Черни рози

85.

Във вторник сутринта, когато Джеф Дорсо дойде на работа в девет часа, завари Дидри Риърдън и Бет Тейлър в приемната на кантората.

Бет се извини от името на двете.

— Джеф, съжалявам, че пристигнахме, без да те предупредим, но утре сутринта Дидри трябва да постъпи в болницата, за да я оперират. Знам, че ще се успокои, ако поговори няколко минути с теб и ти даде снимката на Сузан, за която ти спомена онзи ден.

Дидри Риърдън го гледаше тревожно.

— Дидри — сърдечно я подкани Джеф, — вече сме се разбрали, че не е необходимо да се оправдаваш, когато идваш при мен. Нали си майката на най-важния ми клиент?

— Добре. Просто ми е съвестно, че ти губя времето — измърмори Дидри Риърдън с усмивка на облекчение, когато Джеф хвана ръцете й. — Толкова ми е неудобно, че миналата седмица нахълтах в кабинета на очарователната Кери Макграт и се държах с нея така, сякаш е негодница. А после научих, че са заплашвали детето й, понеже тя се мъчи да помогне на сина ми.

— Кери е наясно в какво състояние си била. Хайде да влезем в кабинета ми. Сигурен съм, че кафето е готово.

— Ще останем само пет минути — обеща Бет, когато Джеф сложи каната с кафето пред нея. — И няма да ти губим времето, като ти обясняваме какво блаженство е за нас да мислим, че най-после съществува реална надежда Скип да излезе от затвора. Знаеш как се чувстваме и колко сме ти благодарни за всичко, което направи за нас.

— Вчера следобед Кери се е срещнала с доктор Смит — заяви Джеф. — Смята, че той най-после ще проговори. Но има и други новини. — Разказа им за документацията на Барни Хаскъл. — Най-сетне може би ще успеем да проследим откъде идват бижутата, които според нас Джими Уийкс е подарил на Сузан.

— Това е една от причините за посещението ни при теб — отбеляза Дидри Риърдън. — Нали споменах, че разполагам със снимка, на която Сузан носи изчезналата старинна брошка с диамантите? В събота вечер, веднага щом се върнах от затвора, започнах да я търся, но не я открих. В неделя и понеделник прерових апартамента. Нямаше я никъде. Изведнъж се сетих, че я бях пъхнала в найлоново калъфче и я държах при личните си документи. Както и да е, най-накрая я намерих. След като онзи ден толкова много говорихме за бижутата, нищо чудно да се окаже, че е важно снимката да е у вас.

Подаде му кафяв плик. Джеф извади от него сгъната страница от „Палисейдс Къмюнити Лайф“, един от местните седмични вестници. Отвори я и забеляза, че е от 24 април, отпреди близо единайсет години и около месец преди смъртта на Сузан Риърдън.

Груповата снимка на членовете на Палисейдс Кънтри Клъб заемаше голяма част от страницата. Веднага позна Сузан Риърдън. Забележителната й красота се открояваше на фона на всички останали. Беше леко обърната настрани и фотоапаратът бе уловил ясно лъскавите диаманти на ревера на сакото й.

— Това е брошката, която изчезна — обясни Дидри и я посочи. — Но Скип не помни кога за последен път я е видял на нея.

— Радвам се, че ми донесе снимката — отвърна Джеф. — След като получим копие от документите на Барни Хаскъл, може би ще разберем откъде я е имала.

Беше болезнено да гледа плахата надежда, изписана на лицата им. Дано не ги подведа, молеше се наум Джеф, докато ги изпращаше. На вратата прегърна Дидри.

— А сега само да мине операцията и ще се чувстваш по-добре. Не бива да си болна, когато освободят Скип.

— Джеф, да не мислиш, че след като минах през ада, ще умра точно сега?

Джеф проведе няколко телефонни разговора, провери някои неща и реши да се обади на Кери. Предполагам, че ще настоява да й изпратя по факса снимката на Сузан, разсъждаваше Джеф. Или просто искам да я чуя, призна пред себе си той.

Когато секретарката му го свърза, от уплашения глас на Кери го побиха тръпки.

— Току-що отворих един плик на „Федерал Експрес“, изпратен от доктор Смит до мен. Вътре беше кутията с бижутата на Сузан и картичката, която сигурно е придружавала розите. Има и писмо. Джеф, Смит признава, че е излъгал за Скип и за накитите. Твърди, че когато получа пратката, той ще се е самоубил.

— Господи, Кери, той ли…

— Не, не я е убил той, Джеф. Току-що ми позвъни мисис Карпентър от клиниката. Доктор Смит не се явил на работа, телефонът му не отговарял и тя отишла до къщата му. Вратата била открехната и сестрата влязла вътре. Намерила трупа му на пода във вестибюла. Бил застрелян, а къщата била претърсена. Джеф, дали някой го е направил, понеже не е искал Чарлс Смит да промени показанията си, и се е мъчел да открие бижутата? Кой е този човек? Дали Робин няма да е следващата жертва?

86.

В девет и половина сутринта Джейсън Арнът погледна през прозореца, видя мрачното облачно небе и се почувства странно потиснат. Краката и гърбът го понаболяваха, но симптомите на грипа, които го принудиха да прекара почивните дни в леглото, вече отзвучаваха. Не можеше обаче да преодолее усещането, че нещо не е наред.

Осъзна, че причината е тази проклета листовка на ФБР. Беше изпаднал в същото състояние след онази нощ в дома на конгресмена Пийл. Когато влезе, няколко от лампите на долния етаж, които се включваха и изключваха автоматично, светеха, но горе всички стаи бяха тъмни. Вървеше по коридора и носеше картината, която бе свалил от стената. Изведнъж долови стъпки по стълбите. Едва успя да скрие лицето си с картината, когато светлината заля коридора.

Чу треперещия глас, който извика: „Боже мой!“, и се сети, че е майката на Пийл. Инстинктивно побягна, като държеше пред себе си картината. Нямаше намерение да удря старицата. Искаше само да я събори, да й вземе очилата и да избяга. На тържеството по случай избирането на сина й в Конгреса той разговаря дълго с нея и знаеше, че без тях е сляпа като прилеп.

Но тежката рамка на портрета блъсна главата й и жената падна възнак на стъпалата. От изхъркването, което излезе от устата й, преди да се отпусне неподвижно на пода, Джейсън разбра, че е мъртва. После месеци наред се озърташе дали някой няма да се приближи до него и да му сложи белезници.

Сега, колкото и да се мъчеше да се успокои, листовката на ФБР го караше да настръхва по същия начин.

След случая с майката на Пийл единствената му утеха беше да се наслаждава на шедьовъра на Джон Уайт Александър „В покой“, който беше откраднал през онази нощ. Точно както Пийл, и той я държеше на стената в голямата спалня във вилата си в Катскил. Ставаше му приятно, когато си помислеше, че хиляди хора минават през музея на изкуствата „Метрополитън“, за да видят другата картина на художника, която беше близка по сюжет с нея — казваше се „Отдих“. Отпуснатата назад фигура на красивата жена беше с грациозни очертания както в „Отдих“, но затворените очи и чувственото изражение на лицето сега му напомняха за Сузан.

Миниатюрната рамка със снимката й беше на нощното му шкафче. Радваше се, че и двата портрета са в стаята му, макар и имитацията на Фаберже да не заслужаваше изисканата си компания. Нощното шкафче беше от мрамор с позлата, изящен екземпляр от периода на възхода на готическия стил. Беше се сдобил с него при големия удар, когато нае камион и буквално изпразни дома на семейство Мериман.

Реши да се обади предварително. Обичаше, когато пристигне, да намери отоплението включено, а хладилника — зареден. Но вместо да използва домашния си телефон, щеше да позвъни на прислужницата от мобифона, регистриран на едно от фалшивите му имена.

От аварийната кола на „Пъблик Сървис Газ енд Електрик“ се получи сигнал, че Арнът провежда телефонен разговор. Докато слушаха, агентите на ФБР се усмихваха доволно.

— Според мен ще успеем да проследим тази хитра лисица, Арнът, до леговището му — отбеляза служителят, който ръководеше операцията.

Чуха как Джейсън приключи с думите:

— Благодаря ти, Мади. Тръгвам след час и ще пристигна към един.

Мади отвърна с равен глас:

— Ще приготвя всичко. Можете да разчитате на мен.

87.

