Да целунеш ангел

10.

Алекс си помисли, че никога не бе виждал нещо по-жалко от тази бедна негова женица. Извърна глава от гърнето с яхния чили, която готвеше, за да я види как влиза залитайки във фургона; дрехите й бяха по-мръсни от одеждите и на най-изпадналия общ работник. По разчорлената й коса бяха полепнали слама и остатъци от няколко вида храна за животни. Ръцете й бяха изпръскани с кал. Вонеше лошо.

След като самият той бе атакуван нееднократно от раздразнената лама, веднага разпозна миризмата.

— Приближила си твърде много Лолипоп, нали?

Тя промърмори нещо неразбираемо и се затътри към банята.

Той се усмихна и разбърка яхнията.

— Не можах много добре да чуя. Какво каза?

Отговорът й дойде с учтивия, добре усвоен акцент на млада жена, привикнала към далеч по-приятен живот.

— Върви по дяволите!

Затръшна силно вратата. Той се изсмя.

— Доколкото разбирам, това ти е първата схватка с лама…

Тя не отвърна.

Той досипа още една лъжица прах чили, добави малко горещ сос и опита манджата. Нуждаеше се от още подправки.

От банята все още не се чуваше нищо, дори и шум от течаща вода. Той се намръщи и остави соса.

— Дейзи?

След като не отвърна, той отиде до вратата и почука.

— Дейзи? Добре ли си?

Той завъртя топката и надникна вътре: тя стоеше вторачена в огледалото, а по бузите й се стичаха мълчаливо сълзи. Усети някаква непозната за него досега нежност.

— Какво има, скъпа?

Тя не помръдна, сълзите продължаваха да се стичат по бузите й.

— Никога не съм била красива, като майка си, но сега съм грозна.

Вместо да го подразни, зле пострадала и суета някак си му се стори трогателна.

— Мисля, че си красива, ангелско лице, дори и мръсна. Ще се почувстваш по-добре, след като се измиеш.

Тя остана неподвижна, взряна в отражението си, а сълзите капеха от брадичката й.

Той клекна до нея, вдигна краката й един по един и събу гуменките и чорапите й.

— Моля те, махни се. — Тя заговори със същата тиха гордост, която бе забелязал на няколко пъти през последните десет дни, когато с големи усилия се опитваше да изпълни поредната си тежка задача. — Правиш го, само защото отново плача, но то е защото съм уморена. Съжалявам. Не бива да ми обръщаш внимание.

— Дори не забелязах, че плачеш — излъга я той, разкопча дънките й и след моментно колебание ги смъкна на бедрата й. Красивите извивки на стройните й крака моментално го възбудиха и трябваше да откъсне поглед от примамливото триъгълниче, което образуваха ментовозелените й бикини.

Колко още време щеше да издържи, без да посегне към нея? През последните десетина дни тя бе толкова уморена, че едва се държеше на крака, ала той мислеше единствено за това как се заравя в мекото й, гъвкаво тяло. Беше стигнал дотам, че дори не можеше да я погледне, без да получи ерекция и това го дразнеше ужасно. Искаше да държи под контрол всеки аспект от живота си, а в това отношение определено не успяваше да се овладее.

Дори на една жена, израснала в цирка, щеше да й бъде трудно да се справи с цялата работа, която се бе стоварила върху плещите на Дейзи. Той непрекъснато си повтаряше, че е само въпрос на дни, дори и на часове, преди тя да хвърли пешкира на ринга и да си тръгне. Това означаваше, че не бива да я пипа, не и по начина, който желаеше. Сексът в този момент щеше само да усложни положението и. Независимо от желанията на тялото му, трябваше да я остави на мира.

Ала тя още не се отказваше и той не знаеше колко време щеше да е в състояние да се държи настрани от нея. Когато предишната вечер си легна, така силно усещаше присъствието й — свита на кравай на дивана, само на няколко метра от него — че му бе трудно да заспи. А и само като я зърнеше през деня, вече му бе невъзможно да се съсредоточи върху работата си.

Защо не си тръгваше? Беше мекушава. Слаба. Разплакваше се по най-незначителни поводи. Но като се замисли, си спомни, че намери куража да се възпротиви на Нико Мартин и да защити онези нещастни, тъжни същества в менажерията. Дейзи Девро Марков не бе чак такава слабачка, за каквато я смяташе.

