Черни рози

19.

Когато ходеше в Хакънсак, Джонатан Хувър обикновено се опитваше да убеди Кери да обядват набързо заедно. Питаше я закачливо: „Колко купички евтина супа е в състояние да поеме едно човешко същество?“

Днес, докато ядяха хамбургери в „Солари“, ресторанта, който се намираше съвсем близо до съда, Кери му разказа за двойничките на Сузан Риърдън и за разговора си с Джеф Дорсо. Спомена му и за не съвсем благосклонната реакция на шефа й, когато разбра, че възнамерява да прегледа старото дело за убийство.

Джонатан я слушаше внимателно.

— Кери, забравил съм подробностите, но ми се струва, че вината на съпруга изобщо не беше поставена под съмнение. Според мен не бива да се бъркаш, особено като се има предвид колко усилия положи Франк Грийн. Тогава всички коментираха този факт — убиецът да получи заслужена присъда. Ето как стоят нещата сега. Губернаторът Маршъл все още е млад човек. Изкара два последователни мандата и няма право на трети, но обича работата си. Иска Франк Грийн да заеме поста. Между нас казано, двамата са сключили сделка. Грийн ще бъде губернатор четири години, а после ще се кандидатира за сената с подкрепата на Маршъл.

— А Маршъл ще се върне в Дръмтуокит.

— Точно така. Обича да живее в резиденцията на губернатора. За момента въпросът е решен — Грийн ще бъде предложен за мястото. Изглежда добре, говори добре, направил е солидна кариера, като делото „Риърдън“ е важна част от нея. А по щастливо съвпадение е и умен. Възнамерява да продължи да управлява щата в стила на Маршъл. Но ако някой му обърка плановете, може да загуби в предизборната кампания. Има и други кандидати.

— Джонатан, аз просто бих желала да се уверя дали главният свидетел по едно дело за убийство няма сериозен проблем, който да е повлиял на показанията му. Бащите тъгуват, когато дъщерите им починат, но доктор Смит е попрекалил.

— Кери, Франк Грийн си създаде име като обвинител в този процес. Точно той му осигури журналистическото внимание, което му беше нужно. Когато Дукакис се кандидатира за президент, основна причина за неуспеха му бе съобщението, че пусна на свобода убиец, който продължи да върши престъпления. Представяш ли си как ще реагира пресата дори и на най-дребния намек, че Грийн е изпратил в затвора невинен човек?

— Джонатан, ти отиде твърде далеч. Нямам предвид това. Просто чувствам, че доктор Смит е загубил здравия си разум и равновесие и този факт навярно е повлиял на показанията му. Той е бил главният свидетел на обвинението и ако е излъгал, става доста съмнително дали Риърдън наистина е виновен.

Сервитьорът се беше надвесил над тях с каничката.

— Желаете ли още кафе, сенаторе?

Джонатан кимна, а Кери махна с ръка:

— Не, благодаря.

Изведнъж Джонатан се усмихна.

— Кери, спомняш ли си, че навремето, когато ни помагаше в домакинството, се съмняваше дали озеленителят е наредил на хората си да насадят толкова храсти, колкото бяха предвидени в плана?

Тя се смути.

— Да, спомням си.

— Тогава ти ги преброи, реши, че си права и го притисна до стената пред работниците му. Така ли беше?

Кери погледна в чашата си.

— Да.

— А сега ти ще доразкажеш какво се случи.

— Човекът не хареса някои от храстите, обади се на теб и на Грейс във Флорида, а после ги замени.

— И какво още?

— Беше съпруг на братовчедката на Грейс.

— Ясно ли ти е какво имам предвид? — В очите му проблеснаха закачливи пламъчета. След това стана сериозен. — Кери, ако притесниш Франк Грийн и изложиш на риск кандидатурата му, най-вероятно ще се простиш със съдийското място. Името ти ще бъде заровено в някоя от папките върху бюрото на губернатора Маршъл, а мен най-спокойно ще ме помолят да предложа някой друг вместо теб. — Той замълча и хвана ръката на Кери. — Помисли си добре, преди да предприемеш каквото и да било. Сигурен съм, че ще вземеш правилно решение.

20.

Точно в шест и половина вечерта входният звънец накара Робин да се затича, за да посрещне Джеф Дорсо. Кери я бе предупредила за посещението му. Обясни й, че ще обсъждат някакво дело в продължение на около половин час. Робин обеща да вечеря рано и да довърши домашното си в своята стая, докато Кери е заета. В замяна на това й бе разрешено да остане по-дълго пред телевизора.

