе не може никой просто поради желанието си. Земята се продава само там, където искат да я продадат.

— Да, за съжаление така и става всичко. Обширна е родината, но в нея няма и хектар твоя земя, където би могъл да създадеш за своите деца и за потомците си райско кътче. И все пак време е дошло да се започне. От всички съществуващи закони възползвай се от най-благоприятния.

— Всички закони, разбира се аз не познавам, но съм сигурен в това, че нямаме закон, който да позволява на всеки от нас завинаги да има някакво количество земя. На фермерите под аренда дават хектари много, но не за повече от деветдесет и девет години.

— Какво пък за начало, може и за срок по-малък, но спешно трябва да създаде закон, всеки своя родина да има, земя. От това разцветът на държавата зависи. И ако няма сериозен закон, тогава нужно е да се създава.

— Да се говори просто е, но трудно е да се направи. Законите Държавната дума ги пише. Тя длъжна е поправка в Конституцията да внесе или нова глава. А партиите в Думата все спорят помежду си, никак не могат въпроса за земята да решат.

— Ако ли няма такава силна партия, която би могла за всекиго родина да узакони, тогава е необходимо да се създаде.

— А кой ще я създава?

— Този, който за дома сътворен прочете и осъзнае, какво родината ще означава за всекиго, за всеки днес живеещ човек, и за бъдещето на земята.

— Добре де, стига за партиите. Ти по-добре за своя дом необичаен разкажи. Стана ми интересно, какво в планирането ново можеш да внесеш. Хайде да си представим, че някой сдобил се е с хектар земя. Не райски, а някакъв обраснал с буренак, едва ли по-добър и ще отпуснат. Ето стои той на своя хектар — после какво?

— Владимир, помисли сам, също помечтай. Какви биха могли да бъдат действията ти, когато на земята си застанеш ти?