Три

29.

Вратата в края на тунела беше отключена. Дженифър чуваше умоляващия глас на Сам. Тя не беше съвсем сигурна пред какво ще се озове, когато връхлети вътре, но времето им беше изтекло. Зад нея се чуваше учестеното дишане на доктор Джон Франсис.

Те пристигнаха в къщата, профучаха покрай Юджийн и намериха стълбището, все още затрупано с купчини книги. След като трескаво претърсиха периметъра, откриха стъпалата към старото бомбоубежище. Нямаха никаква представа колко често през годините беше идвал тук Кевин или колко време беше прекарал вътре, мислейки се за Слейтър.

— Влизаме.

Тя натисна бравата, пое си дълбоко дъх и се хвърли с цялата си тежест върху нея, влитайки в стаята с насочен пистолет.

Първото нещо, което видя, беше Белинда, седнала в дървен стол, завързана, с уста, залепена със сиво тиксо. Второто нещо беше мъжът, надвесен над нея.

Кевин.

Той държеше пистолети във всяка ръка; дулото на единия беше опряно в слепоочието на Белинда, а вторият беше опрян в собствената му глава, като човек, който се готви да извърши самоубийство. Никаква Саманта, никакъв Слейтър. Само Кевин.

Но тя знаеше, че той вижда съвсем различна картина. Очите му бяха присвити и той дишаше тежко.

— Кевин?

Той рязко обърна глава към нея и очите му се разшириха.

— Всичко е наред, Кевин — каза Дженифър. — Тук съм. — Тя протегна ръка успокоително. — Не прави нищо. Моля те, не дърпай този спусък.

По бузите и горната му устна беше избила пот. Той стоеше там, разкъсван, ужасен, вбесен. От раните на левия му крак и бедро се стичаше кръв. Беше се прострелял! Два пъти!

— Кевин, къде е Саманта? — попита Дженифър.

Той рязко изви глава наляво.

— Млъквай — изръмжа той. Само че това беше гласът на Слейтър, който тя отчетливо разпозна като глас на Кевин, малко по-нисък, по-дрезгав.

— Ти не си истински, Слейтър — каза Дженифър. — Ти си само една от личностите, създадени от Кевин. Нямаш собствени сили. Сам, чуваш ли ме?

— Чувам те, Дженифър — отвърна Сам — само че не беше Сам; беше Кевин, който говореше с малко по-писклив глас. Този път, за разлика от разговорите по телефона, Дженифър усещаше разликата.

— Ти не ме виждаш, нали? — попита Сам.

— Не.

— Послушай я, Кевин — каза Сам. — Послушай мен. Готова съм да умра за теб, рицарю мой. С радост бих отдала живота си, но ти трябва да убиеш Слейтър, не мен. Разбираш ли? Всички ние сме едно. Съществуваш само ти. И сега, след като си го изкарал навън, трябва да го убиеш.

Кевин присви очи и започна да се тресе.

— Млъквай! — изкрещя Слейтър. — Всички да млъкват! Направи го! Направи го, Кевин, или кълна се, ще пусна куршум в главата на мама! Времето изтича!

Дженифър беше обзета от ужас.

— Кевин…

— Застреляй Слейтър, Кевин — каза професорът, излизайки пред нея. — Той не може да те убие. Насочи пистолета към Слейтър и го убий.

— Няма ли да простреля себе си? — попита настоятелно Дженифър.

— Трябва да се разделиш от Слейтър, Кевин.

Кевин отвори широко очи. Беше разпознал гласа на професора.

— Доктор Франсис? — Това беше нормалният му глас.

— Съществуват три природи, Кевин. Доброто, злото и горката душа, която се разкъсва между тях. Помниш ли? Ти разиграваш тези три природи. Чуй ме, Кевин. Трябва да убиеш Слейтър. Свали пистолета от Сам и го насочи към Слейтър. Той не може да те спре. А след като насочиш пистолета срещу него, искам да го застреляш. Слушай ме какво ти казвам. Трябва да ми се довериш.

Кевин извърна глава наляво, след това надясно. От негова перспектива той гледаше Сам и Слейтър.

— Стига глупости! — каза Слейтър. Кевин отмести пистолета, който беше опрял в главата на Белинда и го насочи към Дженифър. — Пусни пистолета! Веднага! — Това беше Слейтър и той бе обезумял.

— Направи каквото ти казва професорът, Кевин — обади се Сам. — Застреляй Слейтър.

Кевин гледаше Слейтър и се питаше защо не стреля. Мъжът беше насочил оръжието си към Дженифър, но не беше дръпнал спусъка. Крайният срок бе дошъл и отминал, но Слейтър не стреляше.

Хрумна му, че в ръката си все още държи пистолет, насочен към Сам. Той отпусна ръката си. Искаха от него да застреля Слейтър.

