Замръзване

29

— Според радиото истинската буря ще ни удари тази вечер — каза Анджелина.

— Ефектът на езерото — съгласи се Арлен.

Джон Уелингтън Фриърс вдигна поглед от книгата, която разглеждаше.

— Ефектът на езерото? Какво е това?

Като истински жители на Бъфало, Арлен и Анджелина обясниха с удоволствие метеорологичното чудо, което представляваше студен арктически вятър, носещ се от езерото Ери, съпътстван от невероятни количества сняг в определени райони на Бъфало, особено в „снежния пояс“ южно от града, покрай езерото.

Фриърс погледна снега през прозореца на дванадесетия етаж и към синьо-черните облаци, които се движеха към тях над замръзналата река и езеро.

— Това не е ли снежният пояс?

Пентхаусът беше много приятно убежище от дългия зимен ден. Курц обаче не се отпускаше, защото сега буквално беше затишието пред буря.

Малко преди обяд Анджелина доведе бодигарда Марко в кухнята, където бившият частен детектив седеше с бинокъла си и наблюдаваше понтиака и старото шеви, паркирани едно зад друго на „Марина Драйв“. Като го видя, Курц докосна пистолета на колана си.

— Всичко е наред — успокои го Анджелина. — С Марко проведохме няколко дълги разговора и той е с нас в това.

Курц огледа едрия мъж. Марко беше добър в прикриването на емоциите си, но определено зад сивите му очи се криеше интелигентност. Очевидно Анджелина беше засегнала темата за лоялността и добрия му нрав… след което му бе обещала, че ще получи адски много пари, след като свадата с Гонзага приключеше. С онези 200 000 долара, които беше взела от сейфа на Джеймс Б. Хансън тази сутрин, можеше да си позволи няколко добри плащания.

Курц кимна и се зае отново да наблюдава наблюдателите.

Срещата на Джеймс Б. Хансън със скаутите и техните водачи мина много добре. Капитан Милуърт изнесе кратка реч в заседателната зала и след това хлапетата се снимаха с него. С тях беше дошъл един фотограф от „Бъфало Нюз“, но не и репортер.

По-късно Хансън прекоси улицата до съда за частен обяд с кмета и началника на полицията. Темата беше неприятният натиск, който бе оказван върху града и полицията заради разрасналата се търговия на наркотици, които идваха в Бъфало от Канада, и произтичащото от нея увеличение в убийствата, особено сред афроамериканското общество. Кметът също така изрази безпокойството си, че Бъфало е първата спирка за ислямските бомбени атентатори, които идваха от Канада. Тези му думи накараха Хансън и началникът на полицията да си разменят бързи погледи, с които изразиха скептицизма си относно подобна вероятност някой да иска да взриви града им.

През цялото това време Хансън размишляваше над сложната каша, която се разрастваше като мастилено петно върху кожа през последните няколко дни. Много му се искаше да продължи да използва самоличността на капитан Милуърт поне още година, но събитията от последните двадесет и четири часа правеха това изключително трудно. Много хора трябваше да бъдат погребани, при това съвсем скоро, ако държеше да я запази.

Е, помисли си той, вече погребах много хора. Няма проблем към тях да добавя още няколко.

На Хансън много му се удаваше да прави няколко неща наведнъж, затова лесно даваше коментари и отговаряше на въпросите на началника на полицията и на кмета, докато измисляше стратегии за разрешаването на този проблем, свързан с Курц и Фриърс. Не можеше да се свърже с доктор Хауърд Конуей от Кливланд и това започваше да го тревожи. Навярно дъртата фея беше завела красивото си мускулесто момченце на почивка.

Телефонът на Хансън иззвъня, но той първоначално не му обърна внимание. Звъненето обаче продължи. И продължи.

— Извинете ме, началник, кмете — каза той. — Трябва да вдигна. — Излезе в малката чакалня на ресторанта на съда и отговори на обаждането.

— Скъпи, трябва да се прибереш. Някой е влизал и…

— Чакай, чакай, говори по-бавно, захарче. Къде си? — Дона трябваше да е в библиотеката до три часа.

— Затвориха библиотеката заради бурята, Робърт. Училищата също затварят по-рано. Взех Джейсън на обяд и се прибрахме у дома… Някой е влизал в дома ни, Робърт! Да се обадя ли в полицията? Имам предвид, че вече го направих, тъй като звъня на теб, но знаеш какво искам да кажа…

— Успокой се — каза Милуърт. — Какво са откраднали?

— Мисля, че нищо. Имам предвид, че двамата с Джейсън не виждаме нещо да липсва от къщата. Оставили са вратата на мазето ти отворена, Робърт. Надникнах вътре… Съжалявам, но си помислих, че може още да са вътре… но вратата беше отворена, както и вратичката на големия сейф. Не съм влизала вътре, но те явно са, крадците, имам предвид. Не знаех, че имаш сейф там долу, Робърт. Робърт? Робърт?

Хансън беше залят от ледена вода. Пред очите му се появиха звездички. Той седна на малкия диван в чакалнята.

— Дона? Не се обаждай в полицията. Прибирам се. Остани горе. Не влизай в кабинета ми. Двамата с Джейсън останете, където сте.

