Сътворението

По образ и подобие

— За възпитанието на децата не ще се намери система единна за всички, най-малкото заради това Владимир, че всеки отначало да отговори сам на себе си е длъжен на въпроса — кого стреми се да възпита в своето дете.

— Е, как кого? Човек, разбира се, щастлив и умен.

— Щом е така, то първо той самият такъв трябва да стане. И ако сам щастлив да стане не успее, трябва да знае какво попречило е за това.

На мен много ми се иска за деца щастливи да говоря. Тяхното възпитание Владимир, това е възпитание на себе си самия. Проектът, който с тебе заедно сега рисуваме, ще помогне за това. Как днес децата раждат се на теб ти е известно и известно е на всички. Това, което предшества раждането хората недооценяват, и на много деца на битието плановете, присъщи само на човека, не додават, така съзнателно осакатени раждат.

— Сакати? Имаш пред вид, безръки и безноги, или болни от полиомиелит?

— Роденият човек не само външно би могъл сакат да бъде. Външно плътта нормална може да изглежда. Но има второ «аз» човека, и пълен комплекс от всички енергии у всеки трябва да има. Ум, чувства, мисли и много друго. Но повече от половината деца, дори според съвременните твърде занижени параметри, сега са смятани за непълноценни от вашата медицина. Когато искаш да се убедиш в това, узнай, колко училища има сега за деца дебилни. Такива ги признава вашата медицина. Но се сравняват техните способности само с онези, които считат се за относително нормални. Но ако можеха да видят лекарите, какъв може да бъде умът и комплексът вътрешен на човешките енергии в идеалния случай, то единици между всичките родени на земята биха те счели за нормални.

— Но защо не много пълноценни се раждат всички деца, както ти казваш?

— Светът технократски се стреми да не допусне, в единство трите главни точки да се слеят у родените. Стреми се технократията да се разкъсат нишките с божествения разум. И нишките се късат преди раждането на детето. И търси тази връзка, митарствайки след туй човекът по света, но не я намира.

— Кои са главните точки? Какви връзки с разума? Нищо не разбрах.

— Владимир, още до появата му на света формират се много неща в човека. И възпитанието му да се съприкосновява трябва със цялото творение на космоса. Това, което е използвал Бог, когато е творил прекрасните свои творения, не бива да се пренебрегва от сина Му. Три главни точки, трите първи плана на битието родителите длъжни са да предоставят на сътворението си.

Ето точката първа за рождението на човека, нейното име е — Родителска мисъл. И в Библията се говори за това, а и в Корана: «В началото бе словото», но може и по-точно да се каже: «В началото бе мисълта». Нека си спомни тоз, който родител сега се нарича, кога и как замисля е детето свое в мислите си. Какво му е предричал? Какъв свят за творението свое е създал?

— Аз мисля Анастасия, че мнозинството не се стремят много да мислят, докато жената не забременее. Така, просто спят заедно. Случва се и без да са женени. А се женят, когато приятелката забременее. Защото не е ясно ще забременее ли тя изобщо или не. И да се мисли предварително няма смисъл, когато не е ясно, ще има ли въобще дете.

— Да, за съжаление така се получава. В плътски утехи заченати са мнозинството хора. Но човекът, Божие подобие и образ, не трябва на света да се явява като последствие от удоволствие. Представи си друга ситуация. Той и тя в любов един към друг и в мисли за сътворение свое бъдещо строят своят прекрасен и жив дом. И си представят, как техните син или дъщеря щастливи на това място ще бъдат. Как чедото им първи звук ще чуе — звукът на майчиният дъх и птичи песни на Божи творения. После си представят как да отдъхне ще поиска порасналото им дете след труден път и ще дойде в родителската градина, под сянката на кедър ще приседне. Под сянка на дърво, в земята родна посадено от родителска ръка в любов към него и с мисъл за него. Засаждането на родово дърво от бъдещите родители първата точка ще определи, планетите ще призове на помощ за сътворението на тази първа точка. Тя е нужна! Тя е важна! И повече от всичко е на Бог присъща! Тя потвърждение е за това, че ще твориш нещо подобно Нему! Нему, Великият Творец! И ще се радва той на осмислеността на своя син и свойта дъщеря. «В началото на всичко е мисълта». Повярвай, моля те Владимир. Потоците на всичките енергии вселенски ще се окажат в тази точка, където мисълта в любов на двама в единно ще се слее, където двама мислят за творение прекрасно.

Точката втора, а по-вярно, човешки план още един ще се роди, нова звезда ще грейне на небето, когато с мисъл за творение прекрасно и в любов, се слеят две тела в едно на мястото, където дом строиш ти жив и райски, за бъдещото си дете.

На това място след това да проживее девет месеца трябва заченалата жена. И най-добре, тези месеци да бъдат цъфтенето на пролетта, благоуханно лято, и плодовете на есента. Когато освен радостта и приятните усещания нищо не я отвлича. Където звуци само на Божествени творения обкръжават жената, в която прекрасното творение живее вече. Живее и усеща цялата Вселена. Звезди да вижда бъдещата майка трябва. И всичките звезди, и всичките планети да му дарява мислено на него, прекрасното свое дете, майката това да прави може с лекота, на нея всичко е по силите. И всичко ще последва мисълта майчина без бавене. И космосът верен слуга ще бъде на двамата прекрасното творение в любов.

И трета точка, нов план в това място нужно е да се получи. Там, където е било заченато детето, там и раждането трябва да премине. И редом нужно е бащата да бъде. Над тримата ще възнесе венец великият любящ нас всички ни Отец.

— Ето това е! Не знам защо, но даже дъхът ми секна от думите ти, Анастасия. Знаеш ли, представих си мястото за което ти говориш. Така си го представих! Чак ми се прииска самият аз по новому да се родя в такова място. Направо сега там да бих могъл да ида и отдъхна в прекрасната градина, която майка и баща са посадили. Да седна под дървото сенчесто, което преди моето раждане за мен са посадили. Където бил съм заченат и където съм се родил. Където майка ми в градината се е разхождала с мисъл за мен, не появилият се още на света.

— Такова място срещнало би тебе с велика радост, Владимир. Ако плътта ти болна е то би изцерило плътта. Ако душата е — би излекувало и нея. И би нахранило теб изморения. Би те обгърнало в спокоен сън, и с изгрев радостен би те събудило. Но както множеството хора, живеещи днес на земята, ти нямаш такова място. Не съществува твоята родина, където плановете на битието събират се в едно.

— Но защо всичко у нас се получава не както трябва? И защо деца полудебилни майките продължават все да раждат? Кой това място е отнел от нас? Кой го е отнел от мен? Кой го е отнел от другите?

— Владимир, може би ще си отговориш сам, кой място за Полина дъщеря ти, не е създал?

— Какво? Намекваш, че аз съм виновен за това… Че няма го и дъщеря ми?