Да целунеш ангел

11.

— Какво каза? — Алекс се надвеси над нея.

Искаше й се да прехапе език. Как можа да изрече думите на глас? Беше тъй унесена и доволна, че се бе отдала на глупостта.

— Н-н-н-ищо — заекна тя. — Не съм казала нищо!

— Чух те.

— Тогава защо ме питаш?

— Каза, че вече не си девствена.

— Така ли?

— Дейзи… — в тона му се прокрадна зловещо предупреждение. — Трябва ли да приема това буквално.

Тя се опита да възприеме тон на морално превъзходство.

— Изобщо не ти влиза в работата.

— Глупости.

Той скочи от леглото, грабна дънките си и ги обу, сякаш за него бе важно да издигне някаква бариера помежду им. Обърна се към нея.

— Що за игра играеш?

Не пропусна да забележи, че не бе вдигнал ципа и не можеше да откъсне очи от примамливия триъгълник, който разкриваше плоския му, мускулест корем.

— Не искам да говорим за това.

— Нима наистина смяташ, че ще повярвам, че си девствена?

— Разбира се, че не го очаквам. На двайсет и шест години съм.

Той прокара пръсти през косата си и закрачи в тясното пространство, заговори — все едно не я бе чул.

— Беше толкова стегната. Помислих си, че отдавна не си го правила, но никога не съм смятал, че… как е възможно толкова години да не си се чукала?

Тя се изправи като ужилена на възглавницата.

— Не е необходимо да използваш такъв език, настоявам веднага да се извиниш!

Той я гледаше така, сякаш бе мръднала. Тя отвърна на погледа му. Ако си мислеше, че ще му отстъпи, този път се лъжеше. Беше се наслушала на мръсни приказки през всичките тези двайсет и шест години с Лейни, стигаше й за цял живот и нямаше никакво намерение да бъде повече обект на подобен език.

— Чакам.

— Отговори на въпроса ми.

— След като се извиниш.

— Извинявай! — изкрещя той, изгубил прословутото си самообладание. — А сега веднага ми кажи истината, инак ще те удуша с този чорапогащник, ще изхвърля тялото ти в канавката и ще танцувам върху него.

Не бе кой знае какво извинение, но тя прецени, че това бе всичко, което щеше да получи.

— Не съм девствена — рече внимателно. В един миг той изглежда изпита облекчение, но сетне я погледна, изпълнен с подозрение.

— Сега не си, но какво ще кажеш за мига, в който влезе в този фургон?

— Може и да съм била — измърмори тя.

— Може да си била или беше?

— Добре де, бях.

— Не мога да повярвам! Никоя с твоята външност не може да стигне двайсет и шест годишна възраст, бе да…

Тя му хвърли яростен поглед-предупреждение.

— … без да го направи, за Бога! Защо?

Тя замачка крайчето на чаршафа.

— През целия ми живот вратата на спалнята на майка ми непрекъснато зееше.

— И това какво общо има с теб?

— Тая досадна безразборност не е приятна за едно растящо дете и затова се разбунтувах.

— Разбунтувала си се?

— Реших да бъда точно обратното на майка си.

Той седна на края на леглото.

— Дейзи, ако човек има от време на време по някой любовник, това не означава безразборност. Ти си страстна жена. Заслужаваш да имаш свой сексуален живот.

— Не бях омъжена.

— Е, и какво?

— Алекс, аз не вярвам в секса извън брака.

Той я гледаше тъпо.

— Не вярвам в секса извън брака — повтори тя. Не и за жените. Но и за мъжете също.

— Шегуваш се.

— Не съдя другите, но така мисля. Ако искаш да ми се присмиваш, карай.

— Как е възможно в наши дни човек на такава възраст да мисли подобни неща?

— Аз съм извънбрачно дете, Алекс, а подобно нещо може да промени начина на мислене на човек. Може би ще си помислиш, че се правя на целомъдрена, но така е, не мога да се променя.

— След онова, което се случи тази нощ, едва ли бих могъл да те нарека целомъдрена. — За пръв път се усмихна. — Откъде научи всичките тези номера?

— Номера ли?

— Ами, за начало — например привързването към стената.

— О, това ли — усети, че се изчервява. — Прочела съм някоя и друга мръсна книга.

— Браво на теб.

Тя се намръщи, изведнъж изпита неувереност.

— Не ти ли хареса? Мога да приема конструктивна критика. Искам да се науча и затова можеш да ми кажеш истината.

