Замръзване

9

Анджелина Фарино Ферара седеше на скъпото си място до ледената пързалка, гледаше мача на „Сейбърс“ и чакаше нетърпеливо някой да бъде наранен. Не ѝ се наложи да чака дълго. След единадесет минути и девет секунди на първата част, защитникът на „Сейбърс“ Рет Уорънър пипна капитана на „Ванкувър Канъкс“, Маркус Наслунд, в единия ъгъл, събори го и му счупи големия пищял. Публиката пощуря.

Анджелина мразеше хокей на лед. Всъщност мразеше всички организирани спортове, но хокеят беше най-отегчителният. Вероятността да гледа тези беззъби маймуни да се пързалят цял час, без да отбележат — без да отбележат въобще! — я караше да се побърква. Въпреки това почти четиринадесет години беше мъкната по мачове на „Сейбърс“ от своя луд по хокея баща. Новата арена се казваше Ейч Ес Би Си, на името на някаква банка, но всички в Бъфало измисляха остроумни и закачливи фрази с наличните инициали.

Анджелина си спомняше един от мачовете преди много години, когато беше млада, на които наистина се беше насладила. Той беше плейоф за купа „Стенли“ и се игра в стария Колизей. Сезонът беше продължил до по-късно от обикновено, до края на май. Температурата беше към тридесет и два градуса, когато мачът започна. Ледът се топеше и създаваше гъста мъгла, която разбуди ятото прилепи, обитаващи дървените греди на древния Колизей от години. Анджелина си спомни ругатните на баща си, когато мъглата стана толкова гъста, че дори седящите на скъпите места не можеха да видят почти нищо от играта, а само чуваха стонове, викове и псувни от пързалката, докато играчите се блъскаха и се бореха в мъглата, а прилепите се шмугваха и изникваха от нея, спускаха се към седалките и караха жените да пищят, а мъжете да недоволстват звучно.

На Анджелина този мач много ѝ беше харесал.

Сега, докато треньори, медици и ядосани съотборници на кънки се скупчваха около падналия Наслунд, тя тръгна към женската тоалетна.

Момчетата, Марко и Лео, я последваха, като присвиха подозрително очи към публиката. Анджелина знаеше, че тези двамата бяха добри бодигардове и опитни убийци — поне Марко изглеждаше такъв — но също така бяха избрани от Стиви и основният им приоритет беше да му докладват всичките ѝ действия и поведение. Тя беше чувала за много известни личности, убити от собствените си телохранители изменници — пример за такъв случай беше друга жена, а именно индийският министър-председател Индира Ганди. Анджелина нямаше намерение да свърши по този начин.

Тя стигна до женската тоалетна. Марко и Лео имаха намерение да влязат с нея.

— О, за бога — ядоса се Анджелина. — Никой не ме причаква в кенефа. Вървете да вземете бира, солети и хотдог. Три хотдога. — Марко кимна на Лео да се заеме със задачата, но самият той нямаше намерение да се отделя от женската тоалетна. — Отиди да му помогнеш с носенето.

Марко се намръщи, но последва колегата си до будката за храна и напитки. Анджелина влезе в пълната тоалетна, не видя Джо Курц наоколо и бързо излезе навън в коридора.

Бившият частен детектив се беше облегнал на стената до разклонението за един страничен коридор. Тя отиде при него.

Курц държеше дясната си ръка в джоба на късото си палто и ѝ кимна да се поразходят в тесния сервизен коридор.

— Това в джоба ти пистолет ли е — започна Анджелина, — или се радваш да ме…

— Пистолет е. — Курц ѝ кимна да отвори една врата с надпис „СЛУЖЕБЕН ВХОД“ в края на коридора.

Анджелина си пое глътка въздух и влезе през вратата, като забеляза, че на ключалката е залепено тиксо, за да не се заключва. Едно метално стълбище водеше надолу към претъпкано с бойлери, тръби и клапани помещение, което обслужваше пързалката горе. Курц посочи една от тесните пътеки между машинарията и жената тръгна по нея. На половината път един чернокож мъж погледна през прозореца на кабинета си, кимна на Джо и се върна обратно към работата си.

— Твой приятел? — попита Анджелина.

— Приятел на Бен Франклин8 — отвърна той. — Насам. — Друго дълго, метално стълбище водеше до една странична врата.

Излязоха в тъмния край на паркинга зад огромните вентилатори на климатичната система.

— Застани до стената — нареди Курц, който беше извадил своя полуавтоматичен .40-калибров пистолет и го държеше, без да трепне.

— О, за бога… — ядоса се Анджелина.

Курц много бързо я завъртя и я блъсна към стената, като не ѝ остави никакъв друг избор, освен да вдигне ръце, за да не си удари главата. Той раздалечи краката ѝ, а тя благодари на Господ, че беше заменила роклята, с която беше отишла при Гонзага по-рано през деня, с памучни панталони.

