Черни рози

61.

Събитията около сделката, която предвиждаше по-лека присъда, ако свидетелства в полза на обвинението, не се развиваха добре за Барни Хаскъл, В седем часа сутринта той се срещна с адвоката Марк Йънг в представителната му кантора в Съмит, която се намираше на около половин час разстояние от съда в центъра на Нюарк, но сякаш беше в друг свят.

Йънг, главният адвокат на защитата ми, е почти на същата възраст като мен, петдесет и пет годишен, но приликата свършва дотук, каза си навъсено Барни. Йънг беше елегантен дори в този ранен час. Носеше костюм с едва забележимо райе, който му стоеше идеално. Барни обаче знаеше, че когато свали сакото, внушителните рамене изчезват. Неотдавна „Стар Леджър“ помести статия за известния правист, в която присъстваше и фактът, че се облича с костюми, които струват по хиляда долара.

Барни си купуваше готови костюми. Джими Уийкс никога не му плащаше така, че да си позволи нещо повече. А сега му предстоеше да прекара години в затвора, ако го осъдеха заедно с него. До момента агентите на ФБР се държаха доста нападателно. Проявяваха склонност да обсъдят варианта за по-лека, но не и за оправдателна присъда, ако свидетелстваше срещу Джими. Бяха уверени, че ще съумеят да обвинят Уийкс в укриване на доходи и без Барни.

Може би, но не е сигурно, мислеше си Барни. Предполагаше, че блъфират. Адвокатите на Джими вече няколко пъти го отърваваха. Кинълен и Бартлет бяха добри и винаги успяваха да го измъкнат невредим от разследванията.

Сега обаче, ако съдеше по встъпителната реч на прокурора, ФБР разполагаше със солидни доказателства. И все пак не беше изключено Джими да извади още някой заек от шапката си.

Барни прокара длан върху пълната си буза. Знаеше, че прилича на невзрачен банков чиновник — нещо, което винаги му помагаше. Хората не го забелязваха или просто не го помнеха. Дори приближените на Уийкс не му обръщаха голямо внимание. Приемаха го като момче за всичко. Никой не си даваше сметка, че именно той превръща укритите от данъчните власти пари в инвестиции и се грижи за банковите му сметки в целия свят.

— Можем да поискаме да те освободят поради факта, че си се явил като свидетел на обвинението — обясняваше му Йънг, — но чак след като излежиш петгодишна присъда.

— Твърде много е — изпъшка Барни.

— Намекваш, че си в състояние да натопиш Джими за убийство — продължи Йънг, докато изследваше отчупения край на нокътя на палеца си. — Барни, аз използвах докрай тази възможност, за да го шантажирам. Или го кажи открито, или си затвори устата. ФБР с удоволствие би приписало убийство на Уийкс. По този начин повече няма да им се налага да се занимават с него. Ако остане в затвора до края на живота си, организацията му вероятно ще се разпадне. Ето към какво всъщност се стремят агентите на ФБР.

— Нищо не ми пречи да го натопя. Но те ще трябва да го докажат. Вярно ли е, че федералният прокурор по това дело щял да се яви като конкурент на Франк Грийн за губернаторския пост?

— Защо не, ако кандидатурите и на двамата бъдат издигнати от партиите им — отбеляза Йънг и посегна към пилата за нокти в чекмеджето на бюрото си. — Барни, боя се, че е време да спреш да говориш със заобикалки. По-добре е да ми се довериш и да престанеш с намеците. В противен случай няма да мога да ти помогна да направиш разумен избор.

Пълното лице на Барни веднага се намръщи. После челото му се отпусна и той заяви:

— Слушай тогава. Спомняш ли си „убийството с черните рози“ — онази сексапилна млада жена, която намериха мъртва с разпръснати върху цялото й тяло черни рози? Беше преди десет години, но Франк Грийн си създаде име с този процес.

Йънг кимна.

— Не съм забравил. Осъдиха съпруга й. Всъщност делото не беше нищо особено, но стана много популярно и вестниците спечелиха доста пари от него. — Адвокатът присви очи. — И какво? Да не би да искаш да кажеш, че Уийкс е бил свързан с убийството?

— Спомняш ли си, че съпругът отрече да е поднасял рози на жена си? — Йънг отново кимна и Барни продължи: — Джими Уийкс изпрати тези рози на Сузан Риърдън. Сигурен съм, понеже аз ги занесох в къщата в шест без двайсет същата вечер, когато тя умря. В букета имаше картичка, надписана лично от Джими. Ще ти покажа какво съдържаше тя. Дай ми някакъв лист.

Йънг му подаде настолния си бележник. Барни извади писалка и след малко му го върна.

— Джими наричаше Сузан „любима“ — обясни той. — Вечерта си бяха определили среща. Попълни картичката така.

Йънг изучава страницата известно време. На нея бяха нахвърляни девет ноти в гама до мажор. Под тях стояха думите: „Обичам те.“ Беше подписана със съкращението „Дж.“.

Йънг изтананика нотите и погледна Барни.

— Началото на песента „Нека те наричам любима“ — каза той.

— Да. И останалата част от първия стих: „Обичам те.“

— Къде е тази картичка?

— Това е въпросът. Никой не спомена, че е била в къщата, когато бе открит трупът. А розите бяха разпръснати върху него. Аз само ги занесох и си тръгнах. После заминах за Пенсилвания, където трябваше да свърша някаква работа на Джими. След време чух разни истории. Джими беше луд по Сузан и се вбесяваше, понеже тя непрекъснато флиртуваше с други мъже. Преди да й изпрати цветята, й беше дал ултиматум да се разведе и да престане с любовните си авантюри.

— И каква беше реакцията й?

— О, тя нямаше нищо против Джими да я ревнува. Изглежда, й доставяше удоволствие. Един от нашите хора се опитал да я предупреди, че Джими е опасен, но тя се изсмяла. Предполагам, че онази нощ е прекалила. Разпръснатите рози върху трупа й са нещо, което е съвсем в стила на Джими.

— А картичката липсваше?

Барни сви рамене.

— На процеса никой не спомена нищо за нея. На мен ми беше наредено да си държа устата затворена. Знам със сигурност, че е накарала Джими да я чака дълго или пък не е отишла на срещата. По думите на момчетата Джими не се сдържал и заявил, че ще я убие. Известно ти е какъв е характерът му. И още нещо. Джими й беше купил няколко скъпи бижута. Казвам го, защото лично аз платих за тях и пазех касовите бележки. На процеса дълго се обсъжда въпросът за някакви бижута. Съпругът на Сузан твърдеше, че не й ги е подарил. Бащата обаче се закле, че са от него.

