Ашкелон

ЕПИЛОГ

„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ХЕРАЛД ТРИБЮН“

Парижко издание, страница 3

ЕСТЕПОНА, Испания, 31 август. Вчера беше съобщено, че полицията, придружена от американския посланик, е запечатала вила, принадлежаща на пенсионирания бивш съдия от Върховния съд на Съединените щати Ричард А. Ингерсол, който почина от инфаркт по време на погребението на сина си във Вирджиния. Съдията Ингерсол беше виден член на общината Плайоа Сервантес на Коста дел Сол. Присъствието на американския посланик беше необходимо поради настояването на наследниците на Ингерсол личните му книжа да бъдат върнати в Съединените щати, включително и тези, съдържащи поверителна информация и съвети, давани на американски правителствени служители.

„ВАШИНГТОН ПОСТ“

Първа страница, долу вдясно.

ГЕНЕРАЛ МАЙЕРС НАМЕРЕН МЪРТЪВ

Предполага се самоубийство

ВАШИНГТОН, окръг Колумбия, 5 септември. Тялото на генерал Майкъл Майерс, председател на Обединените началник-щабове, беше открито рано тази сутрин в храстите на десетки метри от виетнамския мемориал. Смъртта му е настъпила вследствие на масивна рана от куршум в шията. Куршумът е изстрелян от близко разстояние и оръжието е било в ръката на генерала. Мотивът за самоубийството най-добре се обяснява от собствените думи на Майерс, казани по време на реч за обществото „Завинаги Америка“ през май миналата година. „Когато дойде времето и аз не мога да изпълнявам задълженията си по най-добрия начин поради възрастта, аз тихо ще отнема собствения си живот, вместо да бъда в тежест на страната, която обичам. Ако зависи от мен, това ще стане сред частите, които служиха на мен и на нацията толкова всеотдайно.“ Генералът, военнопленник от Виетнам, е понесъл много рани по време на сраженията там.

Сведения за живота и военната кариера на Майерс поместваме в отдела за некролози. Говорител на Пентагона съобщи, че флаговете ще бъдат свалени в продължение на една седмица и че днес по обед е обявена минута мълчание в памет на генерала.

„НЮ ЙОРК ТАЙМС“

страница 2

ИМА ЛИ ЧИСТКА?

ВАШИНГТОН, 7 септември. Източници, близки до ЦРУ, Морското разузнаване и Имиграционната служба, твърдят, че е в ход масово атестиране на значителна част от персонала в тези три департамента. Никой не е заявил какво е предизвикало такива действия, но беше потвърдено, че са били извършени няколко десетки ареста.

„ЛОС АНЖЕЛИС ТАЙМС“

страница 47

МЕКСИКО СИТИ. Двама американски пилоти, Езекил и Бенджамин Джоунс, се появиха в офиса на „LA CUIDAD“, мексикански вестник, твърдейки, че имат информация за „изчезването“ на Нилс Ван Ностранд, мултимилионер, международен финансист и съветник на три правителства, както и на Конгреса. Говорител на господин Ван Ностранд заяви, че никога не е чувал за двамата братя и му било забавно да научи, че Ван Ностранд е „изчезнал“, при положение че той бил просто на тримесечно околосветско пътешествие, което планирал от години. От чартърната служба в Нешвил, Тенеси, където пилотите твърдяха, че са били наети, обявиха, че при тях няма сведения за такива пилоти. Тази сутрин беше съобщено, че двама мъже, отговарящи на описанието на братя Джоунс, са откраднали самолет „Рокуел“ и са излетели с фалшиви документи, вероятно за Латинска Америка.

— Сега знаете истината, famiglia Capelli141 — каза Николо, седнал нервно на един стол. Гръдният му кош беше бинтован под якето, лявата ръка — в гипс. Седяха в голямото жилище над магазина за деликатеси. — Аз съм само докер от Портичи, макар да ми казваха, че едно голямо семейство в Равело ще ме приеме като роден син, защото е загубило собствения си син, който приличал на мен… Не мога да направя това, защото съм грешен към себе си. Достатъчно дълго съм лъгал хората.

— Не бъди толкова строг към себе си, Паоло… Нико — каза Анжел Капел от единия стол сред стаята, тактика, измислена от собствения й мнителен баща. — Моят адвокат разговаря с хората от Белия дом…

— Нейният „адвокат“, папа! — извика по-малкият брат на актрисата. — Анжелина има адвокат!

— Basta! — каза бащата. — Може би ако работиш достатъчно упорито, ти би могъл да станеш avvocato на сестра си… Какво каза този адвокат, Анжелина?

