Блекколар

30.

Кейн нямаше богат опит от участия в бойни действия, но за сметка на това имаше нелоша теоретическа подготовка, а и наблюдателният му пункт — лежеше по корем върху покрива на един от товарните камиони, му даваше възможност да наблюдава операцията като от трибуна. Това, което виждаше, водеше до едно-единствено заключение.

Нападението протичаше изключително гладко.

Кейн остави за малко бинокъла, за да изтрие очите си от потта, която се стичаше под бойната му качулка.

Двете атакуващи групи се придвижваха практически безпрепятствено по ярко осветеното поле на космодрума — срещаха само незначителна, спорадична съпротива от страна на рикрилите. Както винаги Лейт се оказа прав: чуждоземците искаха групата им да излети безпрепятствено, затова правеха всичко възможно, за да не ги откажат.

Кейн усети тежестта на лазерния си пистолет на колана и въздъхна. Нямаше съмнение, че сред тях продължаваше да има шпионин. Той се опита да сподави вълнението, което го обзе при мисълта за това, което му предстоеше да стори.

— Кейн — дочу шепот отдолу.

Надникна над ръба на покрива. На слабата светлина различи десетина фигури, които се движеха между камионите. Точно под Кейн една от тях гледаше към него.

— Тук съм — прошепна той.

— Време е да тръгваме — отвърна познатият глас на Мордикай.

Кейн се плъзна до ръба, провиси крака отстрани на камиона и след секунди се озова притиснат между Мордикай и Скайлър в претъпкания с ветерани камион.

— Как изглеждат нещата? — тихичко го попита Скайлър.

— Вървят като по масло.

Камионът рязко потегли. Пътуването не продължи дълго. Колкото и да напрягаше слуха си, Кейн не чу нищо интересно. Само веднъж различи далечна експлозия, която вероятно означаваше, че вратата на летището вече е отворена. Последва остър завой, няколко минути пътуване с висока скорост, след което камионът спря. Още преди пътниците да се осъзнаят, вратите на камиона се отвориха и нечии гласове им викнаха да побързат. Кейн беше от първите, които слязоха, и веднага се огледа.

Намираха се в частта за граждански полети до два огромни товарни кораба. Четири от петте им камиона вече бяха пристигнали и от тях се изсипваха хора и се трупаха пред слабо осветените люкове на корабите. Отстрани стояха членове на Радикс, въоръжени с лазерни пистолети — изпълняваха едновременно роля на охрана и регулировчици. Между корабите се образуваше нещо като коридор и в дъното му Кейн забеляза светлини от пожар.

— Какво гори? — попита той Мордикай, когато последният го поведе към по-близкия кораб.

— Нищо важно — отвърна вместо него приближилият се от другата страна Скайлър. — Първият ни камион беше натоварен със запалителна смес, която се разпръскваше отпред и отзад. Спадафора го паркира между нас и кулата и я запали. Образува се огнена стена, дълга близо петдесет метра, освен това при това осветление не действат инфрачервените датчици.

— Добре ли е Спадафора?

— О, Тарди е роден пироман. През живота си е устроил повече пожари и огнени завеси, отколкото всички ние заедно.

Корабът, в който влязоха, беше значително по-голям от онзи, с който бяха излетели от Плинри, а и с десетина години по-нов. Скайлър очевидно беше добре запознат с вътрешността му, защото ги отведе до капитанската каюта без проблем.

Там вече се беше събрала малка група. Освен Лейт, Бакши и Тремейн там бяха командир Нмура и трима от неговите хора. Командирът извършваше бърза проверка на контролните уреди. Тремейн седеше на пулта за комуникации. Кейн си намери едно свободно място в дъното на каютата и зачака.

След няколко минути корабът започна да се издига — стана така плавно, че ако не беше чул заповедите, Кейн щеше да го пропусне. През следващите няколко секунди на екраните все още можеха да се видят светлините на космодрума, но Нмура очевидно бързаше да се измъкне от обсега на противовъздушната отбрана на Аржент, затова корабът започна бързо да набира скорост, а изображенията се замъглиха. Уж небрежно, Кейн постави ръка върху дръжката на бластера си.

— Излязохме в орбита — доложи единият от пилотите. — „Чейнбрейкър II“ ни следва. Няма следа от преследвачи.