Франк Грийн имаше дело и чак по обяд Кери го информира за убийството на Смит и за плика, който беше получила от „Федерал Експрес“ рано тази сутрин. Вече се бе успокоила напълно и се чудеше защо почти загуби самообладание, когато й се обади Джеф. Реши, че по-късно ще разсъждава върху емоциите си. Фактът, че Джо Пълъмбо чакаше Робин пред училището, за да я закара у дома и да стои при нея, докато Кери се прибере от работа, й беше достатъчен, за да не се страхува поне засега.

Грийн прегледа внимателно съдържанието на кутията с бижутата, сравнявайки всяко с изброените в писмото, което д-р Смит беше изпратил на Кери.

— Гривна със зодиакални знаци — прочете той. — Ето я. Часовник със златни цифри, циферблат от слонова кост и златна верижка с диаманти. Добре. Пръстен със смарагди и диаманти върху розовозлатиста лента. И той е тук. Старинна диамантена гривна. Три реда диаманти, свързани с диамантени закопчалки. — Франк я вдигна. — Красива е.

— Да, може би си спомняш, че беше на ръката на Сузан, когато я убиха. Имала е още едно бижу — брошката с диамантите, за която говореше Скип Риърдън. Доктор Смит не споменава нищо за нея. Явно не е била у него. Но Джеф току-що ми изпрати по факса снимка на Сузан, поместена в един вестник няколко седмици преди смъртта й. На нея тя е с тази брошка. Не са я открили в къщата. Както виждаш, много прилича на гривната и явно е старинна. Другите бижута са красиви, но със съвременен дизайн.

Кери се взря в неясното копие и веднага схвана защо Дидри Риърдън я бе оприличила на майка и дете. Както го описа, бижуто се състоеше от две части. По-голямата представляваше цвете, а по-малката — пъпка. Бяха свързани с верижка. Изучава я озадачено известно време, понеже й се стори странно позната.

— Ще проверим дали има нещо за нея в документацията на Барни Хаскъл — обеща Грийн. — А сега да уточним. Сигурна ли си, че споменатите от доктора бижута, с изключение на липсващата брошка, са тези, за които Сузан е молила баща си да казва на Скип, че й ги е подарил той?

— Така пише Смит, а и всичко съвпада с това, което ми обясни Скип в събота.

Грийн остави на бюрото си писмото на Смит.

— Кери, мислиш ли, че някой може да те е проследил, когато си ходила при доктора вчера?

— Вече да. Ето защо толкова се притеснявам за Робин.

— През нощта ще осигурим патрулна кола пред къщата ти. Бих се чувствал обаче по-спокоен, ако ви изкарам оттам и ви отведа на някое по-безопасно място, докато свърши тази история. Джими Уийкс е като животно, хванато в капан. Ройс навярно ще успее да го обвини в укриване на доходи, но като съдя по разкритията ти, нищо чудно да се окаже и убиец.

— Имаш предвид картичката, придружавала розите?

Вече я бяха изпратили на графолог. Кери подсети Грийн за бележката, намерена в джоба на адвоката на Хаскъл след убийството на двамата мъже.

— Точно така. Нито един продавач в цветарски магазин не е писал нотите. Представи си как би се продиктувало подобно нещо по телефона. Доколкото знам, Уийкс е любител музикант. Душата на компанията, когато седне на пианото. С картичката и с бижутата — ако установим, че Сузан ги е получила от него — делото „Риърдън“ поема в съвсем друга посока.

— И ако се заведе ново дело, тогава Скип ще бъде пуснат под гаранция, докато то приключи — заяви с равен глас Кери.

— Ако работата тръгне, ще се застъпя за освобождаването му — съгласи се Франк.

— Има още нещо, което бих искала да обсъдим — продължи Кери. — Знаем, че Джими Уийкс се опитва да ни сплаши, за да се откажем от възобновяване на разследването. Не е изключено обаче причината да е по-различна от тази, за която предполагаме. Научих, че Уийкс е купил скъпа земя в Пенсилвания от Скип Риърдън, когато Скип е трябвало да ликвидира компанията си. Очевидно се е добрал до поверителна информация и сделката е била незаконна. Престъплението, естествено, не е толкова тежко, колкото е убийството, макар че все още не сме сигурни дали не е причинил смъртта на Сузан. Но ако съответните служби разполагат със сведения за извършени нарушения, те, заедно с укриването на доходи, стигат Уийкс да бъде прибран на топло за дълго време.

— И според теб той се притеснява, че тези стари сделки ще бъдат разкрити, ако се ровиш в делото „Риърдън“? — попита Грийн.

— Да, възможно е.

— Но наистина ли мислиш, че заради това се мъчи да те сплаши чрез Робин? На мен ми се струва пресилено — поклати глава Грийн.

— Франк, бившият ми съпруг ми намекна, че Уийкс е достатъчно безскрупулен и арогантен, за да е способен на всичко, щом въпросът опира до собствената му безопасност, без да се интересува каква ще е цената — от кражба на вестник до убийство. Но да оставим настрана всички тези неща — съществува още една причина да не успеем да го уличим в убийство, дори и да установим със сигурност връзката му със Сузан.

Кери му обясни за приятелството между Арнът и Сузан и за съмненията на Грейс Хувър, че Джейсън Арнът е крадецът, който се издирва.

— Дори и да е така, нали не искаш да кажеш, че той е убил Сузан?

— Не, разбира се — бавно отвърна Кери. — Зависи дали е извършител на кражбите.

— Почакай. От ФБР могат веднага да ни изпратят по факса листовката — заяви Грийн и натисна бутона на интеркома. — Ще видим кой ръководи разследването.

След по-малко от пет минути секретарката му донесе листовката. Грийн й посочи телефонния номер.

— Предай им, че държа да ме свържат с човека, който отговаря за операцията.

Шейсет секунди по-късно Грийн обсъждаше въпроса със Сай Морган. Включи високоговорителя, за да слуша и Кери.

— Кълбото се разплита — започна Морган. — Арнът притежава вила в Катскил. Решихме да позвъним на вратата и да видим дали прислужницата няма да се разприказва. Ще ти се обадим, когато имаме резултат.

Кери стисна облегалките на креслото и обърна глава към далечния глас, който идваше от високоговорителя.

— Мистър Морган, това е ужасно важно. Ако все още е възможно да се свържете с вашия служител, помолете го да попита прислужницата за една миниатюрна овална рамка за снимки. От син емайл е, с перли по края. Може би в нея има снимка на красива жена с черна коса. Ако е там, не е изключено Джейсън Арнът да е извършил и убийство.

— Ще му се обадя и после отново ще ви позвъня — обеща Морган. — За какво става дума?

— Скип Риърдън твърди, че една миниатюрна рамка, копие на Фаберже, е изчезнала от спалнята им в деня, когато е била убита Сузан. Тази рамка заедно със старинната брошка са двете неща, които все още не са открити.

Кери се облегна на фотьойла и взе диамантената гривна.

— Погледни я. Съвсем различна е от останалите бижута. — Вдигна снимката на Сузан с брошката. — Не е ли странно? Виждала съм подобно бижу, което се състои от две части. Навярно ми се струва познато, понеже Скип и майка му няколко пъти го споменават в показанията си. Четох материалите, докато ми се зави свят.

Кери сложи гривната обратно в кутията.

— Джейсън Арнът е прекарвал дълго време със Сузан. Може би не е бил чак толкова безполов, колкото се е изкарвал. Представи си, Франк, че и той си е падал по Сузан. Подарил й е брошката и гривната. Би избрал точно такива бижута. После е научил, че жената се среща с Джими Уийкс. Вероятно е отишъл при нея и е видял розите и картичката, за която предполагаме, че е била изпратена от Джими.

— Искаш да кажеш, че я е убил и е взел брошката?

— И снимката й. Доколкото разбрах от мисис Риърдън, рамката била красива.

— А защо е оставил гривната?

— Сутринта, докато те чаках, погледнах снимките на тялото, преди да бъде преместено. Сузан имаше златна верижка на дясната ръка. Вижда се ясно. Носела е диамантената гривна на лявата си ръка, под ръкава на блузата. Пишеше го в протокола. Според медицинската експертиза е била с нова, много стегната закопчалка. Навярно се е мъчела да я свали, но не е успяла да я разкопчее. Ето защо я е вдигнала нагоре, за да не се показва. Или пък е знаела, че нападателят й иска да я вземе, ако е била подарък от него, и по този начин я е скрила. Каквато и да е била причината, все едно, не я е намерил.

