Сътворението

Оградата

— Първо… ами първо трябва всичко, разбира се, да заобиколя с ограда. Иначе, когато започнеш да докарваш материали за строителството на къщата, могат да ги разпилеят. И когато посееш, могат после реколтата да изкрадат. Или си против оградата? — Не съм против. Даже животните си маркират територия. Само че от какво ще построиш оградата си? — Как — от какво? — от дъски. Не, чакай. От дъски скъпичко ще излезе. За начало трябва се забият стълбове и с бодлива тел да се заобиколи участъка. А после все пак с дъски, за да не се вижда, какво се прави зад оградата.

— И колко години може да издържи оградата от дъски без ремонт?

— Ако е добър материалът, ако се боядиса и импрегнират частите, които са в земята, ако се обмажат със смола, пет години ще стои без ремонт, и повече може.

— А после?

— После трябва да се стяга оградата, да се боядиса пак за да не изгние.

— Така, значи постоянно ще имаш грижи с поддръжката на оградата. А за децата или внуците още повече грижи ще причиниш. Не е ли по-добре всичко така да се устрои, че и децата ти да нямат грижи, и да не се дразни погледът им от гниещото съоръжение? Хайде да помислим, как да се направи по-здрава и дълготрайна ограда, че с добра дума да споменават твоите потомци.

— Разбира се, че може да е по-дълготрайна. Кой няма да поиска такава! Например, може стълбовете да се направят от тухли и основата също, а между стълбовете да се сложат чугунени лети решетки, те не ръждясват. Такава ограда може и сто години да простои. Но строителството на такава ограда могат да си позволят само много богати хора. Представи си хектар — това са четиристотин метра обиколка. Такава ограда ще струва няколко стотин хиляди рубли, че може и милион да достигне. Затова пък сто-двеста години ще изтрае или повече. Може да направи с някакви фамилни гербове. Потомците ще гледат и ще си спомнят прадядото, а наоколо всички ще им завиждат.

— Завистта не е добро чувство. Ще навреди.

— Е, тук няма какво да се направи. Казвам ти, че с хубава ограда да се огради хектар земя няма е по силите на мнозина.

— Значи, друга ограда трябва да се измисли.

— Каква друга? Самата ти можеш ли нещо да предложиш?

— Не е ли по-добре Владимир, вместо множество стълбове, които впоследствие ще гният, да се посадят дървета?

— Дървета? И какво, после към тях да забият…

— Защо да се забива? Ето виж, в гората дървета множество растат в на метър и половина — два едно от друго.

— Да, има, растат… Но между тях има пространство. Няма да стане ограда. — Но може помежду им да се посадят непроходими храсти. Ти погледни внимателно, представи си, каква прекрасна ограда може да се получи. И при всички ще бъде по-различна. И на всяка ще се любува погледът. И векове ще споменават твореца на оградата прекрасна потомците, и за ремонт от времето им няма да отнема и полза ще има. Не само да огражда ще бъде функцията й. Една ограда да се състави трябва от брезички в редица растящи. Друга от дъбове. А някой в цветен порив творчески, ограда приказна ще може да направи.

— Как цветна?

— Ще посади дървета най-различни. Брезички, клен, и дъб, и кедър. Офика ще вплете, с гроздове в огнено червено, а между тях ще посади калина. За люляка ще предостави място. Да се обмисли всичко може изначално. Необходимо е да наблюдава всеки кое расте високо, през пролетта как разцъфтява, как ухае и привлича пернатите към себе си. Оградата ти пееща ще бъде, благоуханна, и не ще да умори никога погледа ти, като променя всеки ден нюансите на своите картини. През пролетта — във цвят ще разцъфти, през есента — ще пламенее.

— Ех ти, Анастасия, като поетеса си. Проста ограда, а как всичко обърна! Знаеш ли, на мен много ми хареса този обрат. И как не са се сетили по-рано хората? Нито да я боядисваш трябва, нито да поправяш. И когато порасне голяма, още и дърва могат да се вземат, а в замяна нови да се садят, да се променя вида й сякаш рисуваш картина. Само че дълго ще трябва да се сади такава ограда. Ако дърветата се засадят през два метра, то трябва да се изкопаят двеста дупки за фиданките. Че и храсталака между тях трябва да се посади. А техника, разбира се, ще кажеш, че не бива да се използва при това.

— Напротив, Владимир. За дадения проект не си струва да се отхвърля техниката. И всичко, което се появило като проявление на тъмните сили, е нужно към светлината да се обърне. По-бързо да се въплъти в живота замисления проект, възможно е с плуг по обиколката на участъка бразда да се изрови, и фиданките да се поставят в нея. Наведнъж да се засадят всички фиданки и семената на храстите, които решиш да поставиш между дърветата. След това още веднъж да се мине с плуга и да се обърне земята. Докато земята още не утъпкана, да се поправят, да се подравнят в редичка всички фиданки.