— Това е правителствена работа, татко, всичко е в тайна. Николо прекара последните четири дни в изолация, беше разпитван от дузина служители и каза всичко, което знае. Имаше някои, които искаха да го пратят в затвора за години, но нашите закони изискват да има съд. На всеки обвинен в престъпление се гарантира адвокат за защитата му. Моят адвокат ми обеща да покани най-добрите специалисти да осигурят неговата защита. — Анжел Капел, родена Анжелина Капели, спря и се изчерви леко, усмихвайки се на Николо. — Естествено, ще бъде дадена широка гласност и, казаха ми, ще има големи неудобства за доста хора от правителството, които са помагали на тази терористка, защото са мислили, че могат да получат пари от нея.

— Наистина? — избухна Капели. — Това е incredibile142.

— Не, папа. Според твърденията на пехотинците и офицера от разузнаването те са чули как жената е заповядала Николо да бъде убит. Убит, папа!

— Madre de Dio143 — прошепна госпожа Капели, гледайки Нико. — Той е такова добро момче, може би не съвършено, но не е cattivo144.

— Не, не е, мамо. Той идва от улицата, както много от нашите хора, които се свързват с бандити и вършат престъпления. Но за него това е вече минало. Колко докери в Италия са ходили в гимназия? Нико е ходил.

— Тогава няма ли да отиде в затвора? — попита братът на Анжелина.

— Не — отговори Анжел. — Щом се закълне, че няма да казва нищо, те ще приемат, че той е бил просто кукла, un fantoccio145, папа, на тази ужасна личност. Адвокатът е уредил документите и Нико ще ги подпише днес следобед.

— Scusa146 — каза старият Капели. Очите му бяха разширени от гняв. — Твоят приятел тук — barone-cadetto, този Паоло или Николо, говореше за много пари в Неапол, да не смятаме тези в плика, за които аз би трябвало да работя шест месеца…

— Всичко е там, папа — отговори Анжел. — Моят адвокат се свърза с банката в Неапол… Инструкциите бяха ясни. Ако Николо Монтави от Портичи, с редовни документи, поиска да ги изтегли, те ще му ги дадат. В случай на смърт те се връщат на депозиралия ги в банката. А ако и двамата не ги потърсят в срок от шест месеца, ще бъдат прехвърлени в тайна сметка в Цюрих.

— Всичко това е вярно, сеньор Капели — каза Николо. — Аз нищо не знаех за тази работа, освен че ще бъде sciarada147, игра за пари, която, да си призная, докерите от Портичи често играят.

— И ти все още можеш да вземеш тези пари?

— Не е било предвидено да стане така — отбеляза докерът. Изблик на гняв мина през лицето му и той затвори очи за миг. — Както Анжелина ви каза, тя нареди да ме убият — прибави той с кротък глас.

— Но стана точно така — възкликна Анжелина. — Моят адвокат каза, че всичко, което трябва да направим, е да отлетим до Неапол, до банката, и Нико да вземе парите.

— Вие двамата да отлетите?

— Той е innocente148, папа. Ще сбърка самолета.

— Колко пари има там?

— Един милион долара.

— Вземи твоя avvocato с теб, Анжелина — каза Анжело Капели, закривайки лицето си с вестник. — Ако твоят адвокат е като оня agente149 червеят, който ти смени името, проклинам го и него.

В синята униформа на военновъздушните сили, майор Катерин Нелсън седеше в инвалидния стол сама пред една маса на терасата на болничния ресторант с изглед към Потомак. Пред нея имаше висока чаша кафе с лед. До масата, в стоманена кофичка, се изстудяваше бутилка бяло вино. Беше ранна вечер и оранжевото слънце залязваше на небето, хвърляйки дълги сенки по реката долу. Някакво движение в стъклените врати я накара да се обърне и да види фигурата на Тайръл Хайторн, който куцаше, заобикаляйки седналите посетители и пациенти, към нейната маса до парапета. Тя бързо мушна писмото на Пул в чантата си.

— Здравей — каза Тайръл, като сядаше. — Ти значително облагородяваш униформата.

— Омръзна ми болничното облекло и тъй като не можех да отида да пазарувам, Джаксън ми изпрати това от базата. Поръчах ти малко шардоне, надявам се да е добро. Тук не сервират друг алкохол.

— Така е по-добре. Стомахът ми щеше да се разбунтува.

— Като говорим за това…

— Новите шевове зарастват добре, благодаря. Стегнати са с гипс. Капитанът от охраната е по-добре. Куршумът е минал през него, но няма последствия.

— Как мина срещата?

— Опитай се да си представиш клетка, пълна с оцелоти, обикалящи в калта… Те наистина не знаят какво ги е ударило или как се е промъкнало през непробиваемата им охрана.

— Хайде, признай си, Тай, цялата стратегия беше гениална.

