Замръзване

28

Светофарът на кръстовището на „Колвин“ и „Амхърст“, където „Амхърст“ свършваше в парка до училище „Никълс“, светеше червено. Линкълнът беше втори в колоната. Курц погледна назад и видя само една глава в понтиака, който беше две коли по-назад.

Неочаквано Анджелина заобиколи старата кола пред тях, едва не засече една хонда, която завиваше наляво от „Амхърст“ и ускори на червено, като пресече пътя на други два автомобила, които набиха рязко спирачки. Тя се насочи на изток по „Амхърст“, измина около сто метра и отново зави рязко на юг по Нотингам Терас, успоредно на парка.

— Онзи продължава да е след нас — отбеляза Арлен от задната седалка.

Анджелина кимна. Караха със сто и десет километра в час в градски условия. Тя настъпи силно спирачката и завъртя големия автомобил към рампата за магистрала „Скаджакуада“. На стотина метра зад тях, почти изгубеният в снеговалежа понтиак успя в последния момент да завие към същата рампа.

Анджелина пресече пътя на още автомобили, когато се прехвърли от „Скаджакуада“ на магистрала 190 и ускори до сто и шестдесет километра в час, докато караше на юг през сняг и лед по издигнатия над реката участък.

За минута понтиакът се изгуби в трафика. Анджелина наби спирачки и линкълнът поднесе. Задницата му се опита да изпревари предницата, но тя натисна отново спирачка и след нея педала на газта, за да я укроти. Линкълнът пресече пътя на един ръждясал „Фолксваген Джета“ и пое надолу по друга рампа, мина на червено пред един камион и продължи на изток по „Портър“, след което рязко заобиколи отзад старата бензиностанция в Ласал Парк.

Улицата — старата „Амветс Драйв“ — не беше чистена от часове и Анджелина намали, когато линкълнът взе да хвърля като гейзер сняг отзад. Вдясно от тях река Ниагара се протягаше към езерото Ери, но всичко беше в лед и сняг като безличните сиво-бели замръзнали площи на празния парк отляво. Малката уличка беше част от лабиринта от пресечки и улици около Ери Бейсин Марина и „Марина Тауър“. Понтиакът повече не се появи.

Хансън не използва тарана. Двамата с Брубейкър разбиха страничната врата на къщата на Гейл Димарко и се качиха по стълбите с извадени оръжия.

Малкото ѝ жилище беше празно. На снимките на дрешника беше медицинската сестра, която Хансън беше разпитал, секретарката на Курц, Арлен, и мъжът, който вероятно беше мъртвият съпруг на последната. Двамата с Брубейкър претърсиха всички стаи, но нямаше никаква следа, че Арлен или Фриърс са били тук.

— Мамка му — каза ченгето и си прибра пистолета в кобура. Въобще не обърна внимание на намръщването на началника му за употребата на такъв език. Самият той го изгледа с дързък и обвинителен поглед. — Какво, по дяволите, става, капитане?

Хансън го дари със сърдит поглед.

— Знаеш какво имам предвид, капитане. Доскоро въобще не ти пукаше за този Курц, а сега размотаваш Майърс и мен в целия град в опит да намерим него, секретарката му и онзи цигулар. Нарушихме десетки правила. Какво става?

— Какво имаш предвид, Фред?

— Не ми фамилиарничи, Милуърт. — Брубейкър показа пожълтелите си от цигарите зъби. — Каза, че ще ме покриеш пред Вътрешни афери, но защо? Та ти си олицетворение на честността и морала, нали? Какво, по дяволите, става тук?

Хансън вдигна глока и опря дулото му в слепоочието на детектив Брубейкър. За по-голям ефект свали предпазителя му.

— Слушаш ли ме внимателно?

Брубейкър кимна много бавно.

— Колко ти плати Малкия Скаг Фарино, за да пипнеш Курц, детектив Брубейкър?

— Пет хиляди, за да го арестувам и да го вкарам в системата. Още пет, когато някой му свети маслото в окръжния.

— И? — прикани го Хансън.

— Петнадесет хилядарки, ако го убия аз.

— От колко време си на заплата при Фарино, детектив Брубейкър?

— От декември. Откакто Джими беше убит.

Хансън се наведе по-близо до него.

— Продал си значката си за пет хиляди долара, детектив. Тази ситуация — с Фриърс и Курц — струва сто пъти повече. За теб, за Майърс, за мен.

Брубейкър завъртя очи към Хансън.

— Половин милион долара? Общо?

— На човек — отвърна капитанът.

Ченгето облиза устни.

— Значи става въпрос за наркотици? За фамилията Гонзага?

Хансън не отрече нищо.

— Ще ми помогнеш ли, детектив? Или ще продължиш да задаваш обидни въпроси?

— Ще ви помогна, капитане.

Хансън свали глока си.

— А Томи Майърс?

— Какво за него… сър?

— Може ли да му се има доверие?

На лицето на Брубейкър се появи пресметливо изражение.

— Томи получава заплата единствено от полицията, капитане. Но прави каквото му кажа. Ще си държа устата затворена.

Хансън забеляза лукавия блясък в очите на ченгето и осъзна, че то вече планираше как да елиминира Томи Майърс от неговия дял, след като работата беше свършена. Половината от милион и половина бяха седемстотин и петдесет хиляди долара за детектив Фредерик Брубейкър. На Хансън не му пукаше — нямаше никакви пари от наркотици, въобще нямаше пари — но го устройваше ченгето да вярва, че има.

Телефонът на капитана иззвъня.

— Изгубих ги в централната част на щатската магистрала — съобщи Майърс. Беше се задъхал. — Но имам информация за номера. Колата е на Байрън Фарино от Орчард Парк.

Хансън се усмихна. Старият дон беше мъртъв, а имението му в Орчард Парк затворено, но очевидно някой от семейството продължаваше да използва колата. Майърс каза, че шофирала някаква жена. Дъщерята, която се беше върнала от Италия? Анджелина?

— Добре — отвърна капитанът. — Къде си?

— В центъра, близо до Ейч Ес Би Си Арена.

— Върви до „Марина Тауър“ и си намери място, от което да наблюдаваш изхода на подземния паркинг.

— Там е пентхаусът на онази кучка от фамилията Фарино, нали? — попита Майърс. — Извинете ме за ругатнята, капитане. Да не би да смятате, че този Фриърс и другите са там?

— Така мисля. Не отделяй поглед от целта, детектив. След малко ще дойда при теб да поговорим. — Той прекрати разговора и сподели с другото ченге какво е казал колегата му.

Брубейкър беше застанал до предния прозорец на къщата и гледаше как снегът натрупва на малката тераса. Явно не изпитваше лоши чувства, след като 9-милиметровият пистолет беше насочен в главата му.

— Какво следва, капитане?

— Ще те оставя на паркинга на участъка, за да се снабдиш с друга кола. Вземи тарана. Искам да проникнеш в офиса на Джо Курц. Увери се, че няма никой там и след това се присъедини към Майърс, за да му помогнеш с наблюдението на „Марина Тауър“.

— Вие къде отивате, сър?

Хансън прибра в кобура глока си и си оправи сакото.

— Имам среща с бойскаутите.