Черни рози

70.

Джейсън Арнът почти не спа през цялата нощ. Чудеше се как да разтълкува обаждането на прокурорката Кери Макграт, макар и, както тактично се изразяваше тя, да беше „неофициално“.

Към седем часа взе решение. Щеше да й позвъни и любезно, но сдържано да й обясни, че с удоволствие ще се види с нея, ако, разбира се, срещата няма да продължи прекалено дълго. Щеше да се извини, че му предстои да заминава по работа.

В Катскил, каза си той. Там ще се скрия. Никой няма да ме намери. Междувременно всички ще забравят за кражбата и за снимката. Просто не мога да се държа така, сякаш нищо не се е случило.

След като вече реши как да постъпи, той потъна в дълбок сън. Обикновено спеше така, когато се прибереше спокоен у дома след някой успешен удар.

В девет и половина, веднага щом се събуди, той се обади на Кери Макграт. Тя вдигна слушалката още след първия сигнал. Джейсън с облекчение долови признателността в тона й, която изглеждаше неподправена.

— Мистър Арнът, много ви благодаря, че ме потърсихте. Уверявам ви, че срещата ни ще бъде неофициална. Разбрах, че преди години сте били приятел на Сузан Риърдън и често сте й давали съвети при покупката на антични предмети. Изникна нещо ново във връзка с този случай и аз ще ви бъда задължена, ако обсъдим заедно взаимоотношенията между Сузан и баща й, доктор Чарлс Смит. Обещавам, че ще ви отнема само няколко минути.

Беше искрена. Джейсън винаги усещаше фалша. Всъщност бе направил кариера от тази своя способност. Щеше обаче да му е трудно да разговаря за Сузан. Често беше пазарувал с нея, както вчера с Вира Шелби Тод. Сузан бе присъствала на приемите в къщата му, но това бе вярно и за десетки други хора и едва ли означаваше нещо.

Джейсън отстъпи пред обяснението на Кери, че в един часа има друг ангажимент и би искала да го посети след час.

71.

Кери сметна, че ще е добре да вземе Робин със себе си при Джейсън Арнът. Знаеше, че снощи дъщеря й се разстрои от скандала с Боб заради копието от бележката на Хаскъл. Пътуването до Алпайн и обратно, което траеше около час, щеше да им даде възможност да си побъбрят. Обвиняваше се заради сцената с Боб. Би следвало да разбере, че той в никакъв случай няма да й я даде. Поне успя да запомни съдържанието й. Записа я така, като я беше видяла, за да я покаже на Джеф.

Денят бе слънчев и студен. Действа ободряващо, помисли си Кери. След като реши, че ще се залови сериозно за случая „Риърдън“ и ще стигне до истината, беше длъжна да го стори веднага.

Робин с удоволствие се съгласи да я придружи, макар и да заяви, че държи да се прибере до дванайсет часа. Искаше да покани Каси на обяд.

Кери й обясни, че възнамерява да я остави при близките на Джеф, докато отиде до Трентън по работа.

— Защото се страхуваш за мен — делово отбеляза Робин.

— Да — призна Кери. — Трябва да съм сигурна, че си в безопасност. Ще се чувстваш добре у семейство Дорсо. В понеделник, след като те закарам на училище, ще обсъдим всичко това с Франк Грийн. А сега, Роб, когато пристигнем при мистър Арнът, ти ще влезеш в къщата с мен, но разговорът ще е личен. Взе ли си книга за четене?

— Да. Чудя се колко са племенниците на Джеф. Хайде да ги сметнем. Той има четири сестри. Най-малката не е омъжена. Най-голямата е с три деца — деветгодишно момче, то е най-близко до моята възраст, седемгодишно момиче и още едно момче на четири години. Децата на следващата са четири, но са малки — най-голямото е на шест години. Третата е с двегодишни близнаци.

— За бога, Роб, откъде знаеш тези подробности?

— Онази вечер, докато се хранехме, Джеф разказваше за тях. Но според мен ти не го слушаше. Както и да е, гостуването сигурно ще е страхотно. Джеф твърди, че майка му е отлична готвачка.

Когато излизаха от Клостър и навлизаха в Алпайн, Кери погледна към бележката с упътването, което Джейсън й бе продиктувал.