— Не е така, Кати. Беше гениална, защото мрежата на охраната беше така надупчена отвътре, че и гигантски камион можеше да влезе през дупките. Исусе, младежът беше във всички вестници, контесата стоеше малко на заден план, признавам, но все пак и тя беше там. Къде бяха суперразузнавателните служби, които ползват своите великолепни компютри и все нещо проверяват и препроверяват.

— Ти не се намеси достатъчно рано и Пул работеше на компютрите…

— Бих искал да повярвам това за себе си. Но и след това станаха твърде много инциденти… Пул беше на ниво, ти също, мадам. Ти беше забележителна… Както и да е, сър Джон Хауъл от Ми-6 успя да предвиди ситуациите в Белия дом. Лондон спипа четирима от съучастниците на Баярат. Останалите, ако е имало такива, са се върнали в Бекаа. Париж също постъпи изрядно. Дьозием изпрати сигнала, който се предполагаше, че очакват отрядите от Бекаа. В два часа през нощта било обявено по всички радио и телевизионни станции, че се свиква спешно заседание на кабинета. Само катастрофа, някакво ужасно събитие, държано временно в сянка, би могло да предизвика такова заседание. Хванали петима терористи, измъкващи се през един изход.

— Ами Йерусалим?

— Те са хладнокръвни. Мълчат. Просто всичко било под контрол. Смъртта на Ван Ностранд също ще бъде покрита. Някъде по пътя, може би в океана, ще бъде съобщено, че е получил инфаркт или че го е сполетял нещастен случай.

— Белият дом?

— Те поддържат версията за ремонт в Овалния кабинет, който ще затвори Белия дом за няколко седмици, елиминирайки по този начин посещенията. Ако се наложи, имат програми за ремонта от армейския инженерен корпус, както и от една частна фирма.

— Ще мине ли?

— Кой ще тръгне да противоречи? Ремито е най-подходящо. Президентът беше горе със семейството си, а експлозията вдигна много повече шум вътре, отколкото отвън.

— Били са убити хора, Тай, в цялата тази бъркотия!

— Тайните служби се движат бързо и са знаели какво точно да правят.

— Значи това е положението — каза майорът, наблюдавайки как Тайръл изпива виното на няколко глътки. Изтощението беше изписано на лицето му.

— Това е положението — съгласи се Тайръл. — Не е краят, знаеш го, само началото е. Скоро изтичанията на информация ще започнат отново и новините ще достигнат до други психопати. „Колко близо са били, тя почти успя!“ Викът „Ашкелон“ вероятно ще бъде заменен с „Баярат“, иначе известна като Доминик. Доминик Монтен. — Гласът на Хайторн трепереше, докато той пълнеше чашата си. — Надявам се, че сме научили нещо — добави той почти шепнешком.

— И какво е то?

— Знай всяка проклета брънка от твоята секретна командна верига, всеки отговорен, или захвърли всичко. Информирай обществото.

— Няма ли това да създаде объркване, дори истерия?

— Не мисля така. При война предстоящата бомбардировка се обявява чрез сирени и прожектори. Гражданите спокойно отиват към скривалищата, знаейки, че подготвените за това събитие ще направят всичко възможно, за да ги защитят. Да защитят интересите на страната. Не е много различно и тук и би могло да свърши чудесна работа. Да предположим, че ФБР в координация с ЦРУ бяха направили предаване в цялата страна по телевизията, пресконференция за тревога, обявявайки че жена и млад мъж, влезли в страната нелегално, са изпратени с мисия от долината Бекаа… и т.н., и т.н. Смяташ ли, че Доминик — Хайторн спря, дишайки тежко и стисна чашата си — Баярат щеше да се измъкне от Палм Бийч или Ню Йорк? Съмнявам се. Някъде някой наблюдателен репортер щеше да направи връзката, щеше да зададе въпроси, които преминават отвъд внимателно скалъпеното минало. Вероятно един-двама са го направили. Един мъж от „Маями Хералд“ и червенокос специалист по корупцията на име Райли.

— Може да си прав. За обявяването пред обществото, искам да кажа.

— Независимо дали съм прав или не, това беше моята препоръка за този следобед… Искам още една бутилка вино. — Тайръл кимна на келнерката, посочвайки кофичката с лед. Тя кимна и отиде до външния бар.

— Ти… — Кати започна нежно, — ти каза ли им коя е Баярат?

— Не — отговори Хайторн, бързо вдигайки мрачните си, уморени очи към Катерин. — Нямаше смисъл. Нея я няма и каквито и демони да са я обсебили, са изчезнали с нея. Следите й водеха към долината Бекаа. Всичко друго е прикритие, което можеше да навреди на хора, използвани точно както аз бях използван.

— Не споря с теб — каза Кати, поставяйки ръката си върху неговата. — Мисля, че си взел правилното решение. Моля те, не се сърди.

