Алена жътва

МИРНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ

Когато Нунан и аз пристигнахме в дома на Уилсън в уреченото време — девет часа същата вечер, останалите делегати на мирната конференция се бяха вече събрали. Всички ни кимнаха, но приветствията спряха дотук.

Пийт Финландеца бе единственият, когото не бях виждал преди. Контрабандистът на алкохол бе петдесетгодишен мъж с едър кокал и съвсем гола глава. Челото му бе малко, челюстите — огромни, широки, здрави, с добре очертани мускули.

Седнахме около масата в библиотеката на Уилсън. Старият Илайхю зае челното място. Под светлината късо подстриганата му коса върху кръглия розов череп наподобяваше сребро. Под гъстите бели вежди кръглите му сини очи гледаха безмилостно и властно. Устата и брадичката му образуваха две успоредни хоризонтални линии.

Пийт Финландеца седеше от дясната му страна, обхванал всички с малките си черни очички, които изобщо не помръдваха. До контрабандиста седеше Рино Старки. Жълтеникавото му конско лице излъчваше флегматична пустота, която струеше и от очите му.

От лявата страна на Уилсън Макс Талер се бе облегнал, наклонил стола си назад. Краката на дребния комарджия, обути в старателно изгладени панталони, бяха небрежно кръстосани. В ъгъла на присвитите му устни висеше цигара.

Настаних се до Талер. От другата ми страна седна Нунан.

Илайхю Уилсън откри заседанието.

Той заяви, че нещата не могат да продължават по този начин. Че всички сме здравомислещи мъже, разсъдливи мъже, зрели мъже, видели достатъчно на този свят, за да съзнават, че човек не може да иска всичко да е на неговото, пък който и да е той. На всеки се налагало понякога да прави компромиси. За да получи нещо, което иска, човек трябва да даде това, което другите искат. Изрази убеждението си, че това, което всички желаем в настоящия момент, е да се сложи край на безразсъдните убийства. Той бил уверен, че всичко може да се обсъди откровено и за час време нещата да се изяснят, без Пърсънвил да се превръща в кланица.

Речта му не беше лоша.

Когато свърши, настъпи кратка тишина. Талер погледна през мен към Нунан, сякаш очакваше нещо от него. Ние, останалите, последвахме примера му и се вторачихме в шефа на полицията.

Лицето на Нунан почервеня, а той заговори с дрезгав глас:

— Шепот, прощавам ти за убийството на Тим — той се изправи и протегна дебелата си лапа. — Ето и ръката ми.

Тънките устни на Талер се изкривиха в зла усмивка.

— Оня шмекер, брат ти, си го търсеше, но аз не съм го убивал — прошепна той студено.

Червенината върху лицето на шефа придоби морав оттенък.

Обадих се високо:

— Нунан, почакай. Сбъркахме. Доникъде няма да стигнем, ако не изясним всичко. В противен случай ще стане по-зле отпреди. Максуейн уби Тим и ти го знаеш.

Той впери слисан поглед в мен. Устата му зина. Не можеше да проумее какво му бях погодил.

Погледнах останалите, като се опитвах да изглеждам дяволски непорочен, и запитах:

— С това приключихме, нали? Дайте да видим и останалите оплаквания. — Обърнах се към Пийт Финландеца: — Какво мислиш за вчерашния инцидент със склада и твоите хора?

— Дяволска работа — избоботи той. Обясних:

— Нунан не знаеше, че ти използуваш сградата. Отиде да я огледа, като мислеше, че е празна, за да я вземат за някаква общинска работа. Твоите хора стреляха първи и тогава той наистина си помисли, че е налетял на скривалището на Шепота. Когато разбра, че е попаднал на твоя територия, загуби ума и дума и започна да стреля.

Талер ме наблюдаваше с жестока, тънка усмивчица, застинала в очите и на устните му. Рино бе олицетворение на бездушна тъпота. Илайхю Уилсън се бе навел към мен; старческите очи бяха пронизителни и дебнещи. Не виждах какво прави Нунан. Не можех да си позволя да го погледна. Имах добри шансове, ако играех както трябва, в противен случай се намирах в ужасно положение.

