Бележникът на Микеланджело

4.

Някога името на Алфабет Сити редовно се чуваше по полицейските радиостанции в криминалните телевизионни сериали; днес е по-вероятно да го срещнете като адрес на поредния нашумял рапър или като място, където ще откриете най-новия изискан ресторант. Може би това има нещо общо с построения неотдавна чисто нов полицейски участък от другата страна на Томпкинс Скуеър Парк, но вероятно повече се дължи на странния характер на Ню Йорк, който като амеба плъзва безпричинно ту към един, ту към друг квартал, променя го и продължава нататък.

Фин живееше в пететажна тухлена сграда на ъгъла на Четвърта улица и авеню „А“, чийто раздрънкан асансьор през повечето време служеше само за украшение. Вляво от сградата бяха баровете и ресторантите, които придаваха блясък на Алфабет Сити, а отдясно по Хюстън стрийт се простираше границата с Долен Ийст Сайд — място, до което амебата още не беше стигнала. Точно там започваше Вилидж Вю, един от онези „проекти“ за изграждане на високи и евтини жилищни блокове, които осейваха квартала като ракови клетки, бълващи мизерия и престъпност.

Все още разярена, тя спря пред сградата, влезе и заключи стария си велосипед в тъмната ниша под стълбището. Натисна бутона на асансьора и с изненада видя как кабината тромаво се задава нагоре с кръглото си прозорче от армирано стъкло, което й придаваше вид на някакво чудовище от романите на Стивън Кинг, изпълзяващо от дълбините на зданието. Фин стоически изтърпя друсането по пътя към последния етаж и най-сетне прекрачи в уютната си обител.

Апартаментът беше миниатюрен дори по нюйоркските стандарти. Широкият коридор, започващ от вратата, бе превърнат от едната страна в хол, а от другата — в кухня. Кухнята гледаше към Долен Ийст Сайд и до прозореца имаше малка масичка за не повече от двама души. Вляво се намираше спалнята, чийто прозорец с изглед към Четвърта улица се заключваше с верига, макар че беше на петия етаж.

Вдясно от кухнята имаше ниша, която домоуправителят бе нарекъл „кабинет“, когато за пръв път въведе Фин в жилището. По онова време помещението приличаше по-скоро на стенен шкаф или спалня за съвсем малко дете, но тя помоли един колега да й скове няколко простички чамови етажерки, монтира чертожна маса, която едва се вмести в тясното пространство, и вече имаше къде да работи. Някъде отзад се спотайваше банята с най-малката мивка, вана и тоалетна в света. Когато седеше на тоалетната чиния, коленете й бяха под мивката, а ако поискаше, можеше да свали капака и да натопи крака във ваната. За да се изкъпе наистина, трябваше да се сгъне на четири.

Когато нае апартамента, всичко беше боядисано в унил никотиновожълт цвят, но тя освежи банята в розово, спалнята в тревистозелено, а хола — кухня — в бежово. Малката работна ниша боядиса в деловит чисто бял цвят. В редките си свободни моменти смъкна отровнозеления линолеум и повика майстори да изциклят стария паркет отдолу.

Компютърът й беше вехт лаптоп „Сони“, купен почти без пари на една разпродажба във факултета на майка й. Държеше го скрит под разнебитения диван с червена кадифена тапицерия в „хола“, за в случай че някой наркоман събере енергия да изкатери петте етажа и да го открадне. За Фин тясната квартира бе същински дворец и вълшебна врата към бъдещето. Оттук можеше да отиде където и да било, макар че в момента не можеше да си представи къде ще е това.

Яростта й все още не беше стихнала, когато отключи апартамента, нахълта вътре, метна раницата си на дивана и започна да се съблича, оставяйки диря от дрехи по пътя към банята. Потопи се в малката вана почти за цял час, избръсна си краката, макар че всъщност нямаха нужда и си изми косата, която също не се нуждаеше от това.

