Бандата от Чарлстаун

59

Ник Уилямс излезе от сенките и застана пред Фин.

— Да, Фин. Аз съм.

— Не разбирам — изфъфли Фин. — Ами Престън?

— Престън няма нищо общо! — махна с ръка Ник и се усмихна. — Всъщност, той си е точно такъв праведен, надут пуяк, за какъвто се представя!

— Тогава ти как разбра да…

— Да те намеря ли? Не беше чак толкова трудно. Казал си на Престън, че няма да можеш да подготвиш споразумението, така че той ми се обади на мен, за да ми прехвърли товара. А когато го попитах какво ти се е случило, той заяви, че си имал някаква лична работа, за която трябва да се погрижиш, и ако случайно те засека в офиса, по-добре да не те закачам!

Фин въздъхна. Значи Престън все пак не го беше предал. Или най-малкото — не нарочно.

— Представяш ли си само?! — изхили се Уилямс. — Тревожеше се да не те притесня! Доста иронично предвид обстоятелствата!

Фин погледна към Макгуайър и установи, че мафиотът внимателно наблюдава размяната на реплики между двамата адвокати. После се обърна пак към Уилямс и попита:

— Е, и сега какво?

— Всичко зависи от теб самия, Фин. Изборът е изцяло твой!

— Така ли? Не знаех! И би ли ме осведомил с какви алтернативи разполагам?

Ник Уилямс потупа Тони Макгуайър по рамото и двамата се дръпнаха обратно в сенките. Макар да не бе в състояние да различи думите им, Фин долови, че нещо се карат. Когато приключиха, Ник се върна при него, придърпа един стол и се настани до Фин.

— Окей. Виж сега какво! Нека изложим наличните алтернативи, както сам каза! Първата от тях е да продължиш да се правиш на голям инат, в този случай съм сигурен, че Тони ще положи максимални усилия да те лиши напълно от способността някога да свириш на пиано!

— А каква е втората?

— Тя гласи, че можеш да се присъединиш към нас!

Ако не го болеше толкова, Скот Фин със сигурност щеше да се изсмее. Сега обаче само успя да възкликне:

— Да се присъединя към вас ли?!

Уилямс кимна.

— Виж какво, Фин, знам за теб много повече, отколкото си мислиш! Гарантирам ти, няма да повярваш колко общи неща имаме двамата с теб!

Фин се опита да диша равномерно, за да парира поне малко болката. После се обади:

— Слушам те!

— Аз израснах в Самървил, при това в гадната му част! Баща ми беше пияница, който караше камион и зареждаше магазините, а между две смени съдираше от бой и майка ми, и мен! Още на девет години разбрах, че съм имал истински късмет, когато той прегази едно хлапе и го тикнаха до живот зад решетките. Двамата с мама минахме на социални помощи, така че не след дълго се озовах в местните улични групировки, започнах да продавам наркотици и да се мотая с аверите от бандата „Уинтър Хил“. — Тук направи драматична пауза, погледна го дяволито и попита: — Познато ли ти звучи?

— Направо носталгично! — кимна Фин и стисна зъби, за да не се разпищи от болка. — Какво искаш да кажеш с всичко това?

— Искам да кажа, че когато навърших петнадесет, беше пределно ясно, че скоро щях да завърша или в затвора, или в моргата — точно като теб! Но точно тогава съдбата ми се усмихна — запознах се с Тони Макгуайър!

Тони ми каза, че си губя времето. Че съм много по-умен от всички останали, с които се мотая по улиците, и че ако държа един ден да стана важна клечка в организацията, трябва да използвам главата си! Оказа се, че е бил напълно прав! Тогава той ме накара да сключа с него една сделка. Каза ми, че ако нямам нищо против здравото учене, той ще плати обучението ми в градския колеж!

Фин вдигна очи към Макгуайър и отбеляза делово:

— Не си те представях в ролята на Дядо Коледа!

Ник Уилямс поклати глава и поясни:

— Не си ме разбрал. Тони не ми правеше услуга! Той правеше услуга на самия себе си! Ако щеш, вярвай, но той е абсолютен гений! Защото винаги разсъждава в големи мащаби и мисли с много крачки напред! Още много отдавна той си даде сметка, че единственият плюс на бостънските банди са мускулите, което не е никак зле, когато става въпрос за търговия с наркотици или рекет на магазините за алкохол. Но паралелно с това знаеше, че големите пари са в големия бизнес. А точно тази крава уличните бандити никога не се бяха сетили да доят! Единственият проблем бе достъпът до високите етажи. За да си го осигури, Тони се нуждаеше от огромна армия от нов тип, армия на интелекта — нуждаеше се от магистри, бакалаври, доктори на науките и… адвокати!