Изгледа Дорсо благосклонно и го въведе във всекидневната.

— Мама ей сега ще дойде, а аз съм Робин.

— Аз пък съм Джеф Дорсо. Представям си как изглежда тоя, с който си се била — рече Джеф и посочи към белезите на лицето й.

Робин се усмихна.

— Смлях го. Всъщност удариха колата, в която се возех, и хвърчащите стъкла ме нарязаха.

— Струва ми се, че следите скоро ще изчезнат.

— И доктор Смит, пластичният хирург, твърди същото. Мама ми спомена, че го познавате. На мен ми е противен.

— Робин! — извика Кери, която току-що беше слязла от горния етаж.

— Какви думи от устата на едно дете! — засмя се Дорсо. — Кери, радвам се, че те виждам.

— И аз, Джеф — отвърна Кери. Надявам се да е за хубаво, помисли си тя и се втренчи в издутото куфарче под мишницата му. — Робин…

— Знам, време е да се заловя с домашното — рече весело момиченцето. — Не съм от най-прилежните — обясни то на Дорсо. — В бележника ми пише, че трябва да се старая повече.

— И също да не говориш в час — напомни й Кери.

— Да, защото, когато с приятелката ми свършим някоя задача по-рано от останалите, започваме да си бъбрим. Както и да е. — Робин махна с ръка и се отправи към стълбището.

Джеф Дорсо се усмихна.

— Много е сладка, Кери, истинска красавица. След пет-шест години ще ти се налага да барикадираш вратата.

— Не особено приятна перспектива. Какво предпочиташ, Джеф — кафе, сок или чаша вино?

— Благодаря, нищо. Обещах да не ти отнемам много време. — Сложи куфарчето на масата. Искаш ли да погледнеш какво съм донесъл?

— Разбира се.

Кери седна до него на канапето, а Джеф извади два големи подвързани тома.

— Протоколите от делото. Хиляда страници. Ако искаш да разбереш какво точно стана, предлагам да ги изчетеш внимателно. Ще си призная, че се срамувам от защитата, която изградихме. Знам, че Скип трябваше да даде показания, но не беше подготвен както трябва. Свидетелите на обвинението не бяха разпитани обстойно. А ние осигурихме само двама свидетели вместо двайсет.

— Защо се получи така?

— Бях най-младият адвокат, започнал неотдавна във „Фаръл и Строс“. Преди години Фаръл несъмнено беше добър защитник. Но когато Скип Риърдън го нае, славата му беше вече отминала и бе доста изчерпан. Просто не му се занимаваше с убийства. Според мен Скип щеше да се чувства доста по-сигурен с адвокат без такъв опит, но с повече смелост.

— А ти не можа ли да помогнеш?

— Не. Току-що бях завършил и много неща не ми бяха ясни. Почти не участвах в процеса. Фаръл ме ползваше като момче за всичко. Макар и без практика, ми стана ясно, че делото се води неправилно.

— И Франк Грийн направи Риърдън на пух и прах по време на разпита, така ли?

— Докато четеш, ще видиш, че накара Скип да признае за скандала си със Сузан същата сутрин, за разговора със счетоводителя относно последствията от развода, за повторния скандал в шест часа вечерта, когато се прибрал вкъщи. Съдебният лекар определи, че смъртта е настъпила между шест и осем часа. Ето защо от признанията на Скип излезе, че спокойно е могъл да убие жена си.

— Според написаното във вестника Скип твърди, че се върнал в офиса, пийнал си и заспал. Доста е неубедително — изкоментира Кери.

— Неубедително, но вярно. Скип е бил преуспяващ строителен предприемач предимно на скъпи жилища, макар че по онова време вече се занимавал и с търговски обекти. Прекарваше голяма част от деня си в службата, за да не изпуска от око сделките си, но обичал понякога да облича работни дрехи и да ходи по строежите. Точно това бил направил, преди да се върне в офиса си. Бил уморен. — Джеф отвори първия том. — Проучил съм показанията и на Смит, и на Скип. Основният проблем е, че някой друг е бил замесен, и то мъж. Всъщност Скип е бил убеден, че Сузан има връзки с различни мъже. Причината за втория скандал била, че я заварил да подрежда букет от рози — в пресата мисля ги нарекоха „черни рози за любимата“. Прокурорът твърдеше, че изпаднал в ярост, удушил я и разпръснал розите върху трупа й. Той, естествено, се закле, че не е вярно. Когато излизал от къщата, Сузан продължавала весело да се суети около цветята.

