Черен шепот

16.

Междувременно нашите хора не си бяха губили времето. Според записите на телефонната компания, в началото на декември 1995 година са били проведени следните телефонни заговори:

— Повикване от затвора в Хай Пойнт, Северна Каролина, до едно съмнително заведение в Далас, известно със закачливото име „Къдравия Джо“.

— Повикване от Далас до някаква заложна къща в Мексико Сити. (По-късно е било установено със сигурност, че са търсили някой си Хектор Диас.)

— Повикване от Мексико Сити до козметичния салон „Лорейн“, в Портланд, Орегон.

— Повикване от уличен телефон в Портланд до някакъв автомобилен салон в Мемфис, Тенеси.

— Повикване от Мемфис до уличен телефон в Чапъл Хил, което е в района на университета на Северна Каролина.

В Дърам — главният град на окръг Гилфорд, недалече от Грийнсбъро — някакъв мъж, описан по-късно като тридесет и пет годишен, слаб, със светлокафява или сива коса, с шапка с емблемата на „Чикаго Булс“ и сини джинсови дрехи, се разхождал бавно около въпросния университет, като разпитвал къде наблизо можело да се намери сносен мотел. Накуцвал с левия крак. Или с десния. Поел на запад с черен „Нисан Патфайндър“, с регистрационен номер от знойния щат Флорида, по-точно от окръг Дейд. Регистрирал се под името Херман Кландестин, но полицаите доста бързо разкрили, че истинското му име е Виктор Бовил. Единственият му багаж бил един поизвехтял бежов сак.

Въпросният патфайндър заредил резервоара си в бензиностанцията веднага след надлеза на магистралата 421/I-40, на изхода от Грийнсбъро, в южна посока.