Три

27.

Понеделник

20:21 часа

Първият й порив беше да побегне. Нагоре по стълбите, вляво, навън. Да се върне с огнепръскачка и да го изпепели. Вторият беше да се хвърли върху него. Яростта, която я връхлетя, след като видя фигурата му на фона на светлината, я изненада. Усети пистолета на кръста си и се пресегна да го измъкне.

— Не бъди толкова предсказуема, Сам. Кевин мисли, че си по-умна от мен. Чу ли го да го казва? Докажи го, скъпа. — Той вдигна ръката си, с която държеше пистолета, и я насочи вдясно. — Ела тук и ми го докажи или ще гръмна хлапето на място.

Сам се поколеба. Слейтър стоеше пред нея и се хилеше самонадеяно. Тя тръгна по коридора. Ти си родена за това, Сам. Ти си родена за това.

Слейтър отстъпи назад, без да сваля пистолета. Тя мина през стоманената врата. Самотна крушка осветяваше мазето. Оттенъци на черното и сивото. Кевин стоеше с пепеляво лице пред една стена, покрита със снимки. Нейни снимки. Той пристъпи към нея.

— Не толкова бързо — сопна им се Слейтър. — Знам колко отчаяно искаш да бъдеш герой, момчето ми, но не и този път. Извади пистолета бавно, Саманта. Плъзни го към мен. — По лицето му не се четеше нито следа от съмнение. Те се бяха озовали точно там, където искаше да бъдат.

Сам плъзна пистолета по бетонния под и Слейтър го грабна. Приближи се до вратата, затвори я и се обърна към тях. Виждайки самодоволната му усмивка, Сам изведнъж си помисли, че беше извършила своего рода самоубийство. Беше влязла доброволно в капана и току-що бе предала пистолета си на звяра.

Ти си родена за това, Сам. Родена за какво? Да умреш.

Тя извърна поглед от него. Не, родена съм заради Кевин. Тя го погледна, без да обръща внимание на Слейтър, който беше застанал зад нея.

— Добре ли си?

Очите на Кевин се стрелнаха над рамото й, след което се впиха в нейните. По лицето му проблясваха потни ручейчета. Бедният, беше ужасен.

— Всъщност не съм.

— Всичко е наред, Кевин. — Тя се усмихна. — Обещавам ти, всичко ще бъде наред.

— Всъщност, Кевин, няма да бъде наред — обади се Слейтър, приближавайки се бързо до нея. Той не беше чудовището, което си беше представяла. Нямаше рога, нито пожълтели зъби, нито белязано лице. Приличаше на атлет с къса руса коса, впити бежови панталони, тяло на гимнастик. Над едното му зърно се забелязваше голяма червена татуировка на сърце. Можеше да го е срещала десетки пъти през годините и нямаше да му обърне внимание. Само очите му го издаваха. Бяха отнесени, светлосиви очи, като на вълк. Ако очите на Кевин я привличаха, тези на Слейтър бяха от типа, който би я отблъснал. Той дори се усмихваше като вълк.

— Не съм сигурен дали си наясно какво имаме тук, но така, както аз виждам нещата, и двамата сте я загазили яко — каза Слейтър. — Кевин се обади три пъти на приятелката си от ФБР и аз просто го оставих да го направи. Защо? Защото знам колко е безнадеждно положението му. Никой не може да му помогне. Нито на теб, скъпа Саманта.

— Ако си искал да убиеш Кевин, досега да си го направил десетки пъти — каза Сам. — Каква игра играеш? Какво се надяваш да постигнеш с всички тези глупости?

— Бих могъл да убия и теб, скъпа моя. Стотици пъти. Но така просто е по-забавно. Всички сме тук заедно като голямо щастливо семейство. Мама е в килера, Кевин най-после се прибра у дома, а сега и малката му приятелка се появи, за да го спаси от лошото момче, което живее надолу по улицата. Почти като едно време. Дори смятаме да позволим на Кевин отново да убие. — Слейтър стисна устни. — Само че този път целта няма да съм аз. Този път ще пусне куршум в твоята глава.