— Хареса ми много.

— Но може би не съвсем изобретателно за теб. — Помисли си за камшиците. — Да си кажа правичката, не мисля, че мога да бъда още по-ексцентрична. А и може би още отсега трябва да знаеш, че не се интересувам от физическата болка.

В първия момент той изглеждаше объркан, но сетне се усмихна.

— Ама ти наистина доста се безпокоиш за онези камшици, а?

— Трудно е човек да не си мисли за тях, след като се търкалят навсякъде.

— Май ще ми е доста трудно да повярвам, че човек с такъв интерес към екзотичния секс има същевременно толкова ограничени възгледи относно морала и секса.

— Не съм казала, че се интересувам особено; просто исках да бъда сигурна, че двамата се разбираме. А що се отнася до ограничените ми възгледи — преди майка ми да почине, тя имаше любовници, по-млади и от мен. И това наистина ме отвращаваше.

Той се надигна от леглото.

— Защо не ми каза, че си девствена още в началото?

— Това щеше ли да промени нещо?

— Не знам. Може би. Определено не бих бил толкова груб.

Очите й се разшириха.

— Груб ли беше?

Острите черти около устните му се смекчиха. Седна до нея и прокара палец по устните й.

— И какво ще те правя сега?

— Имам предложение, но може и да не ти хареса.

— Казвай.

— Не бихме ли могли — не знам колко време ще ти е необходимо да се възстановиш, — но когато си…

— Да не се опитваш да ми кажеш, че би искала го направим отново?

— Да, моля.

Той се усмихна, но в същото време изглеждаше обезпокоен.

— Добре, мила, предполагам, че човек, който е чакал толкова дълго, заслужава да си навакса.

Устните й се отвориха, жадни за целувката му, той само се дръпна и я притесни, като й рече, че няма да направи нищо, докато не се убеди, че е добре. Пренебрегвайки протестите й, той свали остатъците от чорапогащника и направи тъкмо това. Когато най-сетне въздъхна, доволен, че не я бе наранил, започна отново да я люби. Дъждът потропваше по первазите на прозорците, а когато свършиха, тя заспа с първия наистина отморителен сън, който бе имала от месеци.

Едва потеглиха на следващата сутрин и той започна да я кастри буквално на тресчици. И всичко това, за щото я бе разсеял, преди да успее да му обясни една дребна подробност.

— Аз предположих. Предположих! Господи, какъв глупак съм. Наистина заслужавам да бъда женен за теб. И защо да приема, че ще постъпиш правилно, след като досега не си направила нищо като хората?

След нежната магия на предишната нощ, нападките му бяха двойно по-болезнени. Когато се запознаха гневът му бе студен и мълчалив, но сега сякаш бе избил някакъв предпазен клапан.

— Не можа ли да довършиш с обясненията? — продължи да беснее той. — Не, разбира се, че не. Щеше е прекалено логично.

Тя премигна, възненавидя себе си, че не бе онзи тип личност, която веднага да му закрещи в отговор.

— Когато каза, че вземаш противозачатъчни, трябваше да довършиш, Дейзи. Трябваше да ми кажеш, че си започнала отскоро, че още не си ги пила един месец, че все още има възможност, да те забременя, по дяволите! Не можа ли да довършиш онова, което започна да ми казваш, Дейзи?

Тя заби нокти в дланите си, за да не се разплаче. И в същото време изруга наум, че му позволяваше да се нахвърля така върху нея.

— Отговори ми веднага!

Буцата, заседнала в гърлото й, бе станала толкова голяма, че думите й излязоха задавени:

— Аз… аз бях надмогната от страстта.

Част от напрежението сякаш напусна тялото му. Отпусна малко педала на газта, погледна я и се намръщи.

— Плачеш ли?

Тя вдигна брадичка и поклати глава, макар една сълза да се търкулна по бузата й. Не можеше да понесе мисълта да заплаче отново пред него. Винаги се бе ненавиждала за лекотата, с която се разплаква.

Той намали малко темпото и тонът му стана по-благ.

— Извинявай, Дейзи.

Погледна в страничното огледало и започна да отбива от пътя.

— Да не си посмял да спираш!

Гумите изсвистяха по чакъла и той спря, пренебрегвайки както винаги желанията й. Посегна към нея, но тя се отдръпна.

— Не съм ти мамино детенце! — сопна му се тя и ядно изтри сълзите си с юмруци.

— Не съм казвал, че си.

