Тайната на Медичите

17.

Над Атлантическия океан, днес

Малкият частен „Гълфстрийм“ Г-500 проби дебелия слой облаци и се извиси в откритото синьо небе. Гледката беше като в преспапие със зимна сцена точно преди да го разклатиш. Люк Фурние остави чашата с охладено шампанско „Кристал“ върху подлакътника на голямото кожено кресло и започна мрачно да размишлява върху скорошния си провал. Нещо, което рядко му се случваше. Преди два дни беше на прага да осигури голяма пратка части за ядрения реактор на неговите ирански приятели, когато МИ 5 провали операцията и залови партидата в международни води. Товарът съдържаше специално оборудване на стойност повече от десет милиона лири, които той беше платил в брой. Естествено, нищо не сочеше към него или организацията му, но подобни провали криеха в себе си опасността доброто му име да пострада, а то беше неговата най-голяма ценност.

Мобилният телефон на Фурние изписука. Това беше знак, че на частния му номер, известен само на малцина, е пристигнало съобщение. Той включи телефона и прочете съобщението: „Трябва да гледаш новините по телевизия Скай“. Той взе дистанционното и големият плазмен телевизор заработи. Фурние увеличи звука.

„Първите съобщения подсказват, че тази група е част от по-голяма операция. Офицери от отдела за борба с тероризма смятат, че цялото количество на заловения смъртоносен биохимически агент е повече от два килограма. Засега остава неясно какво е било предназначението му. Има много теории, но вероятно ще мине известно време, преди да може със сигурност да се каже как са възнамерявали да използват това оръжие и кои са вероятните цели. Обаче едно е сигурно, залавянето на групата става само два дни, след като МИ 5 пипна друга група, търгуваща с части за ядрени реактори. Това е втора важна победа в разузнавателната война срещу тероризма. Аз съм Виктория Мейнли от Лондон.“

Фурние заби пръст в дистанционното с трудно потискана ярост и след това го запрати към стената. После се загледа как отскочи от нея и падна на покрития с мокет под.