Три

4.

Специален агент от ФБР Дженифър Питърс вървеше бързо по коридора. Не беше усещала пулса си толкова ускорен от почти три месеца. Съобщението за бомбата в Лонг Бийч беше получено преди няколко часа, но никой не я беше уведомил. Защо? Тя зави зад ъгъла и бутна вратата на шефа на Бюрото в Лос Анджелис.

Франк Лонгмонт седеше на бюрото си, притиснал телефон към ухото си. Дори не си направи труда да я погледне. Той знаеше, нали? Проклетият хитрец умишлено беше укрил информацията от нея.

— Сър?

Франк вдигна предупредително ръка. Дженифър скръсти ръце и зачака шефа си да приключи с разговора. Едва тогава забеляза другите двама непознати агенти, които седяха до малката маса за заседания до лявата стена. Приличаха на високомерните типове от Източното крайбрежие. Очите им шареха насам-натам. Тя се извърна и успокои дишането си.

Тъмносинята й права пола имаше съвсем мъничка цепка на левия крак, но тя не можеше да се отърси от усещането, че колкото и строго, дори консервативно да беше облеклото й, често привлича мъжките погледи. Косата й беше тъмна, с дължина до раменете, а очите й имаха мек лешников цвят. Мнозина се опитваха цял живот да се сдобият с лице като нейното — симетрично, с мека кожа и хубав цвят. Нищо не помрачаваше естествената й красота. Красотата е дар, обичаше да казва баща й. Само избягвай да се перчиш с нея. Дар. Дженифър беше разбрала, че красотата често е и недостатък. Много хора и от двата пола трудно приемаха, че човек може едновременно да притежава красота и отлични постижения.

За да компенсира, тя се опита да се съсредоточи изцяло върху отличните постижения и да забрави външния вид. Умът също е дар, обичаше да казва баща й. А Господ никак не се беше поскъпил. На трийсетгодишна възраст Дженифър Питърс се смяташе за един от най-добрите криминални психолози на Западното крайбрежие.

Но накрая се оказа, че това нямаше никакво значение. Отличните й постижения не можаха да спасят брат й. Което означаваше какво? Че беше просто една красива жена, която се стремеше да изглежда повече умна, отколкото красива, но накрая излезе, че съвсем не е умна. Че е едно нищо. Едно нищо, чийто провал доведе до смъртта на брат й. А сега и едно нищо, което е пренебрегвано от шефа на Бюрото.

Франк остави телефона на бюрото и се обърна към двамата мъже до масата.

— Ще ни извините ли за момент, господа?

Двамата агенти се спогледаха, изправиха се и излязоха.

Дженифър изчака вратата да тракне зад гърбовете им и заговори.

— Защо никой не ме уведоми?

Франк разпери ръце.

— Очевидно си била уведомена.

Тя го погледна.

— Случило се е преди пет часа! Вече трябваше да съм в Лонг Бийч.

— Току-що разговарях с шефа на тамошната полиция. Утре сутрин ще бъдем там.

Ние? Той проявяваше предпазливост. Тя се приближи до бюрото му с ръце на хълбоците.

— Добре, край с инсинуациите. Какво става тук?

Франк се усмихна.

— Моля те, Дженифър, седни. Поеми си дъх.

Тонът на гласа му не й хареса. Спокойно, момиче. Този мъж държи живота ти в ръцете си.

— Той е бил, нали?

— Все още не разполагаме с достатъчно информация. Седни. — Погледите им се срещнаха. Тя седна на единия от големите столове пред бюрото му и кръстоса крака.

Франк почука разсеяно с пръст по бюрото си.

— Мислех си да изпратя Крейг да работи на терен, а теб да оставя тук да поемеш координацията.

Дженифър усети как лицето й пламва.

— Този случай е мой! Не можеш просто така да ми го вземеш!

— Да съм казал, че ти го вземам? Не си спомням да съм употребил тази дума. Освен това ако не си забелязала през тези шест години, докато работиш в Бюрото, ние често въртим агентите по най-различни причини.

— Никой друг не познава този случай толкова добре като мен — каза тя. Всъщност шефът й нямаше да го направи. Беше твърде ценна за това разследване!

— Една от причините е връзката между агента и някоя от важните страни, включително жертвите.

— От близо година му дишам във врата — каза Дженифър. След това позволи на отчаянието да се промъкне в гласа й. — За бога, Франк! Не можеш да ми причиниш това.

— Той уби брат ти, Дженифър.

Тя го погледна твърдо.

— И това изведнъж се превръща във фактор? Според мен фактът, че той е убил Рой ми дава правото да го преследвам до дупка.

— Моля те, знам, че ти е трудно, но искам да се опиташ да погледнеш обективно на нещата. Рой беше последната жертва на убиеца. Три месеца оттогава не сме чували и гък от него. Някога задавала ли си си въпроса, защо е избрал точно Рой?

— Случвало се е — отвърна тя. Разбира се, че се беше чудила. Отговорът беше очевиден, но неизказан.

— Той уби четирима души в района на Сакраменто, преди да започнеш да се приближаваш до него. Пет минути не ти стигнаха да го арестуваш. Той се засегна и избра някой, който ти беше близък. Рой. Изигра малката си игра на гатанки и когато отново го доближи, уби Рой.

Дженифър не сваляше поглед от него.

Шефът й протегна ръка.

— Не, не исках да прозвучи като…

— Твърдиш, че Гатанката е убил брат ми заради мен? Имаш дързостта да стоиш там и да ме обвиняваш, че имам вина за екзекуцията на собствения ми брат?

— Казах, че нямам предвид това. Но е много вероятно да е избрал Рой заради твоето участие в разследването му.

