Блекколар

5.

Плуваше в тъмна мъгла, пронизвана от експлозии светлина. Нямаше никаква представа къде е, но му липсваше будността да се учудва на това. Имаше впечатлението, че нещо го е събудило, но не знаеше какво. Беше нещо като… а, ето го пак: глас.

— Кой си ти? — каза гласът с настойчив тон, на който беше невъзможно да се съпротивлява.

„Алън Кейн“, бързо отговори умът му, доволен че си е спомнил това така добре. Но езикът му имаше други идеи.

— Алън… Алън Риензи.

— Кой си ти? — попита отново гласът.

— Алън Риензи — повтори езикът му. Кейн наблюдаваше това представление с интерес, както би наблюдавал всяко друго магическо представление.

— За кого работиш?

Хитър въпрос. Формално Кейн беше свободен агент, несвързан с хората, чиито имена не можеше да си спомни. Докато разсъждаваше върху това, езикът му даде свой отговор.

— За сенатор Ориол от ТДИ.

Това започваше да става досадно и Кейн реши да се върне към спането.

— Събуди се! — заповяда гласът. Изпълнен с възмущение, Кейн се подчини.

Разпитът продължи дълго.

— Е? — попита Трефър Доно.

Свободният човек Вейл изключи микрофонната връзка към съседната стая и каза:

— Той определено не е Алън Риензи… поне за това съм сигурен. Малко се колебае преди да даде отговорите си. Предполагам, че останалата част от историята му също е измислена, което предполага или пълна обработка, или някаква психологическа тренировка.

Доно кимна и огледа мълчаливата група блекколари.

— Някакви коментари?

— Дали да не увеличим дозата верифин? — предложи Кели О’Хара.

Вейл поклати глава.

— Няма да помогне. Вече сме на максимално ниво. Още малко и той просто ще започне да заспива по-бързо.

— Отпечатъците от пръстите му съответстват на тези от личната му карта — обади се друг блекколар. — Ако е шпионин на колитата, защо поне не са го изпратили с истинското му име? Ние не можем да отлетим до Земята и да проверим, нали?

— Добър въпрос — съгласи се Доно. — От друга страна, ако е агент за някакво нелегално движение със специална задача, как е дошъл тук? Трябвало е да мине през службата за сигурност на Земята и тази на Голуей; а Голуей не е глупав.

— Да го попитаме — наруши тишината гласът на Лейт.

— По този начин няма да стигнем доникъде.

Доно стисна устни.

— Прав си. Вейл Хевън, доведи го.

Имаше страхотно главоболие и краката не го държаха. Двамата блекколари, които го бяха събудили, го довлякоха в стаята, където чакаха старите мъже. Това не беше голяма изненада — той вече знаеше, че е дрогиран, — но не беше очаквал да участват толкова много блекколари. Четиринадесет — почти половината от всичките — се бяха натъпкали в тясната стая, включително Доно, Скайлър, Мордикай и Лейт. Защо беше включен и Лейт, не можеше да си отговори.

— Седни — каза Доно и Кейн усети, че избутват зад него един стол. Отпусна се с благодарност, а пазачите му се отдръпнаха и застанаха до вратата — единственият изход на стаята.

— Да започнем с името ти — каза Доно. — Знаем, че не си Алън Риензи. Знаем също, че си минал някаква специална психологическа тренировка. Не зная дали тази подготовка ще опази тайните ти при физически изтезания, но ако е необходимо, ще разберем.

Студени тръпки преминаха по гърба на Кейн. Той огледа стаята и се зачуди какво ще се случи, ако се втурне към вратата. Само двама възрастни мъже я охраняваха, а неговата бойна подготовка беше значително по-прясна от тяхната. Но още беше твърде слаб от дрогата, която му бяха дали. Освен това тези мъже бяха теоретически на негова страна… а и в гласа на Доно имаше нещо, което не беше чул на обяд.