— Няма да е задълго — каза Нмура и се обърна към Лейт. — Трябва да знам къде отиваме, комскуер.

— Добре — кимна Лейт. — Твой ред е, Кейн.

— Все още не — отвърна Кейн и извади пистолета си от кобура. — Първо трябва да неутрализирам още един агент на правителството.

Всички притихнаха и в настъпилата тишина тихото жужене на приборите му се стори оглушително. Пръв заговори Лейт, без да откъсва очи от лицето на Кейн, все едно че не забелязваше пистолета, насочен в гърдите му.

— Какво правиш, по дяволите?

Кейн не му обърна внимание.

— Всички да се отдръпнат до стената — нареди той през стиснати устни. — Лейт, ако се предадете доброволно, ще имате възможност да се защитите пред съд. В противен случай ще ви убия сега. Кое избирате?

— Кейн, добре би било първо да ни обясниш какво става — предупреди го Скайлър и премести ръката си по-близо до ножовете си.

— Лейт е шпионин — отвърна Кейн. — Нямам доказателство — все още. Но всичко сочи натам. Как иначе ще обясните, че всяка операция, която предприема, завършва успешно? — Той мръдна леко пистолета. — Е, Лейт, ще позволите ли на Бакши и Нмура да ви завържат?

— Кейн, ти си се побъркал! Но ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, ето… — Лейт повдигна ръце… и в същия момент скочи.

Движението беше съвсем неочаквано, но Кейн беше готов и преди Лейт да прекоси пространството от три метра, което ги разделяше, приклекна и стреля. После отскочи, за да не го смаже тялото на блекколара, който се свлече на пода и остана да лежи там.

Тишината в кабината стане още по-зловеща. Кейн стоеше с насочен пистолет и внимателно наблюдаваше падналия блекколар. Лейт лежеше на една страна със свити крака. Дясната му ръка беше преметната неестествено над главата, а лявата сякаш искаше да запуши отвора в бронята, издълбан от лазера. Кейн можеше да долови миризмата на изгоряло месо дори и от мястото, където стоеше.

Кейн се изправи с разтреперани от напрежението ръце и прибра пистолета в кобура. После се обърна към ужасените лица на останалите.

— Добре — каза с възможно най-спокоен тон, — сега вече сме готови да продължим.

Движейки се като сомнамбул, Скайлър се отдели от групата и клекна до неподвижното тяло на Лейт. Ръцете му първо докоснаха леко бронята, после внимателно повдигнаха качулката и напипаха сънната артерия. Той остана за момент в тази поза, преди да се надигне. „Добре че лицето му е закрито от качулката“ — помисли си Кейн.

— Кейн… — заплашително започна блекколарът.

— Той сам се издаде — прекъсна го Кейн. — Ще използвам доказателството, което той използва срещу Фюес и приятелите му. Нападна ме пръв. — Обърна демонстративно гръб на Скайлър и направи крачка към Нмура, който стоеше като замръзнал до пулта. — Командире, имам два набора с координати за местонахождението на „Нова“. Ще може ли от тях компютърът да изчисли орбитата?

Нмура нерешително кимна.

— Прекрасно. — Кейн започна внимателно да извиква пред съзнанието си поредицата цифри, макар че някаква част от него сякаш се противеше на това. — Първи набор: стандартни координати от слънчева/галактическа система…

Отне му три минути, за да изрецитира цифрите, а за половин минута компютърът изчисли орбитата. На екрана се появиха едновременно местонахождението на „Нова“ и избор от три курса дотам от мястото, където се намираше товарният кораб.

— Да, това наистина е някъде в Диамантения пръстен — отбеляза Кейн, докато разглеждаше цифрите. — Не избирайте веднага този курс, за да не им дадем възможност да ни проследят.

Нмура отново кимна, но каза:

— Трябва да съобщя предварителния курс на „Чейнбрейкър II“.

— Не се безпокойте за това — разнесе се тих глас зад тях. — Тази вечер никой никъде няма да се придвижва.

Нещо в уверената интонация на гласа ги накара да не предприемат рисковани действия. Бавно, отдръпвайки ръката си от кобура, Кейн се обърна. В най-отдалечения край на каютата, с насочен към тях пистолет, стоеше Бакши.