Бандата от Чарлстаун

60

Когато чу стрелбата, Флеърти хукна, без да се замисля. Сърцето й биеше лудо.

— Лейтенант! Чакай! — изрева Козловски и също се затича.

След тях се носеше и Лоринг, но далеч не толкова ентусиазирано.

Флеърти се насочи към ярката светлина. Добре знаеше, че първо трябва да направи оценка на ситуацията и едва тогава да се впуска в действие, но точно сега не можеше да си го позволи — нямаше време. Защото, ако Фин наистина се окажеше невинен, значи точно тя го е изложила на тази опасност — и никога нямаше да си го прости, ако с него се случеше нещо.

Премина през прага и изкрещя:

— Полиция! Всички да залегнат!

Козловски влетя в стаята веднага след нея. Забеляза, че Флеърти е залегнала вляво от вратата. „Господи! Ударена е!“ — помисли си той. Веднага след това обаче проумя, че тя просто се е хвърлила на земята, за да избегне дъжда от куршуми, сипещ се върху нея.

Точно тогава усети, че стената зад главата му експлодира. Разхвърчаха се парчета камък и хоросан. Слава богу, размина му се! Той се сниши вдясно, така че двамата с Флеърти оградиха изхода.

После повдигна леко глава и постепенно всичко му дойде на фокус. В средата на стаята зърна огромен прожектор, паднал на една страна и осветяващ отсрещната стена с призрачната си светлина. Вляво от него, близо до Флеърти, лежеше някаква гигантска фигура с тъмна коса — предположи, че е Тай Макклуън. В центъра пък лежеше Скот Фин. Освен тях наоколо се виждаха още трима души. Най-малко двама от тях бяха въоръжени.

В другия край на стаята забеляза едър, оплешивяващ мъж, към средата на четиридесетте. Стоеше спокойно и произвеждаше изстрел след изстрел. Козловски веднага го разпозна като професионалист. Поведението му бе прекалено добре овладяно, за да бъде нещо друго, освен професионален убиец — следователно най-голямата заплаха идваше от него.

Сержантът се претърколи, застана на колене и усети как мускулите в предната част на ръцете му се напрягат. Дръпна спусъка и стреля два пъти. Мъжът падна при втория изстрел, уцелен право в гърдите.

Козловски автоматично се извъртя, за да потърси следващата цел. Забеляза как Макгуайър пълзи в другия край на стаята и се опитва да стигне до револвера си. Сержантът отново зае позиция за стрелба — този път реши да се цели в средата на тялото. Вече беше взел на мушка Макгуайър и мускулите на ръцете му отново се стегнаха, за да дръпнат спусъка, но точно преди да стреля, вдясно от себе си чу мощен изстрел и видя как десният му лакът се раздробява на парчета, а върху ризата му бликва порой от кръв. Пистолетът му падна на пода.

Изминаха няколко секунди, докато се ориентира какво става. Когато се обърна надясно, забеляза как някакъв мъж в тузарски костюм се цели право в главата му. Козловски се хвърли на пода и се претърколи вляво, за да избегне куршума. Срещата между разтрошената му дясна ръка и каменният под не бе от най-приятните, ала въпреки непоносимата болка той продължи да се търкаля.

Флеърти също бе намерила прикритието на пода. Когато влетя в стаята, веднага я заля дъждът от куршуми, изпращани от едрия мъж в другия край на стаята. В средата забеляза Фин. Движеше се, но от мястото, където се намираше, не можеше да прецени добре степента на пораженията на тялото му. Пък и знаеше, че докато продължава да лежи прикована на пода, не е в състояние да стори нищо. Успя да се присъедини към стрелбата, едва след като Козловски видя сметката на професионалния убиец.

Когато вдигна глава, видя как Ник Уилямс стреля по Козловски и в гърдите й се надигна ярост. Адвокатът отново се прицели в партньора й, който се търкаляше по пода, колкото сили имаше, за да избегне куршумите. Веднага се извъртя, взе на мушка Уилямс и без колебание стреля. Куршумът уцели рамото му, но той се задържа на крака, стиснал пистолета си.

— Хвърли оръжието! — изрева Флеърти.

Уилямс я изгледа със смесица от присмех и гняв и продължи да стои пред нея със странна усмивка на уста. Безжизнената му ръка продължаваше да стиска пистолета. После тя забеляза как той прави някакво леко движение и стреля два пъти, без да се замисля.

За първи път през живота си убиваше човек. Вкамени се.

— Лейтенант! Внимавай!

Предупреждението дойде от Козловски и я накара веднага да се извърти наляво. Макгуайър бе успял да докопа револвера си и сега дулото му сочеше право към нейните очи, при това само от шест крачки.

„Какво, за бога, правя аз тук?“ — най-малко за десети път се питаше Лоринг.

Стоеше във влажния коридор пред стаята и слушаше размяната на изстрели. По лицето му се стичаха реки от пот. „Та аз съм адвокат, а не ченге!“ Години наред бе ходил на служебното стрелбище на ФБР и бе упражнявал стрелбата си, беше се хвалил наляво и надясно, че е подготвен за всякакви ситуации. Но напереността му беше само камуфлаж. Като изключим факта, че бе овладял техниката на стрелба, той никога не бе обучаван за реални бойни действия.

Не беше сигурен от кое го втриса повече — от вероятността, че ще бъде убит, или от вероятността да убие някого. Сам знаеше, че ако веднага не направи нещо, докато е жив, няма да си го прости. В кратките интервали между отделните изстрели до ушите му достигаха виковете на Козловски. И тогава Лоринг разбра, че няма право да предаде колегите си.

Показа се на вратата с насочен напред пистолет. Пред очите му се разкри грозна сцена. На земята лежаха Тай и Козловски, както и още трима мъже, които не познаваше. Само Флеърти и Макгуайър все още стояха прави, а точно в този момент Макгуайър се целеше право в лицето на лейтенанта. Даде си сметка, че е прекалено късно и няма да успее да стреля толкова точно, че да предотврати смъртта на Флеърти. Заля го ужасно чувство за вина, когато проумя, че колебанието му вероятно ще коства живота й.

Опитваше се да вземе Макгуайър на мушка, когато с периферното си зрение забеляза как един от мъжете на земята се спуска към Макгуайър. Човекът се задейства изключително бързо — хвърли се, изви се като змия, ритна здраво и коленете на престъпника се подкосиха. Револверът изгърмя, но куршумът избегна Флеърти и отскочи от отсрещната стена.

Сега вече Лоринг разполагаше с някакъв шанс за успех. Без никакво предупреждение натисна спусъка. В началото Макгуайър изглеждаше изненадан и прокурорът не бе наясно дали го е уцелил или само го е стреснал. Тъкмо се канеше отново да стреля, когато забеляза, че от устата на престъпника се процежда струйка кръв, ръката му се отпусна, Макгуайър се залюля и се свлече на земята.

В стаята се възцари тишина.