Замръзване

10

Курц накара Анджелина да кара още по̀ на изток до един индустриален парк, който се намираше на щатската магистрала зад Обществения колеж на Ери. Тръгнаха по един празен път и прекосиха няколко пусти паркинга, докато не стигнаха до някакъв тих док.

— Тук — каза Курц. Пистолетът му беше стабилно подпрян на предмишницата му.

Анджелина Фарино Ферара дръпна ръчната спирачка, остави двигателя да работи и сложи ръце в горната част на волана.

— Това ли е последната спирка?

— Може да бъде.

— Какви са вариантите ми?

— Истината.

Тя кимна. Устните ѝ бяха побелели, но очите ѝ го гледаха предизвикателно. Вената на врата ѝ подсказваше, че пулсът ѝ е бавен и спокоен.

— Днес на улицата се говори, че отново си пратила някой да ме убие — каза той.

— Вярно е. Наех друг.

— Кой?

— Едрокалибрения Редхоук10. Той е…

— Индианец — довърши вместо нея Курц. — Какво е това? Месец за наемане на най-големите некадърници от „Атика“ ли?

Анджелина сви едва рамене.

— Стиви обича да работи с хора, които познава.

— Малкия Скаг е стиснат шибаняк. Кога Едрокалибрения Редхоук трябва да свърши работата?

— Следващата седмица.

— А ако се провали?

— Стиви ще ме остави да потърся някой истински талант. И ще вдигне заплащането от десет на двадесет и пет хиляди.

Курц помълча около минута. Фаровете бяха изгасени. Снегът се сипеше равномерно покрай жълтите лампи на дока. Единствените звуци наоколо идваха от работещия двигател на старото волво и от далечния шум от трафика на магистрала 90 зад тях.

— Не искаш да ме убиваш тази вечер — каза Анджелина.

— Така ли?

— Не. Имаме нужда един от друг.

Курц помълча още известно време. Най-накрая нареди:

— Изгаси двигателя и слизай.

Жената изпълни нареждането. Той посочи далечния край на дока, където бяха контейнерите за боклук. Накара я да отиде в края на асфалта. Обувките ѝ „Бали“ оставяха малки следи в снега.

— Спри там.

Анджелина се обърна към него.

— Не се изразих правилно. Знаеш, че говоря глупости. Нямаме нужда един от друг. Само аз имам нужда от теб — искам да те използвам. А Джо Курц не е човек, който обича да го използват.

Мъжът изви ръката си, която държеше близо до тялото, и насочи пистолета от нивото на кръста си.

— Не в лицето, моля — каза Анджелина.

Трафикът по магистралата вдясно от тях се чуваше, но не се виждаше.

— Защо? — попита Курц. — Защо ме подмами по такъв начин и се срещна с мен без подкрепление? Какво очакваше?

— Да си по-глупав.

— Съжалявам, че те разочаровах.

— Досега не си, Курц. Всичко до този момент беше много забавно. Навярно Едрокалибрения Редхоук ще отмъсти за мен.

— Съмнявам се.

— Може би си прав. Но брат ми ще го направи.

— Възможно е.

Два камиона прелетяха по магистралата и хвърлиха киша в конусите от жълта светлина там. Курц не отмести поглед.

— Разгадах повечето неща — каза той. — Как смяташе да ме използваш срещу Малкия Скаг и Гонзага. Но защо мен? Планираш да станеш дон — дори да не получиш титлата, ще поемеш командването — от толкова дълго време, че не разбирам защо не възложи тази работа на свои доверени хора?

— Става ми студено — оплака се Анджелина. — Може ли да се върнем в колата ти?

— Не.

— Ще си вдигна ръцете, за да се поразтрия малко, става ли?

Курц не отговори.

Анджелина набързо масажира раменете си през тънкото яке.

— Имах повече от шест години за кроене на планове, но кървавата баня от миналия ноември, в която самият ти участва, ги опропасти. Така или иначе смятах да действам сега, но изведнъж се оказа, че баща ми е мъртъв, че онази курва сестра ми е мъртва и че дори корумпираният ни съветник Ленард Майлс е мъртъв. Стиви ми обясни как ти си нагласил всичко, като си наел Датчанина. Отмъстил си си за нещо, което баща ми ти бил сторил.

Курц не отговори.

— Знам, че не е истина — продължи Анджелина, като говореше бавно и ясно. — Стиви е организирал удара, като е взел пари назаем от Гонзага, за да го финансира. Но ти си му помогнал със сделката с Датчанина, Курц. Бил си част от всичко.

— Бях просто посредник — отвърна той.

— Като Джони Норс — ухили се жената. — Бил си невинен. Просто посредник. Надявам се да свършиш в Деветия кръг на ада, също като Норс.