— Хората — на тях им се плаща, за да рискуват — рече Пийт Финландеца, — колкото за останалото, двадесет и пет каймета ще оправят положението.

Нунан се отзова бързо и с готовност.

— Добре, Пийт, ще ти ги дам.

Стиснах устни, за да не се разсмея на паниката в гласа му. Сега вече можех спокойно да го погледна. Бе свършен, смазан, готов да направи всичко, за да спаси дебелия си врат, или поне да се опита. Загледах се в него.

Не пожела да срещне погледа ми. Седна, без да погледне никого. Стараеше се да си даде вид, че хич не очаква да бъде разкъсан на парчета от тези вълци, на които го бях подхвърлил.

Продължих обясненията си, като този път се обърнах към Илайхю Уилсън:

— Ще се жалваш ли, че ти обраха банката или така ти харесва?

Макс Талер докосна ръката ми и предложи:

— Ние по-добре можем да преценим кой има право на жалби и кой не, а ти ни разкажи какво ти е известно.

Направих го с огромно удоволствие.

— Нунан искаше да те прибере — обърнах се аз към него, — но или чакаше, или беше получил нареждане от Ярд и Уилсън да те остави на мира. Затова реши, че ако инсценира ограбване на банката и го лепне на теб, покровителят ти ще те зареже и ще го остави да те подгони. Разбирам, че Ярд е трябвало да даде предварително съгласието си за всички лудории в града. Това още означава, че ти навлизаш в негова територия, а освен това мамиш Уилсън. Така щеше да изглежда. И това трябваше да ги раздразни дотолкова, че да помогнат на Нунан да те пипне. Той не знаеше, че си тук. Рино и неговата банда бяха в пандиза. Рино е възпитаник на Ярд, но нямаше нищо против да измени на главатаря си. В него вече беше узряла идеята да отнеме града от Лу. — Обърнах се към Рино и го попитах: — Така ли е?

Погледна ме тъпо и отвърна:

— Ти го казваш. Продължих разказа си:

— Нунан представя лъжлива информация, че ти се укриваш в „Кедровия хълм“ и отвежда със себе си всички полицаи, на които няма доверие, дори и тези от уличното движение, за да разчисти пътя за Рино. Макгро и ченгетата, които са в играта, пускат Рино и бандата му да се измъкнат от пандиза, свършват си работата и изчезват. Като алиби — чудесна работа. Няколко часа по-късно ги пускат под гаранция.

Изглежда така, сякаш Лу Ярд е свален. Той изпраща Вал Холандеца с още няколко момчета до „Сребърната стрела“, за да научат Рино и приятелите му, че това не е начинът да вземат работите в свои ръце. Рино обаче се измъква и се връща в града. Оттук нататък въпросът е той или Лу. Рино решава кой ще го бъде, като с пистолет в ръка причаква Лу да излезе от дома си. Рино, изглежда, е бил точно информиран, защото забелязвам, че в този момент той заема стола, който се полагаше на Лу Ярд, ако Лу не беше отстранен.

Всички седяха съвършено неподвижни, сякаш да покажат колко мирно могат да седят. Никой не можеше да разчита на приятели сред присъствувдщите. Не беше момент за невнимателни движения.

Ако това, което бях казал, значеше нещо за Рино — в едно или друго отношение, — той не го показа.

Талер прошепна тихо:

— Не прескочи ли нещо?

— Имаш пред вид ролята на Джери ли? — Продължавах да бъда душата на компанията. — Тъкмо щях да се върна към този въпрос. Не зная дали е избягал от пандиза, когато ти се чупи, и е бил заловен по-късно, или не е успял да се измъкне, или защо не се е измъкнал. Не зная също колко доброволно се е включил в обира на банката. Но знам, че е участвувал и е бил изхвърлен и оставен пред банката, защото беше големият ти коз, а убийството му там окачваше кражбата на теб. Бил е държан в колата до момента на офейкването. Тогава са го изблъскали навън и застреляли в гърба. Когато си е получил своето, той е бил обърнат с лице към банката и с гръб към колата.