Сам се обърна към Кевин. Той изглеждаше толкова крехък на жълтеникавата светлина. Уплашен. Слейтър щеше да принуди ръката му да я убие. Нея. Вече всичко придоби смисъл, макар тя да не знаеше точно какво има предвид Слейтър.

За нейна голяма изненада Сам не изпитваше страх. Всъщност дори се усещаше изпълнена с увереност. Може би точно така се чувства човек, преди да умре.

— Значи все пак се оказа момчето — обърна се Сам към Кевин. И двамата мъже я гледаха. — Как може такъв едър, силен, красив мъж така да те ревнува, Кевин? Помисли си. Как може такъв могъщ, интелигентен мъж да изпитва такива ненормални чувства към друг мъж? Отговор: Защото под онази голяма червена татуировка и всичките му мускули той е просто една жалка невестулка; той никога не е успял да си намери приятел, камо ли приятелка.

Слейтър я погледна.

— Предвид опасното положение, в което се намираш, ще ти простя отчаяните ти опити да ме обидиш, но според мен ревност не е точната дума, Саманта. Не мога да ревнувам от това парче месо.

Тя бавно извърна глава към него, изпълнена с кураж, без да знае защо.

— Тогава ме извини за неподходящия избор на думи. Ти не си безумно ревнив; ти се наслаждаваш на любовта, която двамата с Кевин винаги сме изпитвали един към друг. И това, че ако те бях хванала да ме следиш и да лижеш прозореца ми, щях да ти тикна тоалетната четка в лицето, не те притеснява, нали?

Устните му бяха свити в тънка права линия. Той примигна. После още веднъж.

— Всъщност аз избрах Кевин — каза Сам. — И Кевин избра мен, и никой от нас не иска да има нищо общо с теб. И ти не можеш да го приемеш. Това те подлудява. Кара те да побесняваш от яд.

Лицето на Слейтър се изкриви.

— А Кевин не побеснява?

Настъпи мълчание. Белинда стоеше в килера. Часовникът на стената показваше 20:35 часа. Трябваше да каже на Дженифър къде се намират. Мобилният й телефон все още се намираше в джоба й и според нея Слейтър не знаеше това. Дали щеше да успее да се обади на Дженифър? Ако успееше да пъхне ръка в джоба си и да натисне бутона за обаждане два пъти, той щеше автоматично да набере последния номер. Дженифър щеше да ги чуе. По пръстите й пробягаха тръпки.

— Наистина ли смяташ, че Кевин е по-различен от мен? — Слейтър размаха разсеяно пистолета. — Наистина ли вярваш, че този дребен смотаняк не иска точно онова, което искам аз? Той ще убие и ще излъже, и ще прекара остатъка от живота си, преструвайки се, че не го е направил, точно както всички останали. И с какво това го прави по-добър от мен? Аз поне не крия какъв съм!

— И какъв си ти, Слейтър? Ти си дяволът. Ти си болестта на този свят. Ти си жлъчка, ти си бълвоч. Хайде, кажи ни. Бъди откровен…

— Млъквай! — изрева Слейтър. — Затваряй си вонящата уста! Този малък нещастник седи всяка неделя на пейката в църквата и се кълне пред Бог, че няма да извършва дребните си грехове, макар че знае много добре, както знам и аз, че ще продължи да го прави. И ние знаем, че е така, защото е давал това обещание хиляди пъти и всеки път го е нарушавал. Той е лъжец. — От устата му пръскаше слюнка. — Това е истината.

— Не, той изобщо не е като теб — каза Сам. — Виждаш ли го? Той е тероризирана жертва, която ти отчаяно се опитваш да смажеш. Виждаш ли себе си? Ти си отвратително чудовище. А аз? Аз не съм нито тероризирана, нито уплашена, защото виждам теб, виждам и него и не намирам нищо общо. Моля те, не бъди такова безгръбначно.

Слейтър я гледаше втренчено, с полуотворена уста, зашеметен. Тя го беше смазала, разкривайки му простата истина, и той започваше да се тормози. Сам пъхна ръка в джоба си и уверено стисна юмруци.