Гневът й не отслабваше. Тя източи ваната, пусна си студен душ и стоя под ледените струи, доколкото можеше да издържи, като броеше наум предимствата си и си представяше как Кроули се лута из Сентръл Парк с бяло бастунче и крещи: „Аз съм сляп! Аз съм сляп!“. Така му се падаше на гадината. Свали стария си хавлиен халат от куката на вратата, грабна кърпа и бършейки в движение косата си, мина в спалнята да потърси нещо за обличане. Просна се на леглото и заби разсеян поглед в шкафа.

Изстена. За тази вечер имаше уговорена среща с приятеля си Питър, с когото ходеше вече от два месеца. Трябваше да вечеря заедно с него и още неколцина познати в „Градината на Макс“ на авеню „Б“, а освен това имаха мълчаливо споразумение, че „събитието“ ще е довечера — най-вече по негово настояване и защото й бе омръзнало да отлага. Питър беше доста хубав, умен и мил, но Фин открай време много внимаваше с кого ще си легне.

Още на шестнайсет години в Кълъмбъс тя беше невероятно хубава и ужасно свенлива. Убийствена комбинация. Момчетата на нейна възраст изпадаха в ужас от прекрасното видение с разноцветни очи и облекчаваха собствените си комплекси за малоценност, като я наричаха „нажеженият айсберг“ или „червената рибка“. В резултат тя никога не излизаше на срещи и до края на шестнайсетата си година не бе целувана дори по бузата.

Накрая Фин заряза всякаква предпазливост и сподели проблема си с един млад преподавател от местния университет — вдовец, чието двегодишно момченце понякога ходеше да наглежда. Харесваше си го тайно още от първата съвместна смяна на памперсите, тъй че в крайна сметка не се оказа чак толкова трудно. За една нощ от нецелувано девойче се превърна в жена и нито веднъж не съжали за това. В предаването на Опра Уинфри сигурно биха го нарекли злоупотреба с малолетна, но тя не го прие по този начин тогава, не смяташе така и сега. За нея станалото бе чудо. От друга страна, за тия неща е по-добре да не се говори често.

Мъжът беше мил, нежен и удивително добър любовник в сравнение със следващите. Беше и достатъчно умен, за да ограничи връзката до няколко месеца, давайки на Фин време да събере опита и увереността, от които отчаяно се нуждаеше, научи я и на много неща за момчетата, но без да разбуди в нея друго, освен силно приятелско чувство.

Покрай другото той я научи как се използват презервативи и какви оправдания си измислят мъжете, за да не ги слагат. По-късно тя наистина чу всички тия оправдания, а и някои нови. За всеки случай винаги държеше няколко презерватива в нощното си шкафче и носеше поне един в тайното джобче на портмонето си. В плановете й нямаше място нито за СПИН, нито за бременност, а не й се вярваше и Питър да желае нещо подобно. От петимата мъже, с които бе спала след първия, само двама си заслужаваха усложненията и емоционалните трусове; останалите бяха досадни, бедни или болезнено ревниви, а единият дори бе събрал и трите недостатъка.

Фин отдавна бе стигнала до извода, че хората твърде често объркват секса и любовта. Почти не се съмняваше, че сегашният случай с Питър е точно такъв. Той търсеше както секс, така и любов, а тя всъщност не желаеше нито едното, нито другото. Ако в момента трябваше да създаде връзка, би предпочела мъж, който да й даде и истинска дружба. Тя искаше да дава и да получава; Питър държеше да получава, без да даде нищо.

Тя посегна към телефона на нощното шкафче, вдигна слушалката и поседя, драскайки безцелно върху бележника, който държеше там. Разбира се, можеше да отмени срещата, като му каже, че не се чувства добре, но той вероятно щеше да дотърчи с пилешка супа или нещо подобно. След малко с изненада видя, че е надраскала грубо подобие на рисунката на Микеланджело, и се навъси. Кой би допуснал, че може да си докара неприятности, задето е открила творба на един ренесансов майстор? Все още не можеше да проумее защо Кроули толкова се ядоса. Тя се помъчи да изрисува всички вени, органи и сухожилия, които си спомняше, после се отказа. Остави слушалката, без да набере номер. Ако не друго, Питър поне заслужаваше да чуе истината в очите. Уви, тази вечер нямаше да му излезе късметът. Е, какво облекло беше най-подходящо, за да съобщи печалната истина?