Да целунеш ангел

12.

Алекс погледна вратата, през която Хедър току-що бе изфирясала, а след това — към жена си.

— Това бе най-долното представление, което някога съм виждал. Нима бе необходимо да казваш Ще се боря за него?

— Тя ми повярва, а това е единственото, което има значение. След казаното от теб тя имаше нужда от някой, който да се отнесе към нея като към възрастен човек.

— Не исках да я нараня, но какво можех да направя? Тя не е възрастна; тя е дете.

— Тя ти предложи сърцето си, Алекс, а ти й каза, че то не струва нищо за теб.

— Не сърцето си ми предлагаше тя. Малко преди да дойдеш ми даде да разбера, че в предложението е включено и тялото.

— Тя се чувства отчаяна. Ако беше се съгласил, щеше да е адски изплашена.

Той потрепери.

— Шестнайсетгодишните не са в списъка на любимите ми перверзии.

— А какво влиза в списъка? — Тя веднага прехапа устни. Кога най-сетне първо щеше да помисли, преди, да говори?

Той й се усмихна с влудяващата си усмивка и кожа та й настръхна.

— Ще ти е по-забавно да откриеш сама.

— Защо не ми кажеш?

— Защо просто не почакаш да видиш?

Тя го погледна въпросително.

— Това има ли нещо общо с… не, разбира се, че не.

— Нима отново се тревожиш за онези камшици?

— Не, всъщност не — излъга тя.

— Добре. Защото няма за какво да се безпокоиш. — Той замълча за малко, след което добави: — Защото ако го направя точно както трябва, изобщо не боли.

Очите й се разшириха.

— Ще престанеш ли?

— Какво?

Невинното му изражение изобщо не я заблуди.

— Ще престанеш ли да сееш тези семена на съмнение в съзнанието ми?

— Не съм направил нищо. Ти сама си посяла съмненията си.

— Само защото продължаваш да играеш игрички с мен. Предизвикваш ме още от началото и това не ми харесва. Отговори ми само на един въпрос: да или не? Шибал ли си някога жена с камшик?

— Да или не ли?

— Точно това те помолих да кажеш.

— Без никакви други определения?

— Без.

— Добре тогава. Шибал съм. Да, определено съм пердашил жена с камшик.

Тя преглътна и рече тихо:

— Вземам си назад думите за другите определения.

— Съжалявам, мила, но изтърва възможността. — Ухилен, той седна зад писалището си. — Имам работа, затова може би ще е добре да ми кажеш защо дойде да ме видиш.

Минаха няколко секунди, преди тя да успее да събере мислите си и да си спомни какво я бе довело първоначално тук.

— Става дума за Глена.

— И какво за нея?

— Тя е едро животно и клетката й е тясна. Нуждаем се от нова клетка.

— Само това ли? Искаш да купим нова клетка за горилата?

— Нечовешко е да я държим на толкова тясно. Тя наистина е много тъжна, Алекс. Пръстите й са тъй чудно меки и ги подава през решетките, сякаш е зажадняла за контакт с друго живо същество. И това не е единственият проблем. Всички клетки са толкова стари, че не съм сигурна дали изобщо са безопасни. Вратичката на леопарда се връзва с тел.

Той взе някакъв молив и разсеяно забарабани по писалището с гумичката му.

— Съгласен съм с теб. Мразя тая менажерия — варварство е — но клетките са скъпи и Шеба все още възнамерява да продаде животните. Ще трябва просто да се справяш по най-добрия начин. — Той забеляза нещо през прозореца и се облегна назад, за да вижда най-добре. — Ха, я погледни. Май си имаш посетител.

Тя погледна навън и видя слончето, застанало незавързано пред Червения фургон.

— Тейтър е.

Докато го гледаше, слончето вдигна хобот и изрева, изглеждаше стопроцентово като трагичен герой, който зове изгубената си любима.

— Какво ли търси тук?

— Предполагам, че се мъчи да те открие. — Алекс се усмихна. — Слоновете създават много силни семейни връзки, а изглежда Тейтър се е свързал с теб.

— Малко е големичък за любимо домашно животно.

— Радвам се, че си на такова мнение, защото няма да го пусна в леглото ни, Дейзи, независимо колко ще ме молиш за това.