Докато чакаха Морган да им се обади, Грийн и Кери приготвиха листовка, в която описаха въпросната гривна, за да я изпратят на бижутерите в Ню Джърси. По някое време Франк отбеляза:

— Кери, ако мисис Хувър е права, това би означавало, че всъщност съпругата на сенатора на нашия щат е открила убиеца на майката на конгресмена Пийл. Тогава ако Арнът е свързан със случая „Риърдън“…

Франк Грийн, кандидатът за губернатор, помисли си Кери. Вече се чуди как да замаже грешката, която е допуснал, осъждайки невинен човек! Е, сигурно така е в политиката, каза си тя.

88.

Мади Плат не забеляза колата, която я следеше. Спря на пазара и се постара да не пропусне да купи всички продукти, за които й бе наредено. Не й обърна внимание и когато продължи да кара след нея през Елънвил, а после по тесните, лъкатушещи пътища към огромната вила, собственост на човека, когото познаваше под името Найджъл Грей.

Влезе в сградата и след десет минути се сепна от позвъняването на вратата. Тук никога не идваха хора. Освен това мистър Грей й бе заповядал да не пуска никого. Не възнамеряваше да отваря, преди да разбере кой е.

Надникна през страничния прозорец и видя спретнат мъж, който стоеше на най-горното стъпало. Той също я забеляза и й показа картата си на агент от ФБР.

— ФБР, госпожо. Бих искал да поговоря с вас.

Мади нервно отвори вратата. Приближи до човека и разгледа печата и снимката на картата.

— Добър ден, госпожо. Казвам се Милтън Роуз и съм агент от ФБР. Не желая да ви стряскам или да ви разстройвам, но се налага да ви попитам някои неща за мистър Джейсън Арнът. Вие сте прислужницата му, нали?

— Господине, не познавам човек на име Джейсън Арнът. Тази къща е собственост на мистър Найджъл Грей. Работя при него от много години. Очаквам го да пристигне всеки момент. И веднага ще ви заявя, че ми е наредено да не пускам никого в къщата без негово разрешение.

— Аз не желая да влизам, госпожо. Не разполагам със заповед за обиск. Просто трябва да поговоря с вас. Вашият мистър Грей всъщност е Джейсън Арнът. Подозираме, че е извършил множество кражби на предмети на изкуството и на други ценни вещи. Не е изключено да е убил майката на конгресмена Пийл, която вероятно го е изненадала по време на обир в дома си.

— Господи! — възкликна Мади. — Мистър Грей наистина живее съвсем сам тук, но винаги съм смятала, че идва във вилата си в Катскил, за да се порадва на уединението и да си почине. Сега разбирам, че „бягството“ му е било по съвсем други причини.

Агент Роуз й описа голяма част от предметите, изчезнали от къщите, които Арнът е посещавал по някакъв тържествен официален повод. С тъга в гласа жената призна, че всички тези неща се намират в сградата. Миниатюрната синя овална рамка, инкрустирана с перли, в която имало снимка на жена, била на нощното шкафче на господина.

— Мисис Плат, известно ни е, че Джейсън Арнът ще пристигне скоро. Налага се да ви помоля да дойдете с нас. Сигурен съм, че не сте знаели какво става. Не ви грози опасност. Ще се обадим по телефона да ни донесат заповед за обиск, за да открием откраднатите вещи и да арестуваме собственика на вилата.

Агент Роуз внимателно поведе смаяната Мади към колата, която чакаше пред сградата.

— Не мога да повярвам — проплака жената. — Въобще не съм подозирала нищо.

89.

В дванайсет и половина Марта Лус, която от двайсет години беше счетоводителка на Джеймс Форест Уийкс, седеше разтреперана от страх в кабинета на федералния прокурор Брандън Ройс и стискаше в ръка мократа си носна кърпичка.

Показанията, които беше дала под клетва преди няколко месеца, току-що й бяха прочетени отново.

— Продължавате ли да поддържате това, което сте заявили пред нас? — попита Ройс и потупа с ръка листовете пред себе си.

— Казах ви истината такава, каквато я знаех — отвърна Марта с глас, който излезе като шепот от устата й.

Стрелна крадешком с очи стенографката, а после и племенника си, младия адвокат, на когото се беше обадила в паниката си, след като разбра за откритите в дома на Барни Хаскъл документи.

Ройс се наведе напред.

— Мис Лус, едва ли си давате сметка колко сериозно е положението ви. Ако продължите да лъжете под клетва, ще си навредите още повече. Разполагаме с достатъчно факти, за да осъдим Джими Уийкс. Ще сваля картите. Понеже за съжаление Барни Хаскъл вече не е между нас, вие ще ни свършите добра работа като жив свидетел — той наблегна на думата „жив“, — ако потвърдите достоверността на архива му. В случай, че не го сторите, Джими Уийкс ще си получи присъдата, а после ще се заемем с вас. Лъжесвидетелстването е доста тежко престъпление. Същото се отнася и за действията, които пречат на правосъдието да установи истината, както и за съучастието в укриване на доходи.

Свенливото лице на Марта Лус се сбърчи и тя се разхлипа. Сълзите, от които сините й очи се зачервиха, потекоха по бузите й.

— Мистър Уийкс пое всички разходи за медицинското обслужване и лекарствата, когато мама боледува дълго време.

— Това е хубаво — заяви Ройс. — Но го е направил с парите на данъкоплатците.

— Клиентката ми не е длъжна да говори — плахо отбеляза племенникът й.

Ройс му хвърли смразяващ поглед.

— Вече се разбрахме по този въпрос, господин адвокат. Можете да обясните на клиентката си, че не умираме от желание да изпратим в затвора една жена на средна възраст с погрешна представа за понятието лоялност. Готови сме да й дадем шанс, и то единствен, да не бъде подведена под съдебна отговорност, ако прояви добра воля да ни съдейства. Ако откаже, да се оправя сама. Напомнете обаче на клиентката си — тонът на Ройс беше саркастичен, — че Барни Хаскъл твърде дълго се чуди дали да ни помогне и така и не дочака този момент.

— Гарантирате ли, че няма да бъде подведена под съдебна отговорност?

— Абсолютно. Веднага ще я задържим, за да сме спокойни, че е в безопасност. Не искаме да я сполети беда.

— Лельо Марта… — започна младият мъж и гласът му секна.

Марта Лус престана да подсмърча.

— Знам, скъпи. Мистър Ройс, винаги съм подозирала, че мистър Уийкс…

90.

Новината за тайния сейф във вилата на Барни Хаскъл сложи край на надеждата на Боб Кинълен, че ще успее да издейства оправдателна присъда за Джими Уийкс. Дори тъстът на Кинълен, Антъни Бартлет, който изглеждаше непоклатим, започна да признава неизбежното.

Във вторник сутринта федералният прокурор Ройс помоли обедната почивка да бъде удължена с един час. Боб се досещаше какво означава ходът му. Явно упражняваха натиск върху Марта Лус, свидетел на защитата, на чиято честност разчитаха.

Ако Хаскъл действително беше направил копия на счетоводните книги, сега вероятно размахваха като оръжие над главата на мис Лус собствените й показания относно точността на сметките на Джими.

В случай че Марта Лус склонеше да се яви като свидетел на обвинението срещу освобождаване от съдебна отговорност, с тях беше свършено.

Боб Кинълен седеше мълчаливо и гледаше към всичко друго в залата, но не и към клиента си. Чувстваше ужасна умора, сякаш го притискаше някаква тежест. Чудеше се кога точно я усети. Разсъждаваше върху последните дни и изведнъж си спомни. Когато съобщих за заплахата, надвиснала над собственото ми дете, каза си той. В продължение на единайсет години успя да се придържа стриктно към законите. Джими Уийкс имаше право на адвокат и негово задължение беше да се опита да го защити. Вършеше го със законни средства. Ако се намесваха и други фактори, на него не му беше известно и не желаеше да научава за тях.

Но по време на процеса бе въвлечен в действия, целящи да се заобиколи законът. Уийкс току-що го уведоми защо толкова настоява мисис Уагнър да бъде включена в състава на съдебните заседатели. Бащата на тази жена беше в затвора в Калифорния. Преди трийсет години бе избил цяло семейство, което лагерувало в националния парк Йосемити. Уийкс щеше да държи в тайна тази информация, а впоследствие щеше да го накара да я използва при обжалване на присъдата. Това бе неетично. Край на ходенето по тънкия лед. Беше се увлякъл. Срамът, който почувства, когато чу уплашения вик на Робин, докато се караше с Кери, все още го преследваше. Как ли е обяснила Кери скандала на Робин? Баща ти дойде, за да ми съобщи, че клиентът му е отправил заплахи към теб. Клиентът на баща ти е заповядал на някой негодник да те стресне миналата седмица.