— Добре — бавно каза той. — Но искам да ми обещаете, че ще го пазите в тайна. Животът ми е в опасност.

Някой промърмори:

— А нашите не са, така ли?

— Исках само да кажа…

— Много добре разбираме каква е опасността — каза Доно. — Зад теб има антибръмбар.

Кейн обърна глава. В един ъгъл стоеше тумбесто устройство като онези, които толкова често беше виждал на тайните сбирки на Съпротивата на Земята. Той се стегна и се обърна към Доно.

— Добре. Казвам се Алън Кейн. Член съм на Съпротивата на Земята… и се нуждая от вашата помощ.

Никакви възбудени приказки; само тук-там замислени кимания. Лицето на Доно остана безизразно.

— Можеш ли да го докажеш?

— Не зная. Надявах се да намеря тук генерал Аврил Лепковски… един от нашите лидери, генерал Морис Кратохвил, трябваше да ми даде препоръчително писмо за него. Може ли Голуей да лъже за неговата смърт?

Доно поклати глава.

— Съжалявам. Лепковски изгоря със своя щаб под Ню Карачи. Носиш ли това писмо?

— За нещастие нещата тръгнаха зле. — Кейн описа нападението на скривалището на Съпротивата и бягството си на Плинри. — Без необходимите документи не мога да вляза в архива на Плинри. Надявах се нелегалното движение тук да ми помогне.

— Хм. — Доно се замисли. — Прави ми впечатление, че внимателно избягваш да кажеш защо искаш да влезеш в архива. Какво толкова важно има там?

Кейн пое дълбоко дъх. Кулминацията на години подготовка, през които несигурното положение за свободата на Земята… беше му казвано достатъчно често колко важна е тайната. Но сега нямаше никакъв избор, освен да им каже.

— Там някъде — каза той и кимна към небето — е скрито голямо богатство. Пет звездни кораба клас „Нова“. Заредени с гориво, въоръжени и готови за полет.

Отново не последва никакъв шепот; но този път тишината се дължеше на смайване. Доно се окопити пръв.

— Шегуваш се — каза. Гласът му бе странно напрегнат.

Кейн тръсна глава.

— Съгласен съм, че звучи невъзможно. Ето как е станало. В първите години на войната ТДИ е произвеждала голям брой бойни кораби. В началото на 2424 на някой от върховното командване му дошла блестящата идея да скрие няколко напълно въоръжени бойни кораба в една от системите близко до фронта. Планът бил да се пуснат рикрилите да минат бързо — те бездруго са щели да го направят — и след това ние да изскочим с тази нападателна сила точно по средата на техните снабдителни курсове.

— Не би помогнало много — прекъсна го някой.

— Нищо не би помогнало — контрира Додс, който седеше до Лейт.

— Е, това никога няма да узнаем със сигурност — каза Кейн. — Петте кораба били доставени по разписание от специални минимални екипажи, които ги скрили и се върнали на Земята. Конвоят, който извозвал редовните екипажи, се натъкнал на рикрилска засада и бил напълно унищожен, макар да сме сигурни, че рикрилите така и не са разбрали какво са направили. Във всеки случай поради невероятно строгата тайна около проекта рапортът за инцидента не стигнал до точните хора, докато не станало твърде късно. Рикрилите били преминали и било почти невъзможно да се прекарат екипажи през фронта. Всички архиви на Земята били унищожени преди победата на рикрилите и всички, които знаели къде са скрити корабите, вече са мъртви, така че шепата офицери, които знаели за проекта, загубили надежда… допреди около седем години.

— И на Плинри има дубликат на архивите? — попита Скайлър.

Кейн кимна.

— Генерал Кратохвил открил един бивш контраадмирал, който се намирал на Плинри. Местоположението на корабите е скрито в обикновен, не военен документ в архивите. Той е със специален код, наложен върху думите на документа.

— Продължавай — подкани го Доно.

— Не. Останалата част трябва да остане секретна.