— Това е чудесно, така за два дни или три и сам човек може да издигне цялата ограда.

— Да.

— Жалко само, че такава ограда докато не израсне, няма да послужи за преграда пред крадците. А да се чака докато порасне, ще се наложи дълго. Кедърът, дъбът — те растат бавно.

— Но бързо ще пораснат брезата и трепетликата, а между тях и храсталака. Ако бързаш, може да посадиш направо двуметрови фиданки. Когато брезата порасне, можеш да я отрежеш и да я използваш в стопанството, а порастващите дъб и кедър ще заменят отсеченото.

— Е добре, с живата ограда може да се оправиш. Тя много ми хареса. Сега кажи, как виждаш конструкцията на къщата върху участъка?

— Може би отначало да разпределим участъка, Владимир?

— Какво имаш предвид, лехи за домати, картофи, краставици? Та с това обикновено жените се занимават. Мъжете строят дома. Мисля, че трябва веднага да се построи голяма къща, шикозна вила в европейски стил, за да си спомнят потомците с добра дума. И по-малка къщичка за прислугата. Участъкът е голям. Там ще има много работа.

— Владимир, ако правилно се направи всичко изначално, прислуга няма да ти е нужна. С велико удоволствие и с любов всичко обкръжаващо и на теб и на внуците ти ще служи.

— Такова не се случва на никого. Даже на любимите ти дачници. Те имат по пет шестстотин квадратни метра и от сутрин до вечер работят през всички почивни дни. А тук е цял хектар. За него само торове ще трябват не по-малко от десетина коли всяка година да се докарват.

Торът трябва да се разпръсне по земята, после да се прекопае цялата земя. Иначе всичко лошо ще расте. Още някакви подобрители трябва да се добавят, тях ги продават в магазините в специални чували. Ако не се натори почвата ще стане неплодородна. И агрономите, които се занимават с науката за земята, знаят това, и дачниците от опит са се убедили в това. Надявам се че си съгласна с това, че земята трябва да се тори.

— Разбира се земята трябва да се обогатява, но не е нужно за това да се грижиш ти. Бог предварително така всичко е замислил, че без еднообразните физически усилия за теб, обогатена в идеален вид земята ти ще бъде, където ти поискаш да живееш. Необходимо ти е само до мисълта Му ти да се докоснеш. В цялост системата Му да почувстваш, а не само да решаваш с ум.

— Тогава защо сега никъде и нищо по земята не се наторява по системата на Бог?

— Владимир, сега ти се намираш в тайгата. Погледни наоколо, колко са високи дърветата, мощни са стволовете им. Между дърветата има трева, храсти. Малина има, капини… и множество огромно от всичко расте в тайгата за човека. А никой от хората дори за хиляди изминали години в тайгата ни веднъж не е торил земята. Но плодородна все така остава си земята. Как мислиш, от кого и как е наторена?

— От кого?…Не знам от кого и как. Но факт приведе ти действително сериозен. Да, поразително е какво става с човека. Кажи сама, защо в тайгата не са нужни торовете разни?

— Системата и мисълта на Бога в тайгата не са нарушени до такава степен, като там, където днес живеят хората. В тайгата от дърветата падат листа, и малки клончета събаря вятърът. И наторява се земята в тайгата с листенцата и клончето, и червейчетата. Състава на земята регулира растящата трева. Храстите, излишъците кисели или алкални отстраняват от земята. Листото, от дървото паднало, от торовете, които познаваш не се заменя. Нали той, падналият лист, много енергии от космоса в себе си носи. Той е видял звездите, и луната, слънцето. Не просто е видял, той е взаимодействал с тях. И даже много хиляди години да изминат, земята на тайгата ще бъде плодоносна винаги. — Но на участъка, където ще се построи домът, тайгата няма я. — Тогава я планирай! Сам от дървета разни ти гора си посади. — Анастасия, ти по-добре веднага всичко разкажи, как да се направи така, че почвата на участъка винаги да бъде наторена от само себе си.Това е голяма работа, защото и много друга работа там предстои. Лехи да се садят, с вредители — борба…

— Разбира се, може да се разкаже в детайли и подробности, но по-добре всеки своята мисъл, душа и мечта да призове към строителство. Интуитивно всеки може да усети кое за него по-приемливо ще бъде и ще зарадва и деца и внуци. Единна планировка е невъзможна. Тя индивидуална е като на велик творец художник картината. У всеки тя е своя.

— Но примерно поне ти разкажи. Изобщо как да бъде.