Тя се засмя. И в същото време се въздържа да му каже, че не бе сигурна дали самата тя ще спи при него. Все още имаше да изяснят доста неща помежду си.

Шеба се запъти към Алекс, изпаднала в най-лошото си настроение от маса дни насам. Сутринта Брейди й бе казал, че Дейзи не е бременна. Самата идея, че някоя жена може да роди деца на Алекс Марков бе сама по себе си отвратителна и би трябвало да изпита облекчение, но вместо това стомахът й се сви на някаква гадна топка. Щом Алекс не се бе оженил за Дейзи заради това, че е бременна, значи е било въпрос на избор и сигурно го бе сторил, защото я обича.

Душата й бе изпълнена с жлъч. Как би могъл обича лишено от талант богаташко момиченце, а не самата нея! Не виждаше ли колко недостойна бе Дейзи. Нима бе изгубил цялата си гордост?

Сега възнамеряваше да задейства план, който зрееше в съзнанието й от дни. Той бе от полза за работата — тя никога не правеше нещо, което да не е добро за цирка, независимо от личните си чувства, но идеята бе най-сетне Алекс да свали капаците, които му пречеха да види както трябва новоизлюпената си съпруга.

Приближи откъм гърба му, докато той се занимаваше с пилотонабивачната машина. Влажната тениска бе залепнала за силните мускули на гърба му. Спомни си как бе почувствала тази кожа с пръстите си, но вместо да я възбуди, споменът предизвика само омразата й. Шеба Куест, царицата на арената, бе молила за любовта на този мъж и бе отхвърлена. Стомахът й се сви от отвращение.

— Трябва да поговоря с теб за номера ти.

Той взе мръсен парцал и избърса ръцете си. Винаги е бил първокласен механик и някак си успяваше да поддържа старинната набивачка в действие, но точно сега тя не изпита никаква благодарност за това колко пари й спестяваше.

— Давай.

Тя спусна клепачи, забави отговора си, накара го да чака. Най-сетне заговори:

— Мисля, че имаш нужда от промяна. От последния път, откакто си с нас, си направил само някои дребни промени, а остава доста време до края на сезона и номерът може да омръзне.

— Какво имаш предвид?

Тя свали слънчевите си очила и сгъна дръжките им.

— Искам да включиш и Дейзи в него.

— Забрави го.

— Страхуваш се, че няма да се справи ли?

— Знаеш, че няма да се справи.

— Е, тогава ще се наложи да я заставиш. Или тя командва у вас?

— Какво целиш, Шеба?

— Дейзи вече носи името Марков. Време е да почне да се държи като човек с тази фамилия.

— Това е моя работа, а не твоя.

— Не и докато съм собственичка на този цирк. Дейзи допада на публиката и имам намерението да се възползвам от това. — Изгледа го продължително и остро. — Искам тя да участва в шоуто, Алекс, и ти давам две седмици да я подготвиш. Ако има нужда от допълнително убеждаване, напомни и, че все още мога да подам оплакване срещу нея.

— Взе да ми писва от заплахите ти.

— Тогава най-добре си помисли за представлението.

Алекс свърши е ремонта на набивачката, сетне се запъти към фургона да измие мръсотията от ръцете си. Взе четка за нокти и калъп сапун от напуканата чинийка под мивката в кухнята и се принуди да осмисли истината, която Шеба му бе казала. Дейзи наистина допадаше на публиката и макар да не го бе признавал пред Шеба, той вече бе обмислял да я включи в номера си. Колебаеше се, обаче, поради трудностите да я обучи.

Асистентките, с които бе работил в миналото, бяха до една опитни циркови изпълнителки и камшиците изобщо не ги плашеха, но Дейзи бе обладана от страхове. Ако потрепнеше точно когато не трябва…

Отхвърли мисълта за това. Можеше да я обучи да не потрепва. Както го бе научил чичо му Сергей. Дори когато представлението свършеше и онзи перверзен тип го биеше до смърт, заради някаква измислена вина, Алекс успяваше да запази пълно спокойствие.

