Джийвс запретва ръкави

6

Госпожа Спотсуърт все още не можеше да се отърси от лекото замайване, причинено от ненадейната поява на капитан Бигър в „Гъската и краставицата“. Тя беше жена, която отдаваше съществено значение на това, което други, не толкова чувствителни натури, биха подминали с безгрижен мах като някакво случайно стечение на обстоятелствата. Но госпожа Спотсуърт не вярваше в случайността. В речника й нямаше такава дума. Всички събития имаха някакъв скрит смисъл и това неочаквано завръщане на Белия ловец в живота й можеше да бъде обяснено само с намеса на по-висши сили, които сръчно се бяха заели с плетене на нишки.

Срещата бе станала в особено знаменателен момент. Само преди два дни А. Б. Спотсуърт, бъбрейки си с нея на спиритическата масичка, бе отбелязал, след като спомена, че е много щастлив и яде много плодове, че е крайно време да помисли за нова женитба. Няма смисъл, бе казал той, да живее толкова самотно с всички тези пари в банката. Жената се нуждае от другар, беше обобщил той, добавяйки, че Клиф Бесемър, с когото разменили няколко думи тази сутрин, бил на същото мнение. „А няма по-здравомислещ човек от стария Клиф Бесемър“ беше добавил А. Б. Спотсуърт.

И когато вдовицата му го беше попитала: „Но, Алексис, няма ли да имате нищо против да се омъжа повторно?“, А. Б. Спотсуърт й бе отвърнал по онзи свой прям начин, изписвайки грижливо думите: „Разбира се, че няма, глупаво момиче. Вдигни гребена, дребосъче.“

И веднага след този драматичен разговор, като заек от дупката си изскача не друг, а мъжът, който я обича с мълчалива, но силна страст от първия миг, в който я зърна. Каква ти тук случайност!

Както разбрахме, капитан Бигър не беше признал своята любов, а я беше оставил скрита в мускулестата си гръд както червея в розовата пъпка да пие от руменината на нейните страни. Тогава как, по дяволите, госпожа Спотсуърт е узнала за клокочещата в сърцето му страст, сигурно озадачено ще се почешете по темето вие. Не може да не сте забелязали, ще ви отвърна аз, че попаднат ли на представител на противоположния пол в хлътнало състояние, жените тутакси го диагностицират безпогрешно. Когато една жена забележи, че мъжът насреща й се дави като пиле и добива цвета на червено цвекло с високо кръвно налягане всеки път, когато срещне очите й над пържолата от антилопско, тя вече знае.

Повторението на гореописаното явление и по време на сбогуването им пред „Гъската и краставицата“ беше ясен знак, че времето не е успяло да охлади нито с градус жарта в капитанското сърце. Госпожа Спотсуърт не пропусна да забележи оцъкления поглед на сините му очи, потъмняването на оттенъка на бакъреното му лице и начина, по който краката му, обути в обувки номер четиридесет и седми, от самото начало до края на беседата потропваха някакви странни па-дьо-дьо-та.

Ако той все още не беше разпознал в нея дървото, на което расте плодът на неговия живот, то това означаваше, че Розалинда Спотсуърт не разбира нищо от влюбени мъже. Затова тя бе леко озадачена, че не стана свидетел на едно страстно, нетърпеливо обяснение. Но откъде би могла да знае, че въпросният Ромео се подчинява на строг кодекс?

Плакнейки очите си с приятни гледки от Саутмолтъншър, тя усети, че мислите й непрестанно се въртят около капитан Бигър. При тяхната първа среща в Кения госпожа Спотсуърт бе усетила, че нещо в него я привлича, а два дни по-късно това необяснимо привличане прерасна в доста пламенно възхищение. Една жена не може да не бъде респектирана от мъж, способен да види сметката на огромен разярен бик само с един изстрел на своя големокалибрен Гибс 505. А от пламенното възхищение до любовта крачката е също толкова малка, колкото от щанда Стъклария, Кристал и Китайски порцелан до щанда Луксозно дамско бельо. Тогава й се струваше, че той сякаш е изскочил от някоя книга на Хемингуей, а тя винаги бе имала слабост към онези сурови и необуздани негови герои. Самата тя бе деликатна и съвсем естествено необуздаността у мъжете я привличаше. И у Клифтън Бесемър, и у А. Б. Спотсуърт това качество се радваше на буйно изобилие. Например Клифтън привлече вниманието й с категоричния начин, по който размаза една досадна муха с навития на руло следобеден вестник на камерното парти, където се запознаха. А в случая с А. Б. Спотсуърт, искрата лумна, когато един следобед чу гневните хули, с които засипа парижки таксиметров шофьор, изказал неудовлетворение от размера на бакшиша.