— И това е оказало влияние върху работата ми?

Той се поколеба.

Дженифър затвори очи и бавно си пое дъх.

— Вменяваш ми думи, които не съм казал — рече Франк. — Виж какво, съжалявам много, наистина. Не мога да си представя дори колко ти е тежко. Не мога да се сетя за някой по-подготвен от теб, който да тръгне след тази откачалка, но уравнението се промени след като уби брат ти. Този човек ти има зъб. Ти си важна страна и честно казано, животът ти е в опасност.

Тя отвори очи.

— Не ми излизай с тези глупости за опасността, Франк. Ние сме абонирани за нея. Нали осъзнаваш, че Гатанката иска точно това. Знае, че аз съм най-голямата заплаха за него. Освен това е наясно, че ти ще ме изтеглиш от разследването точно заради причините, които изреди. Той иска да бъда изтеглена.

Тя говореше убедително, но само защото преди много години се беше научила да потиска емоциите си. В повечето случаи. Бюрото й помогна. Дълбоко в себе си искаше да изкрещи на Франк къде може да си завре обективността.

Той въздъхна.

— Дори не знаем дали е същият убиец. Може да е някой имитатор; може да няма никаква връзка. Тук имаме нужда от човек, който внимателно да сглоби всичко.

Гатанката беше започнал да играе малката си смъртоносна игра около година по-рано. Избираше жертвите си според най-различни критерии и след това ги следеше, докато не опознаеше изцяло ежедневието им. Гатанките се появяваха изведнъж. Той даваше на жертвите си определен период от време за разгадаването им, заплашвайки, че в противен случай ще ги убие. Изобретателно и хладнокръвно.

Брат й Рой Питърс беше трийсет и три годишен адвокат, който наскоро беше нает от кантората „Брадсуърт и Бикс“ в Сакраменто. Изключителен мъж с чудесна съпруга, Сенди, която работеше за Червения кръст. Но по-важното бе, че Рой и Дженифър бяха неразделни още от университета, където и двамата учеха право. Рой беше купил на Дженифър първия й велосипед, не защото баща им не можеше да си го позволи, а просто защото искаше. Рой я беше научил как да го управлява. Рой проверяваше всяко от момчетата, с които излизаше, което често я дразнеше. Брат й беше нейната сродна душа и никой мъж не можеше да се сравнява с него.

Дженифър хиляди пъти си беше припомняла събитията, които доведоха до неговата смърт, като все си натякваше, че би могла да я предотврати. Само ако беше успяла да разреши гатанката двайсет минути по-рано. Само ако беше успяла да стигне до него по-бързо. Само ако случаят не беше неин.

Досега никой не беше намекнал за вината й — Бюрото никога не постъпваше чака. Но през последните три месеца я беше смазвало собственото й чувство за вина. Фактът, че ако случат не беше поверен на нея, Рой щеше да е още жив. Нищо не можеше да промени това. До известна стенен тя беше лично отговорна за смъртта на брат си.

Мисията на живота й беше болезнено проста. Тя нямаше да се спре пред нищо, за да изтрие Гатанката от лицето на земята.

Ако Франк знаеше до каква степен е обсебена от тази мисъл, отдавна да я е изтеглил от случая. Оцеляването й зависеше от способността й да остане спокойна и благоразумна.

— Сър, умолявам ви. Трябва да ми позволите да водя разследването. Той все още не е убил. Смелостта му се завръща, но ако му позволим да си мисли, че може да изиграе ФБР, тя ще се превърне в наглост. Изтеглянето ми от случая ще изпрати погрешните сигнали.

Тази мисъл й беше хрумнала в момента. По изражението на Франк тя осъзна, че не се беше замислял за това.

Продължи да го притиска.

— Имах три месеца да скърбя, Франк. Последния път, когато се вгледах в себе си, всичко беше ясно. Трябва да ме изпратиш там, дължиш го на обществото. Никой няма по-добри шансове да го спре, преди да убие отново.

Франк я погледна мълчаливо.

— Знаеш, че съм права.

— Много си упорита, не мога да го отрека. Кажи ми, че не преследваш някаква лична вендета.

— Просто искам да го извадя от обръщение. Ако наричаш това личен мотив, така да бъде.

— Нямах това предвид.

— Смяташ, че ще компрометирам Бюрото, като натисна спусъка? — попита хапливо тя. — Или ще укрия информация от другите агенции, за да се възползвам лично от нея? Такова ли е мнението ти за мен?

— Никой от нас не е застрахован от силни емоционални изблици. Ако моят брат беше убит, не съм сигурен дали нямаше да хвърля значката си и да се впусна в незаконно преследване.

Дженифър не знаеше как да отговори на това. Самата тя беше обмисляла десетки пъти подобна стъпка. Нищо нямаше да й донесе по-голямо удовлетворение от това да натисне спусъка в подходящия момент.

— Аз не съм като теб — рече най-накрая тя, но не беше съвсем сигурна в думите си.

Той кимна.

— Знаеш ли, напоследък рядко се срещат такива близки отношения, каквито имахте ти и брат ти. Винаги съм те уважавал за това.

— Благодаря. Рой беше невероятен човек. Никой няма да го замести в сърцето ми.

— Сигурен съм в това. Добре, Дженифър. Печелиш. Ще се наложи да работиш с десетина агенции. Не казвам, че трябва по цял ден да си гукаш с тях, но поне прояви уважение и ги дръж в течение.

Дженифър се изправи.

— Разбира се.

— Първо ще трябва да се срещнеш с детектив Пол Милтън. Той не си поплюва с пистолета, ако ме разбираш. Бъди мила с него.

— Не съм си и помисляла нещо друго.