Черни рози

30.

Есента бе напрегнато време за сената и за целия конгрес на щата Ню Джърси. На сесиите, които се провеждаха два пъти седмично, присъстваха почти всички членове, и то не без основание. Предстоящите избори за губернатор, макар насрочени за следващата година, пораждаха задкулисно електричество, чийто искри нажежаваха атмосферата и в двете камари.

Фактът, че губернаторът Маршъл бе решил да подкрепи прокурора Франк Грийн като свой приемник, не се харесваше на останалите сериозни претенденти за поста от неговата партия. Джонатан Хувър знаеше отлично, че всяка пречка пред Грийн би била добре дошла за конкурентите му. Те щяха да се възползват от нея и да вдигнат колкото е възможно повече шум. А след като се разчуеше, кандидатурата на Грийн лесно можеше да не бъде издигната. В момента позицията му въобще не беше стабилна.

Като президент на сената Хувър разполагаше с огромна власт по отношение на политиката на партията си. Една от причината да бъде избиран пет пъти за четиригодишния мандат бе способността му да гледа в перспектива, когато взема решения или гласува. Членовете на сената оценяваха това негово качество.

В дните, когато сенатът заседаваше, той понякога оставаше в Трентън и вечеряше с приятели. Днес му предстоеше вечеря с губернатора.

След края на следобедното заседание Джонатан се прибра в своя кабинет, помоли секретарката си да отговаря на телефона и затвори вратата. Цял час седя на бюрото, подпрял с ръце брадичката си.

Грейс наричаше тази поза „Джонатан се моли“. Най-после се изправи, приближи се до прозореца и се взря в притъмняващото небе. Беше взел важно решение. С интереса си към делото „Риърдън“ Кери Макграт създаваше сериозен проблем. Действията й щяха да се харесат на медиите, които щяха да ги превърнат в сензация. Дори и в последна сметка да не се стигнеше до никакви разкрития, в което Джонатан бе сигурен, този ход щеше да се отрази зле на Франк Грийн и кандидатурата му нямаше да бъде издигната.

Кери вероятно щеше да се откаже, преди нещата да са отишли толкова далеч. Джонатан се надяваше на това заради всички, които в противен случай щяха да пострадат. И все пак се чувстваше задължен да предупреди губернатора за разследванията й и да му предложи засега да не включва нейното име в списъка на кандидатите за съдии, който щеше да бъде представен за одобрение в сената. Знаеше, че губернаторът би се притеснил, ако някой от посочените за длъжността действа срещу него.

31.

В понеделник Кери откри в кабинета си пакет. Отвори го и намери статуетка от доултънски порцелан, която се казваше „Есенен полъх“. Имаше и писмо:

Беше подписано от Крис и Кен, синовете на жената, убита от помощника си.

Кери замига, за да не позволи на сълзите да потекат по бузите й. Повика секретарката си и й продиктува кратък отговор:

Докато се подписваше, Кери си мислеше за връзката, която явно съществуваше между двамата, а също и между тях и майка им. Чудеше се какво би станало с Робин, ако нещо се случи с нея. Поклати глава. Нямаше смисъл да се измъчва от подобни въпроси. Освен това сега бе наложително да проучи взаимоотношенията между друг родител и дете.

Време беше да посети д-р Смит. Обади се, но от регистратурата й обясниха, че двамата със сестрата ще бъдат в кабинета след единайсет часа. Попитаха я дали няма да остави съобщение.

Малко преди дванайсет й позвъни мисис Карпентър.

— Налага ми се да се срещна с лекаря колкото е възможно по-бързо — заяви Кери. — Важно е.

— За какво става дума, мисис Макграт?

Кери реши да рискува.

— Предайте на доктор Смит, че го търся във връзка със Сузан.

Чака почти пет минути, докато се чу студеният, изискан глас на д-р Смит.

— Какво желаете, мисис Макграт?

— Да поговорим за показанията ви по делото „Риърдън“, докторе, и то в най-скоро време.

Доктор Смит се съгласи да я приеме на следващата сутрин в седем и половина. Това означаваше да излезе от къщи в шест и половина. Следователно трябваше да помоли някоя съседка да позвъни на Робин по телефона, за да провери дали не е заспала отново, след като Кери я е събудила.

Иначе Робин щеше да се оправи. Винаги ходеше на училище с две приятелки, а и беше достатъчно голяма, за да си приготви закуска.

После се обади на Маргарет в службата и си записа номера на домашния телефон на Стюарт Грант.

— Споменах на Стюарт за теб и за въпросите, които имаш във връзка с онзи пластичен хирург — уведоми я приятелката й. — Жена му нямало да излиза преди обяд.