Йънг откъсна листа, сгъна го и го пъхна във външния джоб на сакото си.

— Барни, чака те чудесен нов живот в Охайо. Вероятно осъзнаваш, че вече предостави възможност на федералния прокурор не само да обвини Джими в убийство, но и да отстрани конкурента си Франк Грийн, понеже е осъдил невинен човек.

Усмихнаха се един на друг през бюрото.

— Предай им, че не желая да живея в Охайо — пошегува се Барни.

Излязоха заедно от кабинета на Йънг и се отправиха към асансьорите. Когато един от тях спря на етажа, Барни веднага усети, че нещо не е наред. Кабината не беше осветена. Инстинктивно се обърна и побягна.

Беше обаче твърде късно. Умря на място, секунди преди първият куршум да разкъса ревера на скъпия костюм на Марк Йънг.

62.

Кери чу за двойното убийство по радиото, докато пътуваше към прокуратурата. Телата били открити от секретарката на Марк Йънг. В съобщението се казваше, че Йънг е трябвало да се срещне с клиента си Барни Хаскъл на паркинга в седем часа сутринта. Предполагаше се, че Йънг е изключил алармената инсталация, когато е влязъл в малката сграда. Охраната идвала в осем часа.

В осем без петнайсет, когато секретарката дошла на работа, входната врата била отключена, но тя помислила, че Йънг просто е забравил да я заключи. И преди му се било случвало. След като се качила на етажа, жената намерила труповете.

Съобщението завърши с изявление на Майк Мърковски, прокурора на окръг Есекс. Според него и двамата мъже били ограбени. Най-вероятно са били последвани в сградата от крадците и са се опитали да се съпротивляват, което им е коствало живота. Барни Хаскъл бил застрелян в тила.

Репортерът му зададе въпроса дали причина за двойното убийство не е станал фактът, че като обвиняем в делото срещу Джими Уийкс Барни Хаскъл се е готвел да свидетелства срещу него, както и да го свърже с някакво убийство, за да получи по-лека присъда. Резкият отговор на прокурора гласеше: „Въздържам се от всякакви коментари.“

Прилича ми на мафиотска история, помисли си Кери и изключи радиото. А Боб е защитник на Джими Уийкс. Страхотна бъркотия!

Както очакваше, на бюрото й имаше бележка от Франк Грийн. Беше много кратка: „Отбий се при мен.“ Кери си съблече бързо палтото и тръгна към кабинета му.

Без да губи време, Франк започна направо:

— Защо дойде при теб майката на Скип Риърдън?

Кери подбираше внимателно думите си.

— Понеже ходих в затвора при него. От разговора ни той правилно е разбрал, че не виждам никакво основание да се обжалва отново присъдата му.

Забеляза, че бръчките около устата на Грийн изчезнаха, но той очевидно беше ядосан.

— Това можеше да го научиш и от мен. Кери, ако преди десет години съществуваше и най-малкото доказателство за невинността му, щях да се захвана за него. Но не открих нищо, с което да му помогна. Представяш ли си какъв шум ще вдигнат проклетите вестници, ако усетят, че прокуратурата, в която работя, е подновила разследванията по делото? С удоволствие биха изкарали Скип Риърдън жертва. Подобни новини увеличават тиражите на вестниците им. А журналистите страшно обичат да публикуват материали, които биха опетнили репутацията на участниците в политическите кампании.

Грийн присви очи и почука с пръсти по бюрото, за да подчертае думите си.

— Жалко, че не беше тук, когато разследвахме убийството. Много съжалявам, че не видя колко жестоко беше удушена онази красавица — очите й бяха изскочили от орбитите си. Скип Риърдън крещял толкова силно, че инкасаторът се чудел дали да не се обади в полицията, преди да се е случило нещо ужасно. Той самият го потвърди от свидетелското място. От теб ще излезе добър съдия, ако ти се даде възможност, Кери Макграт. Добрият съдия обаче би следвало да раздава правосъдие. А в момента ти постъпваш некоректно.

Ако ти се даде възможност.

Дали това е предупреждение, чудеше се Кери.

— Франк, извинявай, че те разстроих. Ако нямаш нищо против, да сменим темата. — Извади снимката на Робин от джоба си и му я подаде. — Получих я в обикновен бял плик с вчерашната поща. Робин е облечена както във вторник сутрин, когато е видяла непозната кола, паркирана на отсрещната страна на улицата, и си е помислила, че някой я преследва. Била е права.

Гневът изчезна от лицето на Грийн.

— Хайде да решим как да я предпазим от нещо по-страшно.

Франк Грийн одобри плана на Кери да уведоми училищното ръководство, да я води и да я прибира след часовете.

— Ще проверя дали в квартала не се подвизават някакви извратени типове, които наскоро са излезли от затвора. Все още обаче подозирам, че приятелите на онзи негодник, когото осъди за убийство миналата седмица, търсят отмъщение. Ще помолим полицията в Хохъкъс да наблюдава къщата ти. Имаш ли пожарогасител?

— Не.

— Купи си един-два, за всеки случай.

— Мислиш ли, че могат да хвърлят запалителна бомба?

— Не е изключено. Не искам да те плаша, но сме длъжни да вземем предпазни мерки.

Когато Кери понечи да си тръгне, Франк спомена за убийството в Съмит.

— Джими Уийкс действа бързо, но бившият ти съпруг доста ще се изпоти, за да го отърве, дори и без Хаскъл, който щеше да свидетелства срещу него.

— Франк, говориш така, сякаш си сигурен, че е било удар, организиран от него!

— На всички е известно, че е така, Кери. Чудно е само защо чака толкова дълго, преди да очисти Хаскъл. Трябва да си доволна, че навреме си скъсала с адвоката на Джими Уийкс.

63.

Боб Кинълен научи за убийството на Барни Хаскъл и Марк Йънг чак в девет без десет, когато влезе в съда и репортерите го наобиколиха. Веднага щом чу какво се е случило, осъзна, че всъщност го е очаквал.

Как е могъл Хаскъл да бъде толкова глупав, че да се надява Джими да го остави да свидетелства срещу него?

Успя да се престори на силно изненадан и да звучи убедително, когато в отговор на въпрос заяви, че смъртта на Хаскъл по никакъв начин няма да промени стратегията на защитата на мистър Уийкс.