— Но си го мислиш! Просто лесно се разплаквам. Но това не означава нищо и не се опитвам да те манипулирам със сълзи. Искам да се извиниш не защото плача и това те кара да се чувстваш гузен, а защото се държа като глупак.

— Определено се държах като глупак.

— Защото не мога да сдържа сълзите си. Винаги съм била прекалено емоционална. При вида на новородени бебета, сантиментални сапунени опери, някоя добра кънтри песен. Виждам или чувам нещо и в следващия миг вече…

— Дейзи, опитвам се да се извиня. Можеш да си продължиш да плачеш, но само не говори, става ли?

Тя подсмръкна и бръкна в чантичката си за салфетка.

— Окей.

— Нямах право да ти крещя така. Бях бесен на себе си, а си го изкарах на теб. Аз те прекъснах снощи и ти не можа да обясниш. Вината е моя. Никога не съм бил толкова безотговорен и не мога да си го обясня. Предполагам, че просто… — поколеба се той.

Тя избърса носа си.

— Че просто те е заслепила страстта?

Той се усмихна.

— Мисля, че това е достатъчно добра причина. Но, Дейзи, ако си забременяла само поради моята глупост…

Ужасът, който долови в тона му, бе на път да я разплаче отново. Но вместо това тя издуха силно носа си.

— Сигурна съм, че не съм забременяла. Периодът не е подходящ. Мензисът ми трябва да дойде след два дни.

Видя облекчението, изписано върху лицето му, и от него я заболя още повече. Не че искаше да забременее, напротив! Но не й харесваше как самият намек за това го отвращаваше.

Той прокара пръсти през косата си.

— Малко подлудявам, когато стане дума за това, но не мога да се сдържа. Не искам да имам деца, Дейзи.

— Няма нужда да се безпокоиш. Амелия ме прати при лекаря си преди няколко седмици.

— Това е добре. Не мога да ти обясня колко много държа на това. Като казвам, че не искам да имам деца, имам предвид изобщо, никога. Ще бъда ужасен баща, а никое дете не заслужава това. Обещай ми, че няма да забравяш тези хапчета.

— Няма. И, честно казано, Алекс, взе да ми омръзва да се отнасяш с мен като с неграмотна.

Той погледна страничното огледало и вкара пикапа в магистралата.

— Ще използвам презерватив до следващия месец, когато вече няма да има опасност.

Не й хареса начинът, по който той прие като даденост, че тя ще продължи да спи с него.

— Не съм много сигурна, че ще потрябва.

Той я погледна.

— Какво искаш да кажеш?

— Държиш се така, сякаш онова, което се случи снощи, ще се случи отново.

— Можеш да бъдеш сигурна. То наистина ще се случи отново.

Самодоволството му я засегна.

— На твое място не бих била толкова самоуверена.

— Не се преструвай, че не ти хареса. И аз бях там, да не си забравила?

— Не се преструвам за нищо. Беше чудесно. Едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали. Просто ти казвам, че в отношението ти към любенето има още много какво да се желае.

— Какво му е на отношението ми?

— Непочтително е. Да вземем за пример речника ти. Думите, които използваш. Те определено са непочтителни.

— Не мисля, че е така.

— Любенето би трябвало да е свещенодействие.

— То е мръсно, потно и приятно.

— И това също, предполагам. Но и свещено.

— Свещено ли? — Погледна я с невяра. — Как може човек, израсъл сред компания на обществени паразити и дрогирани рок-звезди, да бъде толкова целомъдрен?

— Знаех си аз! Знаех си, че ме мислиш за целомъдрена, но снощи не бе достатъчно искрен, за да го признаеш.

— Сега го разбирам. Ти определено искаш да ме подлудиш. Независимо какво казвам, ти веднага ми се ядосваш, не е ли така? — Изгледа я косо и това още повече я подразни.

— Престани да се правиш на толкова мил. Прекалено си лош, за да си мил.

Той отметна глава и за нейна изненада, изглежда наистина го заболя.

— Наистина ли мислиш, че съм лош?

— Не винаги — призна тя. — Но повечето време. Определено си лош през повечето време.

— Когото и да попиташ в този цирк, ще ти каже, че съм най-справедливият мениджър, с когото са работили.

— Наистина си справедлив. — Направи малка пауза. — С всички други, освен с мен.

— И с теб съм справедлив. — Алекс се поколеба. — Може би не бях справедлив онази вечер, когато бе изненадата с тортата, но бях изненадан и… не, това не е извинение, нали? Извинявай, Дейзи, не биваше да те поставям в такова неловко положение.