Мислено бе преминавал многократно през целия мъчителен път на детството си, нямаш сега никакво намерение да разбутва отново цялата мръсотия, затова прогони образите от миналото надалеч. Имаше още едно предимство, ако използваше Дейзи като своя асистентка — и то бе по-важно за него в момента, отколкото просто да опресни номера си — Така щеше да се сдобие с реална причина да облекчи работата и — причина, срещу която тя не можеше да възрази.

Още не можеше да повярва, че му бе отказала да направи нещата по-лесни за нея. Сутринта бе настоял но съзря нещо в изражението й, което му подсказа да отстъпи. Работата й бе станала важна за нея, осъзна той — своего рода тест за оцеляване.

Но независимо какво си мислеше тя, Алекс нямаше никакво намерение да я докара до пълно изтощение. И независимо дали тя го знаеше или не, но изпълненията на арената бяха далеч по-лесни, отколкото да риеш торта на слоновете или да чистиш клетките на животните.

Изплакна ръцете си, взе хартиена салфетка да се избърше и си спомни колко крехка изглеждаше в ръцете му предишната нощ. Любенето им бе толкова хубаво, че чак го плашеше. Не бе много сигурен какао точно бе очаквал, но никога не си бе представял, че Дейзи ще притежава толкова неподозирани черти: знойна и изкусителна, невинна и несигурна, едновременно и агресивна, и готова да даде. Беше му се приискало едновременно да я покори и да я защити, а тъкмо поради това бе адски объркан.

В другия край на площадката Дейзи излезе от Червения фургон. Алекс нямаше да е доволен, ако разбере, че провежда извънградски разговори по клетъчния му телефон, но бе особено доволна от онова, което бе научила от управителя на зоологическата градина в Сан Диего. Той й даде някои предложения и тя щеше да опита: промени в храненето на животните, допълнителни витамини, смяна и на разписанието на хранене.

Запъти се към фургона, видяла бе мъжа си там преди няколко минути. След като свърши в менажерията, отиде да помогне на Дигър; старикът й изръмжа, че не се нуждае от помощ, затова тя се възползва от няколкото часа за пътуване до библиотеката. Беше я зърнала по-рано, докато пресичаха града, и се искаше да проучи някои неща за животните. Първо обаче трябваше да накара Алекс да й даде ключовете от пикапа, Нещо, което досега й бе отказвал.

Като влезе във фургона, го видя да бърше ръцете си до мивката. Обзе някакво глуповато лекомислие. Той изглеждаше прекалено едър за тясното пространство и тя реши, че със своите тъмни, красиви и замислени черти щеше да му приляга повече да броди из тресавищата на Англия от деветнайсети век, вместо да управлява цирк от двайсети. Той се обърна и тя затаи дъх при вида на силата в кехлибарените му очи.

— Бих искала да ми услужиш с ключовете на пикапа — рече тя, след като гласът й успя да излезе. — Трябва да понапазаря.

— Да не си свършила цигарите?

— Сигурно не си забелязал. Отказах ги.

— Гордея се с теб. — Той хвърли мократа салфетка в кошчето, а тя забеляза как тениската му бе залепнала върху потните гърди. Петно от грес се спускаше по ръкава му. — Ако изчакаш около час, ще те отведа.

— По-скоро бих отишла сама. Тази сутрин забелязах една обществена пералня досами градската библиотека. Мислех си, че мога едновременно да изпера и почета малко. Това проблем ли е?

— Не съвсем. Просто си мисля, че ще е по-добре те откарам аз.

— Нима се боиш, че ще избягам с пикапа ти?

— Не. Аз… всъщност той не е мой. Принадлежи на цирка, а ти сигурно не си свикнала да караш нещо такова.

— Шофирам отлично. Няма да го съсипя.

— Не е съвсем сигурно.

Тя протегна ръка, решена да стане на нейното.

— Моля те, дай ми ключовете.

— Аз самият нямам нищо против да прескоча до библиотеката.

Тя го изгледа по възможно най-решителния си начин.

— Ключовете, моля.

Той потърка брадата си с кокалчетата на юмрука си, сякаш отново обмисляше въпроса.

— Виж какво ще ти кажа. Разкопчей блузата си и ще ти дам ключовете.

— Какво?

— Това е най-доброто ми предложение. Или го приемаш, или го отхвърляш.