— Къде се раждат такива като теб, Слейтър? Това, което носиш, маска ли е? Изглеждаш толкова нормален, но в мен се таи подозрението, че ако те дръпна за ухото, цялата маска ще падне и тогава…

В стаята прозвуча гръм и Саманта извика. Слейтър беше стрелял. Откъм вратата се разнесе приглушен вой. Белинда. Пулсът на Сам се ускори. Слейтър стоеше, без да мига, насочил пистолета си към пода, откъдето беше отскочил изстреляният куршум.

— Тази дупка, която зее под носа ти, взе да ме дразни — каза той. — Защо не вземеш да я затвориш?

— А ти защо не вземеш да си пробиеш дупка в главата? — попита Сам.

Устните му бавно се разтеглиха в усмивка.

— У теб има повече кураж, отколкото предполагах. Май наистина трябваше да ти разбия прозореца още първата нощ.

— Ти си ненормален.

— Толкова обичам да наранявам малки момичета като теб.

— Повдига ми се от теб!

— Извади ръцете си навън, за да ги виждам.

Беше забелязал. Тя измъкна ръцете си от джобовете и отвърна на погледа му. Никой от тях не отстъпваше.

— Достатъчно! — извика Кевин.

Сам се обърна към него. Кевин погледна намръщено Слейтър, който трепереше с почервеняло лице.

— Винаги съм я обичал! Защо просто не го приемеш? Защо се криеше през всичките тези години? Защо не си намериш някой друг нещастник и не ни оставиш на мира?

— Защото никой друг не ме интересува колкото теб, Кевин. Мразя те повече, отколкото мразя себе си, а това, смотаняко, е доста интересно.

Гласът на Слейтър звучи уверено, но той никога не се е чувствал толкова неспокойно през живота си. Подценил е силата на това момиче. Ако планът му зависи от подчиняването на волята й, то значи го очакват значителни трудности. За щастие Кевин е по-податлив. Той ще натисне спусъка.

Ами тя? С нейния кураж. С непоклатимата й увереност. С арогантността й! Тя наистина обича онзи глупак и се гордее с тази любов. Всъщност всичко в нея е любов и Слейтър я ненавижда заради това. Виждал я е да се усмихва, да разресва косата си, да танцува из стаята си като дете преди двайсет години; виждал я е да обикаля из града, да арестува престъпници в Ню Йорк, като някой супергерой, наблъскан със стероиди. Енергична и щастлива. От това му се гади. Презрението в погледа й не му носи никакво утешение — то е породено от любовта към червея, който стои от дясната й страна. Още една причина да накара Кевин да вкара един куршум в красивото й бяло чело.

Той поглежда към часовника. Деветнайсет минути. Трябва да забрави срока и да го направи още сега. Усеща горчив вкус в устата си. Сладкият вкус на смъртта. Да го направи!

Но Слейтър е търпелив човек, най-добър във всички дисциплини. Той ще почака, защото неговата сила е в чакането.

Играта се движи към последното изпитание. Последната малка изненада.

Слейтър усеща прилив на увереност. Засмива се. Но въобще не му е смешно. Ще му се отново да стреля.

Говори каквото си щеш, малката. Да видим кого ще избере Кевин.

Кевин наблюдаваше Слейтър, чу смеха му и разбра с ужасяваща увереност, че нещата не отиват на добре.

Не можеше да повярва, че Сам наистина дойде и просто ей така предаде пистолета си. Не знаеше ли, че Слейтър ще я убие? Това беше основната му цел. Той я искаше мъртва и искаше Кевин да я убие. Той щеше да откаже, разбира се, и тогава Слейтър просто щеше да я гръмне сам и да намери начин да натопи Кевин. И в двата случая животът му никога нямаше да бъде същият.

Той погледна към Сам и видя, че го наблюдава. Тя леко му намигна.

— Смелост, Кевин. Смелост, рицарю мой.

— Млъкни! — изрева Слейтър. — Никакви разговори! Рицарю мой? Да не искаш да повърна? Рицарю мой! Що за глупости!