— Някой провери ли в цветарските магазини кой ги е поръчал? След като Скип не ги е занесъл, значи е бил някой друг.

— Фаръл се погрижи поне за това. Разпитаха всички собственици на цветарски магазини в окръг Бъргън. Нищо.

— Ясно.

Джеф се изправи.

— Кери, знам, че искам прекалено много от теб, но бих те помолил да прочетеш протоколите и да обърнеш особено внимание на показанията на доктор Смит. Помисли си дали не предпочиташ да съм с теб, когато го питаш защо пресъздава лицето на дъщеря си.

Кери изпрати Джеф и му обеща:

— Ще ти се обадя след няколко дни.

На вратата той се спря и се обърна към нея:

— Бих желал да направиш още нещо. Ела с мен в затвора в Трентън. Разговаряй със Скип. Кълна се, че когато нещастният мъж ти разкаже всичко, ще разбереш каква е истината.

21.

Скип Риърдън лежеше в килията си в щатския затвор в Трентън и гледаше новините в шест и половина. Вечерята, състояща се от еднообразно меню, беше минала. Днес бе нервен и раздразнителен, както все по-често напоследък. След десетгодишен престой тук вече успяваше да се владее през по-голямата част от времето. В началото го обземаше безумна надежда, когато адвокатът му подаваше молба за преразглеждане на делото, която се превръщаше в съкрушително отчаяние, след като биваше отхвърлена.

Сега обичайното му състояние беше примирение, предизвикано от отегчение. Знаеше, че Джеф Дорсо няма да се откаже да търси причини да обжалва присъдата, но ситуацията в страната се променяше. В новините непрекъснато се критикуваше фактът, че многократните обжалвания от осъдени престъпници пречат на работата на съдебните състави, и се настояваше да се сложи край на тази практика. Ако Джеф Дорсо не съумееше да уреди преразглеждане на делото и да му върне свободата, Скип щеше да остане в затвора още двайсет години.

В най-тежките моменти на отчаяние Скип си позволяваше да се връща назад към годините преди убийството. Двамата с Бет бяха сгодени. По нейно настояване той отиде на един прием, организиран от сестра й и от нейния съпруг, който беше хирург. Точно преди да тръгнат, Бет се разболя от грип, но не искаше Скип да пропусне веселбата.

Да, наистина беше забавно, помисли си Скип, когато се сети за онази нощ. Сузан беше там с баща си. Още помнеше как изглеждаше тя първия път, когато я видя. Веднага разбра, че с такава красавица човек ще си навлече неприятности, но въпреки това като последния глупак хлътна по нея.

Скип стана рязко от леглото, изключи телевизора и стрелна с очи протоколите от делото, които лежаха на лавицата над тоалетната. Имаше усещането, че ги знае наизуст. Там им е мястото, над тоалетната, каза си с горчивина той. Бяха толкова безполезни, че просто не му оставаше нищо друго, освен да ги накъса, да ги хвърли и да пусне водата.

Протегна се. Поддържаше си формата, като работеше до капване и играеше редовно упражнения. Сега всяка вечер усърдно правеше лицеви опори и коремни преси. Когато се погледнеше в малкото огледало, окачено на стената, виждаше, че в червеникавата му коса се появяват все повече бели кичури, а лицето му, което преди беше румено от работата на открито, е станало бледо от престоя в затвора.

Все още си представяше, че по някакво чудо е на свобода и отново се занимава със строеж на къщи. Потискащата атмосфера и постоянният шум в затвора го караха да си мисли за скъпи жилища, достатъчно изолирани от околните, за да осигуряват усамотение на обитателите, но с много прозорци, които да им създават усещането за простор. Беше напълнил няколко бележника със скици.

Когато Бет му идваше на свиждане — напоследък Скип се мъчеше да я убеди, че няма смисъл да го прави, й показваше най-новите. Двамата ги обсъждаха така, сякаш някой ден наистина щеше да се върне към работата, която обичаше, — строежа на къщи.

Но сега можеше само да се чуди как ли би изглеждал светът и в какво ще живеят хората, когато най-после излезеше от това ужасно място.

22.

Кери предчувстваше, че и тази нощ ще будува до късно. Зачете протоколите веднага след като Джеф си тръгна, и продължи, когато Робин си легна.