Уилямс направи кратка пауза, огледа внимателно Фин и продължи:

— Когато завърших колежа, Тони реши да плати и висшето ми образование. А после ми осигури работа в „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“. Оттогава насам аз използвам информацията, която имам на свое разположение, за да го включвам в едни от най-големите бизнес сделки в Бостън. Имай предвид обаче, че аз не съм единственият — такива като мен има още десетина, разпръснати из различните клонове на търговията и индустрията! И точно затова в случая не става въпрос за някакви си милиони долари — става въпрос за милиарди! Тони има дялово участие във всеки мащабен строителен обект на града, контролира всички компании за автомобилни и корабни превози по Източното крайбрежие, както и охранителния бизнес! А ние, десетимата му верни служители, получаваме прилични дялове. Затова ти казвам, Фин, че Тони е най-гениалният човек, когото някога си срещал!

Фин сведе поглед към изпочупените си пръсти и отбеляза:

— Позволи ми да не се присъединя към неговия фен клуб!

— Е, вярно е, че дълбоко в душата си все още не е успял да забрави много от старите методи на работа, но пък главата му е в бъдещето — в бизнеса на бъдещето! И затова много скоро ние ще станем толкова мощни, че ще се изравним с първата тройка от прословутия списък „Форчън 500“!

— Добре де, но щом нещата ви вървят толкова гладко, тогава защо съм ви притрябвал аз?!

— Ти не си ни притрябвал — просто ние те искаме при нас! Помолих едно от приятелчетата на Тони да ми изпрати полицейското ти досие — трябва да призная, че е впечатляващо! А после си поговорихме с неколцина познати от Чарлстаун, които само потвърдиха бляскавата ти репутация на наш човек!

— Това беше много отдавна!

— Стига, Фин! Вълци като нас никога не си менят кожата! С влизането в юридическата кантора ожесточеността ти в никакъв случай не е изчезнала — забелязвал съм я десетки пъти: в начина, по който разкъсваш свидетелите, в подхода ти към управление на делата на съдружниците. Ти си от онзи тип бойци, които никога не вземат заложници! Да, светът в който се движим сега, е по-изискан от стария, но инстинктите ни са още живи! Освен това си умен и притежаваш превъзходни умения в съдебната зала! Човек като теб ще бъде ценна придобивка за нас!

Фин го изгледа с присвити очи и изрече тихо:

— Ти наистина ли си вярваш, че ще стана твой авер, след като си убил Натали?!

Уилямс вдигна ръце и отсече:

— Хайде, стига по този въпрос! Отлично знаеш, че Натали в никакъв случай не може да се определи като светица! Знаеш ли каква беше първата й мисъл, когато откри измамата с фиктивните служители на „Хюрън“? Можеш ли въобще да се сетиш? Единствената й мисъл бе как да използва тази информация по-ползотворно, за да си извоюва предсрочно повишение като съдружник!

Фин го погледна слисано. Ник Уилямс продължи:

— Точно като теб, и тя предположи, че основният замесен е Престън. И си постави за цел да измисли някакъв начин да го изнуди. Тогава разбрах, че ако продължава, ще провали целия ни бизнес, затова се наложи да я спра! — Изсмя се. — Представяш ли си?! Дойде при мен и ме попита дали мога да й помогна в изнудването на Престън!

— И защо е дошла точно при теб? — попита Фин, макар да не изгаряше от нетърпение да чува истината.

— Защото вече месеци наред беше моя любовница! И добре, че се случих аз! Защото в противен случай сигурно щеше да отиде право при Престън, а след това щяха да последват ред сериозни проблеми! Както и да е. После на Тони му хрумна великата идея да я превърнем в поредната жертва на Малкия Джак. Сети се, че в платежната си ведомост има името на един, който бил особено добър с ножа!

— С ножа, който оставихте в моя апартамент — допълни Фин.