Талер погледна Рино и прошепна:

— Е?

Рино отправи празен поглед към Талер и спокойно запита:

— Какво е?

Талер стана, каза: „Мен не ме бройте“ и се насочи към вратата.

Пийт Финландеца се изправи, подпря се на масата с големите си кокалести ръце и с глас, излизащ дълбоко от гърдите, му рече:

— Шепот — а когато Талер спря и се обърна с лице към него, продължи: — Казвам ти следното, на теб, Шепот, и на останалите. Това проклето пушкане приключи. На всички да ви е ясно. Нямате достатъчно мозък в главите си сами да разберете кое е най-доброто за вас. Затова ще ви кажа. Това бесуване из града вреди на бизнеса. Повече няма да го търпя. Бъдете добри момчета или аз ще ви направя такива. Имам армия млади приятелчета, които знаят как се държи оръжие. В мойта банда са. Ако трябва да ги използувам срещу вас, ще ги използувам. Играе ви се с барут и динамит? Ще ви покажа как се играе. Искате да се биете? Да, ще осигуря малко бой. Помнете какво ви казвам. Това е всичко.

Пийт Финландеца седна.

За момент Талер сякаш се замисли, но си излезе, без да промълви дума или да покаже какво е мислил.

Оттеглянето му внесе неспокойствие. На никой не му се искаше да стои, докато другите печелят време и събират бойна сила в околността.

Само след няколко минути Илайхю Уилсън и аз останахме сами в библиотеката. Седнахме и вперихме поглед един в друг. Скоро той наруши мълчанието:

— Как ще ти хареса да станеш шеф на полицията?

— Не. От мен не става момче за всичко.

— Ама не с тази пасмина. След като се отървем от тях.

— И се сдобием с други, също като тях.

— Върви по дяволите — избухна той. — Няма да те заболи, ако говориш по-любезно с човек, който е достатъчно възрастен да ти бъде баща.

— Който ме ругае и се крие зад годините си.

От гняв на челото му изпъкна една синя вена. Но сетне се засмя.

— Ти си един жлъчен младеж — отбеляза той, — но не мога да кажа, че не си свършил работата, за която ти платих.

— Благодарение на огромната ти помощ.

— Да не би да си имал нужда от бавачка? Аз ти дадох парите и пълна свобода на действие. Ти поиска това. Какво повече ти трябваше?

— Ти си стар пират — рекох — и аз те изнудих да участвуват, а ти през цялото време игра против мен, даже когато виждаше, че те са се настървили и ще се излапат един друг. А сега разправяш какво си направил за мен.

— Стар пират — повтори той. — Синко, ако не бях пират, аз все още щях да работя в „Анаконда“ на заплата и нямаше да има Пърсънвил Майнинг Корпорейшън. Предполага се, че ти си едно проклето, малко, къдраво агънце. Бяха ме стиснали там, синко, дето най-боли. Имаше неща, които не харесвах, още по-лоши неща, за които не бях чул до тази вечер, но бях притиснат и трябваше да изчаквам. Защото от момента, в който Талер Шепота влезе тук, аз се превърнах в затворник в моя собствен дом, в прокълнат заложник.

— Лоша работа. На чия страна си сега? — запитах аз. — Подкрепяш ли ме?

— Ако победиш. Изправих се и рекох:

— Безкрайно се надявам и теб да те заловят с останалите.

Той отвърна:

— Предполагам, че искаш, но няма да стане. — Той присви закачливо очи. — Аз те финансирам. Това показва, че имам добри намерения, нали? Не бъди толкова жесток с мен, синко, аз все пак съм един…

Казах: „Върви по дяволите“ и излязох.