— Наближаваме.

Пет минути по-късно стигнаха по един лъкатушещ път до къщата на Джейсън Арнът, която беше в европейски стил. Яркото слънце обливаше със светлина постройката — комбинация от камък, хоросанова мазилка, тухли и дърво с огромни прозорци от оловно стъкло.

— Ау! — възкликна Робин.

— При вида на подобно жилище винаги си давам сметка колко скромно живеем — съгласи се Кери, докато паркираше на алеята, представляваща полуокръжност.

Джейсън Арнът отвори входната врата, преди да успеят да открият звънеца. Поздрави ги сърдечно:

— Здравейте, мисис Макграт! А това, предполагам, е секретарката ви?

— Мистър Арнът, обясних ви, че посещението ми ще е неофициално — отвърна Кери и представи Робин. — Може ли дъщеря ми да ме почака тук, докато разговаряме? — Тя посочи един стол до бронзовата статуя на двама рицари в тежки бойни одежди.

— О, не, детето ще се чувства по-удобно в малкия кабинет. — Арнът посочи към стаята вляво от вестибюла. — Двамата с вас ще влезем в библиотеката. Тя е до кабинета.

Същински музей, помисли си Кери, докато следваше Арнът. С радост би спряла, за да разгледа прелестните гоблени по стените, изисканите мебели, картините, пълната хармония на интериора. Не забравяй за какво си дошла, напомни си тя. При това обеща да не се задържаш повече от половин час.

След като двамата с Арнът се разположиха един срещу друг на красивите кресла, тапицирани с марокен, Кери заяви:

— Мистър Арнът, преди няколко седмици Робин претърпя катастрофа с кола. Имаше порезни рани по лицето. Оперира я доктор Чарлс Смит.

Арнът повдигна вежди.

— Доктор Чарлс Смит, бащата на Сузан Риърдън?

— Да. Впоследствие, когато бяхме на прегледи, от кабинета му и двата пъти излязоха пациентки, които поразително приличаха на Сузан Риърдън.

Арнът се втренчи в нея.

— Случайно съвпадение, надявам се. Нали нямате предвид, че умишлено пресъздава Сузан?

— Интересен въпрос, мистър Арнът. По телефона ви предупредих, че желая да дойда при вас, за да науча повече подробности за Сузан. Нужно ми е да разбера какви са били всъщност взаимоотношенията й с нейния баща и ако е възможно, с нейния съпруг.

Арнът се облегна назад, погледна към тавана и подпря брадичка със сключените пръсти на ръцете си.

Явно позира, за да ми направи впечатление, помисли си Кери. Защо?

— Ще започна от запознанството си със Сузан. Беше преди около дванайсет години. Един ден тя просто позвъни на вратата на дома ми. Трябва да ви кажа, че беше невероятно красиво момиче. Представи се и ми обясни, че двамата със съпруга й строят къща наблизо. Искала да я обзаведе със старинни предмети и била чула, че придружавам приятелите си, за да им помогна в наддаването на търговете. Отвърнах, че е така. Добавих обаче, че не се смятам за дизайнер по интериора, нито пък заемам длъжност на консултант.

— Услугите ви заплащат ли се?

— Когато започнах да се занимавам с тази работа, не вземах пари. Но после осъзнах, че ми е приятно да се разхождам с интересни личности, да ги предупреждавам, когато правят несполучлив избор, да им давам съвети кои предмети са добри и се предлагат на изгодна цена. Тогава си определих комисиона. В началото не ми се искаше да се ангажирам със Сузан. Беше доста агресивна.

— Но впоследствие се ангажирахте?

Арнът сви рамене.

— Мисис Макграт, когато желаеше нещо, Сузан го постигаше. Щом осъзна, че флиртуването й ми е досадно, започна да използва чара си по друг начин. Можеше да бъде много забавна. Накрая между нас се породи много добро приятелство. Всъщност тя още ми липсва. Сузан придаваше на приемите ми неповторима атмосфера.

— Скип идваше ли с нея?