— Нямахме друг избор! Ти не се отказваше, а трябваше да предприемем нещо! И без това ченгетата вече те считаха за основен заподозрян, така че решихме да убием с един куршум два заека. Смятах да се обадя анонимно на полицията, но точно тогава онази Флеърти ни улесни, като го откри сама, така че свърши част от работата ми. По този повод искам да ти кажа, че ако се съгласиш да работиш за нас, гарантирам ти, че обвиненията срещу теб ще изчезнат вдън земя!

— Както изчезна и делото „Танъри“, нали?

— Така си е — кимна Уилямс. — В края на краищата госпожа Танъри реши, че животът на дъщеря й е далеч по-важен от смъртта на мъжа й. А и ние нямахме съмнения, че това е най-разумното решение за всеки любящ родител. — Поклати глава и допълни: — Честно да ти кажа, прекарах седмици наред в преглеждане на папките на Натали, за да разбера как се е добрала до информацията за нашата малка игра! И нищо!

— Имената бяха в документите, които останаха при мен — поясни Фин.

— И аз така предполагах. Точно затова ти предложих да ти помогна с част от работата, но пак не успях да открия нищо.

— Ти взема само онези, които все още не бях преглеждал. А въпросните имена се намираха в други папки, които вече бях отхвърлил и сам.

Ник Уилямс кимна съчувствено:

— Е, очевидно и двамата извадихме лош късмет в случая. Но станалото, станало! Какво ще кажеш сега? Ставаме ли съдружници?

— Ти си боклук, Ник!

— Господи, Фин, недей да отхвърляш с лека ръка единствения си шанс да се измъкнеш оттук! Не си заслужава! Нито заради паметта на една никаквица като Натали Колдуел, нито заради криворазбрано съчувствие към една вдовица, която и без това скоро ще стане милионерка! Не съзнаваш ли колко голям е залогът?! Ако се присъединиш към нас, ще се изкачиш до върхове, за които дори и не си мечтал! Ще бъдеш част от нещо действително грандиозно!

— И единственото, което ще трябва да направя, е да заиграя по вашите правила, така ли?

Уилямс се извърна назад и двамата с Макгуайър си размениха многозначителни погледи. След това адвокатът погледна обратно Фин и отсече:

— Точно така!

Фин прикова поглед в своя колега.

— Ти сам си измислил всичко, до последния детайл, нали? Първо убиваш Натали. После поръчваш убийството на Бостик. Накрая изнудваш Ейми Танъри чрез дъщеря й, за да оттегли жалбата си срещу „Хюрън“. И накрая ми предлагаш целия свят на тепсия!

Уилямс не отговори нищо. Фин продължи:

— Обаче си пропуснал едно нещо. Да, прав си, че някога бях като теб. И това би трябвало да ти подскаже, че отлично знам как работи мозъкът ти. Всички тези твои приказки ми звучат повече от обещаващи, вярно си е. Но освен това съм наясно, че ако аз съм на твое място, никога не бих пуснал на свобода човек, който разполага с толкова много и толкова важна информация! Следователно единственият начин да се подсигурите, че плановете ви никога няма да станат обществено достояние, е да не ме оставите да си тръгна жив!

— Наистина ли държиш да се стигне дотам, Фин?

— Нека ти го кажа тогава така: да ти го начукам! Да му го начукам и на предложението ти! Само не забравяй после да поглеждаш често през рамо!

— Не е възможно да мислиш това, което казваш, Фин! — изкрещя Ник Уилямс.

В този момент от сенките изплува отново Макгуайър:

— Оставяй го! Аз ще му го начукам!

— Не, Тони! Изчакай! Все още не сме разбрали дали наистина е направил копия на списъка!

— Глупости! Блъфира! — Макгуайър измъкна от вътрешния си кобур своя 9-милиметров револвер. — Няма никакви копия! Виждам го в очите му! — Обърна се към адвоката и отсече: — Ти направи, каквото можа, Ник! А сега ни остави да си свършим работата!

Уилямс се загледа в своя шеф и промърмори:

— Да. Идиотът не се хвана. — Обърна се към Фин, ухили се зловещо и отбеляза: — Както изглежда, Тони вече е взел решението си, така че с теб ще трябва да се сбогуваме! Но преди да си заминеш, искам да знаеш едно нещо. За Натали!

— Какво? — просъска Фин.

