Замръзване

18

Пътуваха към пристанището в мълчание. Марко и Лео се ръкуваха с Курц на паркинга и след това го претърсиха добре.

— Защо му е на зъболекар оръжие? — попита Лео, когато прибра смит и уесъна в кашмиреното си палто.

— Параноичен съм — отвърна Курц.

— Не сме ли всички такива? — попита Анджелина.

„Марина Тауър“ се издигаше дванадесет етажа над заснежената ливада от страната на пристанището и заледената река Ниагара. Четиримата влязоха в частния асансьор на подземния паркинг и се качиха на единадесетия етаж, където живееха Момчетата — Курц зърна бюра, компютри, телетипи, няколко приличащи на счетоводители хора — и веднага разбра, че офисите на фамилията Фарино се бяха преместили тук — а после Анджелина го качи до последния етаж с друг асансьор. Слязоха в мраморно антре. Жената извади ключ и отключи вратата на пентхауса си.

Преходните стаи бяха разположени по цялото протежение на сградата и изпълваха целия етаж. Курц можеше да види центъра на Бъфало на североизток и пристанището и реката на югозапад. Дори с надвиснали облаци в мрачен ден гледката беше внушителна.

— Много хубаво… — започна бившият частен детектив, спря се на място и се обърна. Анджелина беше насочила .45-калибровия си „Компакт Уитнес“ към него и бе извадила втори, по-голям автоматичен пистолет от едно чекмедже.

— Кажи ми една причина да не те гръмна още сега, Джо Курц.

Той не помръдна ръцете си.

— Това ще опропасти плана ти да изненадаш господин Гонзага.

Устните на Анджелина изглеждаха много тънки и безкръвни.

— Ще измисля друг план.

Курц не можеше да оспори този факт.

— Унижи ме на два пъти — продължи жената. — Заплаши да ме убиеш.

Той от своя страна можеше да спомене четиримата мъже, които тя беше наела да го убият, но не мислеше, че ще е много умно предвид обстоятелствата. Ако го застреляше сега, щеше да спечели точки пред брат си.

— Кажи ми защо да не се отърва от теб и да не наема някой друг да се оправи с Гонзага? Дай ми поне една добра причина.

— В момента я мисля… и те уверявам, че много се старая — отвърна Курц с най-добрата си имитация на гласа на Джак Вени.

Може би Анджелина беше прекалено млада, за да схване шегата. Пръстът ѝ се доближи до спусъка.

— Времето ти свърши.

— Ще ми позволиш ли да бръкна бавно в джоба на сакото си?

Жената кимна. Беше насочила по-големия .45-калибров пистолет в корема на мъжа и бе оставила по-малкия на дървената масичка под една картина.

Курц извади касета от джоба си и ѝ я подхвърли.

— Какво е това?

— Пусни я.

— Мразя игрички — отвърна Анджелина, но отиде до вградената в библиотеката уредба, сложи касетата и натисна „Пусни“.

От говорителите се разнесе нейният глас:

— О, родих го. Родих го. Беше момченце. Красиво момченце, наследило тлъстите устни на Емилио и красивите кафяви очи, брадичката и челото на рода Гонзага. Удавих го в река Белис в Сицилия. — Гласът на Анджелина продължи да обяснява още около минута колко ще е трудно да се докопа до Емилио Гонзага в имението му, след което се намеси гласът на Курц:

— Как планираш да го убиеш?

— Честно казано се надявах ти да свършиш тази работа вместо мен, след като вече си наясно със ситуацията.

Анджелина изключи касетофона и прибра касетата в джоба си. Усмихваше се.

— Ах ти, нещастен кучи син. Носил си записващо устройство през онази вечер в Уилямсвил.

Курц не отговори.

— Кой ще се сдобие с копие от този запис, в случай че изчезнеш? Емилио, нали?

— И брат ти.

— А ченгетата?

Курц сви рамене.

— Заслужаваш да те застрелям просто ей така, без причина — каза Анджелина, но въпреки това прибра .45-калибровия пистолет обратно в чекмеджето. След това взе по-малкия „Компакт Уитнес“. — Зареден ли ми го връщаш?

— Да.

— Поемаш големи рискове, Джо Курц. Остани тук. В хладилника има плодов сок, а на бара алкохол. Ще се изкъпя отново и ще се облека. Колата на Емилио ще дойде да ме вземе след тридесет минути. Моля се на Бог да имаш план.

Курц погледна часовника си.