— Рядко. Беше му скучно, а и гостите ми не го намираха за особено симпатичен. Не ме разбирайте погрешно. Скип Риърдън беше възпитан и интелигентен младеж, но различен от повечето хора, с които общувах. Ставаше рано, работеше упорито и не обичаше да бъбри, просто за да убие времето, както една вечер заяви на Сузан пред всички и се прибра вкъщи.

— Тогава тя с колата си ли беше?

Арнът се усмихна.

— Сузан винаги намираше кой да я закара до дома й.

— Как бихте оценили взаимоотношенията между Сузан и Скип?

— Познавах ги от последните две години на брака им. В началото ми се струваше, че се обичат много. По-късно обаче разбрах, че тя се отегчава от него. Накрая рядко бяха заедно.

— Доктор Смит твърди, че Скип я ревнувал безумно и я заплашвал.

— Ако е било така, Сузан не ми се е доверявала.

— До каква степен бяхте близки с доктор Смит?

— Мисля, че толкова, колкото и останалите й приятели. Когато ходехме със Сузан в Ню Йорк и доктор Смит не беше на работа, той се присъединяваше към нас. Напоследък обаче вниманието, с което я заобикаляше, я дразнеше. Казваше неща като: „Пада ми се, след като му съобщих, че ще бъдем днес тук.“

— Тя даваше ли му да разбере, че я дразни?

— Така както открито проявяваше безразличие към Скип, Сузан не криеше и факта, че доктор Смит е започнал да й досажда.

— Знаехте ли, че са я отгледали майка й и вторият й баща?

— Да. Сподели с мен, че детството й било нещастно. Нейните заварени сестри й завиждали заради красотата. Веднъж ми заяви: „В известно отношение съм живяла като Пепеляшка.“

Арнът отговори на следващия ми въпрос, помисли си Кери. Явно Сузан не му се е доверила, че е била грозната сестра, която са наричали Сузи.

Изведнъж се сети да попита:

— Как се обръщаше тя към доктор Смит?

— Или с „докторе“, или с „Чарлс“ — отвърна след кратко мълчание Арнът.

— Не с „татко“?

— Никога. Или поне аз не си спомням да съм чул подобно обръщение от устата й.

— Обещах да не ви отнемам много време, но има още нещо, което бих искала да знам. Сузан имаше ли връзка с друг мъж? И по-точно, виждаше ли се с Джими Уийкс?

Преди да отговори, Арнът се замисли.

— Аз я запознах с Джими Уийкс в тази стая, в която ние двамата седим сега. Той беше тук за първи и последен път. Доста се харесаха. Както може би ви е известно, от Уийкс се излъчва огромна сила, което веднага привлече Сузан. А и Джими винаги си е падал по красивите жени. Сузан се хвалеше, че след като се срещнали в дома ми, той се появявал често в Палисейдс Кънтри Клъб, където тя прекарваше голяма част от времето си. Струва ми се, че и Джими вече беше станал негов член.

Докато задаваше следващия си въпрос, Кери се сети за момчето, което е носело стиковете за голф на Сузан.

— И тя щастлива ли беше от този факт?

— О, да, много, макар че според мен не го показваше пред Джими. Знаеше, че той има няколко приятелки, и й беше приятно да го кара да я ревнува. Спомняте ли си началото на „Отнесени от вихъра“, където Скарлет отнема обожателите на всички момичета?

— Да.

— Ето каква беше нашата Сузан. Би следвало на тази възраст да го е изживяла. В крайна сметка това е присъщо на девойчетата, нали? Нямаше обаче мъж, когото Сузан да не се бе опитала да очарова. Жените не я обичаха особено.

— А как реагираше доктор Смит на флиртовете й?

— Беснееше от яд, бих казал. Струва ми се, че, ако беше възможно, щеше да издигне парапет около нея, за да държи хората настрана, както в музеите поставят парапети около най-ценните си експонати.

Нямате представа колко близо сте до истината, разсъждаваше Кери. Сети се за думите на Дидри Риърдън, която й обясни, че д-р Смит се е отнасял с дъщеря си като с предмет.

— Ако теорията ви е правилна, мистър Арнът, не смятате ли, че това би могло да бъде причина доктор Смит да мрази Скип Риърдън?

— Да го мрази? Според мен беше още по-страшно. Той го презираше.

