Блекколар

28.

Мордикай намери нужната му врата, спря и се ослуша. Отвътре долитаха приглушени гласове. Въпреки късния час обитателите на стаята не спяха. Той хвърли последен поглед към безлюдния коридор и почука леко. Само след секунда вратата се отвори.

— Мордикай! — възкликна изненаданият Фюес. — Заповядайте, влезте.

Мордикай влезе, оставяйки аржентианеца да затвори вратата, и бързо огледа стаята. Беше доста голяма и добре обзаведена. До двете стени бяха сложени четири легла, като към всяко имаше шкаф. В средата около кръглата маса с карти в ръцете седяха Маккитерик и Кутури.

— Здравейте — кимна му Кутури, остави картите и се изправи. При това движение върху ръката му блесна пръстенът с драконовата глава. — Искате ли нещо за пиене?

Мордикай поклати глава.

— Не за това съм дошъл.

Фюес го заобиколи, застана зад Маккитерик и попита:

— В такъв случай с какво можем да ви бъдем полезни?

— Току-що позвъниха на Лейт от покрайнините на Милер. Обади се Скайлър. Дженсън е с него.

Трябваше да им се признае, че бяха добри. Лицата им не изразиха изненада, а коментарът на Фюес дойде бърз и ентусиазиран.

— Успели са да го измъкнат? Прекрасно! Кога се връщат?

— Скоро — отвърна му Мордикай. — Имало е жертви — Валънтайн и Новак.

За части от секундата върху лицето на Фюес се изписа недоумение, но бързо изчезна.

— Проклети колита! — изръмжа той.

Мордикай поклати глава.

— Не ги обвинявайте за смъртта на Валънтайн. Него го е екзекутирал Скайлър — като предател.

— Какво? — едновременно възкликнаха Фюес и Кутури, а Маккитерик се опули.

— Правилно ме чухте. Приятелят ви е бил шпионин на колитата.

— Глупости! — възмути се Кутури. — Та той беше блекколар!

Мордикай обърна главата си и го измери с поглед.

— Воювали ли сте редом с него? Или да познавате лично някой, който е бил с него?

Кутури се поколеба — разбираше, че може да попадне в капан.

— Ами… не, но съм го чувал как описва операции, за които знам, че са били провеждани.

— И какво от това? Аз пък мога да ви опиша сражения от времето на Александър Македонски.

— Да не би да намеквате — бавно каза Фюес, — че Валънтайн никога не е бил блекколар?

— Точно така. Много късно се сетихте. Никога ли не го заподозряхте?

Никой от тях не произнесе дума, не си размениха и погледи, но сякаш по сигнал Фюес и Кутури едва забележимо започнаха да се преместват. За Мордикай това беше равностойно на признание за вината им. Без съмнение се бяха досетили накъде клонят въпросите му.

— От вашите думи излиза, че е много лесно да различиш истински от фалшив блекколар — каза с възмущение Маккитерик. — Доколкото си спомням, един от вашите хора, май че беше Додс, също е бил изложен на въздействие на онези газове. Защо не го убихте?

— Защото не беше шпионин като Валънтайн или като вас тримата.

Израженията им не се промениха, което беше още едно доказателство, че е прав в заключенията си.

— Вие сте луд — заяви Фюес. — Напълно луд. Кой ви дава право да ни предявявате такива обвинения?

Мордикай го изгледа презрително.

— Ако бях на ваше място, щях да се защитя с по-сериозни аргументи от моето безумие. Случвало ми се е да ви видя в действие. Помните ли? Блекколарът не означава само бърза реакция, но и чувство за единство с останалите, уважение към по-старшите например.

— Е, значи аз не съм идеален блекколар. Това да не е престъпление?

— А за нас какво ще кажете? — попита спокойно Маккитерик. Все още седеше с крака под масата и за секунда Мордикай се поколеба за него. Дали беше невинен, или пък беше пропуснал сигнала за действие? — С Кутури и с мене сте се виждали само на заседанията на тактическата група, но не и в битка. А сте готов да ни съдите.

Мордикай се усмихна криво.

— Много лесно се отричате от съратниците си. Не ми се виждате много сплотени след толкова години съвместна борба.

— Ние сме предани на Радикс и винаги сме били — каза Кутури и направи крачка към Фюес, но това го приближи още повече до Мордикай. — Но ако Фюес е предател…

— Чакай малко — прекъсна го паникьосано Фюес. — Нима вярваш на този…

Мордикай отново не забеляза сигнала им, но още преди фразата да завърши, те започнаха атаката си. Маккитерик блъсна масата към него, а Фюес и Кутури скочиха по двата фланга. Акцията беше отлично координирана и вероятно би имала шанс срещу някой друг блекколар.

Но той беше Мордикай, нямаше по-добър от него. Докато масата летеше насреща му, той направи стъпка надясно и посрещна директно атаката на Фюес. Той се опита да го ритне в коляното и изпълни серия удари с ръце. Мордикай дори не си направи труда да блокира атаката — неговата контраатака беше доста по-ефективна. Той се завъртя на сто и осемдесет градуса и изрита Фюес в гърдите, запращайки го в шкафа на метър зад него. Фюес рухна на пода, но в същата секунда върху блекколара връхлетя Кутури. Дясната му ръка с разперени пръсти бе насочена към очите на Мордикай. В същото време се опитваше да подсече краката му. Блекколарът подскочи, за да избегне крака на атакуващия, хвана ръката му и я изви зад гърба му. Веднага след това с другата си ръка нанесе унищожителен удар и счупи врата на Кутури.

Остави отпуснатото тяло да падне на пода и се обърна към центъра на стаята. С изкривено от страх и ярост лице Маккитерик се целеше в него с пистолет с куршуми. Главата и ръцете на Мордикай не бяха защитени от бронирания костюм и единственото, което му оставаше, беше да се махне от огневата линия. Той се извъртя и със силен отскок се озова зад преобърнатата маса. Първите два изстрела попаднаха в стената и масата. Застанал зад временното си прикритие, Мордикай имаше два начина да нападне — или да излезе от другата страна прав, или да се претърколи. Той не използва нито един от двата. Вместо това изскочи иззад прикритието оттам, откъдето беше влязъл.

Маневрата се оказа успешна. Маккитерик се целеше над масата. Разбра грешката си, но преди да успее да реагира, шурикенът на Мордикай се заби в гърлото му. Той падна на пода и остана да лежи неподвижен. Мордикай също не помръдваше — ослушваше се за забързани стъпки и възбудени гласове. Но в ушите му отекваха само ударите на собственото му сърце. Той се изправи, провери дали и тримата аржентианци са мъртви и измъкна шурикена от тялото на Маккитерик. Замисли се за момент дали да не претърси стаята, но се отказа. Вместо това тръгна към вратата.

Спря с ръка върху дръжката и погледна трите тела. Не, изпитваше вина за стореното — не беше извършил убийство, а беше въздал правосъдие.

Излезе от стаята, като внимателно затвори вратата.