Петнадесет минути по-късно Анджелина се обади на Момчетата да се качат. Посрещна ги в антрето и ги покани в пентхауса, където Курц чакаше със своя „Смит и Уесън“. Беше му сложил заглушител, който тя му беше заела. Анджелина затвори вратата зад бодигардовете си.

— Какво, мамка му… — учуди се Лео. Марко, по-едрият от двамата, просто си вдигна ръцете и изгледа Курц и Анджелина.

— Тихо — нареди бившият частен детектив. — Разтоварете железата. Внимателно. Само с върховете на пръстите си. Добре. А сега ги изритайте насам. Нежно. Точно така. — Той седна на ръба на дивана, а оръжието му покриваше двамата телохранители.

— Госпожице Фарино? — учуди се Лео. — И вие ли сте част от тази глупост?

Курц поклати глава и сложи пръст на устните си.

— Господа, имаме предложение за вас. Ако постъпите умно, ще живеете и ще изкарате доста пари. Ако постъпите глупаво… е, не искате да постъпвате така.

Марко и Лео стояха с наполовина вдигнати ръце — първият беше бдителен, а вторият нервен и погледът му се стрелкаше насам-натам, сякаш претегляше шансовете си дали щеше да успее да се хвърли към оръжието си на пода, преди Курц да стреля.

— Слушате ли ме, приятели? — попита бившият частен детектив.

— Слушаме — отвърна едрият Марко, който звучеше спокойно.

— Днес искам да посетя имението на Гонзага с госпожица Ферара — обясни Курц. — Тъй като те допускат само двама телохранители, един от вас трябва да остане. Смятаме, че голямата баня тук е чудесно място, на което доброволецът да си прекара времето, докато се върнем. Госпожица Ферара разполага с чифт белезници в спалнята си, не съм я питал за какво са ѝ, и един от вас ще си ги сложи, вероятно с гръб към пиедестала на мивката. За следващите два дни ще му намерим по-удобно място, на което да прекара времето си.

— Следващите два дни! — изкрещя Лео. — Да не си се побъркал, мамка ти? Знаеш ли какво ще направи Малкия Скаг Фарино с жалкия ти задник, лапачо?

Курц не отговори.

— Спомена някакви пари? — намеси се Марко.

— След като приключим с преговорите с Емилио Гонзага — обясни Анджелина, — ще потекат повече пари, отколкото фамилията Фарино е виждала през последните няколко десетилетия. Всеки, който ми помогне с това, ще получи от лъвския пай.

— Да ти помогне? — изсъска Лео. — За коя се мислиш, шибана курво? Малкия Скаг ще се разправи с теб, когато излезе от…

— Брат ми Стивън не е част от това — отвърна Анджелина. Курц си каза, че говори много учтиво за жена, която току-що е била наречена с думата с „к“.

Марко кимна. Лео го изгледа недоумяващо и хвърли отново поглед на оръжията на пода.

— Кой от двама ви ще остане доброволно? — попита Курц.

За известно време никой от бодигардовете не проговори. Марко обмисляше предложението. Пръстите на Лео потреперваха.

— Значи няма доброволци? Тогава ще се наложи аз да избера. — Курц застреля Лео в лявото око.

Марко не помръдна, когато тялото на партньора му падна на паркета, а от задната част на главата му потече кръв. Краката на жертвата потръпнаха веднъж и застинаха. Анджелина изгледа изненадано Курц.

— Разбираш ли ситуацията? — обърна се той към Марко.

— Да.

— Казвам се Хауърд Конуей и замествам Лео, който е болен от грип.

— Добре.

— Ще си получиш обратно желязото, но без патрони. Разбира се, когато отидем в имението на Гонзага, можеш да ни предадеш по всяко време.

— Какво ще спечеля от това?

Курц сви рамене.

— Навярно вечно признание от Емилио Гонзага.

— Предпочитам да хвана трипер — отвърна Марко.

Анджелина беше вдигнала полуавтоматичния му пистолет от пода и вадеше патроните му.

— Мога ли да задам един въпрос на госпожица Фарино? — попита бодигардът.

Анджелина кимна.

— Госпожице, това вашето шоу ли е, или на този… зъболекар?

— Моето.

Марко кимна, взе пистолета си и го прибра в раменния си кобур.

— Вече може ли да се движа?

Курц кимна.

Бодигардът погледна часовника си.

— Лимузината на Гонзага ще пристигне след три минути. Искате ли да направя нещо с това? — Той посочи трупа на Лео.

— В първия гардероб има две одеяла — отвърна Анджелина. — Прибери го в големия фризер засега. Аз ще почистя пода.