Курц отново я обискира бързо, ефективно и безпристрастно, ако това опипване на гърди, задник, бедра и слабини можеше да се нарече безпристрастно. Той извади малкия .45-калибров от кобура на кръста ѝ и го прибра в джоба си, докато претърсваше дамската ѝ чанта.

— После искам да ми го върнеш — каза Анджелина.

— Защо? Да не си застреляла втория си съпруг с него?

Тя въздъхна. Комици. Всички се смятаха за големи комици.

— Познавам производителя му — отвърна Анджелина. — Братя Танфолио от Гардоне. — Курц не ѝ обърна внимание и ѝ подхвърли дамската чанта, когато се обърна към него. — От Италия — добави тя, без да има особен смисъл.

— Да вървим — нареди Курц.

— Къде? — Анджелина се обезпокои за първи път. — Смятах просто да ти кажа как да намериш доказателство, че Емилио Гонзага е наредил убийството на старата ти партньорка. Няма нужда да ходя където и да… — Тя погледна лицето на Джо Курц и млъкна.

— Да вървим — повтори той.

Прекосиха тъмния и студен паркинг.

— Ягуарът ми е паркиран от другата страна — каза Анджелина. — На паркинга за ВИП гостите…

— Няма да ходим с твоята кола.

— Когато Марко и Лео разберат, че ме няма — а колата ми още е там — ще се побъркат…

— Млъквай — сряза я той.

Курц накара Анджелина Фарино Ферара да кара волвото му. Той седеше с гръб към предната врата, а пистолетът му беше подпрян на лявата му предмишница. Минаваха по малки улички в снежната нощ с ниска скорост, защото ѝ каза, че ако надвиши шестдесет и пет километра в час, ще я убие. Курц беше седял на шофьорското място, докато в него бе насочен пистолет, и бе установил, че скорост от сто и тридесет — сто и четиридесет километра в час е голямо изпитание за стрелеца.

— Кажи ми за Гонзага и за този тип — каза той.

Анджелина го погледна. Жълтата светлина на уличните лампи къпеше лицата им в мъртвешки нюанси.

— Бил си влюбен в нея, нали, Курц? В партньорката си. Жената, която Емилио е наредил да убият. Смятах, че е просто нещо от рода на „Малтийският сокол“… сещаш се, не можеш да позволиш да убият партньора ти и подобни мачо простотии.

— Кажи ми за Гонзага и за типа, когото отиваме да видим — настоя Курц.

— Човекът на Емилио, който даде заповедта на двамата Тъпаци, на които им свети маслото — Фалко и Ливайн — се казва Джони Норс. Тази вечер смятах да ти дам името и адреса му. Но няма причина да идвам с теб. Така само ще си навлека неприятности; когато Марко и Лео…

— Разкажи ми за Джони Норс — прекъсна я Курц.

Анджелина си пое глътка въздух. Не изглеждаше нервна. Курц беше обмислял варианта да разреши цялата тази работа още на тъмния паркинг, но имаше нужда от информация и точно сега тя беше единствената с такава.

— Норс беше любимият убиец на Емилио Гонзага в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години — започна с обясненията жената. — Същински Дапър Дан9. Винаги носеше „Армани“. Мислеше се за Ричард Гиър. Любимец на жените. Любимец на мъжете. Клонеше в двете посоки. Сега умира от СПИН. Вече е мъртъв, просто още не го знае…

— За твое добро ще е да не е умрял — каза Курц.

Анджелина поклати глава.

— Намира се в хоспис в Уилямсвил. — Тя погледна осветеното му в жълта светлина лице. — Виж, можем да избегнем лайняната буря, която ще се разрази, ако скоро не се мерна пред очите на Момчетата. Позволи ми да се върна на мача. Ще измисля някаква история къде съм била. Върви сам да провериш Норс. Той ще потвърди казаното от мен за нареждането на убийството от страна на Гонзага.

Курц се усмихна едва.

— Звучи ми като добър план. Освен онази част, в която отивам на даден ми от теб адрес и намирам десетима от момчетата ти — или на Гонзага — да ме чакат там. Не, мисля, че ще го направим заедно. Тази вечер. Сега.

— Каква е моята застраховка, че няма да ме убиеш така или иначе? — попита Анджелина. — След като те заведа при Норс. Дори той да ти каже истината?

Мълчанието на Курц отговори на въпроса ѝ.