— Мистър Арнът, дали Сузан е получавала бижута от други мъже, освен от съпруга си и баща си?

— Ако е било така, аз не съм информиран. Знам със сигурност, че Сузан имаше няколко много красиви накита. Скип й купуваше бижута за рождения й ден, за Коледа, и то по неин избор. Притежаваше и стари уникати на „Картие“, които, доколкото съм осведомен, бяха от баща й.

Или той така казва, помисли си Кери. Изправи се и попита:

— Мистър Арнът, смятате ли, че Скип Риърдън е убил Сузан?

Мъжът също стана.

— Мисис Макграт, аз съм познавач на античното изкуство, но не притежавам способността да преценявам особено точно хората. Не е ли вярно обаче, че любовта и парите са най-често срещаните причини някой да извърши убийство? Съжалявам, но в случая със Скип Риърдън и двете са налице. Не сте ли съгласна?

Джейсън наблюдаваше как колата на Кери изчезва надолу по алеята. Разсъждавайки върху кратката им среща, той реши, че е бил достатъчно подробен, за да изглежда отзивчив, и достатъчно уклончив, за да се откаже Кери Макграт да го разпитва повече, както навремето успя да убеди и обвинението, и защитата.

Дали мисля, че Скип Риърдън е убил Сузан? Не, мисис Макграт, продължи да разсъждава той. Подобно на много мъже, Скип е бил в състояние да причини смъртта на съпругата си. Онази нощ обаче някой друг го изпревари.

72.

Скип Риърдън прекара една от най-мъчителните седмици в живота си. Скептицизмът в очите на прокурорката Кери Макграт при посещението й в затвора беше като капак на отчаянието, породено от съобщението, че вероятно присъдата му няма да се обжалва повече.

Сякаш в главата му непрестанно напяваше древногръцки хор: „Още двайсет години, преди да излезеш на свобода под гаранция.“ Вместо да чете или да гледа телевизия, Скип цяла седмица се взираше в снимките по стените на килията си.

Повечето от тях бяха на майка му и на Бет. Някои бяха правени преди седемнайсет години, когато той беше на двайсет и три и точно се бе запознал с Бет. Тя отскоро работеше като учителка, а той току-що беше основал строителната компания „Риърдън“.

През десетте години, откакто бе в затвора, Скип с часове не откъсваше очи от снимките, чудейки се как всичко толкова много се обърка. Ако онази нощ не бе срещнал Сузан, двамата с Бет щяха да са женени вече четиринайсет-петнайсет години. Навярно щяха да имат две-три деца. Какво ли значи да ти се роди син или дъщеря, чудеше се той.

Щеше да построи за Бет къщата, за която си бяха мечтали заедно, а не това модернистично недоразумение, плод на налудничавата фантазия на някакъв архитект, издигнато по настояване на Сузан и впоследствие станало му толкова омразно.

През цялото време го крепеше вярата, че след като е невинен, справедливостта, за която се бореше американската правна система, ще победи, и на кошмара ще бъде сложен край. Представяше си как Апелативният съд ще признае д-р Смит за лъжец, а Джеф ще дойде и ще му заяви: „Да вървим, Скип. Ти си свободен.“

Според правилата за вътрешния ред на затвора Скип можеше да разговаря по телефона два пъти дневно. Обикновено се обаждаше и на майка си, и на Бет по два пъти в седмицата. Поне едната от тях идваше да го види в събота или в неделя.

Тази седмица Скип не се бе обаждал нито на майка си, нито на приятелката си. Беше решил повече да не позволява на Бет да го посещава. Тя би следвало най-после да си уреди живота. През тази година навършваше четирийсет. Трябваше да се запознае с някого, да се омъжи и да роди деца. Бет обичаше децата, затова беше станала учителка, а впоследствие и методистка.

Скип бе взел и още едно решение — да престане да си губи времето в проектиране на къщите, за които си мечтаеше. Когато излезеше от затвора, ако въобще бе възможно, щеше да е прехвърлил шейсетте — твърде късно, за да започва всичко отначало. Пък и едва ли някой би се интересувал от него.