Фактът, че не се бе оказала чак толкова предвидима, колкото бе очаквал, го подразни почти толкова силно, колкото бе болезнено въздействието върху тялото му и той рече безцеремонно:

— Вдигни си ръцете.

Случилото се през деня я бе омаломощило докрай и тя машинално се подчини. Издърпа тениската през главата й и тя остана по миниатюрния си зелен сутиен и бикините в същия цвят. Беше толкова уморена, че главата й клюмаше, но той си нямаше вяра, че може да довърши работата, което още повече го ядоса. Обърна се, нагласи водата на душа и я бутна под нея, както си бе по бельо.

— Ще те нахраня веднага щом свършиш. Писна ми да ям от консерви и тази вечер съм сготвил чили.

— Знам да готвя — смънка тя.

— За днес ти стига.

Тя вдигна глава към душа и остави струята да облее тялото й с все бельото.

Когато най-накрая излезе от банята, бе причесала мократа си коса назад, облечена с неговата синя хавлия. Като седна зад кухненската масичка, не изглеждаше по-възрастна от девойче-тийнейджърче.

Той й сервира купичка с горещо чили, сетне се върна до печката да вземе своята.

— Мога ли да не участвам в представлението тази вечер? — попита тя.

— Да не си болна?

— Не.

Той остави своята купичка на масата, седна срещу нея и намери сили да се противопостави на тихата й гордост.

— Тогава не може.

Тя изглеждаше тъй примирена след отговора му, че това го обезпокои повече, отколкото ако бе възразила.

— Никога не са ме плюли.

— Ламите го правят. Не го приемай лично.

— И Франки ме мрази. Днес ме замери с кутия бисквити за животни.

— Сигурно е случайно. Франки е благ по характер, като всички от породата си. Харесва всички.

Тя се облакъти на масата и подпря с една ръка главата си, а с другата апатично разбърка чилито.

— Да не правиш нищо, а само да ходиш по арената с онзи оскъден костюм — това е експлоатация на жената от най-долен вид.

— Но привлича публиката.

Моментално съжали за заяждането си, особено след като знаеше, че бе прекалено уморена, за да спори с него. Истината бе, че костюмът й може би го безпокоеше повече, отколкото самата нея. Не бе висока като другите момичета от миманса, нито имаше забележителен бюст, но свежата красота на лицето й и сладката й усмивка я караха да изпъкне пред тях; на няколко пъти му се наложи да обезкуражава неколцина разгонени мъжкари от публиката, които напираха подир представлението да се доберат до нея. За негова изненада, тя изобщо не забелязваше реакцията, която предизвикваше.

— При всичките ти приказки за това колко добре се грижи циркът за животните си, менажерията е истински позор.

— Съгласен съм. Оплаквам се за нея от години, но Оуен обичаше менажерията и отказа да се отърве от нея.

— Ами Шеба?

— Тя е на моето мнение. Все се надявам да я затвори, но напоследък много не се търсят застарели циркови животни. А и при нас ще им е по-добре, отколкото, ако ги продаде на някой западнал туристически център.

Тя поднесе лъжица чили към устата си, но я върна отново в купичката, сякаш усилието да се храни й дойде много.

Той не можеше повече да понесе това. Не даваше и пет пари дали всички от цирка щяха да го обвинят, че толерира жена си, но не можеше повече да понесе тези морави петна под очите й.

— Иди си легни, Дейзи. Можеш да пропуснеш тазвечершните представления.

— Наистина ли? Сигурен ли си?

Радостта й го накара да се почувства още по-гузен.

— Казах, че може, нали така?

— Да! Да, каза го. О, благодаря ти, Алекс! Няма никога да го забравя.

Дейзи проспа първото представление, но за изненада на Алекс се появи за парада на второто. Двата часа сън имаха чудодеен ефект върху нея, изглеждаше по-отпочинала, отколкото преди десетина дни. Гледаше я как обикаля арената върху гърба на Миша, как маха на публиката и праща въздушни целувки на децата, без да съзнава какво въздействие има с огненочервения си костюм върху бащите им. Щеше да му се наложи да сдържи желанието си да свали с камшика си няколко от шапките с надпис Джон Диър.