Джими Уийкс изпитваше ужас от затвора. Мисълта, че ще бъде държан под ключ, беше непоносима за него. Щеше да положи всякакви усилия, за да го избегне.

Беше ясно, че Джими е обезумял от притеснение. Обядваха в едно сепаре в ресторант, който се намираше на няколко мили от съда. След като поръчаха, Джими заяви рязко:

— Не желая да чувам от вас двамата за по-лека присъда, разбрахте ли? — Бартлет и Кинълен мълчаха. — Онзи съдебен заседател, чиято съпруга е болна, сигурно ще се скапе.

Можех да ти го кажа, ако ме беше питал, помисли си Боб. Не искаше да обсъжда този въпрос. Ако клиентът му се беше споразумял с човека, без да сподели с него, това си беше негова работа. А Хаскъл стана жертва на крадци, обади се подигравателно вътрешният му глас.

— Боби, научих, че представителят на шерифа, който отговаря за съдебните заседатели, ти бил задължен.

— Какво имаш предвид, Джими? — Боб Кинълен си играеше с вилицата.

— Знаеш какво. Спестил си големи неприятности на детето му. Благодарен ти е.

— И?

— Боби, смятам за необходимо представителят на шерифа да предупреди онази сбръчкана принципна дама Уагнър, че името на баща й, който е убиец, ще се появи във вестникарските заглавия с големи букви, ако изрази някакви съмнения, когато съдебните заседатели се произнасят относно присъдата.

С какъвто се събереш, такъв ставаш, му каза Кери, още преди Робин да се роди.

— Джими, вече имаме основание да възразим срещу избора й, тъй като жената скри този факт. Това е големият ни коз. Не е нужно да предприемаме нещо друго. — Боб стрелна с очи тъста си. — Двамата с Антъни достатъчно рискуваме, като си траем. Ще твърдим, че сме го научили след края на процеса. Дори и да те осъдят, ще те пуснат под гаранция, а тогава ще отлагаме до безкрайност.

— Не е достатъчно, Боби. Ще се наложи да свършиш още нещо. Поговорете си приятелски с представителя на шерифа. Той ще те послуша. Ще се оправи с дамата, която вече е излъгала, попълвайки анкетната карта с личните си данни. В такъв случай ако не оправдателна присъда, то поне ще имаме компрометиран съдебен заседател. Тогава ще отлагаме, докато вие двамата измислите как да ме отървете.

Сервитьорът пристигна с ордьоврите. Боб Кинълен си беше поръчал охлюви — специалитета, който страшно обичаше. Едва когато обядът свърши и сервитьорът започна да прибира приборите, той осъзна, че изобщо не се е докоснал до нищо. Не само Джими Уийкс е притиснат в ъгъла, каза си той. И аз съм там.

91.

След като Сай Морган се обади, Кери се върна в кабинета си. Вече беше убедена, че Джейсън Арнът е свързан по някакъв начин със смъртта на Сузан Риърдън. Трябваше обаче да почака, докато агентите на ФБР го арестуват, за да могат двамата с Франк Грийн да го разпитат.

Върху бюрото й се беше натрупала купчина съобщения, едното от които бе от Джонатан. Беше оставил номера на телефона в кабинета си в Трентън и я молеше да го потърси незабавно. Кери веднага му позвъни.

— Благодаря ти, че ми се обади, Кери. Налага ми се да дойда в Хакънсак. Искам да си поговорим. Имаш ли нещо против да те заведа на обяд?

Преди няколко седмици й заяви: „Имаш ли нещо против да те заведа на обяд, госпожо съдия?“

Кери знаеше, че Джонатан не изпусна случайно последните две думи. Джонатан беше човек с принципи. Ако в резултат на разследването й отпаднеше кандидатурата на Франк Грийн, тя трябваше да се прости с мисълта за съдийското място, макар и да се окажеше, че е права. Такава беше политиката, а освен това имаше много други висококвалифицирани юристи за поста.

— Не, разбира се, Джонатан.

— В „Солари“ в един и половина.

Кери се досещаше за причината, поради която се обаждаше Джонатан. Беше чул за убийството на д-р Смит и се тревожеше за нея и за Робин.

Набра телефонния номер на Джеф в кантората му. Той ядеше сандвич на бюрото си.

— Добре че съм седнал — отбеляза той, след като Кери го информира за Арнът.

— Агентите от ФБР ще заснемат и опишат всичко, което намерят във вилата му в Катскил. Морган се чудеше дали да преместят предметите в склад, или да поканят хората, които са били ограбени, да си разпознаят вещите на място. Каквото и да направят, когато двамата с Грийн отидем да разговаряме с Арнът, искам мисис Риърдън да бъде с нас, за да потвърди, че рамката е същата.

— Ще я помоля да отложи постъпването си в болницата с няколко дни. Един колега сутринта беше във Федералния съд. Ройс помолил обедната почивка да бъде удължена с един час. Предполага се, че счетоводителката на Джими Уийкс няма да бъде подведена под съдебна отговорност, ако му съдейства. Не би рискувал да загуби ценен свидетел, като постъпи неразумно.

— Значи идва решителният момент?

— Да.

— Обади ли се на Скип за писмото на Смит?

— Веднага след като разговаряхме с теб.

— И каква беше реакцията му?

— Разплака се. — Гласът на Джеф стана дрезгав. — И аз също. Скип ще излезе от затвора, Кери, и то благодарение на теб.

— Не, грешиш. Заслугата е твоя и на Робин.

— Ще поспорим по въпроса някой друг път, Кери. Дидри Риърдън е на другия телефон. Ще се чуем по-късно. Довечера двете с Робин не бива да оставате сами вкъщи.

Преди да излезе, за да обядва с Джонатан, Кери набра номера на мобифона на Джо Пълъмбо. Той се обади след първия сигнал:

— Пълъмбо.

— Джо, Кери е на телефона.

— Междучасието свърши. Робин е в сградата. Аз съм паркирал пред главния вход. Само той е отключен. Ще я откарам у дома и ще остана с нея и с Алисън. — Той замълча. — Не се тревожи, майко. Ще се погрижа добре за детенцето ти.

— Знам. Благодаря ти, Джо.

Беше време да се срещне с Джонатан. Докато бързаше по коридора и изтича да хване асансьора, чийто врати вече се затваряха, Кери си мислеше за липсващата брошка. Нещо в нея й беше много познато. Двете части. Цветето и пъпката като майка и дете. Мама и бебето… Чудеше се защо й се струва, че е чувала тези думи?

Джонатан вече седеше на една маса и пиеше газирана вода. Стана, щом я видя да влиза. Прегръдката му й подейства успокоително.

— Изглеждаш доста изморена, млада госпожо — отбеляза той. — Или е по-точно да кажа доста напрегната?

Винаги когато й говореше така, Кери се сещаше за баща си и беше благодарна на Джонатан, който в много отношения й го заместваше.

— Досега денят си го биваше — отвърна Кери и се настани на стола. — Разбра ли за доктор Смит?

— Грейс ми се обади. Чула за убийството по новините в десет часа, докато закусвала. Джими Уийкс явно продължава да действа. Двамата с Грейс ужасно се тревожим за Робин.

— И аз. Но Джо Пълъмбо, един от нашите следователи, е пред училището. После ще я закара у дома и няма да си тръгне, преди да се прибера от работа.

Сервитьорът застана до масата.

— Хайде да поръчаме — предложи Кери, — а след това ще те уведомя за някои неща.

Решиха да си вземат лучена супа, която им беше сервирана почти веднага. Докато ядяха, Кери му разказа за плика, пристигнал с „Федерал Експрес“ с всичките бижута и с писмото на д-р Смит.

— Срамувам се, понеже се мъчех да те разубедя да не се залавяш с разследването — тихо изрече Джонатан. — Ще направя всичко възможно да бъдеш включена в списъка за съдийските места, но ако губернаторът реши, че кандидатурата на Грийн е застрашена, нищо чудно ти да си изкупителната жертва.