Ето защо в събота сутринта, когато му съобщиха, че адвокатът му го търси по телефона, Скип отговори с твърдото намерение да заяви и на Джеф да забрави за него. И той трябваше да си гледа другите задължения. Новината, че Кери Макграт ще го посети заедно с майка му и Бет, го ядоса.

— Какво иска Макграт, Джеф? — попита той. — Да покаже на мама и на Бет, че напразно си губят времето, като се мъчат да ме измъкнат оттук? Да им даде да разберат, че всеки аргумент в моя полза в крайна сметка се обръща срещу мен? Предай на Макграт, че не желая да чувам всичко отново. Съдът доста се потруди, за да ме убеди.

— Млъкни, Скип! — сопна му се Джеф. — Кери се интересува от теб и с това дело за убийство си навлече безброй неприятности, включително и заплахата, че ако не престане да търси нови факти, ще се случи нещо с десетгодишната й дъщеря.

— Заплаха ли? От кого?

Скип се вторачи в слушалката, която държеше, сякаш я виждаше за първи път. Недоумяваше как така дъщерята на Кери Макграт е била заплашвана заради него.

— Не само от кого, а и защо. Човекът е Джими Уийкс, а причината е, че той се страхува да не се възобнови разследването. А сега ме чуй. Кери настоява да обсъди всички подробности по случая с теб, с майка ти и с Бет. Иска да ви разпита надълго и нашироко. Разполага с доста сведения за доктор Смит, които държи да ви съобщи. Няма нужда да обсъждам какво ти причиниха показанията му. Ще дойдем днес следобед. Бъди готов да й помогнеш. Предоставя ни се възможност да те освободим от затвора. Нищо чудно да е последната.

Скип чу изщракването на телефона. Надзирателят го заведе в килията му. Седна на леглото и зарови лице в ръцете си. Против волята му надеждата, която беше успял да прогони от съзнанието си, отново се появи и проникна във всички клетки на тялото му.

73.

Джеф взе Кери и Робин в един часа. Когато стигнаха до Есекс Фелс, той ги въведе в къщата и ги представи на семейството си. Предишната вечер обясни накратко на близките си причината за гостуването на Робин.

С присъщата си интуиция майка му моментално обърна внимание на факта, че жената, която Джеф постоянно наричаше „майката на Робин“, вероятно означава нещо за него.

— Разбира се, че ще прекара следобеда при нас — заяви тя. — Горкото момиченце, как може на някого да му дойде наум да й причини зло. Джеф, след като ти и майка й — Кери, нали така се наричаше — се върнете от Трентън, ще вечеряме заедно.

Джеф знаеше, че уклончивият му отговор „Ще видим“ няма да мине. Каза си, че ако не се случи нещо непредвидено, ще се наложи да приемат.

Веднага забеляза одобрението в очите на майка си, докато оглеждаше новодошлите. Кери беше облечена в палто от камилска вълна, пристегнато с колан, и панталон, който му подхождаше. Масленозеленото поло подчертаваше цвета на очите й. Косата й падаше свободно върху яката на палтото. Единственият й грим, освен блясъка за устни бяха едва забележимите сенки върху клепачите.

После Джеф установи, че майка му е доволна от искрената, но сдържана благодарност, която Кери изрази заради готовността им да приемат Робин. Мама винаги е твърдяла, че човек трябва да умее да контролира гласа си според случая, помисли си той.

Робин с радост научи, че и деветимата внуци са някъде из къщата.

— Дон ще те заведе заедно с двете най-големи деца на Спортс Уърлд — съобщи й мисис Дорсо.

Кери поклати глава и измърмори:

— Не знам…

— Дон е зет ми, който е капитан в полицията на Масачузетс — прошепна й Джеф. — Няма да се отделя от децата.

Беше ясно, че Робин е настроена да си прекара тук чудесно. С интерес изгледа близнаците, преследвани от четиригодишния си братовчед, които се шмугнаха покрай тях.

— Прилича ми на час пик за бебета — весело отбеляза тя. — Довиждане, мамо.

В колата Кери се облегна назад и въздъхна дълбоко.

— Не се притесняваш, нали? — бързо я попита Джеф.

— Не. Просто изразих облекчението си. А сега нека да те информирам за някои неща, които още не знаеш.