Сюзан Грант вдигна слушалката още след първия сигнал. Повтори всичко, което й бе разказала Маргарет.

— Кълна ви се, Кери, беше страшно. Исках само да ми опъне кожата около очите. Но доктор Смит толкова настояваше. Непрекъснато ме наричаше Сузан. Сигурна съм, че ако бях се съгласила, сега щях да изглеждам съвсем различна.

Точно преди обедната почивка Кери помоли Джо Пълъмбо да се отбие в кабинета й.

— Нужна ми е помощта ти, за да свърша нещо дребно, което е извън преките ми задължения — заяви му тя, след като той се отпусна тежко в креслото пред бюрото й. — Свързано е с делото „Риърдън“.

Въпросителното изражение на Джо изискваше допълнително разяснение. Довери му се за подобията на Сузан Риърдън и за д-р Смит. Поколеба се, преди да си признае, че е посетила Скип Риърдън в затвора. Сподели, че макар и разследванията й да са неофициални, у нея са се породили съмнения относно начина, по който е протекъл процесът.

Пълъмбо подсвирна.

— Джо, ще ти бъда признателна, ако всичко си остане между нас. Франк Грийн не е особено доволен от интереса, който проявявам към делото.

— Чудя се защо — измърмори Пълъмбо.

— Всъщност Грийн сам ми обясни, че като свидетел доктор Смит не е дал израз на чувствата си. Странно поведение за човек, който е баща на жертвата, не смяташ ли? Разказал е, че двамата със съпругата си се развели наскоро след раждането на Сузан. Няколко години по-късно позволил Сузан да бъде осиновена от втория й баща, Уейн Стивънс, и тя отраснала в Оукланд, Калифорния. Ще те помоля да откриеш Стивънс. Би ми било любопитно да разбера от него каква е била Сузан в детството си и най-вече да видя нейна снимка от този период.

Беше извадила няколко страници от протоколите на делото. Подаде ги на Пълъмбо.

— Това са показанията на една детегледачка, която е била в отсрещната къща в нощта на убийството. Жената твърди, че около девет часа същата нощ е забелязала непозната лимузина пред дома на семейство Риърдън. Живее, или по-точно тогава е живеела, с дъщеря си и зет си в Алпайн. Би ли проверил дали все още е на този адрес?

В очите на Пълъмбо се четеше жив интерес.

— С удоволствие, Кери. Ти просто ми правиш услуга. Бих се радвал, ако на нашия лидер му се стъжни животът.

— Слушай, Джо, Франк е добър човек — възнегодува Кери. — Не желая да го притеснявам. Само ми се струва, че някои неща не са били доизяснени на процеса. А и, ако трябва да бъда честна, разговорът с доктор Смит, както и пациентките му, които са копия на Сузан, ме карат да се чувствам неспокойна. Ако в затвора е попаднал невинен мъж, смятам, че е мой дълг да го докажа. Но ще предприема нещо само ако съм убедена, че е така.

— Ясно — отвърна Пълъмбо. — Не ме разбирай погрешно. Съгласен съм, че общо взето, Грийн е свестен. Но ми се ще шефът ми да не се покрива всеки път, щом негов служител започне разследване.

32.

Когато затвори телефона след разговора с Кери Макграт, д-р Смит усети лекото треперене на дясната си ръка, което се появяваше от време на време. Хвана я с лявата, но продължи да долавя вибрациите под пръстите си.

Забеляза, че мисис Карпентър го гледаше с любопитство, докато му предаваше думите на Макграт. Името Сузан не означаваше нищо за нея. Сестрата явно се чудеше какво е това мистериозно телефонно обаждане.

Отвори картона на Робин Кинълен и се зачете. Спомняше си, че родителите й са разведени, но не беше обърнал внимание на другите данни, които Кери Макграт бе съобщила за себе си. Установи, че е прокурор и Окръжния съд на Бъргън. Спря за миг. Не я беше забелязал в съдебната зала по време на процеса…

На вратата се почука. Мисис Карпентър си подаде главата и му напомни, че го чака пациентка.

— Не съм забравил — отвърна той и й махна да излезе.

Отново се върна към картона на Робин. Беше дошла на контролен преглед на единайсети и на двайсет и трети. Първия път при него беше Барбара Томпкинс, а втория — Памела Уърт. Неприятно съвпадение. Навярно Кери Макграт ги беше видяла и двете и ги бе свързала със спомена за Сузан.

Дълго седя на бюрото си. Какво означаваше обаждането й по телефона? Нищо не можеше да се промени. Фактите си бяха същите. Скип Риърдън все още беше в затвора и щеше да остане там. Смит знаеше, че показанията му помогнаха да бъде осъден. Не възнамерявам да се отрека от нито една дума, помисли си с горчивина той.