След като спектакълът свърши, той отиде във фургона, за да се преоблече в работните си дрехи. Обикновено Дейзи вече бе преоблечена по това време, но този път я нямаше.

Неспокоен, той се преоблече набързо и се върна при шапитото. Зърна огненочервения й костюм до входа на голямата палатка и видя жена си заобиколена от три симпатични местни момчета. Те се държаха учтиво с нея и определено тя не бе в опасност, но въпреки това му се дощя да забие десен прав в самодоволните им млади лица.

Единият каза нещо, тя се засмя и смехът й звънна в нощния въздух. Той изруга под носа си.

— За какво си толкова ядосан?

Брейди наближи откъм гърба му и Алекс се застави да се отпусне.

— Кое те кара да мислиш, че съм ядосан?

Между устните на Брейди се въртеше клечка за зъби.

— Ами като виждам как гледаш тези местните момчета.

Не разбирам за какво говориш.

— Не те разбирам, Алекс. Мислех си, че изобщо не те вълнува.

— Разкарай се!

— Всъщност, току-що реших да разговарям с теб за нея. — Той прехвърли клечката от единия ъгъл на устата си в другия. — Мисля си, че дори и да е крадла и да изглежда, че я мразиш до немай къде, все пак нямаш правото да караш една бременна жена да работи толкова много.

— Кой ти каза, че е бременна!

— Ами така сметнахме всички. Онази вечер, когато решихме да ви изненадаме с тортата, изобщо не приличаше на щастлив младоженец.

Алекс сви устни.

— Не е бременна.

Клечката увисна в устните на Брейди.

— Тогава защо, по дяволите, се ожени за нея?

— Изобщо не ти влиза в работата — отвърна Алекс и се отдалечи.

Малко подир полунощ свършиха с работата. Както винаги, когато влезе във фургона, Дейзи вече спеше но вместо да се сгуши в гнезденцето си от омотани чаршафи, този път лежеше на дивана в костюма си, сякаш бе приседнала за минутка и бе заспала без да ще. Той реши, че едно бе да я стегне, а съвсем друго да я докара до ръба на издръжливостта й, и в този миг вече знаеше, че не бива да я кара да работи толкова много. По негово мнение тя вече си бе платила дълга към обществото и бе време да й поотпусне малко юздите.

Черната й коса падаше на копринени вълни върху възглавницата, устните й бяха полуотворени. Спеше по корем и устата му пресъхна, като видя сладкото й дупе да стърчи, прикрито единствено от мрежестата материя на чорапогащника й. Тясната лента от пайети в средата само правеше гледката още по-примамваща. С мъка откъсна очи, съблече дрехите си, отиде в банята и застана под ледения душ. Сигурно шумът на водата я бе събудил, защото когато той излезе, загърнат с пешкир, тя стоеше до мивката, облякла синята му хавлия върху костюма си. Макар да бе навила ръкавите, малките й ръце едва се подаваха изпод маншетите, докато разопаковаше самун ръжен хляб.

— Искаш ли да ти направя сандвич? — Тонът й бе много по-ведър, отколкото през последните дни. — Заспала съм преди да хапна и сега съм гладна.

Халатът му се разтвори и разкри извивката на гръдта й под огнените пламъци на костюма й. Той извърна поглед и вместо да благодари за предложението й, се сопна:

— Ако Шеба те види да се търкаляш с някой от костюмите й, ще ти се наложи да се криеш.

— Тогава ще внимавам да не ме види.

Новият дух в тона й повдигна и неговото настроение.

— Май не бива да очаквам да научиш всичко изведнъж.

Тя се обърна, но онова, което възнамеряваше да каже, сякаш застина на устните й. Погледът й пробяга надолу по гърдите му към жълтата хавлиена кърпа, защипана на кръста му.

Искаше му се да й изкрещи да не го гледа по такъв начин, освен ако не иска да свърши по гръб. И без това отслабеният му самоконтрол падна още една степен надолу.

— Искаш ли си… ъ-ъ-ъ… хавлията? — попита тя.

Той кимна.

Тя дръпна колана й, съблече я и му я подаде. Той я остави да падне на пода. Изгледа го въпросително.