— Извинявам се, не се сърдя, Господ знае, не и на теб. Просто искам да се върна при чартърния бизнес и да гледам как лодката отново цепи вълните.

— Това е добър живот, нали?

— Съвършеният „балсам на Галаад“, както биха казали моите ерудирани баща и брат. — Хайторн се усмихна с напрегнато лице.

— Да, предполагам, че е… — каза Кати. — Все пак съжалявам, толкова много съжалявам за всичко, което ти се случи.

— Аз също, но няма смисъл да го утежняваме, нали? Очевидно имам талант да привличам или да съм привлечен от жени, които биват убивани — по грешни или правилни причини. Ако можех да издам рецепта за това, много разводи щяха да бъдат предотвратени.

— Това, което казваш, не е много хубаво и аз не вярвам нито за миг, че го мислиш.

— Не. Просто не се чувствам много добре. Старото преживяване се повтаряше твърде често… О, не искам да говоря за себе си — омръзнах си, много си омръзнах. Искам да говоря за теб.

— Защо?

— Защото ми е интересно, защото съм загрижен.

— Отново защо, капитан Хайторн? Защото си бил наранен? Защото аз се вълнувам за теб? Към мен можеш да се обърнеш за подкрепа, както си направил с твоята Доминик?

— Ако мислиш така, майоре — каза Тайръл, дръпвайки стола, за да стане, — този разговор е приключил.

— Сядай долу, задник такъв!

— Какво?

— Ти току-що каза думите, които исках да чуя, проклет глупчо.

— Какво съм казал, по дяволите?

— Че аз не съм Доминик или Баярат, или както й беше името. И не съм призракът на твоята Ингрид… Аз съм аз!

— Никога не съм мислил другояче…

— Трябваше да го чуя.

— О, Исусе! — каза Тайръл, седна и се облегна на стола. — Какво искаш да кажа?

— Да направиш едно-две предложения може би. Самият президент нареди да ми се даде неограничен отпуск за възстановяването ми, което, докторите казват, че ще отнеме три или четири месеца.

— Разбрах, че Пул е отказал отпуската си — каза Тайръл.

— Той нямаше къде да отиде, Тай. Въздушните сили, компютрите — това е неговият живот. Което се отнася за Джаксън, не е задължително за мен.

Хайторн бавно се придвижи напред в стола си и се облегна на масата. Очите му бяха вперени в Кати.

— Боже мой — каза той меко. — Да не би да виждам и някой друг също да изпълзява от униформата? Може би малкото дете, което е искало да стане антрополог?

— Не зная. Службите мразят ранното пенсиониране. Страната не може да си позволи текучество в армията. Просто не знам.

— А знаеш ли, че Карибите са пълни с неизследвани антропологически загадки? Например загубените колонии на индианците кибони и каури. И примитивните араваки, чиито закони да се поддържа цивилизован мир са изпреварили времето с неколкостотин години. Или воините от народа кариби, някога владели повечето от Малките Антили, които усъвършенствали партизанската тактика толкова добре, че испанските конкистадори бягали от тях като от огън. Фон Клаузевиц би го одобрил и стратегически, и психологически… Всичко това станало много преди търговията с роби. Цели цивилизации били крепени от големи тъпани, военни канута и лидери, които раздавали правосъдие от остров на остров, както пътуващите съдии от Стария запад, когато станело нужда. Тези няколко века са толкова възхитителни и толкова малко известни.

— Мили боже, ти си този, който трябва да ги изучава. Наистина се увличаш.

— О, не, аз съм човек, който седи край огъня и слуша истории, а не ги изследва. Но ти би могла.

— Ще трябва да се върна на училище, в университета.

— Има няколко чудесни университета, от Мартиника до Пуерто Рико. Чувал съм, че някои от най-добрите антрополози преподават там. Хубаво място за начало, Кати.

— Ти сигурно се увлече… но не искаш да кажеш…

— Да, майоре, предлагам ти да дойдеш с мен. Не сме деца, ще разберем дали сме постъпили правилно в най-скоро време. Да го направим, личните ни планове не са толкова напрегнати, така че какво са няколко месеца? Къде ще отидеш, във фермата ли?

— Може би за няколко дни. След това татко ще ми посочи плевнята, да почистя на кравите.

— Защо да не опитаме, Кати? Ти си свободна. Винаги можеш да си отидеш.

— Харесва ми, когато ми викаш Кати…

— Лейтенант Пул си има прозрение.

— Да, има. Дай ми телефонния си номер.

— Това ли е всичко, което ще получа?

— Не, не е, капитане. Ще дойда там, драги мой.

— Благодаря ти, майоре.

Те се усмихнаха, усмивката им премина в тих смях и двамата протегнаха ръце.