Когато госпожа Спотсуърт мина през портата на Роастър Аби и тръгна по алеята, започна да й се струва, че не е лошо да се сприятели с капитан Бигър. Една жена се нуждае от защитник, а какъв по-добър защитник може да си намери от мъж, който не се колебае да тръгне след ранен лъв във високата трева? Наистина ранени лъвове не се срещат често в обикновения брачен живот, но е хубаво една съпруга да знае, че ако това се случи, тя може изцяло да се довери на своя съпруг.

Подготвянето на почвата, мислеше си госпожа Спотсуърт, не изисква някакви специални усилия. Няколко мили думи и един-два премрежени погледа ще бъдат напълно достатъчни, за да накарат тази силна и страстна натура да кипне като младо вино. Тези мъже от дивите простори реагират безотказно на премрежени погледи. И тя тъкмо изпробваше един в огледалото на колата си, когато излизайки от един завой, Роастър Аби изведнъж се откри пред погледа й и капитан Бигър бе принуден да се оттегли на по-заден план. В момента госпожа Спотсуърт не можеше да мисли за нищо друго освен за това, че бе открила къщата на своите мечти. Потъмнелите й стени, искрящи меко сред лъчите на залязващото слънце, прозорците й, блеснали като скъпоценни камъни… Струваше й се, че стои пред замък от приказките. Малкото й имение в Пасадена, малкото й имение в Кармел, къщите й в Ню Йорк, Флорида, Мейн и Орегон си имаха своята прелест, но тази тук ги превъзхождаше. Между другото къщи като Роастър Аби винаги изглеждат най-добре отвън и от разстояние.

Тя спря колата и остана така — прехласната от гледката.

Рори и Моника се измориха да чакат Бил сред алеята с тисовете и тръгнаха към къщата, където се сблъскаха с деветия граф, който тъкмо излизаше оттам. Тримата се върнаха в дневната, за да разискват перспективите за бърза продажба на къщата на този отвъдморски Дядо Коледа в женски форми. Бил, въпреки че беше поповдигнал скръбно чело след бързото уиски със сода, все още се намираше в треперлив статус. Неговите шарещи очи и тресящи се крайници биха заинтересували живо някой психарски доктор от Харли стрийт, ако можеше да хвърли едно око на сцената.

— Има ли надежда? — попита той с немощен глас, много наподобяващ тона на болен на легло, обръщащ се към своя церител.

— Мисля, че да — отвърна му Моника.

— А аз мисля, че няма — изказа мнението си Рори без да дочака да бъде запитан лично.

Моника го прониза с поглед.

— След онзи дамски обяд в Ню Йорк останах с впечатление — продължи тя, — че госпожа Спотсуърт захапа въдицата. Аз я залях с поток от уверения и увещания и определено я размекнах. Остава ни само да организираме едно финално представяне. Когато тя пристигне, ще ви оставя сами, а от теб се иска да включиш на пълни обороти онзи твой неотразим чар. Покажи й всичко на каквото си способен.

— Ще й покажа — обеща разпалено Бил. — Ще бъда като гълъб, гукащ на своята гургулица. Ще свиря на нея като на арфа.

— Постарай се и не забравяй, че ако продажбата стане, ще искам комисионна.

— Ще я имаш, съкровище. Ще бъдеш възнаградена хилядократно. Пред вратата си ще намериш слонове, натоварени със злато и камили, подгъващи крака под товар скъпоценни камъни и редки подправки.

— А маймунките, слоновата кост и пауните?

— Няма да бъдат забравени.

Рори, като трезв и практичен бизнесмен, прекъсна тези фантасмагории.

— Вие сте изперкали. Дори ако предположим, че тази жена не е с всичкия си, не мога да си представя как ще наброи куп пари за пущинак като Роастър Аби. Да започнем с това, че фермите ги няма.

— Това е вярно — веднага овеси нос Бил. — А паркът е собственост на голф-клуба. Останали са само къщата и градината.

— Градината, точно така. А ние знаем всичко за нея, нали. Тъкмо преди малко казвах на Моук, че докато през лятото реката е в дъното на градината…

— Пак ли започваш! — прекъсна го Моника. — Не виждам причина да не можеш да вземеш петнайсет хиляди лири. А може и двайсет.