Те го гледаха втренчено. Той започваше да изпуска нервите си.

— Ще започваме ли празненството? — попита Слейтър. Той пъхна пистолета на Саманта в колана си, направи две големи крачки към вратата на Белинда, отключи я и я отвори широко. Белинда седеше притисната до стената, завързана, с широко отворени очи. Бялата й дантелена нощница беше покрита с черни петна. Без грим лицето й изглеждаше доста нормално за жена около петдесетте. Тя проплака и Кевин усети как сърцето му се сви от жалост.

Слейтър се наведе и я издърпа да се изправи. Белинда излезе, залитайки, с треперещи устни, скимтейки от ужас.

Слейтър я бутна към бюрото. Посочи стола.

— Сядай!

Тя се стовари върху него. Слейтър посочи Сам с пистолета си.

— Горе ръцете, за да мога да ги виждам. — Сам махна ръцете си от кръста. Без да сваля пистолета, Слейтър измъкна една ролка с тиксо, откъсна парче от него и го залепи върху устата на Белинда.

— Пази тишина — промърмори той. Тя като че ли не го чу. Слейтър приближи лицето си до нейното. — Пази тишина! — извика. Тя подскочи и той се изсмя.

После извади втория пистолет от колана си и се обърна към тях. Запъна ударниците и ги вдигна към раменете си. Потта по голите му гърди лъщеше като олио. Той се ухили, свали ръцете си и завъртя пистолетите като професионален стрелец.

— Отдавна чакам този момент — каза Слейтър. — Истински важните моменти в живота никога не са толкова вдъхновяващи, колкото си ги представяте — предполагам, че досега сте го разбрали. Това, което ще се случи през следващите няколко минути, се е въртяло толкова дълго в съзнанието ми, че кълна се, там вече има дупка, дълбока няколко сантиметра. И без това вече получих огромно удоволствие от мислите; нищо не може да се сравни с него. Това е отрицателната страна на мечтите. Но пък си заслужаваше. Сега ще го направя реалност и разбира се, ще се опитам да го направя колкото се може по-интересно.

Той отново завъртя пистолетите, първо левия, после десния.

— Доста съм се упражнявал, личи ли?

Кевин погледна към Сам, която стоеше на метър и половина от Слейтър и гледаше ненормалника с тиха ярост в очите. Какво ли се въртеше в главата й? Слейтър беше прехвърлил вниманието си към нея в мига, когато влезе в стаята. Докато беше само с Кевин, мъжът не беше показал никакъв страх, но сега, изправен пред Сам, Слейтър използваше това шоу, за да прикрие страха си, нали? Наистина се страхуваше. Сам просто го гледаше безстрашно, с ръце на хълбоците.

Кевин се изпълни с гордост. Тя беше истински спасител, винаги се беше представяла като такава. Не той беше рицар, а тя. Скъпа Сам, толкова много те обичам. Винаги съм те обичал.

Това беше краят; знаеше го. Този път нямаше да успеят да се спасят взаимно. Беше ли й казвал някога колко много я обича? Не ставаше въпрос за романтична любов, а за нещо много по-силно. Отчаяна нужда. Нуждата да оцелее. Така, както обичаше собствения си живот.

Кевин примигна. Трябваше да й каже колко е ценна за него!

— Играта е проста — подзе Слейтър. — Няма нужда да обърквам обикновените хорица. Единият от двама души ще умре — той погледна към часовника, — след седемнайсет минути. Старата жена — Слейтър опря едното дуло в главата й, — която очевидно бърка истинския живот с реклама. Всъщност точно това ми харесва в нея. Щом си тръгнал да се преструваш, карай докрай, нали?

Той се усмихна и бавно насочи другия пистолет към Саманта.

— Или умната млада девица. — Беше протегнал и двете си ръце под прав ъгъл, едната към Белинда, другата към Сам. — Нашият екзекутор ще бъде Кевин. Искам да започнеш да обмисляш коя от двете ще убиеш, Кевин. Нито една от двете — това не е вариант; ще съсипе цялото забавление. Трябва да избереш едната.