— Джеймс Форест Уийкс е невинен — отбеляза той. — Каквато и сделка да се опитваше да сключи мистър Хаскъл с федералния прокурор, той щеше да бъде разобличен като заинтересована страна и показанията му щяха да бъдат сметнати за неверни. Искрено съжалявам за смъртта на мистър Хаскъл и на моя колега и приятел Марк Йънг.

Съумя да влезе в един асансьор и да избяга от репортерите на втория етаж. Джими вече беше в съдебната зала.

— Чу ли за Хаскъл?

— Да.

— Никой не е застрахован. Тия крадци са навсякъде.

— И аз така смятам, Джими.

— Сега на игрището ще стане по-спокойно, нали Боби?

— Бих казал, да.

— Но на мен не ми харесва спокойствието на игрището.

— Знам, Джими.

— Радвам се, че знаеш.

Боб започна предпазливо:

— Джими, някой е изпратил на бившата ми съпруга снимката на дъщеря ни Робин. Била е направена във вторник, когато детето излизало от къщи, за да отиде на училище. Човекът я снимал от колата си, а после рязко завил пред нея. Робин си помислила, че колата ще се качи на тротоара и ще я прегази.

— Нали ти е ясно колко много вицове има за шофьорите от Ню Джърси, Боби?

— Джими, няма да допусна с дъщеря ми да се случи нещо.

— Не разбирам за какво говориш, Боби. Кога ще направят бившата ти жена съдия, за да се махне от прокуратурата? Не бива да се бърка в чуждите работи.

Боб осъзна, че е получил отговор на въпроса си. Някой от хората на Джими беше снимал Робин. Той самият би трябвало да принуди Кери да прекрати разследването по делото „Риърдън“. А също и да отърве Джими от затвора.

— Добро утро, Джими. Добро утро, Боб.

Боб вдигна очи и видя тъста си, Антъни Бартлет, който се отпусна на стола до Джими.

— Мъчно ми е за Хаскъл и Йънг — измърмори Бартлет.

— Жалко наистина — съгласи се Джими.

В този момент представителят на шерифа даде знак на прокурора, на Боб и на Бартлет да се приближат до съдията. Съдията Бентън заяви с печална физиономия:

— Предполагам, че сте чули за трагедията, сполетяла мистър Хаскъл и мистър Йънг. — Адвокатите кимнаха мълчаливо. — Колкото и да е тежко, не можем да прекъснем процеса, понеже работим по него от два месеца. За щастие съдебните заседатели вече са поставени в изолация и нямат достъп до никаква информация, включително и до спекулациите, че мистър Уийкс е замесен в убийството. Просто ще им съобщя, че след като мистър Хаскъл и мистър Йънг не са в залата, значи обвинението срещу мистър Хаскъл е оттеглено. Ще ги предупредя да не коментират този факт и да не позволят той да повлияе по някакъв начин на процеса срещу мистър Уийкс. И така, да започваме.

Съдебните заседатели влязоха един след друг и заеха местата си. Боб забеляза въпросителните им погледи, докато се взираха в празните столове на Хаскъл и Йънг. Съдията им даваше указания да не обсъждат случилото се, но Боб беше наясно, че точно това правят. Предполагат, че е признал за виновен Хаскъл, помисли си Боб, което въобще не е от полза за нас.

Боб разсъждаваше колко зле ще се отрази този факт на Уийкс. Очите му се спряха на съдебен заседател номер десет — Лилиан Уагнър. Уагнър, известна личност, горда със своя съпруг и със синовете си, които бяха учили в най-престижните университети, и осъзнаваща стабилното си социално положение, щеше да създаде сериозни проблеми. Сигурно съществуваше причина Джими да настоява да бъде избрана.

Боб не знаеше, че точно преди поставянето на съдебните заседатели в изолация един „съдружник“ на Джими Уийкс се бе срещнал с Алфред Уайт, съдебен заседател номер две. Уийкс беше разбрал, че съпругата на Уайт е неизлечимо болна и той е почти разорен от разходите за лекарствата й. Отчаян, мистър Уайт се беше съгласил да приеме сто хиляди долара, обещавайки, че ще признае Джими Уийкс за невинен.

64.

Кери погледна объркано купчината папки върху масата до бюрото си. Трябваше да се заеме с тях, защото й предстояха нови дела. Освен това се налагаше да обсъди с Франк или със заместничката му Кармен някои случаи, в които подсъдимите се признаваха за виновни в извършване на по-дребни престъпления, за да избегнат тежки присъди. Имаше толкова много работа и тя би следвало най-после да се съсредоточи върху нея.

Вместо да започне веднага, тя помоли секретарката си да потърси д-р Крейг Райкър, психиатъра, когото понякога използваше като свидетел на обвинението в дела за убийство. Райкър беше опитен, сериозен лекар, чиято философия Кери подкрепяше напълно. Според него, макар и животът да нанасяше тежки удари, човек беше длъжен да си ближе сам раните и да продължава напред. И най-важното, той умееше да парира психиатрите, които защитата подбираше като вещи лица.

Най-много го харесваше, когато на въпроса дали някой подсъдим е невменяем, той отговаряше: „Мисля, че е смахнат, но не и невменяем. Много добре е знаел какво върши, когато е влязъл в къщата на леля си и я е убил. Просто вече е бил прочел завещанието й.“

— Доктор Райкър има пациент — уведоми я секретарката. — Ще ви се обади в единайсет без десет.

Вярна на думата си, точно в единайсет без десет Джанет й съобщи, че д-р Райкър е на телефона.

— Какво е станало, Кери?

Разказа му за д-р Смит, който пресъздаваше лицето на дъщеря си.

— Отрече категорично да е оперирал Сузан — обясни тя, — което може и да е вярно. Не е изключено да я е поверил в ръцете на някой свой колега. Но това, че превръща други жени в подобие на Сузан, може ли да се сметне като израз на мъката си?

— Доста извратен начин за изразяване на мъка — отвърна Райкър. — Не я е бил виждал от бебе, така ли?

— Да.

— Що за човек е този Смит?

— Доста страховит.

— Вълк единак?

— Нещо такова.

— Кери, необходимо ми е да знам повече. Особено съществено е да се разбере дали лично той или някой негов колега я е оперирал, или пък хирургичната интервенция е била извършена, преди Сузан да се върне при него.

— Не се бях сетила за последната възможност.

— Но ако е видял след много години Сузан, която е била най-обикновена, дори грозновата млада жена, после я е оперирал, превърнал я е в красавица и е бил очарован от творението си, не е изключено да страда от еротомания.

— Какво е това?

