Вихрената годеница

Послеслов от автора

Всички факти, отнасящи се до Мария Антоанета — нейният живот във Версай, периодът като задържана под стража В Тампл — съответстват на историческите изследвания. При описанието на нейния характер, напротив, дадох воля на фантазията си, но се опирах на заключения, които следваха от прочита на почти необозримата и противоречива литература за тази френска кралица. В една богата на величави личности епоха тя е била по-скоро банална особа, не много интелигентна и на младини несъмнено себелюбива и лекомислена. Редом с това обаче е била сантиментална, великодушна, способна на силни майчини чувства, а пред лицето на трибунала и смъртта показва смелост и величие.

Блестящият ум на Дантон и неговата твърде земна радост от живота са многократно засвидетелствани и се намират в рядък контраст с маниакалния фанатизъм на някои други дейци на революцията. Много историци застъпват мнението, че Дантон е можел да поведе страната в онази объркана епоха и е бил в състояние да я запази от ужасите на терора при Робеспиер, ако не бил напуснал политическия живот в един критичен момент, отвратен от ширещото се безумие.

Граф дьо Прованс, които след смъртта ни Луи XVII се обявява за крал на Франция, след връщането на Бурбоните се възкачва на престола. Не е доказано, че има пръст в изпълнението на смъртните присъди срещу краля и кралицата. Безспорни са неговото честолюбие и ревността му, а също и интригантството му и антипатията, която е изпитвал към своя брат крал.

Сега по въпроса, дали на невръстния Луи Шарл се е отдало бягството от Тампл.

Мненията за това са противоречиви. Според данните на 8 юни 1795 година в Тампл умира едно дете, което се представя от правителството за Луи XVII. В смъртта на детето няма никакво съмнение, но съществуват съмнения, дали наистина става думи за Луи XVII. По онова време не заглъхват слуховете, че бягството е успяло и че момчето било подменено с друго дете. По-късно към четиридесетина души твърдели, че са Луи XVII.

Техните версии по отношение на датата и протичането на бягството били толкова различни, колкото и самите мними крале.

Спрях се на 19 януари 1794 година като дата на бягството, защото този ден въз основа на историческите източници би могъл да е тайнствената преломна точка за невръстния крал в Тампл.

Оттам нататък детето живее напълно изолирано. През следващата половин година неговата сестра, която държат под стража тъкмо над него, не чува нито звук повече. Едно твърде необичайно обстоятелство, особено като се вземе предвид, че преди това Мари Терез слушала два дни детето да плаче, след като го отделили от майка му. Разправяли, че достъпът до килията му бил зазидан и че момчето получавало яденето си през дупка в стената, но в документацията на Тампл липсват всякакви бележки за евентуални зидарски работи. Отбелязано е само, че камината се е палела и че от горната страна на печката е бил вграден прозорец.

Мадам Симон изживява последните си години в приют за неизлечимо болни, от чийто персонал е описана като чистоплътна, благопристойна старица с добри обноски и с ясен ум, която твърдяла, че Луи Шарл бил изведен от Тампл в талига с дрехи за пране. Някакво слабоумно дете от парижка болница заело мястото му. Когато през 1819 година на смъртния си одър взема светото причастие, тя се заклева във верността на твърдението си.

Освен това съществуват предположения, че между 19 януари 1794 година и 5 юни 1795 година на три пъти в тъмницата са предприемани замени. Подозрително изглежда преди всичко обстоятелството, че след смъртта на детето в Тампл неговата сестра, която се е намирала в непосредствена близост, не била извикана, за да идентифицира мъртвия.

Разбира се, много историци оспорват, че е съществувала възможност за бягство и препращат в царството на легендите всички истории, които се въртят около привидното оцеляване на Луи Шарл.

Понеже не мога да повярвам, че детето е приключило живота си зад мрачните зидове на тъмницата, аз се придържам по-охотно към версията, която твърди, че е мъждукала надежда и че бягството му се е увенчало с успех.

А ако аз вярвам в това и читателят също повярва, то тогава трябва да се е случило точно така.