В девет и половина й позвъни Грейс.

— Джонатан е на събрание, а аз съм се подпряла на възглавниците в леглото и ми се иска да си побъбря с някого. Удобно ли е?

— За теб винаги е удобно — искрено отвърна Кери.

През петнайсетте години, откакто познаваше Грейс, Кери бе станала свидетел на постепенното опустошително въздействие на болестта върху физическото й състояние. От бастуна премина към патериците и накрая — към инвалидната количка. Участваше активно във всякакви обществени занимания, докато накрая беше принудена да се затвори вкъщи. Продължи да кани приятели у дома, като ползваше услугите на службите, които организираха тържества, но сподели с Кери: „Излизането ми вече е свързано с твърде много усилия.“

Кери никога не я бе чувала да се оплаква. Когато й каза, че се възхищава на смелостта й, Грейс отвърна: „Просто нямам избор.“

След като си побъбриха известно време, стана ясно, че тази вечер Грейс не се обажда случайно.

— Кери, днес сте обядвали с Джонатан. Ще бъда съвсем откровена — той е притеснен.

Кери я изслуша, докато й обясняваше причините за тревогата на Джонатан. Грейс завърши с думите: Кери, след двайсет години, прекарани в сената, Джонатан има голяма власт, но тя не е достатъчна, за да убеди губернатора да те назначи на съдийското място, ако поставиш в неудобно положение приемника, който сам е избрал. — Сякаш между другото Грейс добави: — Не съм споменала пред Джонатан, че се каня да ти позвъня.

Сигурно си е изпуснал нервите пред Грейс, помисли си Кери. Чудя се как би се почувствала, ако види с какво се занимавам в момента. Макар и през цялото време да усещаше, че говори уклончиво, направи всичко възможно да увери Грейс, че няма намерение, нито желание да възбужда духовете.

— Грейс, може да се окаже, че доктор Смит е дал лъжливи показания. Тогава според мен Франк Грийн ще си спечели възхищението и уважението на хората, ако препоръча делото „Риърдън“ да бъде преразгледано. Едва ли някой би го упрекнал, че добросъвестно е разчитал на главния си свидетел. Не е имало причини да се съмнява в него. Всъщност аз не твърдя — добави тя, — че Скип Риърдън е осъден несправедливо. Просто случайно се натъкнах на факт, който ме смущава, и няма да се успокоя, докато не разбера какво се крие зад него.

След като разговорът приключи, Кери продължи да чете протоколите. Когато най-накрая реши да спре, беше изписала няколко страници с бележки и въпроси.

Черни рози за любимата. Излъгал ли е Скип Риърдън, че не ги е изпратил той? Ако е казал истината, тогава от кого са били?

Доли Боулс, детегледачката, която в нощта на убийството била наета в отсрещната къща, твърдеше, че в девет часа видяла пред дома на семейство Риърдън някаква кола. Но съседите имали гости и на улицата били паркирани много коли. Доли е била доста неубедителен свидетел. Франк Грийн споменаваше факта, че до момента само за тази година тя се е обаждала шест пъти, за да съобщи за „подозрителни личности“ в околността. При проверката се установявало, че човекът е най-обикновен доставчик. Ето защо никой не повярвал на думите й. Кери беше сигурна, че съдебните заседатели не са обърнали внимание на показанията й.

Скип Риърдън никога не се бе забърквал в нещо, което да му създаде неприятности със закона. Всички го смятали за сериозен мъж. Въпреки това били призовани само двама души, които да свидетелстват в негова полза. Защо?

В периода преди и след смъртта на Сузан Риърдън в Алпайн били извършени няколко обира. Скип Риърдън твърдеше, че един от накитите на Сузан липсвал, а голямата спалня била претърсена. Но на тоалетната масичка на съпругата му имало кутия, пълна с ценни бижута, и призованата от обвинението домашна прислужница на семейство Риърдън обяснила, че Сузан винаги оставяла стаята в пълен безпорядък: „Обличаше по три-четири рокли и ако не се харесаше в тях, ги пускаше на пода. Непрекъснато разсипваше пудра на тоалетната масичка, навсякъде се търкаляха хавлиени кърпи. Често ми идваше да напусна.“

Докато си сваляше дрехите, за да си легне, Кери обмисляше прочетеното. Реши да направи две неща: да си запише час при д-р Смит, за да разговаря с него, и да посети Скип Риърдън в затвора в Трентън.