— Разбирам. — Доно се почеса по брадата. — Какви бяха плановете ти, след като получиш информацията?

— Първоначалният ми план беше да се върна на Земята все още като Алън Риензи. Предполагаше се Съпротивата да вербува всички стари космонавти, които могат да се намерят, да откраднат кораби и да се опитат да стигнат до скритите кораби „Нова“ преди рикрилите да разберат какво правят. Сега… — той вдигна неловко рамене — не съм сигурен какво ще правя.

— Като каза за Алън Риензи — смени темата Доно, — как успя да се маскираш като него?

— О, той наистина съществува… помощник на сенатор на ТДИ, син на семейство с връзки с правителството… всичко това е вярно. Очевидно доста си приличаме, за да мога да мина за него. Съпротивата го отвлече и промени личната му карта и компютърните банки да съответстват на отпечатъците от моите пръсти и картината на ретината.

— Това е невъзможно.

Спокойният тон на Хокинг не предизвика никакво възражение. Кейн все пак опита.

— Не зная как е било направено, но…

— Виж, Кейн, не можеш да бърникаш под пластмасовата покривка на една лична карта на коли. Видях твоята, а съм опитвал с други. А колкото до незабелязано влизане в компютър с лични карти, това е още по-голяма глупост.

— Е, очевидно е било направено. — Кейн усети, че го обзема гняв, и си наложи да го потисне. — Ако е невъзможно, нямаше да съм тук. Щяха да ме пипнат още на космодрума в Нова Женева.

— Успокойте се — намеси се Доно. — Вейл, Хевън… отведете Кейн в другата стая. Трябва ни време да обсъдим въпроса — обясни той на Кейн. — След малко ще ти съобщим решението си.

Кейн се изправи — мускулите му бяха странно напрегнати — и не каза нищо. Само кимна и излезе.

Няколко секунди стаята беше тиха, тъй като събраните блекколари мислеха над думите на Кейн. Поглаждайки нежно пръстена си с драконовата глава, Лейт ги оглеждаше — опитваше се да прецени мислите им. Умът му се луташе сред безброй възможности.

Пръв заговори Доно.

— Някакви коментари?

— Аз мисля — започна бавно Скайлър, — че на първо място стои въпросът с акредитивните писма на Кейн. Хокинг, ти преувеличи ли твоя случай?

— Не. Вероятно е възможно да се влезе в компютър на колита за лични карти, но не и без някой да разбере.

— Преди той да е напуснал планетата?

— Несъмнено. Най-вероятното обяснение е, че рикрилите са разбили лидерите на Съпротивата и са пуснали Кейн да замине, като са се надявали да ги отведе при корабите.

— Но ако са го разкрили, защо Голуей не го е пуснал в сградата на архивите? — възрази О’Хара. — Колитата би трябвало да му дадат онова, което иска.

Додс, който седеше до Лейт, се намести на стола си и каза:

— Има една друга възможност. Съпротивата може да е изиграла много сложен номер с Кейн. Възможно е той да е клонинг на Риензи.

Доно присви очи.

— Какво имаш предвид?

— Няколко години след войната стана възможно да се предположи кои от колитата има вероятност да запазят позицията си и властта. Семейството на Риензи е изглеждало като вероятно. Единственото, което е необходимо, е било да се получи малко парче кожа от новороденото бебе Риензи, да му се направи клонинг и полученото бебе да се отгледа под надзора на Съпротивата. Клонингът би имал същите пръстови отпечатъци и картина на ретината, а малката разлика във възрастта ще е незабележима.

— Къде е била службата за сигурност, когато е взето парчето кожа?

— Сигурно е била небрежна — каза Лейт.

— Може би — промърмори Доно. — Някой да знае дали техниката за клониране е била толкова развита в края на войната? Додс?

— Чувах, че много се работи върху нея — каза Додс. — Зная, че накрая се справиха с проблема на нестабилността, но дали методът е бил готов за прилагане, не зная. Бих казал, че вероятността за това е голяма.