— Например?

— За детството на Сузан и за това как е изглеждала през онези години. За поведението на доктор Смит към една от пациентките му, върху чието лице е пресъздал чертите на Сузан. И за някои подробности, които изкопчих тази сутрин от Джейсън Арнът.

Дидри Риърдън и Бет Тейлър вече бяха пристигнали в залата за посетители на затвора. След като служителят записа имената им, Джеф представи Кери на Бет.

Докато чакаха да ги извикат, Кери съзнателно избягваше да коментира целта на повторното си идване в затвора. Искаше да започне разговора в присъствието на Скип. Не желаеше да пропусне спонтанността на реакциите и спомените, които въпросите й щяха да провокират у всеки един от тях. Проявявайки разбиране към сдържания поздрав на мисис Риърдън, тя се разбъбри с Бет и веднага установи, че тази жена й допада.

Точно в три часа ги отведоха в помещението, където затворниците имаха право на свиждане с близките и приятелите си. Тази седмица беше по-пълно, отколкото предишната. Кери се притесни и осъзна, че може би беше по-добре да поискат разрешение да използват някоя от залите, в които адвокатите на обвинението и защитата провеждаха общи срещи. Но това означаваше да го направи официално от името на прокуратурата на окръг Бъртън, а тя още не беше готова за подобна стъпка.

Успяха все пак да се доберат до една маса в ъгъла, изолирана до известна степен от шума. Когато доведоха Скип, Дидри Риърдън и Бет Тейлър скочиха от местата си. След като надзирателят му свали белезниците, Бет изчака Дидри да прегърне сина си.

Кери наблюдаваше как се гледат Бет и Скип. Изражението на лицата им и сдържаната целувка говореха много повече за чувствата им от най-пламенните и демонстративни прегръдки. В този миг си спомни съвсем ясно болката върху лицето на Скип Риърдън при произнасянето на присъдата — минимум трийсет години затвор — и изявлението му, че д-р Смит е лъжец. Дори тогава, без да знае почти нищо за него, тя почувства по тона му, че казва истината.

Носеше бележник, в който си беше записала въпросите и бе оставила под всеки от тях място за отговорите. Обясни им накратко причините за повторното си посещение в затвора: историята на Доли Боулс за черния мерцедес пред дома на семейство Риърдън в нощта, когато е починала Сузан, факта, че Сузан е била най-обикновено момиче, странното желание на д-р Смит да пресъздава лицето й, увлечението на Смит по Барбара Томпкинс, разпита на Джими Уийкс по време на разследването и накрая — заплахата, отправена към Робин.

Със задоволство установи, че след първоначалния шок от чутото те не губиха време да обсъждат подробностите помежду си. Бет Тейлър хвана ръката на Скип и попита:

— А сега как ще действаме?

— Първо, да поразведрим атмосферата. Съмнявам се, че Скип е виновен, и ако открием още някои неща, ще помогна на Джеф да поиска оправдателна присъда. Ето как го виждам аз. Скип, миналата седмица вие останахте с впечатлението, че не ви вярвам. Не беше точно така. Просто не разполагах с никакви доказателства, които да ме убедят, че сте виновен или невинен. Не съществуваха основания за обжалване на делото. Права ли съм, Джеф?

Джеф кимна.

— Показанията на доктор Смит са били основната причина да ви осъдят за убийство, Скип. Силно се надявам, че ще успея да го обвиня в лъжесвидетелстване. А това е възможно единствено ако го притисна с някои факти.

Не изчака коментара им, а продължи:

— Вече получих отговора на първия въпрос, който възнамерявах да ви задам. Сузан не е споделила с вас, че си е направила пластична операция. Всъщност предлагам да оставим формалностите настрана. Казвам се Кери.

През следващия час и половина от свиждането тя ги засипа с въпроси.

— Скип, Сузан споменавала ли ви е някога за Джими Уийкс?

— Само между другото — отвърна той. — Знаех, че е член на клуба и понякога играеше голф с нея. Сузан непрекъснато се хвалеше колко е добра. Но когато започнах да се съмнявам, че има приятел, тя вече говореше само за жените, които й бяха партньорки.