— Нали каза, че я искаш?

— Исках да я съблечеш.

Тя облиза устни и той видя, че търсеше някакъв отговор. И макар непрекъснато да се наричаше с най-обидни думи, той знаеше, че не би могъл да остане още една нощ настрани от нея.

— Не съм много сигурна какво искаше да кажеш с това — рече колебливо тя.

— Исках да кажа, че май не мога повече да издържам без да те пипна.

— Боях се, че е тъкмо това. — Тя пое дълбоко дъх и вдигна брадичка. — Съжалявам, но реших, че не мога да го направя с теб. Няма да е правилно.

— Кой го каза?

— Защото няма да е свещенодействие. Аз ценя високо любенето. И това не е нещо, което бих могла да направя с всекиго.

— Радвам се да го чуя.

Воден от сила, на която не можеше да противостои, той отиде до нея.

Тя се отдръпна към тезгяхчето, но не извърна поглед.

— Не мога да го направя ей така.

— Предполагам, това означава, че не бива да се безпокоя, че ще хвана някоя от онези предавани по сексуален път болести, които спомена на сервитьорката преди две седмици.

— Разбира се, че не!

— Добре. Не се безпокой и за мен. Чист съм като вода ненапита.

— Много мило от твоя страна, но…

— Някой казвал ли ти е, че говориш прекалено много?

Той подпря длани на плота зад нея, затвори я в капан.

— Трябва да поговорим за това. Важно е. То е…

— Това, което трябва да направим, е да престанем да говорим. — Обхвана с ръце кръста й. — Играхме си твърде дълго на котка и мишка, ангелско лице. Не мислиш ли, че е време да предприемем нещо по-сериозно?

Обгърна го облак от парфюма й и само усили мъчението му. Сведе поглед към тялото й, тъй примамливо подчертано от костюма й с пайети, тихото й дишане разроши космите на гърдите му.

— Как… как можеш само да си помислиш за нещо такова с човек, когото не уважаваш?

Той затвори очи, наведе се и бръсна с устни шията й.

— Защо не ме оставиш аз да се безпокоя за това?

— Ти мислиш, че съм крадла.

— Нека речем, че малко-малко ми е преминало.

Тя вдигна лице към него и той отново усети острото бодване на чувството за вина, когато виолетовите й очи се озариха от радост, а меката й, глупава устица се изви доволна.

— Значи ми вярваш! Знаеш, че не съм откраднала парите!

Не бе казал такова нещо. Просто вече не бе толкова ядосан. И макар да не можеше да й прости стореното, знаеше, че е отчаяна и повече не искаше да влиза ролята на палач.

— Вярвам, че си адски секси! — Прокара палец по долната й устна и усети колко е влажна. — Вземаш ли противозачатъчни или аз да се погрижа?

В очите й блесна яростно пламъче.

— Вземам хапчета, но…

— Това е добре. Наведе глава й покри устните й със своите. Те потрепнаха. Господи, колко бе мила! Сигурно бе хапнал някоя слива от кесията на плота, защото усети аромата на плода в дъха й.

Устните й се разтвориха леко, но движението й бе толкова колебливо, сякаш още не можеше да се реши. Той намери в неохотния й, несигурен отговор нещо безкрайно вълнуващо. В същото време знаеше, че няма да й даде повече време за размисъл и я привлече към себе си.

Отвън, извън малкия свят на фургона, зачукаха първите капки дъжд, потропваха лекичко по металната черупка. Звукът бе успокояващ, хипнотичен. Ромоленето на дъжда сякаш ги изолираше, отделяше ги от всички останали във Вселената и им даваше уединение.

Дейзи въздъхна, почувствала целувката на Алекс — нежна, търпелива. Иконката се докосна до нея, а когато върхът на езика му близна чувствителната вътрешна страна на долната й устна, се почувства така, сякаш в кръвта й се вля горещ мед. В този миг всичките й принципи се изпариха, всички намерения да му противостои изчезнаха. Още от началото бе желала това, а сега вече не можеше да противостои на силата, която я привличаше към него.

Разтвори устни и го пусна.

Той проникна бавно и целувката се получи дълбока и цялостна. Отвърна му с пламенност и той я остави да води играта, както пожелае.