— Психично отклонение, проявяващо се в най-различни форми. Но ако един баща, който е самотник, срещне дъщеря си след дълга раздяла, превърне я в красавица и живее с мисълта, че е извършил чудо, той попада в тази категория. Развива собственическо чувство към дъщеря си, дори се влюбва в нея. Заболяването често се среща при мъже, които преследват жени.

Кери си спомни как Дидри Риърдън й спомена, че д-р Смит се е отнасял към дъщеря си като към предмет. Разказа на д-р Райкър за петното, което Смит изтрил от бузата на Сузан, а после й изнесъл лекция колко е важно красотата да се съхрани. Предаде му и разговора между Кейт Карпентър и Барбара Томпкинс, в който младата жена споделила опасението си, че Смит я преследва.

Последва кратко мълчание.

— Кери, имам пациент. Нали ще ме държиш в течение? С интерес бих се заел с този случай.

65.

Кери възнамеряваше да си тръгне рано от работа, за да пристигне в кабинета на д-р Смит тъкмо когато е приключил с прегледите си. Впоследствие обаче промени решението си. Даде си сметка, че трябва да изчака, докато се запознае по-подробно с връзката между него и дъщеря му. Освен това искаше да се прибере вкъщи при Робин.

Мисис Риърдън смята, че отношението на Смит към Сузан е било особено, мислеше си тя. Франк Грийн отбеляза, че на свидетелското място Смит не изразил по никакъв начин чувствата си. Скип Риърдън й обясни, че тъстът му не ходел често у тях, а обикновено се срещал само с дъщеря си.

Трябва да поговоря с някой, който ги е познавал, но не е пристрастен, продължи разсъжденията си Кери. Бих желала отново да обсъдя въпроса и с мисис Риърдън, но този път по-спокойно. Но какво всъщност ще й кажа? Че един мафиот, който в момента е подсъдим, е наричал Сузан „любима“, когато е играел голф с нея? Че момчето, което носело стиковете й, се е досещало за истинските им взаимоотношения?

Тези разкрития могат да заковат още по-здраво ковчега на Скип Риърдън. Като обвинител бих поддържала тезата, че дори и да е искал да се разведе и да се върне при Бет, Скип е побеснял, научавайки за връзката на Сузан с някакъв мултимилионер, след като се е обличала за сметка на съпруга си с костюми на Сен Лоран по три хиляди долара.

В пет часа, когато Кери се канеше да си тръгва, се обади Боб. Усети напрежението в гласа му.

— Кери, налага се да се отбия при теб за няколко минути. Ще си бъдеш ли вкъщи след около час?

— Да.

— Довиждане — каза той и затвори телефона.

Каква е причината за посещението на Боб, чудеше се Кери. Дали е притеснен от снимката на Робин? Или денят му в съда е бил тежък? Не е изключено, каза си тя, като се има предвид коментарът на Франк Грийн, че дори без показанията на Хаскъл федералният прокурор ще успее да обвини Джими Уийкс в укриване на данъци. Облече си палтото и преметна чантата през рамо, спомняйки си как през онази година и половина, докато беше омъжена, с радост бързаше да се прибере, за да прекара вечерта с Боб Кинълен.

Когато пристигна у дома, Робин я изгледа с упрек.

— Мамо, защо Алисън дойде да ме прибере след часовете? Не можа да ми обясни нищо и се чувстваше гузна.

Кери стрелна с очи момичето.

— Няма да те задържам, Алисън. Благодаря ти.

След като останаха сами, Кери се взря в гневното лице на Робин.

— Колата, която онзи ден те изплаши… — започна тя.

Когато свърши, Робин стоя известно време, без да мръдне.

— Страшно е, нали, мамо?

— Да.

— Затова снощи, като се прибра, беше толкова капнала и смазана.

— Да, макар и да не осъзнавах, че изглеждам тъй зле. Бях доста стресната.

— И по тази причина Джеф моментално дотърча у дома?

— Да.

— Трябваше да ми кажеш веднага.

— Не знаех как, Роб. Аз самата бях страшно напрегната.

— И какво ще правим отсега нататък?

— Ще вземем предпазни мерки, които ще са доста неприятни, докато открием кой е бил в колата на отсрещната страна на улицата във вторник и защо.

— Смяташ ли, че ако отново се появи, този път ще ме прегази?

На Кери й се прииска да изкрещи: „Не!“, но се въздържа, седна на канапето до Робин и я прегърна.

Робин отпусна глава на рамото на майка си.

— Ако колата връхлети върху мен…

— Няма да й дадем възможност, Роб.

— Татко знае ли?

— Снощи му се обадих. След малко ще дойде.

Робин изправи гръб.

— Понеже се безпокои за мен ли?

Стана й приятно, помисли си Кери.

— Естествено, че се безпокои за теб.

— Чудесно! Мамо, може ли да кажа за това на Каси?

— Не още. Обещай ми, Робин. Докато не разберем кой е на дъното на тази история…

— И не го спипаме — прекъсна я Робин.

— Точно така. После ще разказваме за това колкото си искаме.

— Добре. Какво ще правим тази вечер?

— Просто ще се отпуснем. Ще поръчаме пица по телефона. Когато се прибирах, се отбих да взема няколко видеокасети.

Хитрото изражение, което Кери толкова обичаше, се появи на лицето на Робин.

— От онези, които децата могат да гледат в присъствието на родителите си, надявам се.

Опитва се да ме разсее, помисли си Кери. Никога няма да покаже колко е уплашена.

В шест без десет пристигна Боб. Робин се хвърли радостно в прегръдките му.

— Какво ще кажеш, дали наистина животът ми е в опасност? — попита тя.

— Ще ви оставя да си поговорите, докато се преоблека — заяви Кери.

Боб пусна Робин:

— Не се бави, Кери — припряно отвърна той. — Мога да остана само няколко минути.

Кери забеляза огорчението на лицето на Робин и й се прииска да удуши Боб Кинълен. Обърни й малко внимание, помисли си гневно тя, но се помъчи да запази самообладание.

— Добре, идвам веднага.

Навлече бързо панталон и пуловер, но нарочно се помота десетина минути. Тъкмо се канеше да слезе, когато на вратата се почука и Робин извика:

— Мамо, аз съм.

— Влез. — Понечи да й обясни, че се е преоблякла, когато видя смутеното лице на дъщеря си. — Какво е станало?

— Нищо, татко ме помоли да почакам тук, докато си поговорите.

— Ясно.

Боб стоеше в средата на кабинета, очевидно притеснен, готов всеки момент да си тръгне.