Тя го погледна изпитателно и кимна леко.

— Приемам извинението ти.

— Но снощи не бях лош.

— Не бих искала да говорим за снощи. И искам да ми обещаеш, че няма да се опитваш да ме прелъстиш отново тази вечер. Необходимо ми е първо добре да помисля и смятам да го направя на дивана.

— Не виждам какво има да се мисли. Ти не вярваш: в секса извън брака. Омъжена си. Какъв е проблемът?

— Омъжена при известни условия — напомни му благо тя. — Има известна разлика.

Той измърмори под носа си особено гадна ругатня! Но преди да успее да го укори за нея, той рязко зави надясно и спря пред крайпътния ресторант.

Този път сервитьорката им бе намусена и далеч надхвърлила средна възраст, затова Дейзи се почувства спокойна да го остави и да отиде в тоалетната. Но би трябвало да е по-предвидлива, защото като излезе, тя видя, че се бе разговорил с една крещяща блондинка от съседното сепаре. Знаеше, че я бе видял, дори и когато блондинката си взе чашата с кафе и се премести при него. Дори й се струваше, че знае защо го прави. Искаше да й внуши да не отдава голямо значение в емоционален план на случилото се помежду им.

Стисна зъби. Независимо дали Алекс Марков искаше да го приеме или не, той бе женен мъж и всичкото флиртуване на света не можеше да промени този факт.

Отиде до телефонния автомат на стената, недалеч от сепарето, където блондинката се възхищаваше на мускулите му. Веднага след като се овладя, тя вдигна слушалката и я държа до ухото си, докато преброи до двайсет и пет. Сетне се обърна и извика към съпруга си:

— Алекс, скъпи! Познай какво?

Той вдигна глава и я погледна с опасение.

— Добри новини! — изчурулика тя. Докторът казва, че този път близначетата ще са трички!

Чак когато пристигнаха на новата площадка Алекс най-сетне й проговори. Като слезе от пикапа и започна да откача фургона, й каза, че повече няма да работи с животните. Вместо това ще се заеме с по-лека работа — ще поддържа и кърпи костюмите и, разбира се, ще излиза всяка вечер в представленията.

Тя се намръщи.

— Мислех си, че ще се зарадваш, че няма да работиш толкова много — рече той. — Какво има сега пък?

— Защо чака до тази сутрин, за да ми облекчиш задълженията?

— Без особена причина.

— Сигурен ли си?

— Престани да го увърташ, ами кажи какво си си наумила.

— Чувствам се малко нещо като проститутка, на която току-що са й платили за услугата.

— Това е смешно. Бях решил преди да сме спали заедно. Освен това кой казва, че трябва да ти се плаща. Мисля, че и аз се справих доста добре.

Тя игнорира заяждането.

— Казах, че ще поема менажерията и говорех напълно сериозно.

— Аз пък ти казвам, че няма нужда да го правиш.

— А аз пък ти казвам, че искам да го правя.

От опита си със слоновете знаеше, че работата ще е трудна, но не би могла да е по-лоша от онова, което вече бе преживяла. А тя наистина бе оцеляла. Беше ринала тор, докато ръцете й не се покриха с пришки, буташе тежката количка, събаряха я заядливи слончета. Гледала бе страха право в очите и все още бе на крака — посмачкана, може би, изранена — със сигурност, но все още изправена.

Погледът му съдържаше смесица на недоверие и нещо, което доста приличаше на възхита, макар тя да знаеше, че не би могло да бъде точно това.

— Ще издържиш ли? Няма ли да избягаш?

— Не мога да дам дългосрочна прогноза. Засега мога да говоря само ден за ден. — Тя прехапа долната си устна и се намръщи. — Знам само, че трябва да го направя.

— Дейзи, това е твърде много работа.

— Знам — усмихна се тя. — Точно за това трябва да я върша.

Гледа я дълго и сетне, за нейна изненада, се наведе и я целуна. Точно там, по средата на задния двор, където работниците щъкаха насам-натам, където Брейди и синовете му тренираха акробатичните си номера, а Хедър жонглираше, той я целуна дълго и страстно.

Когато най-сетне се разделиха, тя се почувства топла и бездиханна. Той вдигна глава и се огледа. Очакваше да бъде притеснен от тази публична изява, но не бе. Може би се опитваше да компенсира за инцидента с тортата или мотивите му бяха по-сложни, но каквато и да бе причината, той даде на всички в цирка да разберат, че тя означаваше нещо за него.