Мъжът зачака.

— Шест години, Курц. Знаеш ли колко много са шест години, когато… чакаш, планираш? Омъжих се за двама мъже, за да стигна до правилната позиция, за да придобия необходимите власт и познания. Всичко това се оказа напразно. При завръщането си тук заварих хаос и всичките ми планове отидоха по дяволите.

От магистралата се носеше червено-синьо сияние от буркан на полицейска кола, но тя бързаше за някъде другаде. Никой от двама им не се обърна към нея.

— Стиви продаде малкото останало от фамилията ни на Емилио Гонзага — каза Анджелина. — Трябваше да го направи.

— Гонзага държи съдиите и комисията, която решава кой ще излезе предсрочно — съгласи се Курц. — Но защо просто не изчака Скаг да излезе от панделата? Двамата щяхте да пренапишете сценария и да изиграете твоята игра по-късно, когато ти се довереше.

— Стиви ще е мъртъв до есента — обясни Анджелина и се разсмя леко. — Да не мислиш, че Гонзага ще оставят наследника на Фарино да се разхожда наоколо? Тогава Емилио ще управлява двете фамилии. Той няма нужда от Стивън Фарино.

— Или от теб?

— Нуждае се от мен като негова курва.

— Нелоша позиция, от която да започнеш да кроиш планове.

Анджелина Фарино Ферара направи една малка крачка напред, сякаш имаше намерение да го зашлеви. Усети се какво възнамеряваше да стори и се спря.

— Знаеш ли защо отидох в Сицилия и в Ботуша като цяло?

— Заради внезапен интерес към ренесансовото изкуство?

— Емилио Гонзага ме изнасили преди седем години — отвърна с равен и непоколебим глас Анджелина. — Баща ми знаеше за това. Стиви знаеше за това. Вместо да кастрират този шибаняк с клещи, решиха да ме отпратят. Бях бременна. Бях на двадесет и пет години и бременна с извънбрачното дете на Емилио Гонзага. Татко искаше да родя детето. Искаше да държи коз в ръката си при едно евентуално сливане. Затова отидох в Сицилия. Омъжих се за един дон идиот, който беше семеен приятел.

— Но не си родила детето.

— О, родих го — отвърна Анджелина и отново се разсмя. — Родих го. Беше момченце. Красиво момченце, наследило тлъстите устни на Емилио и красивите кафяви очи, брадичката и челото на рода Гонзага. Удавих го в река Белис в Сицилия.

Курц не каза нищо.

— Няма да ти е никак лесно да убиеш Емилио Гонзага, Курц. Имението му в Гранд Айлънд не е като крепост, то е такава. Колкото повече остарява, толкова по-параноичен става Емилио. А той е човек, който е роден параноик. Рядко излиза някъде. Не допуска никого до себе си. Двадесет и петима от най-добрите убийци в Ню Йорк са на заплата при него и постоянно са на онзи остров.

— Как планираш да го убиеш? — попита Курц.

Анджелина се усмихна.

— Честно казано се надявах ти да свършиш тази работа вместо мен, след като вече си наясно със ситуацията.

— Как разбра, че Гонзага е наредил убийството на Сам?

— Стиви ми каза, докато говорехме за теб.

Курц кимна. Косата му се беше намокрила от сипещия се сняг. Беше прекарал три години в едно крило с Малкия Скаг, като постоянно му спасяваше задника — буквално — от един чернокож изнасилвач на име Али. През цялото това време копелето беше знаело кой стои зад убийството на Сам. На Скаг сигурно му е било забавно. Курц едва не се усмихна на иронията. Но не го направи.

— Вече можем ли да се скрием от шибания сняг? — попита Анджелина.

Върнаха се до колата. Курц ѝ кимна да се качи на шофьорското място. Тя се тресеше от студ, когато запали двигателя и включи фаровете.

— С мен ли си, Курц?

— Не.

Анджелина въздъхна.

— На арената ли се връщаме?

— Не. Но ще спрем някъде, откъдето ще можеш да си хванеш такси.

— Ще ми е трудно да оправдая отсъствието си пред Момчетата и Стиви — каза тя, докато излизаше от паркинга и продължи по празния индустриален път.

— Кажи им, че си се чукала с Емилио — предложи Курц.

Анджелина го изгледа и в този момент мъжът изпита благодарност, че пистолетът е в него.

— Да — отвърна най-накрая тя. — Може да им кажа точно това.

Пътуваха в мълчание още няколко минути. Най-накрая Анджелина попита:

— Обичал си я наистина, нали? Бившата ти партньорка, Сам.

Курц ѝ направи жест с пистолета, който достатъчно ясно ѝ нареждаше да млъкне и да кара.