— Е, все пак има надежда — отвърна Кери. — Трябва да благодарим на Грейс, че помогна на ФБР да открият крадеца. — Запозна го и с подробностите около Джейсън Арнът. — Франк Грийн вече е измислил как да се отклони вниманието на обществеността от факта, че Скип Риърдън е бил осъден несправедливо. Няма търпение да разгласи, че залавянето на крадеца, убил майката на конгресмена Пийл, е заслуга на съпругата на сенатора Джонатан Хувър. Ти си неговият най-добър приятел. В такъв случай никой няма да го обвини. Бог ми е свидетел, че си най-уважаваният политик в Ню Джърси.

Джонатан се усмихна.

— Винаги можем да преиначим истината и да заявим, че Грейс се е консултирала с Грийн и той я е накарал да се обади на ФБР. — Усмивката изчезна от лицето му. — Кери, според теб какво общо има между Робин и евентуалната връзка на Джейсън Арнът с делото „Риърдън“? Смяташ ли, че той е направил снимката й и ти я е изпратил?

— Изключено. Собственият й баща ме предупреди, че Робин е в опасност. По този начин той всъщност призна, че това е дело на Джими Уийкс.

— И каква ще е следващата крачка?

— Вероятно утре сутринта двамата с Франк Грийн ще заведем Дидри Риърдън във вилата на Джейсън Арнът в Катскил, за да разпознае миниатюрната рамка. Би следвало Арнът вече да е арестуван. Засега ще го държат в близкия затвор. Когато започнат да доказват, че е откраднал предметите от домовете на съответните семейства, ще го преместят. Според мен нямат търпение да заведат дело срещу него за убийството на майката на конгресмена Пийл. Разбира се, ако е причинил смъртта на Сузан Риърдън, ще настояваме процесът да е в нашия съд.

— А ако не пожелае да говори?

— Изпратихме листовки до всички бижутери в Ню Джърси, като, естествено, се насочихме най-вече към тези в Бъргън, понеже и Уийкс, и Арнът живеят тук. Предполагам, че някой от бижутерите ще разпознае съвременните накити и ще излезе, че са от Уийкс, докато старинната гривна вероятно е била подарена от Арнът. Когато са я намерили на ръката на Сузан, очевидно е била с нова закопчалка. Тъй като е необичайна, този, който я е поправил, сигурно ще си спомни за нея. Колкото повече неща открием, с които да уличим Арнът, толкова по-лесно ще го убедим да ни съдейства.

— Значи утре рано ще заминеш за Катскил?

— Да. Този път в никакъв случай няма да оставя Робин сама вкъщи. Ако Франк настоява да тръгнем много рано, ще помоля Алисън да дойде.

— Имам по-добра идея. Нека Робин да преспи у нас. Сутринта ще я закарам на училище или ако предпочиташ, Джо Пълъмбо ще я вземе от дома ни и ще я заведе. Знаеш, че нашата къща е с отлична алармена инсталация. Аз, естествено, ще си бъда у дома. Не се сещам дали сме ти споменавали, че дори Грейс държи в чекмеджето на нощното си шкафче пистолет. Преди години я научих как да си служи с него. Освен това Грейс ще се радва Робин да ни гостува. Напоследък доста е потисната, а дъщеря ти е такова сладко дете.

Кери се усмихна.

— Да, наистина. — Помисли малко и добави: — Джонатан, смятам, че предложението ти е добро. Аз всъщност трябва да поработя върху едно предстоящо дело, а и възнамерявам да прегледам още веднъж много внимателно материалите по случая „Риърдън“. Боя се да не съм пропуснала нещо важно, което би ми било от полза, докато разпитвам Арнът. Ще се обадя на Робин, когато се прибере от училище, за да й съобщя какви са плановете ни. Тя ще остане доволна. Луда е по теб и Грейс, а розовата гостна страшно й харесва.

— Помниш ли, че беше твоята стая?

— Да, разбира се. Как бих могла да забравя? Нали тогава заявих на братовчеда на Грейс, озеленителя, че е мошеник.

92.

След като удължената почивка свърши, федералният прокурор Ройс се върна в залата за следобедното заседание на процеса срещу Джеймс Форест Уийкс. Беше се убедил, че зад срамежливата и непретенциозна фасада на Марта Лус се крие памет на компютър. Съкрушителните доказателства, които най-после щяха да вкарат Джими Уийкс в затвора, се изсипваха от нея, докато отговаряше на внимателно задаваните от двамата помощници на Ройс въпроси.

Племенникът й си разбира от работата, момчето, призна пред себе си Ройс. Адвокатът настоя, преди да започне да говори, Марта да се подпише пред свидетели под споразумението, което сключваше. В замяна на искрените й и добронамерени признания, от които не възнамеряваше да се отрича, срещу нея нямаше да бъдат предявени никакви граждански или наказателни обвинения нито в настоящия момент, нито в бъдеще.

Показанията й обаче щяха да бъдат използвани по-късно. Обвинението действаше по строго определен ред. Следващият свидетел бе съдържател на ресторант, който заради подновяването на договора си плащаше месечно възнаграждение от пет хиляди долара в брой на касиера на Джими Уийкс.

Когато дойде ред на защитата да го разпитва, Ройс непрекъснато скачаше на крака и отправяше възражения срещу Боб Кинълен, който засипваше свидетеля с въпроси, хващаше го в незначителни грешки, караше го да признае, че никога не е виждал Уийкс да се докосва до парите, а касиерът навярно е прибирал сумите за себе си. Кинълен е добър адвокат, мислеше си Ройс. Жалко, че пропилява таланта си за този негодник.

Ройс не знаеше, че и Кинълен си мисли същото, макар и да се мъчеше да се представи в добра светлина пред добронамерените съдебни заседатели.

93.

В момента, в който влезе във вилата си в Катскил и не откри Мади, Джейсън Арнът осъзна, че му предстоят големи неприятности.

След като Мади не е тук и не е оставила бележка, значи се е случило нещо. Всичко е свършено, разсъждаваше той. След колко ли време щяха да го намерят? Сигурно съвсем скоро.

Изведнъж почувства глад. Приближи се бързо до хладилника и извади пушената сьомга, която беше поръчал на Мади. После посегна към салатата и сиренето. Бутилката френско вино вече почти се беше изстудила.

Приготви си порция риба и си наля чаша вино. Взе ги и тръгна да се разхожда из вилата. Нещо като последна обиколка, каза си той, докато оценяваше богатствата около себе си. Гобленът в столовата — изящен. Обюсонският килим — какво удоволствие да стъпва човек по такава красота. Бронзовата статуя на Хаим Грос, представляваща стройна фигура, която държи на дланта си малко дете. Грос обичаше темата майчинство. Арнът си спомни, че майката и сестрата на Грос бяха станали жертва на Холокоста.

Естествено, щеше да си наеме адвокат. Добър адвокат. Но кой? На устните му затрептя усмивка. Познаваше човека — Джеф Дорсо, който от десет години упорито се мъчеше да освободи Скип Риърдън. Дорсо се ползваше с блестяща репутация и може би щеше да пожелае да се залови със защитата на нов клиент, особено ако той му предоставеше факти, които да му помогнат да измъкне от затвора нещастния Риърдън.

Джейсън чу звънеца на входната врата, но не му обърна внимание. Последва повторно еднократно позвъняване, а после някой упорито натисна бутона. Арнът сдъвка последния залък препечен хляб, като се наслаждаваше на приятния вкус на сьомгата и на салатата.

След малко някой позвъни на задния вход. Обсаден съм, помисли си той. Е, добре. Знаеше, че това все някога ще се случи. Ех, ако миналата седмица се беше вслушал в интуицията си и бе напуснал страната. Допи виното, реши, че още една чаша ще му се отрази добре, и се отправи към кухнята. През всички прозорци надничаха агресивни, самодоволни лица на служители, които бяха в правото си да упражняват власт.

Арнът им кимна и вдигна с подигравателен жест чашата, сякаш искаше да им каже наздраве. Отпи, стигна до задната врата, отвори я и се отмести настрана, за да не пречи на хората, които мигом нахлуха вътре.

— ФБР, Арнът — крещяха те. — Имаме заповед да претърсим вилата ви.

— Господа — измърмори той, — моля ви да бъдете внимателни. Тук ще видите много красиви, дори безценни предмети. Може и да не сте свикнали с подобни вещи, но, ако обичате, отнасяйте се с уважение към тях. Не са ли ви кални обувките?

