Бандата от Чарлстаун

36

Питър Бостик стоеше на една безлюдна уличка в Южен Бостън, отвъд която се виждаше източната част на града и летище „Лоугън“. Ненавиждаше този вид работа.

След двадесетте години служба в полицията работата на частен детектив за адвокатска фирма му се виждаше болезнено скучна.

Случаите, които му предоставяха от „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“, обикновено се ограничаваха в досадните рамки на приличието, така че задачите им към него бяха съвсем простички. В този конкретен случай Скот Фин го беше помолил да издири няколко от охранителите, работещи за „Хюрън Сикюрити“, които са били дежурни по време на терористичната атака във влака.

Издирването на свидетели бе едно от най-отегчителните неща за един бивш полицай. И все пак Фин беше свестен тип — не като повечето сноби, с които напоследък му се налагаше да се разправя. Бостик нямаше нищо против да му свърши работа, а освен това той винаги плащаше повече от щедро.

Прекара цялата сутрин в издирване на трите адреса, които му бе дал Фин, но без никакъв резултат. Сега вдигна очи към третия — разнебитената постройка на бившия склад, която като че ли всеки миг щеше да се срути във водата, за да се увери, че не е сбъркал.

„Сигурно има грешка“ — помисли си частният детектив. Възможно е адресът да е бил въведен неправилно в архивите на компанията „Хюрън“. Не че подобно нещо бе необичайно. Сгрешеният адрес бе една от основните причини, поради които хората обикновено го наемаха. Знаеше, че Фин го помоли да не губи прекалено много време за тази задача, но Бостик харесваше младия адвокат. Той бе един от малцината, които му прехвърляха добри случаи — такива, каквито изискваха извънредни работни часове и минимум усилия. Затова прецени, че няма да му навреди да се свърже с някои от своите контакти, за да провери къде точно живеят въпросните лица — един вид бонус за Фин.

Питър Бостик влезе в колата, извади мобилния телефон и бележника си и започна да набира първия номер.