Разбирам от право, но в никакъв случай не съм специалист по разузнавателни спътници и шпионаж. Високотехнологичните играчки днес ме ужасяват дори повече, отколкото преди година. (Пиша книгите си на един домашен компютър, който е на тринайсет години. Почне ли да ми прави номера, което се случва все по-често, аз буквално затаявам дъх. Когато най-сетне се предаде и издъхне, това вероятно ще означава край и за моята кариера като писател.)
Всичко е измислица, приятели. Не знам почти нищо за шпионите, електронното разузнаване, сателитните телефони, смарт телефоните, скритите микрофони и хората, които ги използват в работата си. Ако нещо в този роман наподобява истината, най-вероятно е погрешка.
Болоня обаче е съвсем истинска. Разполагах с невероятната възможност да хвърля стреличка по картата на света и така да избера къде да скрия мистър Бакман. Почти всеки град на Земята щеше да ми свърши работа. Но аз обожавам Италия и всичко италианско и трябва да си призная, че когато хвърлих стреличката, не бях със завързани очи.
Проучването ми (което вероятно е твърде силна дума) ме отведе в Болоня, чудесен старинен град, в който се влюбих моментално. Там ме разведе моят приятел Лука Патуели. Той познава всички главни готвачи в Болоня, което не е малко постижение, и по време на изтощителната ни съвместна работа аз успях да кача цели пет килограма.
Затова благодаря на Лука, на неговите приятели и на техния гостоприемен и вълшебен град. Благодаря и на Джийн Макдейд, Майк Муди и Бърт Коли.