94.

Кери се обади на Робин в три и половина. Двете с Алисън били на компютъра, уведоми я Робин, и се занимавали с една от игрите, които й бяха подарили чичо Джонатан и леля Грейс. Кери й съобщи за плана си.

— Тази нощ ми се налага да работя до късно, а утре сутринта излизам към седем. Джонатан и Грейс много биха искали да преспиш у тях. Ще се чувствам по-спокойна, като знам, че си там.

— Защо мистър Пълъмбо стоя цял ден с колата пред училището, а после ме докара и още е на улицата пред нас? Наистина ли ме грози голяма опасност?

Кери се опита да прозвучи небрежно:

— Неприятно ми е, че ще те разочаровам, но просто вземаме предпазни мерки, Роб. Делото вече наближава връхната си точка.

— Чудесно! Мистър Пълъмбо ми харесва. Ще отида при чичо Джонатан и леля Грейс. И те ми харесват. А ти?

— Ще се прибера късно. Когато си дойда, полицейската кола ще минава покрай нас през петнайсет минути. Това е напълно достатъчно.

— Пази се, мамо.

За момент смелостта на Робин изчезна и тя се превърна в малко изплашено момиченце.

— Ти се пази, скъпа. И си напиши домашното.

— Добре. Ще попитам леля Грейс дали мога да извадя албумите със старите снимки. Обичам да разглеждам едновремешни дрехи и фризури. Доколкото знам, снимките са подредени, така както са били правени. Мисля си, че ще ми хрумне някоя идея, понеже в кръжока по фотография ни поставиха задача да изготвим семеен албум, който да пресъздава историята на фамилията.

— Хубаво. Там има великолепни снимки. Когато помагах в домакинството, ми беше много приятно да прелиствам албумите. — Кери се върна към спомените. — Броях, за да разбера колко различни прислужници са имали чичо Джонатан и леля Грейс. Понякога все още се сещам за тях, докато чистя с прахосмукачката или сгъвам прането.

Робин се изсмя.

— Не се предавай. Някой ден нищо чудно и да спечелиш от лотарията. Обичам те, мамо.

В пет и половина Джеф й се обади от колата си:

— Познай къде съм. — Не я изчака да му отговори. — Днес бях в съда. Джейсън Арнът се е мъчил да се свърже с мен. Оставил ми е съобщение.

— Джейсън Арнът! — възкликна Кери.

— Да. Преди няколко минути му позвъних и той ми заяви, че иска да ме види веднага. Настоява да поема защитата му.

— Да му станеш адвокат?

— Не е възможно, понеже е замесен в случая „Риърдън“. Но дори и да не беше, нямаше да се съглася. Обясних му, но въпреки всичко държи да се срещне с мен.

— Джеф! Не му разрешавай да ти казва нищо, което би се възприело като информация, облагодетелстваща клиента ти.

Джеф се изсмя.

— Благодаря ти, Кери. Никога нямаше да ми мине през ума.

Кери също се изсмя, а после сподели с него, че е уредила Робин да преспи у семейство Хувър.

— Аз ще работя тук до късно. Когато си тръгвам, ще уведомя полицаите. Всичко е уговорено.

— Дано да е така. — Гласът му стана рязък: — Колкото повече си мисля, че те оставих да отидеш сама в къщата на Смит, толкова повече се убеждавам в глупостта си. Можеше да си при него, когато са дошли да го застрелят, както се случи с Марк Йънг заради Хаскъл.

Джеф обеща, че ще й се обади, след като се види с Арнът, и затвори.

Беше осем часът, когато Кери приключи с подготовката по предстоящото дело и отново се залови за огромната папка с материалите от процеса „Риърдън“.

Взря се в снимките, правени на мястото на убийството. В писмото си д-р Смит споменаваше, че е влязъл в къщата през нощта и е открил трупа на Сузан. Кери затвори очи при ужасната мисъл, че може някога да намери Робин в такова състояние. Смит нарочно прибрал картичката с нотите от песента „Нека те наричам любима“, понеже бил сигурен, че Скип е убил Сузан в пристъп на ревност, и не искал съпругът й да се отърве с лека присъда.

Кери му вярваше, защото хората обикновено не лъжат, когато възнамеряват да се самоубият. А и думите му потвърждаваха обяснението на Скип. Следователно, разсъждаваше Кери, убиецът е човекът, който е посетил дома на семейство Риърдън между шест и половина, когато Скип е излязъл от къщи, и девет часа, когато д-р Смит е пристигнал.

Джейсън Арнът? Джими Уийкс? Кой от двамата е причинил смъртта на Сузан, чудеше се тя.

В девет и половина Кери затвори папката. Не откри нищо ново, за което да попита на следващия ден Джейсън Арнът. Ако бях на негово място, щях да твърдя, че Сузан ми е дала рамката, понеже се е страхувала перлите да не се отронят, и ме е помолила да я занеса на поправка. След като е била убита, съм я задържала, за да не се забърквам в разследването.

Съдът би повярвал на подобна версия, тъй като изглеждаше съвсем правдоподобна. С бижутата обаче нещата стояха съвсем различно. Всичко опираше до тях. Искаше й се да успее да докаже, че Арнът е подарил на Сузан тези ценни старинни накити. Тогава той едва ли щеше да се отърве с обяснението, че й ги е дал от приятелски чувства.

В десет часа Кери напусна тихата сграда и тръгна към паркинга. Изведнъж усети, че е гладна. Стигна до близкия ресторант и си поръча хамбургер, пържени картофи и кафе.

Ако заместя кафето с кока-кола, ще се получи любимата храна на Робин, помисли си тя. Признавам, че моето голямо бебе ми липсва.

Мама и бебето…

Мама и бебето…

Не мога да си обясня защо тези думи непрекъснато отекват в главата ми, разсъждаваше Кери. Нещо не е наред. Но какво?

Изведнъж се сети, че трябваше да се обади на Робин за лека нощ, преди да излезе от кабината си. Защо пропусна? Кери бързо довърши вечерята си и се качи в колата. Беше единайсет без двайсет, прекалено късно, за да притеснява семейство Хувър. Точно когато излизаше от паркинга, телефонът й иззвъня. Беше Джонатан.

— Кери — започна тихо той, — Робин е с Грейс и не знае, че те търся. Не искаше да те безпокоя. След като заспа, имаше страхотни кошмари. Мисля, че е наложително да дойдеш. Толкова неща й се случиха. Детето се нуждае от теб.

— Идвам веднага. — Кери даде ляв вместо десен мигач, натисна педала за газта и потегли към къщата, в която беше детето й.

95.

Пътуването от Ню Джърси по магистралата към планината Катскил беше отвратително. В Мидълтаун заваля леденостуден дъжд и колите започнаха да пълзят. Един преобърнат трактор с ремарке беше запречил пътя и това забави мъчителното придвижване с още един час.

В десет без петнайсет Джеф Дорсо пристигна изморен и гладен в полицейския участък на Елънвил, където беше Джейсън Арнът. Екип от агенти на ФБР чакаха, за да разпитат Джейсън Арнът, след като той разговаря с Джеф.

— Губите си времето — повтори Джеф, макар че вече им беше обяснил. — Аз не мога да му бъда адвокат.

Вкараха Арнът в залата с белезници на ръцете. Джеф не го беше виждал близо единайсет години, откакто почина Сузан. По онова време се смяташе, че взаимоотношенията му със Сузан Риърдън са приятелски и делови. Никой, включително и Скип, не се съмняваше, че проявява някакъв друг интерес към нея.

Сега Джеф изучаваше внимателно мъжа. Арнът беше с по-пълно лице, отколкото си го спомняше, но изражението му все още бе изискано и отегчено. Бръчките около очите бяха показателни за силна умора, но полото от кашмир изглеждаше чисто под сакото от туид. Провинциален джентълмен, самоук познавач на изкуството, помисли си Джеф. Дори и при тези обстоятелства определено му личи, че е такъв.

— Добре че дойдохте, Джеф — любезно го посрещна Арнът.

— Всъщност не знам защо съм тук — отвърна Джеф. — Както ви предупредих по телефона, вече сте страна по делото „Риърдън“. Скип Риърдън ми е клиент. При това положение не можете да ми се доверите. Запознали са ви, предполагам, с правата и задълженията ви. Не съм ви адвокат. Ще предам всяка ваша дума на прокурора, понеже възнамерявам да търся доказателства за присъствието ви в дома на семейство Риърдън през нощта, когато беше убита Сузан.