— Нека оставим това засега — обади се един едър черен мъж, казваше се Джеймс Новак. — Дори ако рикрилите са зад цялата тази работа, ние сме една крачка пред тях. Това, което искам да зная, е дали пет кораба „Нова“ наистина си заслужават да ги търсим.

— Добър въпрос — съгласи се О’Хара. — В края на краищата рикрилският флот има поне двеста подобни кораби плюс цял куп по-малки.

— Вярно, но всичките се бият с крайселите — каза Хокинг. — Според мен в ТДИ са останали само кораби клас „Корсар“.

— Ние сме далеч зад тяхната ударна вълна — каза Куон. — Може да са минали тридесет години, но пак можем да ударим доставките им.

— А крайселите? — Доно гледаше замислено. — Какво знаем за тях?

Последва кратка тишина.

— ТДИ изпрати делегация за разговори с тях през войната — каза най-после Лейт. — Генерал Лепковски беше натоварен с това преди да поеме командването тук. Брат ми беше на неговия кораб. — Каза го с пълна увереност; само Додс знаеше, че не е вярно, но Лейт можеше да му вярва, че няма да го издаде.

— Какви са те? — попита Новак.

— Ниски тантурести същества… като огромни топки коса с крака, така ги описа Пол. Топлокръвни, дишат кислород… останалото съм забравил. Във всеки случай Лепковски трябваше да ги убеди да влязат във войната на наша страна.

— Очевидно се е провалил — сухо каза О’Хара.

— Да, но не защото те не са видели опасността. Просто още не били готови за война и мислели, че ще е по-добре да построят собствената си защита, докато рикрилите са заети с нас.

— Полезни същества, няма що.

Лейт вдигна рамене.

— Не можем да ги виним. Дори сега, след четиридесет години развитие, те едва издържат сами срещу рикрилите, ако може да се вярва на новините.

— Ако нещата там наистина са в равновесие, пет кораба „Нова“ са сила, на която трябва се гледа сериозно — каза Куон.

— Съгласен съм — каза Доно. — И обратно, ако решим, че крайселите не могат да ни помогнат директно, можем да изтеглим корабите в орбита около Земята, да речем, да взривим толкова рикрилски хардуер, колкото е възможно, и да се опитаме да предизвикаме въстание. Дори само опитът да излезем от изолацията, в която държат нашите светове, ще е от полза.

— Не забравяйте обаче, че ще ни преследват от първия ден — предупреди Челси Дженсън и прокара пръсти през сиво-жълтата си коса. — Така че никакви масирани нападения: пет кораба „Нова“ заедно оставят диря, дълга шест парсека.

— Това не е проблем — каза Скайлър, — освен ако не си пристрастен към големите космически битки. Дори ако се промъкват един по един, си заслужава да ги имаме.

Дискусията постепенно свършваше.

— Други мнения? — попита Доно. — Няма? Добре тогава, кой е за?

Лейт знаеше, че технически гласуването е ненужно. Ако той и Доно, двамата комскуери, се съгласяха за определени действия, другите бяха длъжни да се подчинят на заповедите им. Въпреки това с удовлетворение видя, че вотът е единодушен. Беше доволен, но не и изненадан. Всички от дълго време очакваха нещо такова.

Доно кимна на Вейл и Хевън и те отидоха в съседната стая и доведоха Кейн. Лейт внимателно наблюдаваше лицето на младежа. По него личеше само леко напрежение. Доно изчака Кейн да седне и заговори:

— Обсъдихме нещата, Кейн, и решихме да ти помогнем с каквото можем.

— Чудесно. Много ви благодаря. — Кейн се наведе напред в стола си. — Ако просто можете да ме свържете с нелегалното движение тук, аз ще…

— Задръж! — Доно протегна сбръчканата си ръка. — На Плинри няма нелегално движение. Само ние сме.

