Тайната на Медичите

12.

Лондон, юни 2003

Наближаваше деветнайсет часа, когато Шон Клифтън се сети за срещата си по-рано през деня с брокера на недвижими имоти. Уговориха се да се видят, бързо приключиха преговорите и сключиха сделката за къщата с осем спални, която си беше избрал близо до Севъноукс. Докато излизаше от метростанцията „Хай гейт“, той с удоволствие запрехвърля из главата си мисълта, че няма още дълго да му се налага да изминава този път. Скоро щеше да се сбогува с мърлявия апартамент под наем близо до Хай стрийт.

Часът пик вече бе минал и трафикът беше намалял. Магазините бяха започнали да затварят. Уличните лампи вече светеха и беше започнало да вали. Чистачките отмерваха ритъма на градския живот. Обаче Шон Клифтън почти не осъзнаваше ставащото около него. В мислите си той вече беше господар на имението, който отпива джин с тоник в елегантната си всекидневна, а пред очите му се открива гледката на съвършено окосената морава.

Той свърна от Хай стрийт по една по-тиха странична улица, а дъждът заваля още по-силно. Клифтън ускори крачки и пресече улицата с приведена напред глава и вдигната яка. В края на улицата зави надясно. Пресечката беше празна, като се изключи млада двойка, която се отдалечаваше в обратната посока. Без да се спре и да се огледа, той стъпи на паважа и започна да пресича.

В същия миг един сребрист лексус се отдели от бордюра.

Клифтън стигна до средата на платното, когато се обърна и успя да зърне двамата мъже в колата, големите ръце на шофьора и пръстена със златна лира на средния пръст на дясната му ръка.

Колата го блъсна и го подхвърли във въздуха. Клифтън се стовари върху предния капак и се плъзна под колелетата, но колата не намали и мина през него. От устата му излезе тихо свистене, докато животът го напускаше на студения мокър паваж.