Използва езика си, устните си, за да целуне тази непреклонна уста, втурна се в нея. Обгърна с ръце раменете му и, надигнала се на пръсти, гризна долната част на ухото му. Остави малко белегче от зъби върху челюстта му, преди да се завърне и отново да се гмурне в устните му.

Възбудата й нарастваше, подсилвана от накъсаното му дишане, от допира на ръцете му, които я притискаха толкова силно — едната на кръста, другата на гърба й. Как можеше изобщо да се страхува от него? В паметта й се появи отново картината на скритите под леглото камшици, но тя я прогони. Той нямаше да я нарани. Не би могъл.

Облиза една капка пот, която се стичаше от врата към гърдите му, продължи надолу, мушна език в космите, които покриваха гръдните мускули, за да стигне до кожата. Дишането му вече бе по-ускорено и когато заговори, гласът му бе станал дрезгав.

— Щом така целуваш, ангелско лице, нямам търпение да видя как… — Той изстена, когато тя намери зърното на гръдта му.

Беше обвила ръце около врата му и един от пръстите й се закачи о златната верижка на иконката. Тази игра на страстни целувки и ласки бе толкова възхитителна, че не можеше да й се насити. Тялото му бе на нейно разположение и тя искаше да изучи всеки сантиметър от него.

— Искам да свалиш кърпата — прошепна тя. Пръстите му потънаха в косите й.

Посегна към възела, но усети ръката му върху своята.

— Не бързай толкоз, скъпа. Първо ти трябва да ми покажеш нещо.

— Какво искаш да видиш?

— Предоставям избора на теб.

— С този костюм ми се струва, че показвам почти всичко, което имам.

— А може пък да искам да погледна по-отблизо.

Тя знаеше, че сексът може да е вълнуващо изживяване, но не бе очаквала този чувствен, възбуждащ тон на гласа му. Мина й през ума, че може би трябваше да си признае, че е девствена, но тогава сигурно щеше да я помисли за сбъркана. А той не би разбрал, ако не му кажеше. Обратно на писанията в любовните романи, нежните девойчета не запазват девствеността си след двайсет и шест години физическа активност и лекарски прегледи.

Тя отметна назад глава, гледаше как погледът му се стремеше отчаяно да я обхване цялата, а тя стоеше пред него в костюма си на шоу-гърла и намираше идеята да играе ролята на фаталната жена за безкрайно вълнуваща. Беше чела доста книги, би могла и да се справи. Какво палаво нещо би могла да стори?

Обърна се гърбом към него, опитвайки се да спечели време да помисли, и забеляза, че отпуснатите сини пердета на прозорчето не бяха дръпнати докрай. Съмняваше се, че някой ще мине покрай тях в дъжда, но за всеки случай отиде бързешком до него. Подпря се на гетинаксовия плот и се наведе да ги дръпне.

Чу приглушен шум зад себе си — почти като стенание.

— Добър избор, скъпа.

Нямаше представа за какво става дума, докато не го усети, когато бе дошъл зад гърба й, как се отрива о изпъкналото й задниче. Масажира го през мрежестата тъкан. Зърната на гърдите й се втвърдиха, а кожата й пламна от непознатото усещане. В същото време нарасна и нервността й. Независимо от това, което искаше да повярва, тя нямаше опит и с обичайното любене, да не говорим за нещо по-екзотично.

Единият от пръстите му се мушна под парчето плат, обсипано с пайети и последва извивката на дупето й. Тя прехапа устни, за да сдържи вика на удоволствие.

Не можеше да издържи повече, затова се изви, обърна се в ръцете му.

— Искам… искам да целувам пак.

Той изстена.

— Точно сега едва ли бих могъл да издържа още на целувките. — Той пооправи възела на кърпата и тя забеляза, че вече не се спускаше право надолу. Даже въобще не се спускаше.

Тя го гледаше с пресъхнали устни.

— И все пак… искам още.

— Да се спазарим. Ти ще откопчееш този костюм отзад, а после ще се целуваме колкото искаш.

Тя с нежелание откъсна очи от кърпата и вдигна ръце, за да откопчее костюма. Веднага след това бодито започна да се свлича. Притисна го към гърдите си.