33.

Джими Уийкс седеше между двамата адвокати Робърт Кинълен и Антъни Бартлет в Областния федерален съд. Подборът на съдебните заседатели за процеса, на който щяха да го съдят за укриване на доходи, се влачеше безкрайно дълго и сякаш никога нямаше да свърши.

За три седмици обвинението и защитата бяха сметнали за подходящи само трима съдебни заседатели. Най-много се страхуваше от жени като тази, която разпитваха в момента. Старомодна и принципна, тя олицетворяваше моралните устои на обществото. Заяви, че е председател на Женския клуб в Уестдейл, а съпругът й — генерален директор на машиностроителна компания. Имаше двама синове, които следваха в Йейл.

Джими я изучаваше, докато й задаваха въпроси, и виждаше, че става все по-отстъпчива. Очевидно обвинението беше доволно от нея. Но от презрителния поглед, който му хвърли, разбра, че го смята за негодник.

След като съдията приключи с въпросите си, Джими Уийкс се наведе към Боб Кинълен и му каза:

— Приеми я.

— Да не си полудял? — сопна му се Боб, понеже не вярваше на ушите си.

— Довери ми се, Боби — прошепна Джими. — Само ще спечелим от нея.

Джими се втренчи в отсрещния край на масата, където седеше Барни Хаскъл, придружен от адвоката си, и невъзмутимо наблюдаваше заседанието на съда. Кинълен твърдеше, че ако Хаскъл се яви като свидетел на обвинението, той ще го съсипе, докато дава показания.

Може би да, а може би не. Джими Уийкс не беше толкова сигурен, а обичаше нещата да са изпипани. Вече се беше хванал здраво за един съдебен заседател, а след малко вероятно щеше да разполага и с още един.

До момента само беше чул, че бившата съпруга на Кинълен проявява интерес към делото „Риърдън“. Но ако тя решеше да се задълбочи, щеше да го постави в затруднено положение. Особено ако Хаскъл научеше по някакъв начин за това. Вероятно щеше да се сети, че съществува и друг начин да уреди сделката, която се опитваше да сключи с обвинението.

34.

Късно същия следобед секретарката на Джеф Дорсо му позвъни по интеркома.

— Мис Тейлър е тук. Обясних й, че не сте в състояние да я приемете, след като не сте си уговорили среща. Тя обаче твърди, че няма да ви отнеме много време. Било важно да се види с вас.

След като Бет Тейлър се появяваше, без да му се обади предварително, значи наистина беше важно.

— Поканете я да влезе.

Пулсът му се ускори. Молеше се да не му съобщи, че се е случило нещо лошо с майката на Скип Риърдън. Мисис Риърдън получи инфаркт наскоро, след като синът й беше осъден, и още един преди пет години. Успя да се съвземе и от двата, като каза, че няма да умре, докато Скип е в затвора заради престъпление, което не е извършил.

Всеки ден пращаше на сина си ободрителни писма, пълни с планове за бъдещето му. Неотдавна, по време на свиждане, Джеф изслуша откъс от това, което беше пристигнало същия ден: „Тази сутрин в църквата напомних на Господ, че ако човек получава всичко, което пожелае, стига да има търпение, ние сме чакали достатъчно дълго. И знаеш ли, Скип, почувствах се великолепно. Сякаш чух глас, който изрече: «Още малко.»“

Тогава Скип се засмя тъжно: „Джеф, когато чета, почти вярвам на думите й.“

След като секретарката въведе Бет в кабинета му, Джеф заобиколи бюрото си и я целуна мило. Винаги когато я видеше, все една и съща мисъл му минаваше през ума — колко по-различен щеше да е животът на Скип, ако не беше срещнал Сузан и се бе оженил за Бет Тейлър.

Бет беше на възрастта на Скип — почти четирийсетгодишна, средна на ръст, с къса чуплива кестенява коса, живи кафяви очи и лице, от което се излъчваше интелигентност и топлота. Преди петнайсет години, когато се запознали със Скип, била учителка. После получила магистърска степен и сега работеше като методист в едно училище, което се намираше наблизо.

По изражението й личеше, че е много притеснена. Джеф я покани да седне в уютния ъгъл на стаята и каза:

— Сигурен съм, че има топло кафе. Нали ще изпиеш една чаша?

На устните на Бет за миг се появи усмивка, която бързо изчезна.

— С удоволствие.