Дори не си е свалил палтото, помисли си Кери. И какво е направил, та Робин изглежда толкова разстроена? Навярно през цялото време й е повтарял, че страшно бърза.

Когато чу стъпките й, той се обърна.

— Кери, трябва да се връщам в кантората. Имам да свърша още много работа за утрешното заседание на съда. Но се налага да ти съобщя нещо важно. — Извади от джоба си малък лист хартия. — Чу ли за Барни Хаскъл и Марк Йънг?

— Естествено.

— Кери, Джими Уийкс винаги намира начин да се информира за всичко. Не знам как, но е така. Известно му е например, че в събота си била в затвора при Риърдън.

— Сериозно? — Кери се втренчи в бившия си съпруг. — И какво го засяга този факт?

— Кери, не се прави, че не разбираш. Тревожа се. Джими е ужасен. Току-що ти казах, че нищо не остава скрито от него. Виж.

Кинълен й подаде листа, който, изглежда, беше копие от бележка, написана върху страница от тефтер. Тя съдържаше девет ноти в гамата до мажор и думите: „Обичам те.“ Под тях стоеше съкращението „Дж.“.

— Какво означава това? — попита Кери и си изтананика нотите. Схвана всичко, преди Боб да успее да й обясни, и кръвта й се смръзна. Беше началото на песента „Нека те наричам любима“. Откъде я имаш? — сопна му се тя.

— Намерили са оригинала във външния джоб на сакото на Марк Йънг, докато са претърсвали дрехите му в моргата. Почеркът е на Хаскъл, а листът е откъснат от тефтера на Йънг, който стои до телефона му. Секретарката си спомня, че предишната вечер е сложила нов тефтер, следователно Хаскъл е написал бележката между седем и седем и половина тази сутрин.

— Няколко минути преди да умре?

— Точно така. Кери, сигурен съм, че е свързана с намерението на Хаскъл да свидетелства срещу Джими.

— За да получи по-лека присъда? Убийството, за което намекваше, че ще натопи Джими Уийкс, е „случаят с черните рози“? Това ли имаш предвид? — Кери не можеше да повярва на ушите си. — Джими е бил любовник на Сузан, нали? Боб, нима искаш да кажеш, че човекът, който е снимал Робин и едва не я е блъснал с колата си, работи за Джими Уийкс и целта му е била да ме сплаши?

— Кери, не казвам нищо, само те моля да забравиш за онова дело. Забрави за него заради Робин.

— Уийкс знае ли, че си тук?

— Предполага, че ще те предупредя.

— Чакай малко. — Кери погледна учудено бившия си съпруг. — Дай да се разберем. Дошъл си да ме предупредиш, понеже твоят клиент, онзи мафиот и убиец, ти е отправил заплаха — пряка или косвена, — която трябва да ми предадеш? Боже мой, Боб, колко ниско си паднал!

— Кери, опитвам се да спася живота на детето си…

— На детето си? Даваш ли си сметка колко пъти си я разочаровал, като не си идвал да я видиш? Обидно е. А сега си върви. — Обърна се и грабна листа. — А аз ще взема това.

— Дай ми го! — Боб я хвана за ръката, отвори насила пръстите й и издърпа листа.

— Татко, пусни мама!

Двамата се завъртяха рязко. На входа на кабинета стоеше Робин. Белезите от заздравяващите рани червенееха върху пребледнялото й лице.

66.

Д-р Смит си тръгна в четири и двайсет, буквално минута след като прегледа последната си пациентка, чийто коремни тлъстини беше отстранил.

Кейт Карпентър се зарадва, когато го видя, че излиза. Напоследък се притесняваше от самото му присъствие. Днес отново забеляза треперенето на ръката му, докато сваляше конците на мисис Прайс след пластичната операция на челото за премахване на бръчките. Сестрата се тревожеше не само за физическото състояние на лекаря. Беше сигурна, че страда от някакво тежко психично разстройство.

Най-много я притесняваше фактът, че няма към кого да се обърне за съвет. Чарлс Смит беше отличен хирург. Не й се искаше да бъде злепоставен или лишен от лекарски права. Ако обстоятелствата бяха по-различни, щеше да разговаря със съпругата му или с най-близкия му приятел. Но в случая с д-р Смит не можеше да го направи — съпругата му отдавна беше починала, а той, изглежда, нямаше приятели.

Сестра й беше социален работник. Джийн вероятно щеше да й каже при какъв специалист да потърси помощта, от която д-р Смит очевидно се нуждаеше. Но в момента Джийн бе на почивка в Аризона и Кейт не знаеше как да я открие.

В четири и половина се обади Барбара Томпкинс.

— Мисис Карпентър, излиза, че не съм се лъгала. Снощи доктор Смит ми позвъни по телефона и настоя да вечеряме заедно. Непрекъснато ме наричаше Сузан. Пожела да го назовавам с малкото му име. Попита ме дали имам приятел. Съжалявам, давам си сметка, че съм му безкрайно задължена, но се плаша от него и съм страшно изнервена. Улавям се, че дори докато съм на работа, се озъртам, понеже очаквам да го видя някъде. Това не бива да продължава повече.

На Кейт Карпентър й беше ясно, че трябва да предприеме нещо. Единственият човек, на когото можеше да се довери, беше майката на Робин Кинълен, Кери Макграт.

Знаеше, че тя е прокурорка в Ню Джърси, но в същото време беше и майка, признателна на д-р Смит, който бе оперирал дъщеря й след нещастен случай. Осъзнаваше обаче, че Кери Макграт е запозната с личния живот на д-р Смит по-добре от нея и от всеки друг от персонала му. Не й беше известно защо Кери се интересува от лекаря, но не смяташе, че би искала да му навреди с нещо. Кери сподели с нея, че бил разведен и имал дъщеря, която е била убита.

Чувствайки се като Юда, мисис Кейт Карпентър даде на Барбара Томпкинс номера на домашния телефон на Кери Макграт, прокурорка в съда на окръг Бъргън.

67.

След като Боб Кинълен си тръгна, Кери и Робин дълго седяха безмълвно на канапето. Раменете им се допираха, а краката им бяха качени на масичката.

После, подбирайки внимателно думите, Кери започна:

— Независимо от това, което казах, и от неприятната сцена, татко ти те обича много, Робин. Притеснен е за теб. Не съм очарована от тъмните сделки, в които се забърква, но уважавам чувствата му към теб, дори когато съм толкова разгневена, че го изхвърлям от къщи.

