Сътворението

А кой е виновен?

— Но аз не съм знаел, че може толкова добре да се направи. Ех, жалко че назад не може животът да се върне и да се оправи всичко.

— Защо да се връща? Животът продължава и всекиму е дадено прекрасен образ на живота да създава във всеки миг.

— Разбира се, животът продължава, само че каква е ползата от старците например. Сега те чакат децата им да им помагат, а децата без работа стоят. Освен това, да се възпитават децата как може сега, когато всички са пораснали?

— И на деца пораснали Божествено възпитание може да се даде.

— Но как?

— Знаеш ли, добре било би, ако старците пред своите деца се биха извинили. Искрено да се извинят за това, че свят без беди не са успели да им предоставят. За мръсната вода, за въздуха непрозрачен.

И нека със старееща ръка истински жив дом за децата си пораснали да почнат да изграждат. И ще се удължат на живота дните на старците, дори ако само мисъл подобна у тях роди се. А когато родината с ръка докоснат старците, повярвай Владимир, децата им при тях ще се завърнат. Дори дома до край да не успеят да издигнат старците, децата техни ще успеят да ги погребат в родината им,и с това ще им помогнат отново да се възродят.

— Да погребат в родината? Ти считаш за родина участъка родова земя. И какво на този ли участък, а не в гробище родителите сме длъжни да погребем ние? И там да им поставим паметници?

— Разбира се, че на участъка. В горичката от тях посадена. А ръкотворни паметници на тях не са нужни. Нали за памет всичко обкръжаващо ще служи. И всеки ден за тях напомняне, но не със скръб, а с радост, всичко обкръжаващо ще бъде. Безсмъртен твоят род ще стане, защото добрият спомен само връща душите на земята.

— Постой, постой, а гробищата? Ненужни ли са те съвсем?

— Владимир, гробищата в днешния ден подобни са на места отходни, където се изхвърля това, което не е нужно никому. Дори в съвсем недалечни времена телата на починалите хора погребвали са в родови гробници, храмове и кули. Само безродните и заблудените изваждали са от пределите на селищата. Само останал е изкривен ритуал от времена далечни — починалите да поменуват. След три дни, после — девет, след половин година, година, после… После на ритуала само се отдава дан. На забвение умрялата душа от днес живеещите постепенно се предава. И живите нерядко се забравят, когато зарязват дори родителите си децата, в далечен край бягат от тях. И за това не са виновни децата, те бягат, интуитивно чувствайки лъжата и безизходността на своите стремежи. От безизходицата те бягат, и сами в същия капан попадат.

Устроено е във Вселената всичко така, че първи в материално тяло отново ще се въплътят тези души, които спомени добри ги викат от земята. Не ритуал, а искрените чувства. Те ще се появят тогава у живеещите на земята, когато със своя начин на живот починалият за себе си приятен спомен ще остави. Когато споменът за него действен е и материален, а не ритуален.

Сред множеството други човешки и вселенски планове на битието, човешкият материален план значение не по-малко има, и отношението ни към него трябва да е грижливо.

От погребаните тела родителски,в горичката от техните ръце садена, ще порасте трева, цветя ще се издигнат, дървета, храсти. Ти ще ги виждаш и ще им се наслаждаваш. С късчето родина отгледано от родителска ръка ти с ще съприкосновяваш всеки ден, и подсъзнателно с тях ще общуваш, а те ще общуват с теб. За ангели-хранители си чувал?

— Да.

— Тези ангели-хранители, далечните и близките родители, ще се стараят да те пазят. След три поколения на земята те отново ще се въплътят. Но и когато няма ги в материята земна, енергията на душите им, ангелите-хранители, във всеки миг ще ти бъдат охрана. На родовият ти участък, никой с агресия да влезе не ще може. Енергия на страх има у всеки човек. Тази енергия в агресора ще се събуди. Болести множество в агресора ще се родят. Болести, от стрес, които произхождат. Впоследствие те ще го унищожат.

— Впоследствие, но преди това той може много пакости да наизвърши.

— Кой ще поиска да напада Владимир, щом знае, че ще бъде наказанието неизбежно?

— А ако не знае?

— Интуитивно това знае днес всеки човек.

— Добре де, да допуснем, че права си за агресорите, а с приятелите как ще бъде? Например ще поискам аз на гости да поканя приятелите си. И те ще дойдат, а всичко обкръжаващо ще почне да ги плаши.

— На твоите приятели, чиито помисли са чисти, всичко околно ще се радва, както и ти. И тук за пример кученцето може да послужи. Когато при стопанина на кучето приятел идва не ще го пипне верният страж. Когато напада агресор, верният пес готов е в смъртен бой да влезе с него.

И на участъка на твоята родина целебна ще е всякоя тревичка и за теб и за приятелите ти. Подухналият вятър прашец целебен ще ви донесе от цветята, храсти и дървета. И на предците всички твои ще е с теб енергията. И в предвкусване на сътворение планетите ще чакат твои разпореждания.

И взорът на любимата ще се отразява за векове от всяко листче на прекрасните цветя. И нежно ще говорят с теб в хилядолетията от теб децата ти възпитани. И ще се въплъщаваш в нови поколения. И сам със себе си ще разговаряш, и сам ще се възпитаваш ти. И със своя Родител сътворения ти ще твориш. В родината ти, в твоето пространство на любов енергия Божествена ще заживее — Любовта!

Когато Анастасия разказваше в тайгата за участъка, от интонацията на гласа й, от увлечеността й секваше дъхът. После, вече след като бях заминал и написал тези редове, аз често размишлявах: «Действително ли за всеки е толкова важно да го има? Как нарича тя това късче своя родина? Действително ли може да се възпита дете, вече пораснало, с последния свой дъх? Действително ли може с помощта на родовия участък да се говори с родителите и енергиите им да пазят и теб и духа и тялото?» И така се случи, че съмненията ми случайно разсея самият живот. Случи се така…