Той сведе глава, целуна ръцете й, после ги хвана и двете в една шепа. А когато езикът му нахлу в устата й, костюмът й се свлече до кръста. Той я подиря на стената, вдигна китките й нагоре и ги прикова с длан.

— Не е честно — прошепна тя. — Ти си по-силен от мен.

— Сега е мой ред — прошепна й в отговор той.

Продължи да държи китките й леко и в същото време използва единствено устата си, за да я възбуди. Гризна долната част на ухото й, сетне шията й. Целуна ключицата, основата на шията й. Сетне се отдръпна достатъчно назад, за да може погледът му да обхване тялото й.

С вдигнатите й ръце гърдите й бяха щръкнали нагоре. Той се зае първо с едната, после с другата, смучеше, докато огънят на страстта у нея се разгоря толкова силно, че повече не можеше да издържа.

— Престани — рече сподавено тя. — Пусни ме.

Той веднага пусна китките й.

— Да не би да те заболя?

— Не, но… прекалено бързаш.

— Бързам ли? — Изгледа я и се усмихна криво. — Нима подлагаш на критика техниката ми?

— О, не, техниката ти е чудесна.

Думите й излетяха прекалено бързо, прекалено честни и прекалено пламенни и той се усмихна. Притеснена, тя избягна погледа му. Сетне осъзна, че ако бе решила да прави любов с този силен и горд мъж, то трябваше да срещне силата му със своята.

Вдигна очи и погледите им се срещнаха.

— Не искам още да го правим. Може би по-късно, но не сега.

— Нима искаш по този начин да ми кажеш, че известно време ти ще водиш екшъна?

Тя кимна. И макар да бе толкова нервна, нищо не можеше да й попречи да изследва онези чудесни тайнства, скрити под кърпата.

— При едно условие, ангелско лице. — Той стисна ръба на костюма, събран на кръста й. — Оставаш само по чорапогащи. Всичко друго се сваля.

Тя преглътна. Чорапогащникът нямаше пришити отвътре бикини. Бе просто мрежеста материя от кръста до краката, а и мрежата бе твърде рехава, за да скрие каквото и да е.

Той вдигна предизвикателно вежди, сетне я пусна и седна на леглото.

— Искам да се съблечеш.

Е, това вече бе прекалено палаво. Тя се прокашля и заговори колкото е възможно по-небрежно.

— Имаш предвид тук? Както е запалено осветлението и тъй нататък?

— Не отлагай. Съблечи се, ама наистина бавно.

Тя събра всичкия си кураж, решена да не му отстъпва.

— Но си наясно, че веднага след това идва ред и на кърпата, нали?

— Едно по едно.

Тя бавно смъкна костюма надолу, наведе се напред, за да прикрие голотата си. Костюмът й се свлече до глезените. Махна мъхче памук от крака си, взря се в шарките на килима, заслуша се в трополенето на дъжда по покрива на фургона.

— О, не, недей — засмя се той. — Изправи се. И остави този костюм там, на пода.

Сластният му тон почти я довърши. Ръцете й трепереха, докато изпълни онова, което й бе казал.

— Красиво — прошепна той, когато се изправи пред него — гола, ако изключим чорапогащника, който повече подчертаваше, отколкото да прикрие долната част на тялото й.

Реши, че вече бе дошъл нейният ред.

— Лягай на леглото — рече тихо тя.

Той се поколеба за миг, сетне се изтегна на хълбок и облакъти на възглавницата.

— Така ли?

— О, не. Това изобщо не върши работа. По гръб, моля.

За нейно удовлетворение, той го направи. Освен това си подложи две възглавници под главата, за да не пропусне нищо.

Тя облиза устни, не бе сигурна как ще се справи, но бе решена да даде всичко от себе си.

— А сега вдигни ръце, докато не докоснат стената. И, Алекс, искам да си останат там.

Той й се усмихна лениво и чак костите й се размекнаха.

— Сигурна ли си?

— Съвсем.

Направи както му бе наредила и тя се почувства много горда от себе си. Приближи. Погледът му изгаряше гърдите и корема й, караше я да се чувства в този чорапогащник по-гола, отколкото би била без него. Докато стигне леглото, всяка частица от тялото й трептеше от вълнение и очакване. В един момент отново се появи мисълта за камшиците, но тя я прогони.