— Ти побесня, когато той заяви, че се тревожи за мен.

— О, не ми обръщай внимание. Понякога страшно ме ядосва. Във всеки случай, когато пораснеш, надявам се, няма да си създаваш сама проблеми, а после да се оправдаваш, че не си постъпила правилно, но си била принудена от обстоятелствата.

— Той така ли прави?

— Според мен — да.

— Знае ли кой ме е снимал?

— Само подозира. Свързано е с едно дело. Джеф Дорсо работи по него и ме помоли да му помогна. Мъчи се да освободи от затвора човек, в чиято невинност е убеден.

— И ти му помагаш?

— Реших, че ако се намеся, ще разровя гнездо на оси, без да си заслужава. Сега обаче започвам да си задавам въпроса дали не греша. Съществуват сериозни основания да се съмнявам, че клиентът на Джеф Дорсо е бил осъден справедливо. Но от друга страна, не бих изложила живота ти на опасност, за да го докажа. Обещавам ти.

Робин се взира известно време в пространството пред себе си, а после се обърна към нея.

— Мамо, това е глупаво. И не е справедливо. Сърдиш се на татко за нещо, а после ти самата го правиш. Нима като не помагаш на Джеф, макар да смяташ, че клиентът му е невинен, не се оправдаваш с обстоятелствата?

— Робин!

— Говоря ти сериозно. Помисли си. А сега ще поръчаме ли пицата? Гладна съм.

Шокирана, Кери наблюдаваше как дъщеря й стана и бръкна в торбата с видеокасетите, които щяха да гледат. Прочете заглавията, избра една и я сложи във видеото. Преди да го пусне, заяви:

— Мамо, сигурна съм, че онзи мъж с колата само се опитваше да ме уплаши. Едва ли щеше да ме блъсне. Нямам нищо против да ме караш до училището, а Алисън да ме взема след часовете. Какво значение има?

Кери се втренчи за миг в дъщеря си, после поклати глава.

— Огромно. Сега се гордея с теб и се срамувам от себе си — отвърна тя, прегърна бързо Робин, изправи се и отиде в кухнята.

След няколко минути, докато приготвяше чиниите за пицата, телефонът иззвъня и някаква жена изрече неуверено:

— Мисис Макграт, обажда се Барбара Томпкинс. Извинявам се за безпокойството, но мисис Карпентър, която е сестра в кабинета на доктор Смит, реши, че не би било зле да ви потърся.

Кери слушаше и си водеше записки в бележника. Д-р Смит прегледал Барбара… Показал й снимка… Попитал я дали иска да изглежда като жената на нея… Оперирал я… Давал й съвети… Помогнал й да си намери подходящ апартамент… Насочил я към някакъв дизайнер, в чието ателие тя отишла, придружена от консултант, препоръчан от него… Сега я наричал „Сузан“ и я преследвал…

Накрая жената заяви:

— Мисис Макграт, толкова съм благодарна на доктор Смит. Той промени изцяло живота ми. Не желая да се обаждам в полицията и да моля да го задържат. Не искам в никакъв случай да му причинявам зло. Но повече не издържам.

— Имали ли сте някога усещането, че е в състояние да извърши насилие спрямо вас?

Томпкинс се поколеба, преди да отвърне бавно:

— Всъщност не. Никога не ме е карал да правя нещо против волята ми. Проявява загриженост, отнася се с мен така, сякаш съм чуплива — нещо като порцеланова кукла. Но от време на време оставам с впечатлението, че е изпълнен със страхотен гняв, който лесно може да излее, и то върху мен. Например снощи, когато дойде да ме вземе, за да ме води на вечеря, ми стана ясно, че се ядоса, понеже бях готова да изляза веднага от апартамента. За миг ми се стори, че ще избухне просто защото не желаех да остана насаме с него вкъщи. А сега си мисля, че ако му бях отказала да излезем заедно, щеше да побеснее. Но, както ви споменах, винаги е внимателен с мен. Знам, че ако бъде задържан, репутацията му сериозно ще пострада.

— Барбара, в понеделник ще ходя при доктор Смит. Той не е предупреден. От това, което чух, и най-вече от факта, че ви е наричал Сузан, стигам до извода, че е изпаднал в нервна криза. Надявам се да го убедя да потърси медицинска помощ. Но нямам право да ви съветвам да не се обаждате в полицията, ако наистина се страхувате. Дори смятам, че би трябвало да го направите.

— Още не. Следващия месец ми предстои служебна командировка, но бих могла да променя графика си и да замина другата седмица. Ще ви позвъня, след като се върна, и тогава ще реша как да постъпя.

Кери затвори телефона, отпусна се на кухненския стол и се взря в записките от разговора. Положението доста се усложняваше. Д-р Смит преследваше Барбара Томпкинс. Дали не е преследвал и собствената си дъщеря? Ако е било така, беше твърде вероятно Доли Боулс и малкият Майкъл да са видели неговия мерцедес, паркиран пред дома на семейство Риърдън в нощта на убийството.

Сети си за цифрата и буквата от регистрационния номер на колата. Доли Боулс твърдеше, че ги е запомнила. Дали Джо Пълъмбо е имал възможност да провери номера на колата на Смит?

Но ако д-р Смит е изливал гнева си върху Сузан така, както Барбара Томпкинс си мислеше, че е способен да постъпи с нея, ако той е причинил смъртта на дъщеря си, защо Джими Уийкс се боеше да не го свържат с убийството на Сузан Риърдън?

Трябва да науча повече подробности за отношенията между Смит и Сузан, преди да отида при доктора, за да съм наясно какви въпроси да му задам, разсъждаваше Кери. Навярно не би било зле да се срещна с Джейсън Арнът, любителя на антични предмети. От материалите по делото разбра, че са били приятели със Сузан и той често я придружавал на разпродажбите и търговете в Ню Йорк. Вероятно е познавал и д-р Смит.

Потърси Арнът, но не го откри, и му остави съобщение с молба да й се обади. После се зачуди дали да не проведе още един телефонен разговор.

Щеше да накара Джеф да организира повторно посещение в затвора.

Този път обаче искаше да присъства и майката, както и приятелката на Скип Бет Тейлър.

68.

Джейсън Арнът беше решил да прекара спокойно петъчната вечер в дома си и да си приготви нещо за ядене. Ето защо изпрати жената, която идваше два пъти в седмицата да чисти, да напазарува. Тя се върна с филето от писия, салатата, граха и пресния хляб, които й беше поръчал да купи. Но в пет часа му позвъни Аманда Кобъл, за да го покани да вечеря с нея и със съпруга й Ричард в Риджуд Кънтри Клъб, и той с радост прие.