Кейн зяпна.

— Няма нелегално движение? Но това е невъзможно! Искам да кажа, вашите хора са недоволни, особено младежта. Не мразят ли достатъчно рикрилите, за да се съпротивляват?

— Вероятно. Но съпротивителни движения се създават около естествени горещи точки. Ако такива точки не възникват, населението е спокойно. — Доно огледа присъстващите. — Страхувам се, че тук се случва точно това. Нашите усилия да водим курс по бойни изкуства също бяха малко закъснели и нищо не излезе от тях.

— Разбирам. — Гласът на Кейн беше хладно учтив. — Мога ли да попитам как тогава възнамерявате да ми помогнете?

— Мислех, че ще ни помолиш да поискаме от колитата да ни разрешат да проучим старите военни архиви. По закон това ни е разрешено.

Кейн поклати глава и каза остро:

— Няма да стане. Голуей знае, че сме заедно днес. Ще се досети, че искате това заради мен, и ще се чуди защо. И в мига, в който у него възникне подозрение — край на всичко.

Доно се почеса по ухото.

— Добре… и аз не бях сигурен, че ще мине. Но не се тревожи — имаме няколко дни да измислим нещо. Виж, защо не се върнете с Мордикай в Капстоун още сега, вместо да чакате? Багажът ти е готов, така че можеш да тръгнеш веднага. Ние ще разискваме тук още ден-два. Чакай да видя… защо не планирате да се срещнете със Скайлър в бара след три дни? Да кажем в два и половина?

Кейн се подвоуми, после вдигна рамене и решително кимна.

— Добре. — Изправи се и огледа стаята. На Лейт му се стори, че в усмивката му преобладава съжаление. — Каквото и да се случи, оценявам помощта ви.

Мордикай се надигна от мястото си, Кейн му кимна и двамата излязоха.

— Мисля, че отнехме илюзиите на бедното момче завинаги — промърмори О’Хара.

— Ще го преживее — отвърна мрачно Доно. — Ако рикрилите го следят, ще трябва да ударим, докато те не очакват. Преместваме се довечера. Пълна бойна готовност; променен план делта.

Лейт се поизправи, стегна мускулите си и после ги отпусна. Останалите реагираха по подобен начин — с поразителни резултати. Годините сякаш изчезнаха от лицата им; очите им бяха втренчени в Доно в очакване. Лейт неочаквано си представи дива котка в мига преди да скочи.

— Вейл, отиваш незабавно в Капстоун — бързаш като вестоносеца Пол Ревиър. — Гласът на Доно плющеше като камшик; той вече не беше грохнал старец, а комскуер, който дава заповеди. — О’Хара, ти ще ръководиш подмамващите действия; Скайлър, ти си освободител; Куон, Хевън и Новак, вие ще ръководите нападението. Аз поемам атаката. Лейт, ти отиваш в Центъра с Кейн. Някакви въпроси? Започваме след… той погледна часовника си — четири часа, точно в двадесет и пет нула нула. Съберете групите си и тръгвайте.

Додс стоеше до прозореца на стаята си. Лейт тихо влезе и затвори вратата.

— Очаквах те — каза Додс, без да се обръща.

— Не съм изненадан. Вероятно знаеш какво се каня да те помоля.

Додс погледна бръмчащия антибръмбар и после се обърна към Лейт.

— Все пак би могъл да го обясниш, ако искаш.

Лейт обясни и попита:

— Е?

Додс се усмихна криво.

— Ако откажа, кого ще избереш? Разбира се, че ще отида.

— Добре. Постарай се да се въздържиш, докато не престане цялата стрелба. Ще те разположа в небойна позиция с Хевън… съгледвач или нещо подобно. Можеш ли да караш „Корсар“?

— Да. Но преди да излетя трябва да зная системата.

— Не се тревожи за това — успокои го Лейт и нежно погали пръстена си с драконова глава. — Ще я имаш.