Нямаше много време да мисли за случилото се, защото трябваше да се заеме с менажерията. Появи се един млад работник на име Трей Скинър и й каза, че Алекс го пратил за неин помощник в по-тежката работа. Тя го накара да премести клетката на Синджун на сянка и да й пренесе малко сено, след което го освободи.

За нейна радост Лолипоп не опита да я наплюе отново, но тя все още заобикаляше ламата отдалеч. Освен Лолипоп, Синджун и Честър, в менажерията още се намираха леопард на име Фред, лешояд с подрязани криле и една горила. Имаше и боа, но за радост на Дейзи змията бе любимка на Джил и тя я държеше във фургона си, когато менажерията бе затворена.

Следвайки непълните указания на Дигър, Дейзи нахрани животните, след което се зае да изчисти клетките им, започвайки от Синджун. Тигърът се отнесе към нея с високомерно снизхождение, докато тя го обля с поредния му душ — държеше се така, сякаш великодушно й бе разрешил да го обслужва.

— Не те обичам — изропта тя, докато насочваше водната струя към него.

Лъжкиня.

Тя едва не изпусна маркуча.

— Престани — изсъска. — Престани да ми внушаваш разни думи.

Той се прозя и се потопи под душа, правейки я да изглежда пълна глупачка.

След като свърши с душа на Синджун, тя отиде в дъното на палатката и се вторачи в горилата на име Глена, чиято клетка бе в ъгъла. Тъмните й шоколадови очи, тъжни и примирени, я гледаха през решетките на очуканата клетка, която изглеждаше твърде тясна за нея. Нещо в тихото покорство на животното очарова Дейзи и тя се улови, че приближава клетката.

Глена си седеше и я гледаше — поредното човешко същество от безкрайната върволица хора, които минаваха покрай клетката й всеки ден. Дейзи спря и зачака, чувстваше се така, сякаш някак си искаше позволението на Глена да приближи още, сякаш поне в това горилата трябваше да има правото на избор.

Глена дойде в предната част на клетката и я огледа. Бавно вдигна ръка и протегна длан през решетката. Дейзи се взря в нея и разбра, че горилата посягаше към нея.

Глена чакаше търпеливо с протегна ръка, а сърцето на Дейзи се разтупка. Досега не бе намирала куража да погали коте, а какво остава за диво животно; искаше й се да се обърне, но горилата толкова приличаше на човек, че да пренебрегне жеста й, щеше да е непростимо нарушение на добрите обноски, и затова Дейзи пристъпи колебливо напред.

Ръката на Глена бе с дланта нагоре. Дейзи протегна ръка и с връхчето на показалеца си боязливо докосна пръста на Глена. Беше мек и гладък. Сдобила се с повечко кураж, тя погали целия й пръст. Глена затвори очи и тихичко въздъхна.

Дейзи постоя при нея известно време, галеше ръката й и имаше чувството, че животът й някак си бе придобил нов смисъл и цел.

С изтичането на сутринта въпросите й относно правилните грижи за животните се бяха умножили. На няколко пъти изтичва до Дигър за съвет за храненето и всекидневната практика и всеки път, когато приближеше, Тейтър я посрещаше с тръбния зов на хулиган-дребосък.

Дигър отговаряше на въпросите й с нежелание, тя съзнаваше, че бе още ядосан на онова, което се бе случило между тях предишния ден. Когато се обърна да си върви след втората серия от въпроси, той се изплю и едва не улучи гуменката й.

— Нямам време за повече въпроси, мис. Не бих искал някой да си помисли, че съм мързелив.

— Дигър, не съм казвала, че си мързелив. Просто се безпокоях за състоянието на менажерията.

Тайничко в себе си тя се съмняваше доколко Дигър наистина бе наясно за правилните грижи за животните в менажерията. Той обичаше слоновете, но не го беше много грижа за останалите. И определено не знаеше, че тигрите обичат водата. Реши сама да проучи нещата в свободното си време.

Погледът на сълзящите му очи бе пълен с презрение.

— Аз съм около животните от петдесет години. А, ти откога си тук?

— Само от две седмици. Ето защо се нуждая от съвета ти.

— Нямам време за приказки. Имам сума работа за вършене.

Той погледна зад нея, устните му се разтеглиха в усмивка, която разкриваше пожълтели зъби, извити около няколко дупки. Прекалено късно разбра какъв бе поводът за веселостта му. Тейтър се бе промъкнал зад нея.