Семейство Кобъл бяха приятни хора — страшно богати, но непринудени, забавни и много интелигентни. Ричард беше банкер, а Аманда — дизайнер по интериора. Джейсън се справяше сам с ценните си книжа и с увлечение си говореше с Ричард за финансови сделки и международни пазари. Ричард уважаваше мнението му, а Аманда ценеше вещината му по отношение на антиките.

Реши, че ще се развлече след вчерашното изтощително обикаляне из Ню Йорк с Вира Тод. Освен това семейство Кобъл го бяха представили на някои интересни хора. Всъщност едно от запознанствата преди три години бе довело до особено успешен удар в Палм Бийч.

Джейсън спря пред входа на клуба, точно когато семейство Кобъл предаваха колата си на служителя, за да я вкара в паркинга. Влезе малко след тях и ги изчака да разменят поздрави с една симпатична съпружеска двойка, която си тръгваше. Веднага позна мъжа. Сенатор Джонатан Хувър. Беше го срещал на вечерите на политици, където Хувър се появяваше от време на време, но никога не бе стоял толкова близо до него.

Жената беше в инвалидна количка, но все още изглеждаше великолепно в тъмносиния официален костюм, който стигаше до ръба на обувките, обхващащи глезените й. Беше чувал, че мисис Хувър страда от някакво заболяване, но я виждаше за първи път. Свикнал да обръща внимание и на най-малката подробност, той веднага забелязва сключените пръсти на ръцете й и подутите им стави.

Сигурно е била страшно красива, преди да се разболее, помисли си той, докато изучаваше изящните й черти и изразителните й сапфирени очи.

Аманда Кобъл се обърна и възкликна:

— Джейсън, ти си дошъл! — Махна му да се приближи и му представи семейство Хувър. — Говорим си за ужасното убийство в Съмит тази сутрин. Ричард и сенатор Хувър са познавали адвоката Марк Йънг.

— Ясно е, че е било удар на мафията — гневно отбеляза Ричард Кобъл.

— Да — съгласи се Джонатан Хувър. — И губернаторът смята така. На всички ни е известно колко решително се бореше с престъпността през последните години. Франк Грийн трябва да продължи в същия дух. Ще ви кажа едно: ако делото срещу Джими Уийкс се гледаше в щатския съд, обзалагам се, че прокурорът щеше да се съгласи да даде по-лека присъда на Хаскъл и да го призове за свидетел. Тогава тези убийства нямаше да бъдат извършени. А този Ройс, който обърка всичко, иска да стане губернатор. Ако зависеше от мен, не бих го допуснал!

— Джонатан! — с упрек в гласа възкликна Грейс Хувър. — Личи, че предстоят избори, нали, Аманда? — Всички се усмихнаха. Жената добави: — Не бива да ви задържаме повече.

— Съпругата ми ме държи изкъсо, откакто се срещнахме във втори курс в колежа — обясни Джонатан Хувър на Джейсън. — Радвам се, че се запознахме, мистър Арнът.

— Мистър Арнът, не сме ли се виждали по-рано? — изведнъж попита Грейс Хувър.

Вътрешната сигнална инсталация на Арнът моментално се включи и му изпрати тревожно предупреждение.

— Не, струва ми се — бавно отвърна той.

Сигурен съм, че щях да си спомня, каза си той. Какво я кара да мисли, че се познаваме?

— Не знам защо, но имам чувството, че някъде съм ви срещала. Вероятно греша. Довиждане.

Както обикновено, семейство Кобъл бяха много забавни и вечерята беше великолепна. Джейсън обаче през цялото време искрено съжаляваше, че не си е останал у дома да си приготви филето от писия.

Когато се прибра в десет и половина, настроението му още повече се развали от едно съобщение, записано на телефонния секретар. Беше от Кери Макграт, която се представяше като прокурорка от окръг Бъргър. Бе оставила номера си и го молеше да й позвъни вкъщи най-късно до единайсет часа вечерта или рано на следващата сутрин. Уведомяваше го, че иска да поговори неофициално с него за покойната му съседка и приятелка Сузан Риърдън, станала жертва на убийство.

69.

В петък вечер Джеф Дорсо отиде да вечеря у родителите си в Есекс Фелс. Посещението му беше наложително. Най-неочаквано сестра му Мариан, съпругът й Дон и двегодишните им близнаци бяха пристигнали в Бостън за почивните дни. Майка му моментално се опита да събере четирите си деца, съпрузите им и техните потомци, за да посрещнат гостите. Това беше възможно само в петък, следователно Джеф трябваше да се съгласи.

— Ще промениш плановете си, нали, Джеф? — попита майка му, като едновременно се молеше и заповядваше.

Джеф нямаше никакви планове, но за да се застрахова за някоя бъдеща подобна покана, която може би нямаше да е в състояние да приеме, й отвърна:

— Не съм сигурен, мамо. Ще трябва да отложа нещо, но…

Веднага съжали, че е избрал тази тактика. Долови любопитството в тона на майка си, която го прекъсна:

— О, значи имаш среща, Джеф! Запознал си се с някоя приятна жена? Не я отменяй. Доведи приятелката си у дома. Ще ми бъде приятно да ми я представиш.

Джеф изпъшка:

— Шегувам се, мамо. Нямам среща. Ще дойда към шест.

— Добре, скъпи.

Разбра, че настроението на майка му се помрачи. Беше разочарована от факта, че синът й отново няма да бъде у тях с жена, която може да й стане снаха.

След като затвори телефона, Джеф призна пред себе си, че се изкушава да предложи на Кери и Робин да отидат заедно на вечеря в дома на родителите му. Детето навярно щеше да подскочи от радост.

Изведнъж се притесни, понеже си даде сметка, че през деня няколко пъти си помисли колко много майка му ще хареса Кери.

В шест часа Джеф пристигна с колата пред огромната красива къща в стил „Тюдор“, която родителите му бяха купили преди двайсет и седем години за една десета от сегашната й цена. Докато растяхме, беше идеална, каза си той. И сега е много подходяща за внуците. Паркира пред старата постройка, където в момента се бе настанила най-малката му, все още неомъжена сестра. Всички се бяха редували да я използват след завършването на висшето си образование. Той живееше в нея, когато учеше право в Колумбийския университет, а после в продължение на още две години.