— Да, аз действително бях там. Ето защо ви повиках. Не се притеснявайте. Няма да ви съобщя поверителни сведения. Помолих ви да се срещнем, тъй като съм в състояние да свидетелствам в полза на Скип. Но в замяна искам, след като го освободите, да поемете защитата ми. Тогава няма да се получи конфликт между интересите.

— Вижте, няма да поема защитата ви. Прекарах десет години от живота си като адвокат на невинен човек, който е в затвора. Ако сте убили Сузан или ви е известно кой го е извършил и сте оставили Скип да гние в тази килия толкова дълго време, заклевам се, че не бих си помръднал пръста, за да ви помогна.

— Точно такава решителност ми е необходима — въздъхна Арнът. — Вие сте адвокат по наказателно право. Познавате истинските професионалисти в Ню Джърси или където и да било другаде. Ако ми обещаете, че ще ми намерите най-добрия защитник, ще ви съобщя какво знам за смъртта на Сузан Риърдън, която, между другото, не съм причинил аз.

Джеф се взря за миг в мъжа, разсъждавайки върху предложението му.

— Съгласен съм, но преди да продължим, бих желал да подпишете клетвена декларация пред свидетели, че няма да ми предоставите поверителна информация и ако се наложи, ще мога да използвам показанията ви, за да помогна на Скип Риърдън.

— Нямам нищо против.

Агентите от ФБР разполагаха с машинописка. Тя напечата клетвената декларация на Арнът. След като той и още двама свидетели я подписаха, Арнът заяви:

— Вече е късно. Денят беше доста тежък. Помислихте ли си кой адвокат да ми препоръчате?

— Да — отвърна Джеф. — Джордж Саймъндс от Трентън. Той е отличен защитник и умее да се справя с трудни ситуации.

— Ще се опитат да ме обвинят, че съм убил предумишлено мисис Пийл. Кълна се, че беше нещастен случай.

— Ако има начин да мине за непредумишлено убийство, той ще успее да убеди прокурора, че е било така. Поне няма да ви осъдят на смърт.

— Обадете му се веднага.

Джеф знаеше, че Саймъндс живее в Принстън, понеже веднъж го беше канил на вечеря в дома си. Спомни си, че телефонният му номер е записан на името на съпругата му. Позвъни по мобифона в присъствието на Арнът. Беше десет и половина.

След десет минути Джеф приключи разговора.

— Готово, разполагате с първокласен адвокат. А сега ви слушам.

— За жалост бях в къщата на семейство Риърдън, когато Сузан загина започна Арнът с гробовен глас. — Сузан се отнасяше толкова небрежно с бижутата си, някои от които бяха много красиви, че изкушението бе твърде голямо. Бях научил, че Скип е заминал по работа в Пенсилвания. Сузан ми каза, че вечерта има среща с Джими Уийкс. Колкото и странно да изглежда, тя действително си падаше по него.

— Той беше ли в къщата, когато вие влязохте?

Арнът поклати глава.

— Не, тя щеше да отиде до търговския център в Пърл Ривър, да остави колата си там и да се качи в неговата. Бях разбрал погрешно, че ще се видят рано. Когато пристигнах, няколко лампи на долния етаж светеха, но това беше нормално, защото се включваха и изключваха автоматично. Откъм задната страна на къщата забелязах, че прозорците на голямата спалня са широко отворени. Беше съвсем лесно да се изкача, понеже покривът на втория етаж на тази модерна къща стига почти до земята.

— Колко беше часът?

— Точно осем. Бях поканен на вечеря в Катскил. Една от причините за дългата ми и успешна кариера беше, че винаги успявах да си осигуря алиби, когато извършвах някой обир.

— Влязохте в къщата… — подкани го Джеф.

— Да. Беше съвсем тихо и аз помислих, че няма никой. Не предполагах, че Сузан е все още долу. Минах през всекидневната и стигнах до спалнята, където върху нощното шкафче стоеше рамката. Бях я виждал отдалеч и не знаех дали е истинска изработка на Фаберже. Очевидно с основание не й бях обърнал внимание. Вдигнах я и тъкмо я разглеждах, когато чух гласа на Сузан. Крещеше на някого. Бях доста смутен от думите й.

— Какво казваше?

— Нещо като: „Ти ми ги подари и те са си мои. А сега си върви. Досаждаш ми.“

Ти ми ги подари и те са си мои. Бижутата, помисли си Джеф.

— Значи Джими Уийкс е променил решението си и е минал да я вземе — разсъждаваше Джеф.

— О, не. Някакъв мъж извика: „Трябва да ми ги дадеш.“ Гласът беше прекалено приятен, за да е на Джими Уийкс, и със сигурност не бе на нещастния Скип. — Арнът въздъхна. — Пуснах рамката в джоба си почти несъзнателно. Ужасно копие, но снимката на Сузан е красива и за мен винаги е било удоволствие да я притежавам. Сузан наистина ми липсва.

— Пуснахте рамката в джоба… — отново го подкани Джеф.

— Изведнъж осъзнах, че някой се качва по стъпалата. Както споменах, бях в спалнята. Скочих в гардероба на Сузан и се опитах да се скрия зад дългите й рокли. Не бях затворил плътно вратата.

— Разбрахте ли кой влезе?

— Не, нямаше как да зърна лицето.

— Какво направи човекът?

— Тръгна направо към кутията с бижутата, порови из нея и извади нещо. После, тъй като явно не намери всичко, което му беше нужно, започна да обръща чекмеджетата. Беше като обезумял. След няколко минути или откри това, което търсеше, или се отказа. За щастие не стигна до гардероба. Изчаках известно време и усещайки, че нещо не е наред, слязох тихо долу. Тогава я видях.

— В тази кутия имаше много бижута. Какво е взел убиецът на Сузан?

— Като съдя по показанията на свидетелите по делото, сигурно е било цветето с пъпката — старинната брошка с диамантите. Действително беше красива, уникат.

— Дали този човек й е подарил и старинната гривна?

— О, да. Всъщност според мен се е опитвал да открие и гривната.

— Знаете ли кой е дал на Сузан гривната и брошката?

— Разбира се. Сузан почти нямаше тайни от мен. Забележете, не твърдя, че точно той е бил в къщата през онази нощ, но просто нещата се връзват, нали? Сега, надявам се, ви е ясно какво имам предвид. Показанията ми ще ви помогнат да намерите истинския убиец на Сузан, което предполага, че би следвало да се погрижите за мен.

— Мистър Арнът, кой е подарил гривната и брошката на Сузан?

Арнът се усмихна весело.

— Няма да ми повярвате, ако ви кажа.

96.

Кери измина разстоянието до Олд Тапан за двайсет и пет минути. Всяко завъртане на волана й се струваше безкрайно. Робин, малката смела Робин, която винаги се опитва да не дава израз на разочарованието си, когато Боб забравя за нея, мислеше си Кери. И днес толкова сполучливо скри страха си. Но й се събра твърде много. Не биваше да я оставям при други хора, дори и при Джонатан и Грейс.

Дори и при Джонатан и Грейс.

Джонатан звучеше странно по телефона, продължи да разсъждава Кери.

Отсега нататък аз ще се грижа за бебето си, закле се пред себе си Кери.

Мама и бебето — думите отново изплуваха в ума й.

Вече навлизаше в Олд Тапан. Само още няколко минути.

Робин изглеждаше толкова доволна от възможността да гостува на Грейс и Джонатан и да прелисти онези албуми със снимки.

Албумите.

Брошката с цветето и пъпката.

Беше я виждала и по-рано.

На Грейс.

Преди години, когато започна работа в семейство Хувър, Тогава Грейс носеше бижутата си. Имаше я на много снимки с тях. Грейс се пошегува, когато Кери изрази възхищението си от тази брошка. Нарече я „мама и бебето“.

Сузан Риърдън беше с нея на снимката във вестника! Това би трябвало да означава… Джонатан? Възможно ли е той да й я е дал?

Грейс й обясни, че е помолила Джонатан да прибере бижутата й в сейфа в банката. Спомни си, че й каза: „Не мога нито да ги слагам, нито да ги свалям сама. Само ще се притеснявам, ако са вкъщи.“

Споделих с Джонатан, че ще се срещна с д-р Смит, сети се Кери. Снощи, след като се прибрах у дома, му заявих, че според мен Смит ще се пречупи. Боже мой! Сигурно той е застрелял Смит.