Шляп!

Сякаш я бяха ударили в гърдите със стегнато навито парче килим. Без да има време да се стегне, тя отлетя на няколко метра и се препъна в купа сено. Приземи се върху бедрото си, болката прониза цялото й тяло. Хриптящият смях на Дигър отекна в ушите й. Вдигна глава навреме, за да съзре в очите на Тейтър изражение, което доста й заприлича на доволна усмивка.

В главата й сякаш избухнаха фойерверки. Стига, достатъчно й беше!

Пренебрегна болката в бедрото, скочи на крака и се впусна към слончето, размахала юмрук.

— Да не си посмял повече да го правиш! Никога! Чуваш ли ме?

Слончето отстъпи тежко крачка назад, а тя дойде още по-близо.

— Ти си груб, гаден и лош! И следващия път, когато ме събориш, ще съжаляваш за това! Няма да позволя да ме обиждат! Разбра ли ме?

Тейтър издаде жалостиво мучене и сведе глава, но тя бе твърде ядосана. Забравила за отвращението си при докосването до животни, тя мушна с показалец хобота му.

— Ако желаеш вниманието ми, ще го спечелиш, като се държиш любезно! Няма да го спечелиш, като ме събаряш всеки път, когато приближа!

Хоботът клюмна, едното му ухо се обърна. Тя се повдигна на пръсти, за да изглежда по-висока.

— Разбрахме ли се или не?

Той вдигна глава толкова, колкото лекичко да я докосне по рамото. Тя кръстоса ръце, отхвърляйки предложението за мир.

— Не мога да се правя, че нищо не се е случило.

Той я бутна отново. Тя събра всички сили, за да не се поддаде на тези невероятно къдрави негови мигли.

— Съжалявам, но това ще отнеме известно време А сега, ако ме извиниш, трябва да се връщам в менажерията.

И тя се обърна и тръгна.

Той измуча. Жалостиво. С разбито сърце. Като всяко момче на света, което току-що е изгубило любимата си.

Тя забави крачка и сърцето й омекна, като видя убитото от скръб слонче с увиснали уши и тъжни кафяви очи. Сломеният му хобот се влачеше по земята, върхът му се извиваше в праха.

— Ти сам си го направи — каза му тя.

Лекичко, умолително изтръбяване.

— Опитах се да бъда мила с теб.

Още едно патетично изтръбяване. И сетне за своя изненада тя видя как от очите му се затъркаляха сълзи. Дигър й бе казал, че слоновете са сред най-емоционалните животни на света и че могат да плачат, но тя не му повярва. А сега, като гледаше как сълзите се стичат по набръчканата кожа на Тейтър, негодуванието й се стопи.

И за втори път през този ден тя забрави за отвращението си от допира до животни. Протегна ръка и погали Тейтър по хобота.

— Не е честно. Ама и ти си един плачльо, като мен.

Той надигна глава и направи няколко предпазливи крачки към нея. После спря, сякаш искаше позволен да потърка глава о рамото й.

И отново за малко не я запрати надалеч, само че този път това бе жест на обич. Тя го почеса по челото.

— Не си мисли, че след като ти прощавам, може да правиш каквото си щеш. Ще внимаваш в обноски си, инак между нас е свършено.

Той се сгуши в нея, нежно като коте.

— Край на събарянията. И никакви гадни номера.

Той въздъхна тихичко и тя се предаде.

— Глупаво бебе.

Алекс наблюдава цялата сцена от задния вход в шапитото. Видя как слончето обвива хобот около ръката й и се усмихна вътрешно. Независимо дали Дейзи съзнаваше или не, но тя току-що си бе намерила приятел до гроб. Алекс се засмя и пое към Червения фургон.

Никога досега Хедър не се бе чувствала толкова жалка. Седеше до масичката във фургона, взряна в домашните си за деня, но не можеше да се съсредоточи върху текста. Досущ като останалите деца от цирка, тя учеше чрез кореспондентски курс в училището Калвърт в Балтимор, специализирано в образованието на деца, които не могат да ходят редовно на училище. През няколко седмици получаваше дебел плик, пълен с учебници, лекции и тестове.

Шеба си бе изработила навика да надзирава учението й, но и нейното образование не бе кой знае какво, затова контролът й се свеждаше единствено до проверка на тестовете. Хедър имаше проблеми с геометрията и бе получила двойка на последното си съчинение по английски.