След като видя как в очите му проблеснаха палави пламъчета, тя се запита как бе възможно един толкова сериозен мъж да притежава тъй игрив характер, щом станеше въпрос за секса.

— Всъщност ти очакваш от мен да…

— Аха.

Той се облегна върху мивката и кръстоса ръце на гърдите си в очакване.

През тялото й премина тръпка на страст, като съзря желанието в очите му. Не бе в никакъв случай сигурна дали бе готова за нова сексуална среща с него, но, от друга страна, какво можеше да навреди една малка, палава увертюра? Влагата между гърдите й и напомни, че бе работила цяла сутрин и не бе много чиста. Но пък и той не беше, а и в крайна сметка само си играеха, какво значение имаше?

Тя сведе очи в най-добрата имитация на царствено поведение, на което бе способна.

— Определено няма да използвам тялото си за бартерна сделка. Това е обидно.

— Съжалявам, че го приемаш така.

Той извади ключовете от джоба си и с престорена наивност ги подметна на дланта си.

Меката кожа на гърдите й я засърбя под влажната блуза, зърната й се втвърдиха.

— Какво ще кажеш, ако аз постъпя по същия начин с теб?

— Скъпа, ами страшно ще ми хареса.

Потискайки усмивката си, тя разкопча най-горното копче.

— Само едно надзъртане.

Вътрешният й глас й нашепваше, че си играе с огъня, но не му обърна внимание. Разкопча още едно копче.

— Какво още трябва да направя, за да се сдобия с контактния ключ?

— Носиш ли сутиен?

— Да.

— Ще трябва да го свалиш.

Можеше веднага да сложи край на играта, но вместо това разкопча още едно копче.

— Ти носиш отговорност за пикапа, значи е справедливо да диктуваш условията.

Беше му забавно.

Тя се забави с последните копчета. След като ги разкопча, леко подхвана пешовете на блузата си, нарочно го дразнеше, макар и да разбираше, че тази й палавост е опасна.

— Може би ще трябва да си помисля отново.

— Не ме карай да ставам груб. — Страстният му шепот не съдържаше и капчица заплаха, но въпреки това тя потрепери.

— След като поставяш въпроса по такъв начин… — Тя разтвори блузата си и разкри щампования на цветя сутиен.

— Разкопчей го.

Тя се опита, но закопчалката заяде.

— Направи каквото ти казвам и никой няма да пострада.

Тя не можа да сдържи усмивката си, когато успя да го откопчее. Бавно свали влажните дантелени чашчици от гърдите си и застана пред него, досущ като лека жена — напълно облечена, но с разкопчана блуза и с голи гърди.

— Красиво!

Прошепнатият комплимент я накара да се почувства като най-ценената жена на света.

— Стига ли, за да получа контактния ключ?

— Стига и за целия проклет пикап. — Направи две широки крачки и я грабна в обятията си. Устните му стремително намериха нейните и светът се завъртя като дяволска люлка. Смъкна блузата от раменете й, сетне хвана бедрата й и я вдигна достатъчно, високо, за да се опре о нея. Усети го — твърд и настоятелен — и разбра, че времето на раздразването бе свършило.

Кръвта й бучеше кипнала из вените й. Отвори уста за езика му, докато той я вдигна на ръце и я понесе към леглото, където я пусна безцеремонно.

— Мръсна и потна съм.

— Аз също, тъй че нямаме проблем. — С мощен замах свали през глава мръсната си тениска. — Прекалено си облечена.

Тя изрита изцапаните си гуменки и засваля дънките си, но не действаше достатъчно бързо, за да е доволен.

— Много се бавиш.

И за секунди я разсъблече — беше гола, досущ като него.

Погледът й пробяга по стегнатото му като струна тяло с тен на селянин, работил само на открито. Кичури косми обгръщаха иконката на гърдите му. Трябваше да го попита за нея. Трябваше да го попита за още маса неща.

След като легна до нея, тя подуши земната миризма на пот и на тежка работа, излъчвана от телата и на двама им, и се запита защо не се отврати. В прегръдката им имаше нещо първично и това я възбуди повече, отколкото би могла да си представи. Нейното примирение я изненада.