Кери спря. Беше пристигнала пред красивата, облицована с варовик къща. Отвори вратата на колата и се затича нагоре по стълбите.

Робин беше с убиец.

Кери не чу телефона в колата си, докато натискаше бутона на звънеца.

97.

Джеф се опита да открие Кери вкъщи. След като тя не отговори, пробва телефона в колата й. Къде ли е, чудеше се обезумял той. Набираше номера на Франк Грийн, когато полицаят отведе Арнът.

„Прокуратурата е затворена. Ако разговорът е неотложен, наберете…“

Джеф изруга, докато набираше телефона за спешни случаи. Робин беше у семейство Хувър. А Кери? Най-после някой вдигна слушалката.

— Обажда се Джеф Дорсо. Абсолютно наложително е да говоря с Франк Грийн. Става въпрос за убийство, което може да бъде предотвратено. Дайте ми номера на домашния му телефон.

— Той не си е у дома. Повикаха го заради убийство в Оръдел.

— Можете ли да ме свържете с него?

— Да. Почакайте.

Грийн отговори след цели три минути.

— Джеф, занимавам се с нещо сериозно. Надявам се, че ме търсиш по важен повод.

— Да. Поводът е много важен. Става дума за делото „Риърдън“. Франк, тази нощ Робин Кинълен е в дома на семейство Хувър.

— Кери ми каза.

— Току-що разбрах, че Джонатан Хувър е подарил старинните бижута на Сузан Риърдън. Били са любовници. Според мен той е убиецът, а Робин е при него.

Последва дълга пауза. После Франк Грийн отвърна с безизразен глас:

— Намирам се в жилището на един старец, който е поправял старинни бижута. Тази вечер е бил убит. Няма следи от обир, но синът му твърди, че бележникът с телефоните на клиентите му липсва. Веднага ще изпратя полицаи в къщата на семейство Хувър.

98.

Джонатан отвори вратата на Кери. Къщата беше почти тъмна и много тиха.

— Робин се успокои — заяви той. — Всичко е наред.

Кери криеше ръцете си в джобовете на палтото, стиснати в юмруци от страх и гняв. Въпреки всичко съумя да се усмихне.

— О, Джонатан, толкова съжалявам, че ви създадох неприятности. Трябваше да предвидя, че Робин ще е изплашена. Къде е тя?

— В стаята си. Спи дълбоко.

Луда ли съм, питаше се Кери, докато се качваше след Джонатан по стълбите към втория етаж. Да не би фантазията ми да се е развинтила? Той изглежда съвсем нормално.

Стигнаха до спалнята за гости, розовата стая, както я наричаше Робин заради светлорозовите тапети, завеси и юргани.

Кери отвори вратата. На светлината на малката нощна лампа видя Робин. Беше обърната на една страна в обичайната си поза, свита като зародиш в утроба, а дългата й коса бе разпиляна на възглавницата. Взе разстоянието до леглото на две крачки.

Робин беше подложила длан под бузата си. Дишаше равномерно.

Кери вдигна очи към Джонатан. Той бе застанал до леглото и се взираше в нея.

— Беше толкова разстроена. След като си дошла, сигурно искаш да си я прибереш. Чантата с дрехите и учебниците й е тук. Ще ти помогна да я занесеш до колата.

— Джонатан, Робин не е имала кошмари. Въобще не се е събуждала, нали? — попита със спокоен тон Кери.

— Не — отвърна безучастно той. — И би било по-безболезнено да не се събужда в момента.

На неясната светлина на нощната лампа Кери видя, че държи пистолет.

— Какво правиш, Джонатан? Къде е Грейс?

— Грейс спи дълбоко, Кери. Реших, че така е най-добре. Понякога силните успокоителни й помагат при болка. Разтварям й по едно хапче в какаото, което й нося всяка нощ в леглото.

— Какво искаш, Джонатан?

— Всичко да бъде така, както е било досега. Да съм председател на сената и приятел на губернатора. Да прекарам останалата част от живота си със своята съпруга, която наистина все още обичам. Понякога мъжете се отклоняват от правия път, Кери, и вършат щуротии. Позволяват на млади, красиви жени да ги ласкаят. Вероятно съм се поддал поради заболяването на Грейс. Знам, че постъпих глупаво. Давам си сметка, че сгреших. После просто се опитах да си върна обратно бижутата, които бях имал неблагоразумието да подаря на онова грубо и просто момиче, Риърдън, но тя не желаеше да се раздели с тях.

Размаха пистолета.

— Или събуди Робин, или я вземи на ръце. Нямаме време.

— Джонатан, какво възнамеряваш да направиш?

— Каквото е необходимо, колкото и да съжалявам за постъпката си. Кери, Кери, защо реши, че си длъжна да се бориш с вятърни мелници? Какво от това, че Риърдън е в затвора? Какво значение имаше, че бащата на Сузан е излъгал за гривната, която можеше толкова много да ми навреди? Така е трябвало да стане — да продължавам да служа на щата, който обичам, и да живея с жената, която обичам. Достатъчно се измъчвах, след като разбрах, че на Грейс й е известно за изневярата ми.

Джонатан се усмихна.

— Беше чудесна. Показа ми снимката и ми заяви: „Не ти ли напомня за моята брошка с цветето и пъпката? Изведнъж ми се прииска да я понося отново. Извади я от сейфа, скъпи.“ И двамата знаехме за какво всъщност намекваше, Кери. И изведнъж от глупак на средна възраст аз се превърнах в мръсник.

— И уби Сузан?

— Защото не само не пожела да ми върне бижутата на съпругата ми, а прояви наглостта да ми заяви, че има нов интересен приятел, Джими Уийкс. Боже мой, този човек е негодник! Мафиот! Кери, или събуди Робин, или я вземи на ръце.

Робин се размърда.

— Мамо! — Отвори очи и седна в леглото. — Мамо — детето се усмихна, — защо си тук?

— Ставай, Робин. Тръгваме си.

Ще ни убие, мислеше си Кери. Ще каже, че Робин е сънувала кошмари. Повикал ме е, аз съм дошла и съм я отвела.

Прегърна Робин. Момиченцето усети, че нещо не е наред, и се сгуши в нея.

— Какво се е случило, мамо?

— Нищо.

— Чичо Джонатан?

Беше видяла пистолета.

— Мълчи, скъпа — прошепна Кери.

Какво да направя, чудеше се тя. Джонатан е луд. Не може да се владее. Ако не беше отишъл да се срещне с Джейсън Арнът, Джеф щеше да ми помогне. Сигурна съм, че щеше да намери начин да ми помогне.

Заслизаха по стълбите. Джонатан изрече тихо:

— Кери, дай ми ключовете от колата си. Ще изляза навън заедно с вас. После двете с Робин ще се качите в колата.

Господи, продължи да разсъждава Кери. Ще ни застреля, а след това ще ни закара някъде и ще изостави колата така, че да изглежда като другите убийства, и ще го припишат на Уийкс.

Докато пресичаха вестибюла, Джонатан добави:

— Робин, наистина съжалявам. А сега отвори бавно вратата, Кери.

Кери се наведе, за да целуне Робин.

— Роб, когато се обърна, ти побегни — прошепна й тя. — Стигни до съседите и започни да викаш.

— Отваряй, Кери — повтори настойчиво Джонатан.

Кери бавно отвори вратата. Джонатан беше загасил лампата на верандата и единствената светлина идваше от слабия блясък на фенера в края на алеята за коли.

— Ключовете ми са в джоба — каза Кери. После се завъртя бавно и изкрещя: — Тичай, Робин!

Хвърли се върху Джонатан. Чу изстрел, усети пареща болка от едната страна на главата и й се зави свят. Мраморният под на вестибюла сякаш се повдигна, за да я посрещне. До нея долитаха звуци — още един изстрел, писъците на Робин, която викаше за помощ и гласът й заглъхваше в далечината, вой на приближаващи сирени.

После чуваше само сирените и риданията на Грейс.

— Извинявай, Джонатан. Съжалявам, но не можех да те оставя да го извършиш. Този път не. Не с Кери и Робин.

Кери успя да се изправи и да притисне с ръка главата си. По лицето й се стичаше кръв, но вече почти не й се виеше свят. Когато вдигна очи, видя, че Грейс се свлече от инвалидната количка, падна на пода, пусна пистолета, който стискаше с подутите си пръсти, и прегърна тялото на съпруга си.