— Тя си беше евтина проститутка! Не че не ти е известно, но все пак държах да ти го напомня! Оставих я с убеждението, че ще й помогна да стане съдружник, и гледай после как се развихри, курвата му с курва! Точно такава си беше, да! И въобще не ми пукаше какво си мисли, стига да продължава да се върти под и над мен, и да се труди неуморно с уста! — Впи очи във Фин и добави: — Предполагам, че и това ти е известно!

Въпреки обхваналата го ярост, Фин не успя да сдържи изчервяването си.

— Аха, значи си спомняш! — кимна Уилямс. Приведе се до ухото му и прошепна: — Дори и след като си дадох сметка, че ще се наложи да я убия, пак не устоях на изкушението да не я изчукам за последен път! И да знаеш, че изразът на лицето й, когато я завързах и тя разбра какво се каня да й направя, беше най-великият оргазъм, който някога бях получавал!

Уилямс изпитваше такава наслада дори от спомена как е убил Натали, че Фин се погнуси. После колегата му се надигна и заяви:

— Окей, Тони! Твой ред е! Аз приключих с това нищожество!

Макгуайър изтегли барабана на револвера, зареди и след секунда до ушите на Фин достигна онова така познато прещракване, което сигнализираше края на неговия живот. След това насочи цевта към главата му. Фин затвори очи и пое последната си глътка въздух.

— Макгуайър!

Гласът на Тай изгърмя в студената каменна стая, отекна в стените и накара всички присъстващи да подскочат.

Тай, застанал на прага, веднага разбра, че е пристигнал точно навреме. Скот Фин беше завързан за стол в средата на стаята, а в очите му беше насочен лъчът на мощен прожектор. Приятелят му приличаше на гротескна творба на умопобъркан художник. Бялата му оксфордска риза се бе сдобила с ръждивочервено петно, по врата му се стичаше кръв, лявата му ръка висеше безжизнена. В цялата тази картина Тай автоматично разпозна характерния почерк на Макгуайър.

Подобно на тълпа зяпачи, събрана на сцената на катастрофа, около Фин се бяха подредили Тони Макгуайър, бодигардът му Хенри Шмид и някакъв приличен на вид човек със скъп костюм, когото не познаваше. Всички се бяха вторачили в него.

— Тай? — проговори най-сетне Макгуайър. — Какво правиш тук?

— Трябва да говоря с теб — отсече Тай и изпъна рамене, за да му прати негласното послание, че не възнамерява да помръдне, докато не бъде изслушан. Както се виждаше, той бе най-едрият мъж в тази стая и присъствието му някак си я смали. Тай много отдавна бе научил как да използва ръста си, за да постига целите си.

Макгуайър махна с револвера, като че ли искаше да каже: „Не виждаш ли, че в момента имаме работа?“. А на глас изрече:

— Ще трябва да почака. Пък и Джони изобщо не е трябвало да те пуска.

— Не обвинявай Джони. Той направи, каквото можа — отбеляза Тай, влагайки в думите си достатъчно сарказъм, за да бъде сигурен, че е разбран правилно. Макгуайър се смръщи, очите му потъмняха, а Тай добави: — Просто нямах никакъв друг избор. Работата е важна! И се отнася за него! — кимна по посока на Фин.

Макгуайър изгледа последователно Фин и Тай, сякаш се опитваше да вземе решение.

— Извинете, че се намесвам — обади се Ник Уилямс с нарастваща тревога в гласа, — но кой е този човек?

Въпросът накара Тай да пренасочи вниманието си от Макгуайър върху адвоката. Силата на погледа му беше толкова голяма, че Уилямс неволно потрепери.

— Това е Тай Макклуън — отговори му Макгуайър. — Ръководи някои от нашите операции в Чарлстаун. — Уилямс изсумтя. — Тай, запознай се с Ник Уилямс. Той е един от нашите адвокати.

Уилямс се смръщи, навири нос и се обърна към Тай с типично адвокатско високомерие:

— По какъв въпрос сте тук, господин Макклуън?

Тай продължи да го гледа така, сякаш е прозрачен, и отговори:

— Въпросът, по който идвам, касае Тони! И както вече казах, държа да разговарям с него на четири очи!

— Точно сега нямаме време за подобни глупости, Тай! — извика, леко изнервен, Макгуайър.

— Работата е важна, Тони! Иначе нямаше да бъда тук! А Джони нямаше да лежи в болница!