Тук е прекрасно, разсъждаваше той, като вдишваше студения ноемврийски въздух и предвкусваше топлината на уютната къща, грейнала в светлина. Умът му отново се насочи към Кери. Имам късмет, понеже не съм единствено дете. Радвам се, че татко не почина, докато следвах, и мама не се омъжи повторно и не се премести да живее на хиляди километри оттук. Сигурно не й е било лесно на Кери.

Днес трябваше да й се обадя, помисли си Джеф. Защо не го направих? Знам, че не обича да я закрилят, но от друга страна, няма с кого да сподели тревогите си. Не може да опази Робин, така както неговото семейство би опазило някое от децата, ако е в опасност.

Мина по пътеката и от входа потъна в приятната атмосфера, която се създаваше винаги когато се събираха трите поколения Дорсо.

След прочувствените поздрави към бостънския клон на фамилията и небрежното „здравейте“ към онези, с които се виждаше редовно, Джеф успя да се скрие в кабинета с баща си.

Пълно с правна литература и екземпляри от първи издания с автографи от авторите, помещението беше недостъпно за внуците, които ровеха навсякъде. Едуард Дорсо сипа уиски за сина си и за себе си. Седемдесетгодишен, той беше пенсиониран адвокат, чиято специалност бе търговско и корпоративно право, и навремето сред клиентите му бяха няколко от петстотинте най-преуспяващи компании според класацията на „Форчън“.

Едуард познаваше и харесваше Марк Йънг и гореше от нетърпение да научи неофициалната информация за убийството му. Надяваше се, че синът му е чул нещо в съда.

— Не мога да ти кажа много, татко — започна Джеф. — Трудно е да се приеме като съвпадение фактът, че един или няколко крадци са обрали и убили Йънг, точно когато другата жертва, Хаскъл, възнамеряваше да свидетелства срещу Джими Уийкс, за да получи по-лека присъда.

— Съгласен съм. Във връзка с това искам да споделя с теб, че днес обядвах в Трентън със Съмнър Френч. Изскочи нещо, което навярно ще ти се стори интересно. Преди десет години един от служителите в плановата комисия във Филаделфия е издал поверителна информация на Уийкс за новата магистрала, която е щяла да се строи между Фили и Ланкастър. Уийкс изкупил ценни имоти и спечелил огромни суми, като ги продал на предприемачите, когато проектът бил обявен официално.

— Нищо ново под слънцето — отбеляза Джеф. — Винаги са се давали подкупи и полицията не е успявала да се справи, защото по принцип е трудно да се докаже.

— Неслучайно ти съобщавам този факт. Предполагам, че Уийкс се е сдобил с парцелите на безценица, понеже човекът, който ги е предлагал, отчаяно се е нуждаел от пари.

— Да не би да е някой, когото познавам?

— Любимият ти клиент, Скип Риърдън.

Джеф сви рамене.

— Движим се в един и същи омагьосан кръг, татко. Това е просто още един начин, по който Скип е бил закопан. Спомням си, Том Фаръл спомена, че е ликвидирал всичко, за да си осигури средства за защитата. По документи финансовото му положение е било стабилно, но е имал доста земя, взета със заеми, голяма ипотека за луксозната къща и съпруга, която е смятала, че е омъжена за цар Мидас. Ако не беше попаднал в затвора, сега Скип щеше да е богат, понеже беше добър бизнесмен. Аз обаче мисля, че е продал парцелите на пазарна цена.

— Не съвсем, след като купувачът е разполагал с поверителна информация — саркастично заяви баща му. — Според един от слуховете Хаскъл, който още тогава е бил главен счетоводител при Джими Уийкс, също е знаел за сделката. Подобна информация някога може да бъде полезна.

Преди Джеф да успее да изкоментира, хор от гласове пред вратата на кабинета извика:

— Дядо, вуйчо Джеф, вечерята е готова.

— И накрая призовката кацна — заяви Едуард Дорсо, докато се изправяше и се протягаше.

— Върви, татко. Аз ще дойда след малко. Искам да проверя дали има оставени някакви съобщения на телефонния ми секретар.

Когато чу дрезгавия глас на Кери, Джеф притисна слушалката до ухото си.

Наистина ли Кери настояваше отново да отиде в затвора, за да се види със Скип? И то заедно с майка му и с Бет Тейлър?

Сграбчвайки Джъстин, племенника си, когото бяха изпратили да го повика, Джеф изтича до столовата. Майка му чакаше с нетърпение да седнат всички, за да бъде прочетена молитвата.

След като баща му свърши с благословията, майка му добави:

— Толкова сме доволни, че Мариан, Дон и близнаците са при нас.

— Мамо, говориш така, сякаш живеем на Северния полюс — възнегодува Мариан и намигна на Джеф. — Бостън е на около три часа и половина път оттук.

— Ако зависеше от майка ти, щеше да построи кооперация, в която да събере всички — отбеляза баща му със закачлива усмивка. — За да бъдете под зоркото й око.

— Може и да ми се подиграваш — отвърна майка му, — но обичам да гледам семейството си събрано на едно място. Прекрасно е, че трите ми дъщери се омъжиха, а Вики си има приятел. Кевин е толкова мил. — Джеф я наблюдаваше, докато се усмихваше щастливо на сестра му и на Кевин. — Ех, ако и единственият ми син си намери подходящо момиче…

Джеф направи гримаса, после и той се усмихна. Помисли си, че когато не му опяваше, майка му беше много интересна жена, която двайсет години бе преподавала стара английска литература в университета Дру. Всъщност го бяха кръстили Джефри, понеже тя обожаваше Чосър.

Докато сервираха различните блюда, Джеф се измъкна, върна се в кабинета и позвъни на Кери. Развълнува се, когато осъзна, че тя се зарадва на обаждането му.

— Кери, можеш ли да дойдеш утре при Скип? Сигурен съм, че майка му и Бет ще отложат всякакви ангажименти и ще бъдат там.

— Иска ми се, но не знам дали ще успея. Опасно е да оставям Робин при Каси. Децата непрекъснато са навън, а къщата е на ъгъла, на съвсем открито място.

Джеф разбра, че всъщност е намерил решение, чак когато започна да й обяснява:

— Имам идея. Ще ви взема и ще оставим Робин при нашите, докато отидем до затвора. Сестра ми е пристигнала от Бостън със съпруга си и децата. По този повод и другите внуци ще бъдат тук. Робин ще има приятна компания. Ако това не ти е достатъчно, за да си спокойна, зет ми е капитан в полицията на Масачузетс. Повярвай ми, дъщеря ти ще бъде в сигурни ръце.