— Не е ли Уийкс онзи, когото в момента съдят за укриване на доходи? — попита Дидри Риърдън.

Кери кимна.

— Невероятно! Мислех си, че правителството го преследва. Миналата година участвах в една кампания за борба срещу раковите заболявания. Той ни даде възможност да я проведем на територията на имението му Пийпак. Субсидира я, а после направи огромно дарение. А вие твърдите, че бил любовник на Сузан и заплашва момиченцето ви!

— Джими Уийкс винаги се е стараел да се представя добре в обществото — отвърна Кери. — Вие не сте единствената, която смята, че е жертва на преследване от страна на държавата. Но уверявам ви, това е далеч от истината. — Тя се обърна към Скип: — Искам да ми опишете как са изглеждали бижутата, които според вас са били подарени на Сузан от друг мъж.

— Едното беше златна гривна със зодиакалните знаци, изработени от сребро, с изключение на Козирога. Той беше по-голям и обсипан с диаманти. Зодията на Сузан беше Козирог. Гривната явно струваше много пари. Попитах я откъде я има, а тя ми обясни, че е от баща й. Когато го видях за първи път след разговора ни, му благодарих за щедростта към Сузан, и, както предполагах, той не схвана за какво става дума.

— Ще се помъчим да открием откъде е купена. Можем да дадем описанието на бижутерите в Ню Джърси и Ню Йорк — заяви Кери. — Интересно е, че мнозина от тях са способни да разпознаят накит, който са продали преди години, или пък стила на майстора, ако е уникат.

Скип й разказа за пръстен с диаманти и смарагди, който приличал на венчална халка. Двата вида скъпоценни камъни се редували върху розовозлатиста лента.

— И за него ли твърдеше, че е от баща й?

— Да. Аргументите й бяха, че баща й се опитвал да навакса за годините, през които не й подарявал нищо. Някои от бижутата били семейни реликви, собственост на майка й. Нямаше причини да не й вярвам. Притежаваше и брошка с формата на цвете, която очевидно беше много стара.

— Спомням си я — намеси се Дидри Риърдън. — Имаше малка пъпка, закачена със сребърна верижка за голямото цвете. Изрязала съм си от вестника снимка от някаква благотворителна акция, на която Сузан е с това бижу. Скип, забрави за онзи семеен накит, диамантената гривна, която беше на ръката на Сузан след убийството.

— Къде бяха накитите на Сузан през онази нощ? — попита Кери.

— С изключение на онези, които си беше сложила, всички бяха в кутията на тоалетната й масичка. Трябваше да ги държи в сейфа, но обикновено не си правеше труда да ги прибира.

— Скип, според показанията ви по време на процеса няколко неща са изчезнали от спалнята ви през онази нощ.

— За две съм сигурен. Едното е брошката с формата на цвете. За съжаление не мога да се закълна, че този ден беше в кутията. Но си спомням, че миниатюрната рамка липсваше.

— Опишете ми я — подкани го Кери.

— Нека аз, Скип — намеси се Дидри Риърдън. — Виждате ли, Кери, рамката беше прелестна изработка на ученик на бижутера Фаберже. След войната съпругът ми служеше в окупационните войски и я купи от Германия. Беше овална, от син емайл със златен кант, в който бяха вградени перли. Подарих я на Скип и Сузан за сватбата им.

— Сузан сложи в нея своя снимка — обясни Скип.

Кери забеляза, че надзирателят, който стоеше до вратата, погледна стенния часовник.

— Остават ни само още няколко минути — припряно каза Кери. — Кога за последен път видяхте тази рамка, Скип?

— Същата сутрин. Спомням си добре, понеже я стрелнах с очи, докато се обличах и премествах вещите си в джобовете на другия костюм. През нощта, когато детективите ми съобщиха, че ще ме водят в полицейския участък за разпит, един от тях се качи с мен в спалнята, за да си взема пуловер. Тогава рамката я нямаше.

— Ако Сузан е имала приятел, дали е възможно през деня да му я е подарила?

— Не. Беше една от най-красивите й снимки и тя обичаше да я гледа. Пък и едва ли би й стигнала смелостта да се раздели със сватбения подарък на майка ми.

— И рамката повече не се появи?