Макгуайър прехвърли погледа си от Уилямс към Тай, а после го сведе и към Фин, който все още чакаше смъртта си в светлината на прожектора. Накрая свали револвера си, приближи се до Тай и рече:

— Хубаво! Но гледай да не ме бавиш и дано новините да са добри!

Тай се приведе до ухото му, без да откъсва очи от Шмид, който пристъпяше нервно от крак на крак. После прошепна:

— Познавам този човек още от Чарлстаун! И затова трябва да знаеш нещо за него!

Макгуайър го изгледа притеснено, сякаш бе пропуснал някаква съществена информация за Фин — нещо, което може да се обърне срещу него.

— Е, и? Какво е то?

Тай направи пауза, наблюдавайки реакцията на останалите, присъстващи в стаята, като преценяваше степента на опасност, която представляваше всеки от тях. После се приведе отново и прошепна:

— Той е мой приятел!

Макгуайър го погледна объркано. Очевидно очакваше още нещо.

— И? — обади се след малко.

— И е много добър мой приятел! — добави Тай, като наблегна на думите.

Обяснението на Тай обаче така и не успя да изтрие обърканото изражение от лицето на Макгуайър.

— Какво се опитваш да ми кажеш с всичко това? — повиши раздразнено глас той.

— Опитвам се да ти кажа, че не можеш да убиеш този човек! Намира се под моя защита!

Тони отстъпи крачка-две назад и го огледа. Накрая се засмя тихичко и рече:

— Ти си голям въздухар, знаеш ли? — Пак се засмя, този път по-силно, и поклати отвратено глава. — Но признавам, че макар и за момент успя да ме вържеш!

Реакцията на Тай бе светкавична. Той сключи огромната си ръка около врата му, измъкна пистолет и го опря в слепоочието му.

— Мамка му! — изкрещя Макгуайър. — Да не си си изгубил акъла?!

Тай не отговори, изви тялото му пред себе си, за да си осигури прикритие срещу Хенри Шмид, който вече бе извадил своя пистолет и се целеше в него.

— Хвърли го! — изкрещя Тай. Шмид погледна объркано своя шеф. — Хвърли го! — повтори Тай. После заговори на Макгуайър: — Тони, кажи му да хвърли ютията, иначе, кълна се във всички светии, ще ти пръсна мозъка!

Макгуайър го познаваше достатъчно, за да е наясно, че великанът никога не отправя фалшиви заплахи. Направи знак на бодигарда си да хвърли оръжието. Шмид свали ръка, но продължи да го държи.

— Ти също, Тони! Хвърли патлака към стената!

Макгуайър направи така, както му беше казано. После заговори:

— А сега предлагам всички да се успокоим! Тай ще прекрати тази глупава сцена, а после всички отново ще си бъдем приятели, става ли?

Надникна през рамо към него, но Тай натисна още по-силно слепоочието му с пистолета си, погледна към Шмид и заповяда:

— Развържи го!

Бодигардът извади от джоба си автоматичен нож и само с четири отработени движения сряза лентите, с които бе овързан Фин. Той се опита да се надигне, но не успя да се задържи на крака.

— Току-що си подписа смъртната присъда, Тай! — изрева Макгуайър, без да обръща внимание на опряния в слепоочието му пистолет. — Отлично знаеш, че няма да се измъкнеш оттук, нали?

— Може би — избоботи Тай, като се стараеше да държи тялото на Макгуайър между себе си и бодигарда, който все още не бе захвърлил оръжието.

Изневиделица чу друг глас:

— Пуснете веднага Тони!

Говореше Ник Уилямс. Тай се обърна и видя, че към главата му, само на четири стъпки от него, е насочен магнум 357. Веднага разбра, че не е успял да оцени правилно ситуацията. Беше фокусирал вниманието си върху Макгуайър и Шмид и въобще не му бе хрумнало, че един адвокат може да носи оръжие! И точно заради това негово недоглеждане Уилямс бе успял да заобиколи и да заеме удобна позиция за стрелба.

— Както желаете! — извика той, пусна Макгуайър, хвърли се на пода и започна да стреля.

Даже не си направи труда да се цели по нещо конкретно. Знаеше, че не може да убие едновременно и Уилямс, и Шмид, затова прецени, че е най-добре да изстреля колкото се може повече патрони, за да предизвика колкото е възможно по-голяма шумотевица.

Доколкото успя да прецени, бе успял да стреля най-малко четири пъти, когато усети първия куршум в гърдите си.