Но… ако Сам и Дженифър бяха прави, то човекът там беше самият той и заплашваше Дженифър. Нима искаха да застреля себе си? Беше изкарал мъжа от скривалището му и сега той щеше да го убие.

Кевин се обърна към Сам. Тя го гледаше толкова нежно, толкова мило, очите й бяха изпълнени със симпатия. Скъпа Сам, толкова много те обичам. Погледът й достигна съзнанието му, сърцето му, разтопи го в любовта си.

Тя пристъпи към него.

— Сега трябва да си тръгна, Кевин.

— Да си тръгнеш? — Мисълта за това го стресна.

— Всъщност няма да изчезна. Ще остана с теб. Аз и ти сме едно, Кевин. Застреляй Слейтър.

— Спри! — изрева Слейтър. — Спри! — Той отстъпи встрани и насочи пистолета си към Саманта.

— Обичам те, Кевин — каза Саманта. Пристъпи към него, усмихна му се нежно, с разбиране. — Застреляй го. Такива като него стават безсилни, когато разбереш у кого е истинската сила. Знам, че ти си човекът, който се чувства безпомощен и сам. Но когато се взреш в своя Създател, ще откриеш достатъчно сили, за да убиеш хиляди като Слейтър, щом се появят. Той ще те спаси. Послушай доктор Франсис.

Тя протегна ръка и докосна неговата. Пръстите й минаха през кожата му, през ръката. Кевин гледаше със зяпнала уста. Саманта влезе в него, коленете й в неговите, раменете й в неговите. Той не можеше да я усети. След това тя изчезна.

Кевин въздъхна тежко. Двамата наистина бяха едно! Винаги са били! Но сега вече я нямаше, нали? Или може би беше по-близо от всякога. В главата му се появи жужене.

Ако двамата със Сам бяха едно, тогава Слейтър…

Кевин се обърна надясно. Слейтър трепереше целият и вече беше насочил пистолета си към главата на Кевин. Но пред него не стоеше истински човек; това беше злата му същност, нали?

Кевин погледна към Дженифър. Очите й го умоляваха. Тя не можеше да спре Слейтър, защото не го виждаше. Виждаше само него — Кевин.

Ако той наистина беше Слейтър, то тогава пистолетът беше всъщност в неговата ръка, нали? Би могъл да принуди Слейтър да го свали, като го направи сам в съзнанието си.

Погледни към Създателя си, беше казала Сам.

Отвори очите ми.

Кевин погледна към жалкия мъж, който се беше нарекъл Слейтър. Затвори очи. Тогава се сети, че държи пистолети и с двете си ръце — единия насочен надолу, другия — към слепоочието му. Това би трябвало да е Слейтър. Той свали и този пистолет. Сега и двете му ръце висяха отпуснати. Той отвори очи.

Срещу него стоеше Слейтър, със свален пистолет и лице, изкривено от ярост.

— Никога няма да успееш, Кевин. Никога! Ти си същият като мен и нищо не може да промени това. Чуваш ли ме? Нищо!

— Сега, Кевин! — каза доктор Франсис. — Сега.

Кевин вдигна дясната си ръка, насочи деветмилиметровия пистолет към главата на Слейтър и натисна спусъка. Изстрелът отекна силно в стаята. От това разстояние трудно би пропуснал.

Но пропусна. Пропусна, защото изведнъж се оказа без мишена. Слейтър беше изчезнал.

Кевин свали пистолета. Куршумът се беше забил в металното бюро зад мястото, на което стоеше Слейтър, но не беше преминал през ничие тяло. Слейтър не беше от плът и кръв. Беше си мъртъв. Поне засега.

В продължение на няколко дълги секунди в стаята звънтеше ехото от изстрела. Белинда започна да плаче. Кевин я погледна и изпита не гняв, а жалост към нея. Тя имаше нужда от помощ, нали? Тя беше наранена душа, също като него. Имаше нужда от любов и разбиране. Той се съмняваше, че тя ще е способна да се върне в измислената реалност, която си беше създала.

— Кевин?

Щом чу гласа на Дженифър, светът му като че ли се срина. Не беше сигурен какво се бе случило, но ако не бъркаше, беше взривил автобус и библиотека и беше отвлякъл леля си. Имаше нужда от помощ. Мили боже, имаше нужда от помощ!

— Добре ли си, Кевин? — Гласът на Дженифър се пречупи.

Той наведе глава и заплака. Не можеше да спре. Мили боже, какво направих?

Върху рамото му се отпусна ръка. Той усети аромата на парфюма й, когато тя го притегли към себе си.

— Всичко е наред, Кевин. Вече всичко е наред. Няма да им позволя да те наранят, обещавам.

След думите й той избухна в ридания. Заслужаваше да получи наказание. Или това беше гласът на Слейтър?

Послушай доктор Франсис, беше казала Саманта. Така и щеше да направи. Щеше да послуша доктор Франсис и щеше да позволи на Дженифър да го прегърне. Само това му беше останало. Истината и любовта.