— Не. Но когато се опитах да кажа, че вероятно е открадната, прокурорът не се съгласи с мен. Твърдеше, че в такъв случай щели да липсват и бижутата.

Чу се звънец, който съобщи на посетителите, че свиждането е свършило. Този път, когато стана, Скип прегърна с едната ръка майка си, а с другата — Бет и ги притисна до себе си. Надникна над главите им към Кери и Джеф. Усмихваше се и изглеждаше с десет години по-млад.

— Кери, ако намерите начин да ме измъкнете от това място, ще ви построя къща, която няма да ви се иска да напуснете до края на живота си. — Изведнъж мъжът се изсмя. — Господи, не мога да повярвам, че съм казал подобно нещо!

В отсрещния ъгъл на помещението затворникът Уил Тот седеше с приятелката си, но вниманието му почти изцяло бе насочено към групата около Скип Риърдън. Много пъти бе виждал майката на Скип, адвоката и приятелката му. Миналата седмица разпозна Кери Макграт — беше изключено да не я забележи, понеже тази жена бе причината да прекара следващите петнайсет години в тази дупка. Тя беше обвинител на делото му. Направи му впечатление, че този път Макграт е много мила с Риърдън — през цялото време си записваше това, което й говореше той.

Уил и приятелката му станаха при сигнала за края на свиждането. Докато я целуваше, той й прошепна:

— Веднага щом се прибереш вкъщи, се обади на брат си и му кажи, че Макграт беше днес тук и непрекъснато си водеше бележки.

74.

В събота следобед Сай Морган, агентът от ФБР, който разследваше обира в дома на семейство Хамилтън, четеше в кабинета си в Куонтико компютърните разпечатки с информация за тази кражба и за останалите, чийто извършител, изглежда, бе един и същи човек.

Бяха помолили семейство Хамилтън и другите, пострадали от грабеж при подобни обстоятелства, да представят списък с имената на всички гости, посещавали домовете им няколко месеца преди крадецът да проникне в тях. Създадоха в компютъра директория с отделен файл на хората, които се повтаряха.

Проблемът е в това, мислеше си Сай Морган, че повечето от тях се движат в тези кръгове и не е необичайно да се появяват на големите приеми.

Независимо от всичко десетина имена се срещаха постоянно. Сай прегледа списъка, подреден по азбучен ред.

Първият човек в него беше Джейсън Арнът.

Този отпада, каза си Сай. Проучиха го преди две години и излезе, че е чист. Притежаваше солиден портфейл от ценни книжа и в банковите му сметки не бяха постъпвали наведнъж големи суми, които можеха да се свържат с обири. Доходите му съответстваха на начина му на живот. Данъчните му декларации отразяваха точно сделките, сключени на фондовата борса. Известен беше като добър познавач на изкуството и античните предмети. Често даваше приеми й хората го харесваха.

Всъщност съмнителното при него беше, че е прекалено праволинеен. Към тази особеност се добавяше и фактът, че задълбочените му познания по изящните изкуства и антиките съответстваха на избирателния подход на крадеца, който посягаше само на автентични и ценни вещи. Вероятно не би било излишно да го проверим още веднъж, разсъждаваше Сай. Той обаче много повече се интересуваше от едно друго име от списъка, Шелдън Ланди, който притежаваше рекламна агенция.

Очевидно Ланди общува с богати хора, мислеше си Сай. Не изкарва много пари, а живее в разкош. Освен това прилича на мъжа, когото според компютъра трябваше да търсят — на средна възраст, ерген, завършил колеж, със собствена фирма.

Бяха изпратили шестстотин листовки със снимката, направена със скритата камера, на всички, които бяха сред гостите на приемите. До момента имаше трийсет обаждания. Едно беше от жена, която позвъни по телефона, за да им съобщи, че се съмнява в бившия си съпруг. „Докато бяхме женени, непрекъснато крадеше от мен. След като се разведохме, се вмъкна с измама в едно голямо учреждение. А и брадичката му е остра като на човека на фотографията — обясни тя. — На ваше място бих проверила как стоят нещата.“

Сай се облегна на стола и се усмихна при спомена за телефонния разговор. Бившият съпруг, за когото говореше жената, беше сенатор.