— Не — отвърна Кевин.

Слейтър насочи единия пистолет към него и го простреля в крака.

Кевин изпъшка. Прониза го остра болка; усети, че му се повдига. Върху маратонката на десния му крак цъфна червена дупка. Хоризонтът му се замъгли.

— Ще го направиш. — Слейтър издуха въображаемия пушек от дулото. — Обещавам ти, Кевин. Със сигурност ще го направиш.

Сам изтича до него и подхвана омекналото му тяло. Той й позволи да го подкрепи и прехвърли тежестта си на левия крак.

Сам погледна Слейтър:

— Ти си болен… Нямаше нужда от това!

— Дупка в крака, дупка в главата; да видим накрая кой ще опъне петалата.

— Обичам те, Сам — каза тихо Кевин, без да обръща внимание на болката в крака. — Независимо какво ще се случи, искам да знаеш, че съм изгубен без теб.

Дженифър крачеше напред-назад.

— Ще я удуша!

— Обадете й се — каза доктор Франсис.

— И да рискувам да я разкрия? Ами ако се намира точно пред вратата и телефонът й изведнъж се раззвъни? Не мога да го направя.

Той кимна.

— Нещо не ми се връзва.

Тя взе телефона си.

— Самата аз бях твърдо убедена, че Кевин е Слейтър.

— Така е.

— Освен ако…

Телефонът й изчурулика. И двамата погледнаха към него. Дженифър го вдигна до ухото си.

— Ало?

— Получихме доклада от Ригс — каза Галахър. Но Дженифър вече знаеше, че Слейтър и Кевин са различни хора.

— Твърде късно. Вече знаем. Нещо друго?

— Не. Само това.

Тя въздъхна.

— Имаме проблем, Бил. Как е настроението там?

— Мрачно. Въртим се без посока. Директорът пита за теб. Губернаторът го притиска. Очаквай да ти се обади. Искат да знаят.

— Какво да знаят? Нямаме представа къде е скрил Белинда. Остават ни само няколко минути, а нямаме никаква идея къде я е отвел. Предай им думите ми.

Галахър не отговори веднага.

— Ако това би могло да те утеши по някакъв начин, Дженифър, според мен той е невинен. Човекът, с когото разговарях, не е убиец.

— Разбира се, че не е убиец — сопна му се Дженифър. — Какво искаш да кажеш? Разбира се… — Тя се обърна към професора. Очите й срещнаха неговите. — Какво пише в доклада?

— Нали каза, че знаеш? Гласовете от записите са на един и същи човек.

— Гласовият модулатор…

— Не. Един и същи човек. Според Ригс, ако записът е на Кевин и Слейтър, то тогава Кевин е Слейтър. Има фонов шум, който една се долавя на втората касета. И двата гласа са от една и съща стая. Според Ригс той използва два телефона и записът е уловил леко ехо от онова, което казва по другия телефон.

— Но… това е невъзможно!

— Мислех, че това е преобладаващата теория…

— Но Сам е при тях и тя ни се обади. Кевин не е Слейтър!

— А защо си мислиш, че можеш да й вярваш? Ако е с тях, защо не ти каже къде се намират? Аз бих заложил на Ригс.

Дженифър изведнъж се спря по средата на килима. Възможно ли беше?

— Трябва да вървя.

— Дженифър, какво да…

— Ще ти се обадя. — Тя прекъсна разговора и се обърна към професора. — Освен ако Сам не ги е видяла и двамата.

— Двете срещали ли сте се някога? — попита доктор Франсис. — Виждали ли сте я със собствените си очи?

Дженифър се замисли.

— Не, не съм. Но… разговарях с нея. Много пъти.

— Аз също. Но гласът й не беше толкова висок, че да звучи точно като женски.

— Възможно ли е… той да го прави? — Дженифър търсеше нещо, направено от Сам, което да противоречи на това предположение. Не се сещаше за нищо. — Документирани са случаи за повече от две личности.

— Ами ако Слейтър не е единственият, който съществува в Кевин? Ако Саманта също е Кевин?

— Три! Три самоличности в едно.