Сътворението

Домът>

— Още и здрава къща трябва да се построи. Децата, а и внуците да могат да живеят в нея без проблеми. Тухлена къща, двуетажна, с тоалет и баня, с топла вода. Сега това възможно е да се направи във всеки частен дом. Бях на изложба и видях: различни много приспособления са разработени все за удобство в частните къщи. Или ще кажеш пак, че не нужно да се използват технократски измишльотини.

— Напротив, нужно е. Ако имаш за това възможност, нужно е да заставиш всичко да ти служи все за благо. При това е нужен плавен преход в навиците. Но само че на внуците ти няма да е нужна къщата от тебе построена. Като пораснат те ще разберат. Друг дом ще бъде нужен на тях. И затова не си и струва усилия прекалено ти да влагаш и да строиш голям дом и прекалено здрав.

— Анастасия, ти пак приготви някаква уловка. Всичко, от мен предложено отхвърляш, дори домът. А пък аз смятам, че къщата безспорно трябва да е качествена. Ти казваше, че заедно проектът ще изготвим, а ми противоречиш, за всичко което казвам.

— Разбира се, че заедно, Владимир, та аз не съм отхвърлила нито едно от твоите предложение, само изказвам своите съображения. И всеки може да си избере, което на характера му е по-близко.

— Тогава повече веднага говори за своите съображения. Аз мисля, че не ще разбере никой, защо не бива за внуците си да остави дом.

— Към теб любов и вечната ти памет в друг техен дом ще се съхрани. Внуците, когато порастат, непременно ще разберат, какъв за къщата материал, от всички помислени, за тях ще бъде най-приятен, най-здрав и полезен. Сега ти нямаш този материал. Ще построят твоите внуци дървен дом от тези дървета, които още дядо им е посадил, и са обичали ги техните родители. Такава къща ще лекува, ще пази от нечистите, и за светлина ще вдъхновява тях. И ще живее в тази къща великата енергия на любовта.

— Да… Интересно… Къща от материала, от дърветата, които са отгледали дядото, майката, бащата. А защо ще пази тя живеещите в нея? В тази къща има някаква мистика.

— Защо наричаш мистика енергията светла на любовта, Владимир?

— Ами затова, че не всичко ми ясно. Аз разсъждавам за проект на къща и участък, а ти изведнъж за любовта започна да говориш.

— Защо — изведнъж? С любов изначално е нужно всичко да се сътвори.

— Какво — и оградата ли? И горските фиданки — и тях ли трябва с любов да садиш?

— Разбира се. Великата енергия на любовта и всичките планети на мирозданието ще ти помогнат да живееш в пълнота, присъща на Божия син.

— Е, ти започна съвсем непонятно да говориш, Анастасия. От къщата и оградата пак премина към Бога. Каква може да бъде тука връзката?

— Прости за неяснотата на изказването ми, Владимир. Позволи, ще се опитам малко по-различно да говоря за значимостта на нашия проект.

— Опитай. Само че се получава той не наш, а твой.

— Всеобщ е той Владимир. Хорските души мнозина го усещат интуитивно. Да го конкретизира и осмисли не позволят на човека ежеминутните догмати, шума на технократския ви път, науката, мнозина се стремят от щастие да отклоняват хората.

— Ами ето, ти се опитай да го кажеш по-конкретно.

— Да, ще опитам. И, как бих искала да съм разбрана за хората! О, логика на Божествените стремления, на мен помогни, да построя по-ясни словосъчетания!