Бандата от Чарлстаун

44

Срещата с Престън и Макгуайър относно споразумението продължи повече от час. Фин впрегна цялата си воля, за да се концентрира. Престън очакваше от него изготвянето на това споразумение, затова му даде детайлизирани инструкции относно структурата на документа. Но Фин почти не го чуваше, защото закъсняваше за срещата с Флеърти.

Бостик живееше в едностаен апартамент в сърцето на Китайския квартал, само на няколко преки от студиото на Линда Флеърти и още няколко — от клуб „Кис“, На път към дома си той се отби в кръчмата на Куган, за да обърне една бира и да се поуспокои. Срещата очи в очи с Макгуайър го бе разтърсила, затова осъзна, че не му се прибира веднага и по-добре да остане малко в бара.

Първата бира му дойде толкова добре, че само за половин час си поръча още две. Постепенно алкохолът успокои опънатите му нерви. И когато и третата бира се настани доволно в корема му, Бостик реши, че е крайно време да се прибира вкъщи, за да хапне нещо. Хвърли десетдоларова банкнота на бара, благодари на бармана Томи и излезе.

Входът към апартамента му се намираше на малка уличка, перпендикулярна на Атлантик авеню. Тръгна по скърцащите дървени стъпала, които водеха към вратата на апартамента му — останки от дните, когато сградата беше пълна с наематели и когато всяко от апартаментчетата приютяваше по няколко семейства азиатски имигранти.

Когато стъпи на площадката пред жилището си и започна да рови за ключовете си, долови зад себе си някакво проскърцване. Сигурно щеше да се обърне и да погледне зад себе си, но не му остана време. В тила си усети хладната стомана на заглушител и преди да осъзнае какво става, чу приглушения звук на излизащия от цевта куршум.

Убиецът застана над безжизнено отпуснатото тяло на Питър Бостик, вдигна ръка и изстреля втори куршум в главата му.

За всеки случай.