Джудит

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

В шатрата беше много горещо и Гевин не можеше да спи. Той погледна към Джудит, която дишаше спокойно и дълбоко. На устните му заигра усмивка. Бяха се любили много часове. Най-после Джудит беше заспала от изтощение.

Той стана и се облече. Никога нямаше да се умори да я люби. Тя събуждаше в него все нови и нови сили.

Той уви Джудит в една кадифена пелерина и я вдигна от леглото. Тя се сгуши в него, без да се събуди. Гевин излезе от шатрата и я понесе към гората.

Щом стигнаха до потока, той се приведе и целуна полуотворените й устни. Джудит се усмихна със затворени очи.

— Къде ме носиш? — попита сънено тя.

Не получи отговор, чу само тих смях. Гевин спря на полянката и я положи внимателно на тревата. Свежият въздух и пляскането на водата скоро я изтръгнаха от обятията на съня.

Гевин приседна до нея.

— Тази нощ отново ми каза, че си престъпила клетвата си. За коя клетва говориш?

Онова, което искаше да знае Гевин, беше защо жена му е убила Демари, след като той очевидно е означавал нещо за нея. Вече приписваше само на себе си вината, че тя бе отишла при друг мъж. Мислеше, че тя е престъпила клетвата, дадена му пред олтара и пред много свидетели, и искаше да чуе потвърждението от устата й.

Все още не се беше разсъмнало напълно и Гевин не забеляза изчервяването на Джудит. Тя нямаше представа какво става в главата на мъжа й.

— Не съм чак такова чудовище, че да не можеш да ми кажеш какво те измъчва — настоя меко той. — Отговори ми само на този въпрос. Обещавам, че повече нищо няма да те питам.

Залязващата луна се подаде иззад стената от облаци и Джудит видя лицето на Гевин. Тя сведе глава и призна:

— Дадох тази клетва в деня на сватбата и… не сдържах думата си.

Гевин кимна. Точно от това се беше опасявал.

— Наруших клетвата си в нощта, когато дойдох при теб — продължи тихо тя. — Онзи мъж нямаше право да твърди, че не спим в едно легло. Тези неща не засягат никого освен нас.

Гевин я изгледа смаяно.

— Не те разбирам…

— Говоря ти за клетвата. Нали ме попита каква клетва съм нарушила. — Тя забеляза, че той все още не разбира, и се опита да обясни: — Като те видях с… като ви видях в градината… — Джудит млъкна. Споменът беше твърде болезнен.

Гевин я погледна втренчено. Мозъкът му работеше трескаво. Изведнъж избухна в смях. Джудит се сви, сякаш я беше ударил.

— Защо ми се надсмиваш?

— Не ти се надсмивам. — Той не можеше да се успокои. — Когато си дала тази клетва, ти беше още девица. Не знаеше нищо за плътските радости. Нямаше представа за чувствата, които мога да събудя в теб и че няма да можеш без тях.

Джудит скочи на крака.

— Ти си непоносим! Какво си въобразяваш! Аз ти признах най-интимните си чувства, а ти се забавляваш! — Тя му обърна гръб и тръгна обратно.

Гевин успя да хване края на пелерината и я свали от гърба й. Джудит изпищя и се опита да скрие голотата си.

— Така ли ще се върнеш в лагера? — попита през смях той. Нави пелерината и я мушна под главата си. После се отпусна назад и затвори очи.

След минута той чу подозрителен шум в близкия храсталак и скочи стреснато. Обърна се към горичката и се опули смаяно.

— Ах ти, малка вещице! — извика той, когато Джудит излезе от храстите с тържествуваща усмивка. Беше покрила голотата си с богато разлистени клони.

Гевин се изправи и с престорен гняв сложи ръце на хълбоците си.

— Няма ли да спечеля поне един спор с теб?

— Съзнавам, че ти е много трудно — промърмори с лицемерно съчувствие тя.

Гевин се ухили, протегна светкавично ръка и смъкна от тялото й роклята от листа. Привлече я към себе си и прегърна голото й тяло, което блестеше като алабастър на лунната светлина.