— Аз… трябва да взема душ…

— Не и преди и да сме свършили.

Той извади презерватив от чекмеджето до леглото, отвори го и го надяна.

— Но аз съм толкова мръсна.

Той разтвори коленете й.

— Такава те желая, Дейзи.

Тя изстена и заби зъби в рамото му, когато той нахлу в нея. Вкуси сол и пот и знаеше, че и той вкусва същото от кожата на гърдите й. Гласът й излезе гърлен и сподавен:

— Наистина трябва да се измия.

— После.

— О, Господи, какво правиш?

— На какво ти прилича…

— Ами като че ти…

— Да. Искаш ли още?

— Да, О, да…

Миризми и вкусове. Докосване. Потта и мръсотията под дланите й. Тласъците и контратласъците.

По лицето й бяха залепнали кичури коса, стрък слама убиваше на врата й. Той обхвана с ръка дупето й и я обърна върху себе си, размазвайки мръсотия по хълбока й. Стисна я силно за бедрата.

— Язди ме.

И тя направи така, както й бе казано. Извиваше тяло, надигаше се и се спускаше върху него инстинктивно, потреперваше, като я заболеше от силното нахлуване.

— Понамали малко, мила. Тук съм и няма да ходя никъде.

— Не мога.

Гледаше го със замъглени от болка и страст очи виждаше лъщящото му от пот лице, с тънки, побледнели устни. Петна мръсотия бяха полепнали върху онези сурови руски скули, от тъмната му, къдрава коса стърчеше стрък слама. Потта се стичаше между гърдите й. Тя отново се спусна силно върху него и изгуби дъх от болка.

— Недей, мила. Ш-ш-ш-т… бавно, бавно. — Плъзна ръка по гърба й и я притегли върху себе си а гърдите й — върху неговите, помогна й да установи новия ритъм. Бедрата й обгръщаха неговите, иконката я драскаше, но тя движеше тялото си върху неговото, отначало бавно, а сетне гърчейки се, наслаждавайки се на усещането тя да диктува положението — ритъма, силата. Нямаше вече никаква болка, а само удоволствие.

Той обхвана дупето й и я остави тя да води. Тя усети по напрегнатостта, която усещаше в твърдите мускули под себе си какво му бе коствало да й предостави контрола. Той захапа меката плът над ключицата й, без да я наранява, само използва част от тялото й да запълни друга част от своето.

Тя се отдаде на усещането за кожа, пот и мускус. Той издаваше нечленоразделни звуци, тя му отвръщаше на същия език. И двамата се намираха на светлини години от цивилизацията, бяха се върнали в джунглата в пещерата, в дивата природа, докато, в един прекрасен дълъг миг, не уловиха силата на съзиданието.

Тя го остави веднага, щом можа, и се затвори в банята. Докато струята на душа я обливаше, бе потресена от тази нова, варварска същина на характера си. Нима това бе свещено или оскверняващо? Как можа да се отдаде така на мъж, когото не обича? Въпросът я измъчваше.

Когато излезе, загърната в хавлиена кърпа, с кожа, много по-чиста от разтревожената й душа, той стоеше до мивката. Облечен само в мръсните си дънки, държеше бутилка бира в ръка.

Като видя изражението й, се намръщи.

— Пак ще усложняваш нещата, така ли?

Тя извади чисти дрехи от шкафа и се обърна гърбом към него, за да се облече.

— Не съм много сигурна какво имаш предвид.

— Изписано е на лицето ти. Имаш всякакви задни мисли за онова, което се случи.

— А ти нямаш ли?

— Защо да имам? Сексът е просто нещо, Дейзи. Той е удоволствие и човек се чувства добре. Не бива да се усложняват нещата.

Тя кимна към леглото.

— На теб просто ли ти се видя?

— Хубаво беше. А единствено това има значение.

Тя вдигна ципа на късите си панталони и мушна крака в сандалите.

— Правил си секс с много жени, нали?

— Не съм ги дискриминирал, ако това имаш предвид.

— И винаги ли е било така?

Той се поколеба.

— Не.

В един миг напрежението й спадна.

— Радвам се. Защото ми се иска това да означава нещо.