Джеф изучаваше лицето й, докато размениха няколко най-обикновени реплики и сипваше кафето. Бет изглеждаше по-скоро разтревожена, отколкото печална. Вече беше спокоен, че всичко е наред с мисис Риърдън. Изведнъж му хрумна нещо. Господи, да не би да е срещнала някой, който не й е безразличен, и да се чуди как да уведоми Скип? Знаеше, че е възможно, дори трябваше да се случи, но Скип щеше да го преживее тежко.

Когато се разположиха удобно на масата, Бет започна направо:

— Джеф, снощи говорих със Скип по телефона. Стори ми се ужасно потиснат. Страшно съм притеснена. Чул си колко много се говори, че е време най-после да се забрани на убийците да обжалват присъдите си. Надеждата, че някой ден ще се стигне до преразглеждане на делото, явно е крепяла духа му. Без нея той не би имал сили да живее, познавам го добре. Спомена за прокурорката, която го е посетила. Сигурен е, че не му е повярвала.

— Смяташ ли, че си мисли за самоубийство? Като примерен затворник, той се ползва с доста привилегии. Би следвало да предупредя надзирателя.

— Не, не! В никакъв случай не бива да обсъждаш въпроса с когото и да било! — извика Бет. — Едва ли ще направи нещо още сега. Наясно е, че това ще убие майка му. Просто… — каза и безпомощно разпери ръце. — Джеф — изрече прочувствено тя, — не можем ли да го насърчим по някакъв начин? Вярваш ли, че ще успееш да откриеш достатъчно основания отново да обжалваш присъдата?

Ако ме беше попитала преди една седмица, разсъждаваше Джеф, щях да й отговоря, че за кой ли път съм проучил всяка подробност по делото и не съм в състояние да намеря нито една причина, за да предприема подобен ход. Намесата на Кери Макграт обаче промени нещата.

Разправи на Бет за двете жени, които Кери Макграт бе видяла в кабинета на д-р Смит, и за нарастващия й интерес към случая, като се стараеше това да не прозвучи прекалено окуражително. Докато наблюдаваше как лицето й се озари от надежда, Джеф се молеше да не стане така, че отново да доведе Бет и Скип до задънена улица.

Очите й се наляха със сълзи.

— Значи Кери Макграт е решила да се запознае с материалите от процеса?

— Определено. Тя е невероятна, Бет.

Казвайки тези думи, Джеф си представи Кери — жеста, с който прибираше зад ухото си русия кичур коса в старанието си да се съсредоточи, тъжния й поглед, докато си спомняше за баща си, слабата й, стегната фигура, мрачната, изпълнена със самоирония усмивка при споменаването на Боб Кинълен, гордостта, излъчваща се от нея, когато говореше за дъщеря си.

Чуваше леко дрезгавия й глас и виждаше свенливото изражение на лицето й, когато взе ключа от нея и й отвори вратата. Осъзнаваше, че след смъртта на баща й никой не се е грижил за нея.

— Джеф, не смяташ ли, че миналия път, когато обжалвахме присъдата, сбъркахме, като не споменахме нищо за мен?

Въпросът на Бет го върна към настоящето. Тя имаше предвид един факт, който не беше обсъждан на процеса. Няколко седмици преди смъртта на Сузан Риърдън Скип и Бет бяха подновили връзката си. Срещнали се случайно и Скип настоял да я заведе на обяд. Говорила с часове и Скип й признал, че е нещастен. Уверил я, че страшно съжалява за раздялата им. „Допуснах глупава грешка — заявил й той, — но съм на път да я поправя. От четири години съм женен за Сузан и най-малко през три от тях се чудя как можах да те изоставя.“

В деня на убийството на Сузан двамата щели да вечерят заедно. На Бет обаче й се наложило да отмени уговорката в последния момент. Скип се прибрал вкъщи и заварил Сузан да подрежда розите във вазата.

По време на процеса Джеф се съгласи с адвоката на Скип, Тим Фаръл, че показанията на Бет Тейлър щяха да бъдат нож с две остриета. Обвинението несъмнено щеше да се опита да извърти нещата така, че освен разноските по развода Скип Риърдън е имал още една сериозна причина да премахне съпругата си.

От друга страна, ако я бяха призовали за свидетел, Бет може би щеше да опровергае твърденията на д-р Смит, че Скип е болезнено ревнив към Сузан.

Преди Кери да му разкаже за д-р Смит и за копията на Сузан, Джеф смяташе, че са взели правилно решение. Но вече не беше толкова сигурен. Погледна Бет в очите.

— Кери още не знае за теб. Сега обаче искам да се срещнете и да чуе твоята история. Ако въобще имаме шанс да обжалваме отново присъдата, трябва да играем с открити карти.