Гледаше го — легнал по гръб, с наужким завързани ръце. Неин пленник. И докато си останеше така, всяка част от тялото му бе нейна, можеше да я изследва колкото си ще — включително и внушителното възвишение, което нарушаваше гладката повърхност на кърпата. Тя отмести поглед и седна на края на леглото.

— Помни какво ти казах — прошепна му. — Трябва да държиш ръцете си там, където са: Не бива да ги мърдаш.

— Ако поотвориш малко краката си, скъпа, ще бъда най-послушен, тъй както си знам.

Е, справедливостта си е справедливост, реши тя и разтвори леко бедра. Той се вторачи в онова, което му разкри. Дясната му ръка потрепна, сякаш бе готов да я помръдне, но сетне се отпусна.

Тя се наведе и започна отново да го вкусва, лекичко хапеше кожата му под ребрата. Плътта му бе стегната, мускулите — силни. Плъзна ръце по гърдите му, наслаждавайки се на влажната му кожа. Не можа да устои на кафявите зърна на гърдите му и прокара устни по тях, принуждавайки го да се загърчи под нея. Протегна ръце, обхвана бицепсите му и стисна. Пръстите и намериха пулсиращите вени под кожата му. Проследи ги надолу и намери пътя си към меките косми под мишниците му. В този момент кожата му настръхна и той издаде нечленоразделни, гърлени звуци. Тя бавно вдигна глава и срещна погледа му.

— Сега ще махна кърпата.

— Нима?

Дивото желание в очите му й подсказа, че си играеше с огъня, ала нямаше никакво намерение да отстъп и ръцете й обхванаха ръба на кърпата. С едно бързо и ловко движение тя я отвори и отметна.

— О…

Беше великолепен. Тя протегна ръка и внимателно го докосна с върха на пръста си. Той едва не подскочи от леглото и тя бързо отдръпна ръка.

Погледът й потърси лицето му. Бе изкривено, сякаш бе изпитал болка.

— Заболя ли те?

— Разполагаш с шейсет секунди — рече задавено той, — сетне ръцете ми влизат в действие.

По тялото й премина тръпката на удоволствието, след като разбра, че всичко това бе част от играта.

— Не и докато не ти разреша — рече строго тя.

— Петдесет секунди — отвърна той.

Тя побърза да го докосне отново, остави любопитните си пръсти да пробягат по всеки сантиметър от него, галеше го тук и там. Поразтвори бедрата му и намери още места за галене.

— Двайсет секунди — изстена той.

— Престани да броиш толкова бързо.

Той се изсмя и изстена едновременно, карайки я да се усмихне. Но сетне усмивката й се стопи. Как след всичките тези години дребното й тяло би могло да приеме нещо като това? Докато обвиваше пръсти около него, й хрумна, че нейните вътрешни органи сигурно бяха атрофирали, неизползвани толкова години. Ръката й се плъзна.

— Край!

Без никакво предупреждение тя се озова по гръб, притисната от тежестта му.

— Мисля, че е време да получиш от собственото си лекарство, мила. Заеми позиция.

— Какво искаш да кажеш?

— Ръцете към стената.

Тя преглътна с мъка и се сети за камшиците. Може би планът й да се направи на фатална жена бе въздействал прекалено силно. И той бе повярвал, че е по-опитна, отколкото беше.

— Алекс?

— Никакви приказки, докато не се уверя дали знаеш да изпълняваш команди.

Тя бавно вдигна ръце към възглавницата.

— Казах ти да ги допреш до стената.

Изпълни нареждането му, никога не се бе чувствала по-беззащитна и по-възбудена. Когато кокалчетата на ръцете й докоснаха стената зад нея, се почувства безсилна от тревожното съчетание на безпокойство и дълбок, чувствен глад. Искаше й се да го помоли да бъде нежен. И в същото време желаеше да я люби с цяла та си мощ.

Лежеше под него като завързана пленница. И някак си фактът, че нищо не я държеше привързана на място не правеше подчиненото й положение по-малко реално Беше толкова по-силен от нея, толкова мощен, че би могъл да направи каквото пожелае, независимо дали тя го искаше или не. Лека тревога смути възбудата й, но веднага изчезна, когато върхът на пръста му пробяга по корема й, после върху мрежестата тъкан по-надолу и й се прииска да извика. Докосна къдрите отдолу.