— Означава единствено, че докато мозъците ни имат проблеми с комуникирането помежду си, телата ни нямат никакви проблеми.

— Не мисля, че е толкова просто.

— Разбира се, че е.

— Беше като земетресение — рече тихо тя. — Сигурно е нещо повече от комуникирането на две тела.

— Понякога става между двама души, понякога не става. Между нас става и това е всичко.

— Наистина ли така смяташ?

— Дейзи, чуй ме. Само ще те заболи, ако започнеш да си въобразяваш неща, които няма да станат.

— Не разбирам какво имаш предвид.

Той я погледна право в очите и тя имаше усещането, че наднича в душата й.

— Няма да се влюбя в теб, скъпа. Това просто няма да стане. Държа на теб, но не те обичам.

Как болеше от думите му! Нима бе поискала от него да я обича? Изпитваше желание. Уважаваше го. Но как би могла да заобича човек, който тъй малко я уважаваше? Знаеше го, усещаше го с цялата си същност, че не бе достатъчно корава, за да обича мъж като Алекс Марков. Той се нуждаеше от човек, не по-малко упорит и арогантен от него самия, от твърдоглав и неподвластен на страха — от жена, която да държи на своето, въпреки силата на това мрачно лице, и да дава всичко от себе си. Жена, която се чувства у дома си в цирка, която не се бои от животните или от непосилната работа. Той се нуждаеше от…

От Шеба Куест.

Загриза я ревност. И докато мисълта й признаваше логиката в това Алекс и Шеба да бъдат заедно, сърцето й отказваше да го приеме.

Животът й с него я бе понаучил нещичко за гордостта и тя вдигна глава.

— Ако щеш ми вярвай, но не си прекарвам цялото време в чудене как да те накарам да се влюбиш в мен — Взе препълнената кошница с дрехи за пране. — И всъщност не се нуждая от любовта ти. Онова, което ми трябва, са ключовете на скапания ти пикап!

Тя ги грабна от плота и закрачи към вратата. Той бързешком й прегради пътя. Взе кошницата от нея и рече:

— Не се опитвам да те засегна, Дейзи. Държа на теб. Не исках да стане така, но изглежда не можах да устоя. Ти си сладка и забавна, обичам да те гледам.

— Така ли?

— Аха.

Тя посегна да изчисти с пръст петно мръсотия от скулата му.

— Е, ти пък си сърдит и нямаш чувство за хумор, но и аз обичам да те гледам.

— Радвам се.

Тя се усмихна и понечи да си вземе кошницата, но той я задържа.

— Преди да тръгнеш… Шеба и аз разговаряхме, ще получиш нова работа.

Тя го погледна, изпълнена с опасения.

— Помагам при слоновете и се грижа за менажерията. Мисля, че нямам време за нищо друго.

— Отсега нататък оставяш слоновете, а Трей може да поеме менажерията.

— Менажерията е моя грижа.

— Добре. Можеш да го надзираваш. Работата е там, Дейзи, че публиката те харесва и Шеба иска да се възползва от това. Ще участваш в моя номер.

Тя зяпна.

— Започваме репетиции утре сутринта.

Забеляза, че той избягваше погледа й.

— Какво ще репетирам?

— В основни линии ще стоиш и ще изглеждаш красива.

— Какво друго?

— Ще държиш разни неща за мен. Нищо особено.

— Да държа ли? Какво означава да държа!

— Само онова, което казах. Ще говорим утре.

— Кажи ми сега.

— Ще държиш разни неща, това е.

— Ще ги държа — тя преглътна с мъка, — а ти ще ги избиваш с камшик от ръката ми, нали така?

— От ръката ти — рече той и направи къса пауза — и от устата ти.

Тя усети как мозъкът й се изпразва от кръв.

— От устата ми ли?

— Стандартен номер. Правил съм го стотици пъти и няма защо изобщо да се безпокоиш. — Той отвори вратата и сложи кошницата в ръцете й. — А сега, ако искаш все още да се отбиеш в библиотеката, най-добре да побързаш. Ще се видим по-късно.

Лекичко я избута навън. Тя се обърна да му каже, че по никакъв начин няма да излезе на арената, но вратата се затвори, преди да е успяла да изрече и думица.