Тя бутна книгите настрани и се вторачи в листа от тетрадка, върху когото си драскаше. Мисис Алекс Марков. Хедър Марков. Хедър Пепър Марков.

По дяволите! Защо й бе позволил да го направи? Защо Алекс бе оставил Дейзи да го целуне пред всички? На Хедър й се прииска да умре, когато видя тази целувка. Ненавиждаше до смърт Дейзи и най-хубавото нещо, което й се бе случило през последните седмици, бе да я види цялата изцапана да рие лайна. Тя заслужаваше да рие лайна.

Отново и отново Хедър се опита да изличи вината си за това, което й бе причинила, като си казваше, че Дейзи заслужаваше онова, което я бе сполетяло. Мястото й не бе тук. Не се вписваше. И не би трябвало изобщо да се омъжва за Алекс Марков. Алекс принадлежеше на Хедър.

Беше се влюбила в него шест седмици след като го видя за първи път. За разлика от баща й, той винаги намираше време да поговори с нея. Не възразяваше тя да го следва и преди да се появи Дейзи, той дори я вземаше със себе си, когато трябваше да изпълнява разни поръчки. Веднъж, докато бяха в Джаксънвил, влязоха в картинна галерия и той й обясни маса неща за картините. Освен това я насърчаваше да говори за майка си и бе казал това-онова за причините баща й да се държи толкова упорито.

Но колкото и да го обичаше, тя знаеше, че той я смяташе още за дете. Напоследък си мислеше, че ако бе осъзнал, че вече бе жена, щеше да погледне на нея с други очи и нямаше да се ожени за Дейзи.

Отново я бодна чувството за вина. Не бе възнамерявала да вземе парите и да ги скрие в чантата на Дейзи, но се бе озовала в Червения фургон, а Дейзи отговори на телефонното обаждане, чекмеджето на касата бе отворено и всичко просто се случи от само себе си.

Беше лошо, но тя непрекъснато си казваше, че не бе чак толкова лошо. Алекс не желаеше Дейзи — и Шеба го казваше. Дейзи щеше да го направи нещастен, а благодарение на стореното от Хедър, той можеше да го осъзнае сега, а не по-късно.

Ала целувката, на която бе станала свидетелка днес, й подсказваше, че Дейзи нямаше да го пусне толкова лесно. Хедър още не можеше да повярва как се бе хвърлила към него. Алекс не се нуждаеше от нея! Не му трябваше Дейзи, след като можеше да има Хедър.

Но как да узнае онова, което изпитваше към него, след като изобщо не му бе казвала? Тя бутна книгите настрани и скочи. Не можеше да търпи повече. Трябваше да го накара да види, че вече не бе дете. Трябваше да го накара да разбере, че не се нуждае от Дейзи.

И без да си остави време да помисли отново, тя изскочи и се запъти към Червения фургон.

Когато Хедър влезе, Алекс вдигна глава. Беше пъхнала палци в джобовете на едноцветните си шорти, почти изцяло покрити от твърде голямата за нея тениска. Изглеждаше бледа и нещастна, досущ като фея с подрязани криле. Сърцето го заболя за нея. Трудно й бе, но не се предаваше и това у нея му харесваше.

— Какво има, скъпа?

Не отговори веднага. Вместо това закрачи безцелно из фургона, докосна дивана, дръжката на шкафа. Забеляза оранжево петно на скулата й — бе се опитала да скрие пъпчица, и го обля вълна на нежност. Някой ден, при това съвсем скоро, тя щеше да се превърне в истинска красавица.

— Проблеми ли имаш?

Тя рязко вдигна глава.

— Не и аз.

— Това е добре.

Тя преглътна с мъка.

— Мислех си, че ще искаш да узнаеш…

Наведе глава и загриза кожичките около изгризан нокът.

— Какво да узная?

— Видях какво направи с теб Дейзи днес — рече бързо тя; — и искам да ти кажа, че знам, че не можеше да сториш нищо и така нататък.

— И какво е направила Дейзи с мен?

— Ами начина, по който… нали разбираш?

— Боя се, че не.

— Знаеш. — Заби поглед в килима. — Целуна те пред всички, всички да те видят и така нататък. Постави те в неудобно положение.

Доколкото той си спомняше, той бе инициаторът за целувката. Не му се нравеше всички от цирка да я гледат в корема и да броят месеците на пръсти. Освен това не му харесваше как хората я подиграват зад гърба й, особено след като бе наясно, че вината за това бе отчасти негова.

— Не разбирам какво общо има това с теб, Хедър.