Бил се съживи като полято градинско цвете през горещ летен ден.

— Наистина ли мислиш така?

— Разбира се, че не — отново се включи Рори. — Само се опитва да те ободри — нали ти е сестра. Уважавам тази проява на сестринска грижа. Изглежда под ужасната външност тупти нежно сърце. Двайсет хиляди лири за къща като тази, която хвърли в ужас дори Непоправимите малолетни бандюги! Абсурд. Това е една останка от миналото. Сто четиридесет и седем стаи!

— Но това е голяма къща — оспори Моника.

— Това е голяма купчина камъни — не отстъпваше Рори. — Ще трябва цяло състояние, за да й се придаде някакъв обитаем вид.

Моника беше принудена да се съгласи с последното.

— Така е — каза тя. — Но госпожа Спотсуърт е от онези жени, които едва ли ще се скъпят да похарчат някой и друг милион за това. Забелязах, че си направил някои подобрения — обърна си тя към Бил.

— Капка в морето.

— Дори си успял да намалиш смрадта на площадката на първия етаж.

— Искаше ми се да имах достатъчно пари, за да направя още повече.

— Значи си с празни джобове?

— Абсолютно.

— Тогава откъде, по дяволите — нахвърли се върху му Рори като щатен обвинител в съда, — се взеха тия тълпи икономи и прислужнички? Онова момиче Джил Стърчиопашкова…

— Името й не е Стърчиопашкова.

Рори вдигна възпиращо ръка.

— Името й може да е, а може и да не е Стърчиопашкова — не позволи той да бъде прекъсната мисълта му, — но фактите са си факти. Преди малко ни увиснаха ченетата, като ни описа твоите домашни удобства, които са си лудо разточителство, от ония, дето довели Вавилон до гибел. Взводове от икономи, тълпи прислужници, прескачащи се из кухнята готвачи и предаващи се от уста на уста легенди за момчета, които да лъскат ножове и ботуши… Казах на Моук, след като девойчето си тръгна, че се чудя дали не си започнал да ограб… Добре, че се сетих. Драга ми съпруго, каза ли на Бил за полицията?

Бил подскочи цяла педя нагоре и свободно падна върху неудържимо вибриращите си крайници.

— Полицията? Какво за полицията?

— Позвъни някакъв дървеняк от местната жандармерия. Ченгетата искат да те поразпитат.

— Какво искаш да кажеш с това да ме поразпитат?

— Кютек, кютек и само кютек, докато не си признаеш — обясни Рори. — А преди това имаше още едно обаждане. Някакъв мистериозен мъж, който не си каза името… Той и Моук се гъбаркаха известно време.

— Да, аз говорих с него — каза Моника. — Гласът му беше такъв, все едно е ял спанак заедно с пясъка в него. Питаше за номера на колата ти.

— Какво!

— Нали не си сгазил нечия крава, Бил? Чух, че в наши дни това е сериозно престъпление.

Бил продължаваше успешно да наподобява боксова круша, върху която се упражнява шампион тежка категория.

— Искате да кажете, че някой е искал да знае номера на колата ми?

— Точно това казах. Защо, какво има, Бил? Лицето ти почти се сля с ризата?

— Да, бял и приритващ — съгласи си Рори. — Като заклан гъсок.

Той сложи съчувствено ръка върху рамото на зет си.

— Бил, кажи ми. Бъди искрен. Защо полицията те търси?

— Не ме търси.

— А пък аз останах с впечатлението, че най-съкровеното им желание е да те опандизят. Едно от обясненията, което ми хрумна — продължи Рори, — е, че си пипнал някой съмнителен тип с гнусни тайни и го изнудваш. Може да е вярно, може и да не е, но ако е, сега е времето да си излееш душата, старче. Ти си сред приятели. Моук е с широки разбирания и аз съм с широки разбирания. Знам, че полицията гледа малко накриво на шантажирането, но аз специално нямам никакви възражения. Бърза печалба и практически никакви разходи. Ако имах син, не съм съвсем сигурен дали нямаше да го насоча към този бизнес. Доходен, драги, много доходен. Така че ако копоите са по петите ти и имаш нужда от приятелска ръка, за да те измъкне оттук преди да са започнали да наблюдават околността, кажи само и ние ще…

— Госпожа Спотсуърт — обяви Джийвс от прага и миг по-късно Бил бе принуден да изпълни още един от онези грациозни скокове във въздуха, които напоследък често му се налагаше да изпълнява.

Той гледаше втрещено фигурата, която се появи на прага на дневната.