— Робърт, защо смяташ…

Хансън прекъсна разговора и отиде да каже на началника на полицията и на кмета, че е изникнало нещо много важно.

Марко им показа уличния телефон на пристанището, на който щеше да се обади Малкия Скаг, за да получи седмичната си информация. Бодигардът обясни, че обикновено с него разговарял Лео. Курц, Анджелина и Марко напуснаха жилищната сграда от южния изход, за да не бъдат видени от Брубейкър и Майърс, които се бяха разположили в северната част на улицата. Анджелина нареди на Марко да се върне в пентхауса, а Курц настрои малкия диктофон, който дъщерята на дона му осигури.

Малкия Скаг се обади точно на обяд. Вдигна Анджелина. Курц можеше да слуша разговора на допълнителната слушалка.

— Анджи… какво, мамка му, правиш тук?

Анджелина потръпна. Мразеше да я наричат така.

— Стиви, исках да говоря с теб… лично.

— Къде, мамка му, са Лео и Марко?

— Заети са.

— Шибани некомпетентни копелета. Ще ги уволня и двамата.

— Стиви, трябва да поговорим за нещо.

— Какво? — Курц усети, че бившият му приятел от затвора звучеше не само ядосан, но и обезпокоен.

— Наемаш ченгета, за да убиват хора. Такива като детектив Брубейкър. Знам, че след смъртта на Хатауей си започнал да плащаш на него.

Настъпи тишина. Явно Малкия Скаг не знаеше какво целеше сестра му, но не смяташе да я окуражава да го вкара в капана си.

— Какво, по дяволите, говориш, Анджи? — попита най-накрая той.

— Не ми пука за Брубейкър — отвърна тя, а от устата ѝ излизаше пара, — но прегледах някои семейни отчети и видях, че Гонзага разполага с полицейски капитан под ръка. Тип на име Милуърт.

Тишина.

— Милуърт всъщност не е Милуърт — обясни Анджелина. — Той е сериен убиец на име Джеймс Б. Хансън… Подвизава се под още много други фалшиви самоличности. Този човек убива деца, Стиви. Изнасилва ги и ги убива.

Курц чу как Малкия Скаг въздъхна. Ако това имаше нещо общо с Гонзага, значи сестра му не се опитваше да го хване в капан.

— Е, и? — попита затворникът.

— Все още ли искаш да сключа тази сделка с Емилио, след като плаща на убиец на деца?

Малкия Скаг се засмя. Смехът му беше много неприятен и всеки път, в който Курц го чуеше в „Атика“, винаги беше за нечия чужда сметка.

— Мислиш ли, че ми пука кого наема Емилио, мамка му? — попита затворникът. — Ако това ченге наистина е убиец, както твърдиш, това означава, че Гонзага го притежават. Стиснали са го за топките. Сега ми дай да говоря с Лео.

— Не очаквах ти да направиш нещо за човек, който изнасилва деца — отвърна Анджелина.

— Какво, мамка му, означава това?

— Знаеш какво, Стиви. Ти и онази гимназистка Конърс, която изчезна преди дванадесет години. Емилио я отвлече, но и ти беше замесен… Изнасили я, нали?

— Какво, мамка му, говориш? Да не си се побъркала? На кого му пука за нещо, случило се преди дванадесет години?

— На мен, Стиви. Не искам да правя бизнес с човек, който плаща на сериен убиец на деца.

— Майната им на твоите желания! — изпищя Малкия Скаг. — Кой, мамка му, те е питал какво искаш ти, глупава курво? Работата ти е да се договориш с Гонзага, за да могат хората му да ме измъкнат оттук, мамка му. Разбираш ли ме? Ако искам да чукам дечица от детската градина в задника, ще го правя и ти ще си траеш. Ти си ми сестра, Анджи, но това няма да ме спре да…

Линията засъска и запука.

— Няма да те спре да направиш какво, Стиви? — попита Анджелина след малко. — Да ме премахнеш, както направи със София ли?

Вятърът задуха от езерото при следващата мълчалива пауза. Накрая Малкия Скаг каза:

— Ти си ми сестра, Анджелина, но си глупава кучка. Месиш се в бизнеса ми… в семейния бизнес… и ще ти сторя нещо по-лошо от това просто да те премахна. Разбираш ли ме? Ще наредя на адвоката си да насрочи нов разговор за утре по обяд и тогава ще е по-добре за теб да доведеш Лео и Марко.

Малкия Скаг затвори.

Курц откачи микрофона, пренави касетата и я пусна, за да чуе записа — беше перфектен. Изключи диктофона.

— Как, по дяволите, това ще ни помогне с нещо? — попита Анджелина.

— Ще видим.

— Сега ще ми разкриеш ли плана си как ще пипнем Гонзага, Курц? Направи го веднага или ще изхвърля теб и приятелите ти на снега.

— Добре. — Той ѝ разкри плана си, докато вървяха към „Марина Тауър“.

— Мамка му — прошепна Анджелина, когато приключи. Качиха се с асансьора в мълчание.

Арлен стоеше в антрето.

— Току-що ми се обади Гейл — каза тя на Курц. — Ще изпишат Доналд Рафърти от болницата след около тридесет минути.