— Отвори, скъпа.

Изпълни желанието му, но изглежда той не бе доволен, защото хвана бедрата й и ги разтвори още.

Чорапогащникът не бе никаква преграда и тя изведнъж се почувства прекалено разкрита, прекалено уязвима. Започна да сваля ръце от стената.

— Хич не си го и помисляй — пошепна той и ръката му пробяга по онова, което му бе разкрила.

Тя изстена, отпусна се назад и усети как палците му я разтварят през мрежестата тъкан. Главата му се спусна надолу. Тя извика и задумка с юмруци по стената когато я докосна с устни и я погали през мрежата. Нисък, сподавен стон на удоволствие заклокочи в гърлото й. Почувства стегнатата мрежа, паяжината се забиваше дълбоко в мекотата й.

Раменете му приковаваха коленете й, дланите му покриваха гърдите й. Дъждът барабанеше по металната утроба, в която бяха потънали и двамата, а нейната собствена утроба потреперваше в отговор на онова, което става. Тя усети вибрациите на гърма, които преминаха от стената към ръцете й и пробягаха по всяко нервче на тялото й. Гърбът й се изви нагоре и тя се отдаде на разтърсващ оргазъм.

Той я бе прегърнал в последвалите отгласи. Чак когато се посъвзе, тя усети някакво необичайно подръпване между краката си. Не разбра какво бе то, докато той не се установи върху нея и тя не усети онова дълго очаквано опъване в самия вход към тялото си.

— Пробил си дупка в чорапогащника ми — промърмори глуповато тя, плъзна ръце по раменете му и се отдаде на насладата, която изпитваше от тежестта на тялото му, което я притискаше към леглото.

Той е целуна по слепоочието.

— Ще ти купя нов. Обещавам.

Натисна леко.

И не стигна доникъде.

Тя се напрегна. Най-лошите й страхове се бяха сбъднали. Бе атрофирана от толкова години неизползване.

Той се отдръпна леко и й се усмихна, но тя усети напрегнатостта на тялото му и разбра, че бе на ръба да изгуби контрол върху себе си.

— Мислех си, че си готова, но май не си свърших докрай работата.

Той леко премести тежестта на тялото си и започна да я гали. След миг гласът му сякаш долетя до нея от много далеч.

— Много си стегната. Сигурно отдавна не си го правила, а?

Тя заби нокти в раменете му.

— Ами, да. Сигурно… — тя ахна, когато усети как ново усещане завибрира в нея — …съм се затворила малко.

Той изпъшка и промени положението на тялото си.

— Тогава ще трябва да те поотворим малко. — И с тези думи той натисна силно напред.

Тя извика и се изви, за да го избегне или пък да му помогне — не знаеше кое от двете. Тялото й гореше от сладкото и болезнено отваряне. Той обгърна задничето й и проникна още по-дълбоко. В същото време устните му покриха нейните, сякаш да я погълне. Обладаването му бе силно, мощно, но напрегнатостта, която усеща в тялото му, й подсказа, че все още се въздържаше. Не разбра защо, докато не чу едва доловимия му шепот.

— Хайде, мила, хайде.

И тогава разбра, че той я чакаше, а нежните му думи отново я подлудиха.

След като тя пое, усети кожата му мокра под пръстите си, а тялото му — стегнато от жажда. Но той бе силен и щедър любовник.

— Още веднъж, мила. Още веднъж.

— Не, аз…

— Да!

И той отново нахлу в нея — дълбоко и силно.

Навън гърмеше, а вътре във фургона тя направи онова, за което я бе помолил. Този път обаче той продължи. Никога нямаше да го забрави. Въпреки ужасните неща, които бяха довели до този момент, едва ли би могла да получи по-добро въведение към любенето и завинаги щеше да му бъде благодарна за това. Тя притисна устни към гърдите му, а той я погали с длан. В крайна сметка онова най-после се бе случило.

— Вече не съм девствена.

Усети как тялото му се стегна под пръстите й. И чак тогава осъзна, че бе изрекла тайната си на глас.