— Добре, — ти гледай, аз ще почертая малко. Но отначало главното разбери. Всичко Бог е създал за благо на човека. Ти си човек и можеш да управляваш цялото обкръжаващо. Ти си човек! Да разбереш и да почувстваш със своята душа, в какво е истинския земен рай…

— Хайде по-конкретно, без философия. Кажи какво и къде да се сади, къде да се изкопае нещо. Какви култури е по-изгодно да се садят, за да се продадат по-скъпо после?

— Владимир, знаеш ли защо не са щастливи селяните и фермерите от днешния ден?

— Е защо?

— Повече реколта да получат се стремят мнозина, после да я продадат… За парите повече мислят, не за земята. Не вярват самите те в това, че могат да бъдат щастливи в родовото си гнездо, считат, че в градовете всички са щастливи. Повярвай, Владимир, всичко, което в Душата твори се, във външното се отразява непременно. Разбира се, конкретиката външна е нужна също, затова нека да си представим заедно примерната планировка на участъка. Аз само ще започна, а ти помагай.

— Така да е, ще помогна. Ти започвай.

— Участъкът ни е на пусто място. Пустошта е оградена вече с живата ограда. Още три четвърти или половината да заемем с гора, ще посадим там разни дървета. По края на гората, където останалата ни земя гората ще опира, жива преграда ще посадим от храсти такива, че през тях да не минават животните и да не тъпчат посаденото в градината. В гората от фиданки посадени близо, ще направим навес, където после ще живее козичка, или две. От фиданки още ще измайсторим укритие и за носачките-кокошки. В градината ще изкопаем малко езерце, около сто квадрата. Между дърветата в гората ще посадим храсти малини и френско грозде, по края — горски ягоди. Освен това в гората, но после, когато малко израстат дърветата ще сложим между клоните три празни кошера и за пчели. Беседка от дървета ще поставим, където ти с приятели или с децата, от жегата скрит, ще си общуваш. И спалня лятна жива ще измайсторим, и твоя работилница за творчество. И спалня за децата, и за гости място.

— Това — да! Не гора, а истински дворец ще стане.

— Само жив дворец това ще бъде, вечно растящ. Така го е замислил сам Творецът. Човекът на всичко само трябва да даде задача. На всичко по вкуса, и замисъла и смисъла си.

— А защо Творецът веднага всичко тъй не е направил? В гората всичко си расте както му падне.

— Гората като книга е за теб твореца. Погледай по-внимателно Владимир, в нея написано е всичко от Отеца. Виж, дървета три растат само на половин метър едно от друго, ти си свободен в редица да ги посадиш и да съставяш фигури различни от множество на тях подобни. Между дърветата и храсти има, помисли, как да ги използваш за наслаждение в живота си. А ето и дървета, които не позволяват на храсти и трева помежду им да растат, и ти за бъдещият си жив дом можеш да отчетеш това. На теб ти е необходимо на всичко да дадеш програма и да поправяш по свой вкус. Да се грижи нежно и да радва теб и твоите деца е всичко околно на твоят участък, да се грижи и да храни.

— За да се храниш трябва да садиш градина. А с градината ще се потиш ти здраво.

— Повярвай, Владимир, и зеленчукова градина да се направи може тъй, че няма да се затрудняваш много. И тук е нужно да наблюдаваш. Между тревите, какво всичко расте в гората, биха могли и зеленчуци да растат, домати най-прекрасни и краставици. Техният вкус за тебе ще е много по-приятен и полза по-голяма за организма ти ще носят, когато край тях няма гола земя.

— А бурените? Вредителите, бръмбарите нима няма да ги унищожат?

— Няма в природата изобщо нещо безполезно, и бурени ненужни няма. Няма и бръмбари вредящи на човека.

— Е как да няма! А например колорадския бръмбар, той гадината, картофите изяжда на полето.

— Да, яде. С това показва на хората, че нарушават със своето неведение самостоятелността на земята. Противоречат на замислите Божии. Как може година след година в едно и също място да се оре тъй упорито, да се терзае земята? Да се стърже по незаздравяла рана и при това да се изисква, от раните й благодат да израсте. Нито колорадски бръмбар, нито пък друг не ще докосне този участък, който с тебе рисуваме. Когато в хармония велика расте си всичко, то хармонични плодове се дават от растящото

— Но ако, в края на краищата, всичко в участъка, който измисли ти, така се получава, че не е нужно да се наторява земята, не е нужно с отрови да се бори с вредителите разни, да плеви, и всичко там от само себе си расте, какво да прави на човека му остава?

— Да живее в рай. Тъй както Бог е искал. И този, който може такъв рай да построи, Божествената мисъл ще докосне и с него сътворение ново ще произведе.

— Какво ще бъде новото?

— Ще дойде неговият ред, когато предшестващото бъде сътворено. Сега да си представим, това, което не довършихме.