Тя сложи ръце на хълбоците си и изля всичко на един дъх.

— Всички знаят какво изпитваш към нея и така нататък. Че не я харесваш. А когато татко ми каза, че не била бременна, не можах да разбера защо си се оженил за нея. Сетне си спомних, че понякога мъжете подлудяват донякъде, когато едно момиче е хубаво и може би искат — нали разбираш, — да имат отношения с него, а пък тя казва, че може, но само след брак. И така разбрах защо си се оженил за нея. Но онова, което искам да ти кажа — имам предвид ако искаш да я накараш да си тръгне и така нататък… — За пръв път, откакто бе наченала тирадата си, тя го погледна право в очите и той видя отчаянието в тях. Лицето й се изкриви и тя остави думите отново да се излеят.

— Знам, че ме смяташ за хлапе, но не съм. На шестнайсет години съм. Може и да не съм толкова хубава, колкото Дейзи, но въпреки това съм жена и бих могла — мога да ти позволя да правиш секс с мен и тъй нататък, за да не се налага да го правиш с нея.

Алекс се почувства тъй, сякаш го бяха хлопнали с кол по главата, не можеше да измисли какво да каже. Бузите й бяха почервенели до алено, може би досущ като неговите — и тя отново бе забила поглед в земята.

Той бавно се изправи. Беше се изправял срещу гадни пияници и размахали ножове шофьори, но никога не му се бе случвало нещо подобно. Тя бе сбъркала дружелюбното му отношение с нещо по-различно и той трябваше да оправи нещата веднага.

— Хедър… — Прокашля се и заобиколи писалището. Когато спря, на входа зад Хедър се появи Дейзи, но девойчето бе толкова унесено, че изобщо не я усети. Дейзи сигурно усети, че ставаше нещо важно, защото моментално застина безмълвна на място.

— Хедър, когато едно младо момиче се увлече…

— Това не е увлечение — Хедър вдигна глава и очите й бяха влажни, а погледът — умоляващ. — Влюбих се в теб от пръв поглед, мислех си, че може би ме харесваш, но тъй като съм твърде млада и тъй нататък, може би се страхуваш да ми го кажеш. Затова реших да ти го кажа аз. Искаше му се Дейзи да го отърве, но тя стоеше безмълвна и попиваше всичко. За доброто на Хедър той трябваше да я накара да осъзнае реалността на положението.

— Ти не ме обичаш, Хедър.

— Не, обичам те!

— Само си го мислиш. Но си твърде млада и то е просто едно глупаво увлечение. Ще го преодолееш. Повярвай ми — след два месеца и двамата ще се смеем над всичко това.

Хедър изглеждаше така, сякаш току-що я бе зашлевил, и той разбра, че бе сбъркал. Тя пое дълбоко дъх и очите й се изпълниха със сълзи. Ужасен, той се опита да измисли как да поправи стореното.

— Харесвам те, Хедър, наистина. Но ти си само на шестнайсет. Аз съм възрастен мъж, а ти си само дете.

По изражението на лицето й разбра, че още повече влошаваше положението. Никога не се бе чувствал толкова безпомощен и затова отправи към Дейзи поглед, изпълнен с настоятелна молба.

За негово разочарование, тя само извъртя очи, сякаш искаше да му каже, че е най-големият глупак на света. Сетне гордо закрачи напред към Хедър, сякаш със заредени пищови.

— Знаех си аз, че ще те намеря тук, невъзпитано момиченце! Мислиш си, че понеже си толкова млада и тъй красива, ще можеш да ми отнемеш мъжа, но ще се наложи да се биеш с мен за него!

Хедър зяпна и машинално отстъпи крачка назад. Алекс гледаше Дейзи и не можеше да повярва. След всичките тъпи, идиотски неща, които бе натворила, това определено заслужаваше първа награда. Дори и един малоумник можеше да види, че играеше театрален етюд.

— Не ме интересува колко си млада или красива! — възкликна тя. — Няма да ти позволя да ми съсипеш брака! — И с драматичен жест й посочи вратата. — А сега ти предлагам да се махаш веднага, преди да съм направила нещо, за което ще съжалявам.

Хедър затвори уста. И моментално се запъти към вратата. Побягна.

Минаха няколко секунди, преди Алекс да се тръшне на дивана.

— Провалих се, нали?

Дейзи го изгледа, в погледа й се съдържаше нещо като съжаление.

— За един умен мъж определено ти липсва известно количество разум.