Хосписът представляваше хубава сграда в джорджиански стил в края на една задънена улица в скъпата част на Уилямсвил. Съвсем спокойно можеше да мине за частен дом, ако не бяха всички знаци „ИЗХОД“ на вратите, облечените в бяло санитари, които бутаха инвалидни колички в коридорите, и рецепционистката зад дървеното бюро — лакирано на ресни — във фоайето. Курц се зачуди за миг дали това не беше дом за стари и умиращи наемни убийци, дали мафията не управляваше верига с такива места в цялата страна — „Мафиотски старчета“. Подозираше, че отговорът е не. Рецепционистката спокойно им обясни, че часовете за посещения са минали, но когато Анджелина ѝ спомена, че са дошли при господин Норс, жената открито се изненада.

— Никой не е идвал на посещение на господин Норс, откакто е под нашите грижи — обясни тя. — Вие от семейството му ли сте?

— От фамилията Гонзага — отвърна Курц, но рецепционистката не реагира по никакъв начин. Дотук с теорията му за мафиотски франчайз.

— Е… — Жената се поколеба. — Наясно сте, че господин Норс е много близо до края, нали?

— Затова дойдохме — отвърна Анджелина.

Рецепционистката кимна и повика една жена в бяло, която да ги отведе до стаята му.

Умиращото създание в леглото не беше никакъв Дапър Дан. Останките от Джони Норс сега тежаха най-много четиридесет килограма. Ръцете му бяха много големи и на Курц му заприличаха на забити с жълти пирони, извити настрани крила на новоизлюпена птичка. Кожата му беше покрита с рани и лезии от Саркома на Капоши. Почти цялата му коса беше опадала. В зеещите му ноздри бяха напъхани маркучи. Устните му бяха напукани и вече се оттегляха от зъбите му, както се случваше при труповете. Очите му бяха хлътнали, а от ъгълчетата им си проправяха път малки бели паяжини, сякаш паяците вече бяха завзели тази територия.

Пруно беше дал на Курц списък с книги за четене, преди да влезе в затвора, и първата в него беше „Мадам Бовари“. Сега той си спомни как беше изглеждал трупът на Ема Бовари, след като арсеникът я беше довършил.

Норс се размърда в леглото си и обърна немигащите си очи към тях. Курц се приближи до леглото.

— Кой си ти? — прошепна въпроса си бившият наемен убиец. В гласа му се усети жалко предизвикателство. — Емилио ли те изпрати?

— Един вид — отвърна Курц. — Помниш ли преди дванадесет години Емилио Гонзага да ти е давал заповед да убиеш жена на име Саманта Филдинг?

Норс се намръщи и посегна към бутона, с който се викаха санитарите. Курц го премести.

— Саманта Филдинг — повтори той. — Частен детектив. Случи се по времето на отвличането на Елизабет Конърс. Ти си бил посредникът, който е работил с Еди Фалко и Мани Ливайн.

— Кой, по дяволите, си ти? — попита шепнешком Джони Норс. Сухите му очи погледнаха Анджелина и отново се върнаха на него. — Майната ти.

— Грешен отговор. — Курц се наведе над Норс с протегнати ръце, все едно имаше намерение да го прегърне, но вместо това натисна с палци двата маркуча за кислород и спря потока им.

Онзи започна да зяпа и да хрипти. Анджелина затвори вратата и се облегна на нея.

Курц пусна маркучите.

— Саманта Филдинг?

Очите на Джони Норс се стрелкаха насам-натам като хванати в капан гризачи. Той поклати глава и Курц стисна маркучите отново, като този път ги задържа, докато стоновете на бившия наемен убиец не станаха силни колкото шума от апарата за следене на жизнените показатели.

— Саманта Филдинг? — повтори Курц. — Преди около дванадесет години.

Трупът в леглото закима енергично.

— Хлапето на Конърс… Емилио просто… искаше да вземе… парите на Конърс.

Курц зачака.

— Някаква… путка… частен детектив… стигнала до… Фалко и Ливайн… и отвличането на хлапето. Емилио… — Норс млъкна и погледна Курц. Мъртвешката му уста се изкриви в нещо подобно на някогашната подкупваща усмивка на очарователния Джони Норс. — Нямах нищо… общо с това. Дори не знаех за кого говорят. Не бях…

Курц посегна към маркучите за кислорода.

— Господи… мамка му… добре. Емилио даде заповедта. Аз… я предадох… на наркодилърите… Фалко и… Ливайн. Получи ли каквото искаше, задник?

— Да — отвърна Курц. Извади своя полуавтоматичен .40-калибров „Смит и Уесън“ от колана си, свали предпазителя и напъха дулото му в устата на Джони Норс. Зъбите на мъжа изтракаха в студения метал. Зад замъгления му поглед се появи нещо подобно на дивашко облекчение.

Курц извади дулото и върна предпазителя в първоначално му положение. На скъпото нощно шкафче беше оставена бутилка с медицински дезинфектант. Курц напръска дулото на пистолета си с него, преди да го избърше с болничната пижама на Норс и да го прибере обратно в колана си. Кимна на Анджелина и двамата си тръгнаха.