— Не знаеш ли, че добрата жена никога не се кара с мъжа си? — попита предизвикателно той. Сложи я да седне на един нисък клон и впи поглед в очите й, които бяха на еднаква височина с неговите.

— Искам да ти кажа, че когато си гневна, дяволски ме възбуждащ. — Видя как очите й се разшириха от уплаха и се удари по главата. — О, Джудит, забравих, че се боиш от височината! Моля те, прости ми! — Трябваше да положи немалко усилия, за да отвори вкочанените й пръсти, които стискаха до болка грапавия клон. Взе я отново на ръце, отнесе я на брега на потока и уви треперещото й тяло с кадифената пелерина. Отново се прокле, че е постъпил толкова необмислено.

Той я погледна дълбоко в очите, повдигна нежно брадичката й и целуна студените устни. Джудит се вкопчи в него като удавница.

— Дръж ме здраво! — пошепна умолително тя. — Не ме оставяй сама!

Сърцето му полетя към нейното. Ръцете му я държаха здраво.

— Никога няма да те оставя, скъпа моя. Никога!

Гевин беше разбрал, че Джудит е страстна натура, но никога не я беше виждал такава. Тя отговаряше на целувките му с дива страст. Захвърли пелерината надалеч и се притисна към слабините му. Опиянението й обзе и него.

Малките ръце на Джудит се мушнаха под ризата му. Тя го блъсна с все сила и когато той падна в тревата, легна върху него. От устата му се изтръгна задавен стон и тя се разсмя.

— Ако знаеш с какъв страх ме гледаш! — зашепна му страстно тя.

В очите му лумна пламъкът на страстта. Джудит потърси жадно устните му, той обхвана с две ръце хълбоците й и мощно проникна в нея. Телата им полетяха към върха на насладата.

— Събуди се, Джудит! — прошепна в ухото й Гевин. — Трябва да се върнем в лагера, преди другите да се събудят и да тръгнат да ни търсят.

— Какво ме интересуват другите… — промърмори Джудит и се уви в пелерината.

Гевин се надигна и я погледна. Никога не беше преживявал нощ като тази. Каква беше жената, която беше взел за съпруга? Изкусителка или перце, което се носеше по вятъра? Жена, която търсеше само своята изгода? Или наистина беше с добро сърце и се грижеше за другите, както твърдяха братята му?

Каквато и да беше, в любовта нямаше равна на нея.

— Да повикам ли Джоан да ти помогне в обличането? — попита учтиво той.

Най-после постигна желания успех. Джудит се отърси от сънливостта и седна в тревата. Вдъхна дълбоко свежия утринен въздух, прозя се и се протегна. Пелерината се свлече от раменете й и разкри натежалите й гърди.

— Велики Боже! — простена Гевин и отмести очи. — Покрий се или не мога да гарантирам, че ще стигнем до Лондон.

Джудит се усмихна уморено.

— Бих предпочела да остана тук. В кралския двор сигурно е много скучно.

Гевин се засмя и я уви в пелерината. После отново я вдигна на ръце.

— Събуди се най-после! Рейн и Майлс ще тръгнат днес и аз трябва да поговоря с тях.

Само след час Джудит стоеше между Майлс и Рейн. Двамата братя на мъжа й бяха облечени за път.

— Ще ми липсвате — въздъхна Джудит. — Много. Надявам се, че скоро ще ни дойдете на гости.

— Позволи ми да те целуна за сбогом — помоли почти плахо Рейн, вдигна я във въздуха и я целуна братски по бузата.

Майлс се засмя подигравателно.

— Така ли се целува красива жена? Ти нямаш представа как да се отнасяш с нежния пол. — После прегърна здраво Джудит и впи устни в нейните.

— Ти се забравяш! — изръмжа гневен глас зад гърба му.

Джудит се освободи от прегръдката на Майлс и се обърна към съпруга си. Очите му бяха потъмнели от гняв. Рейн и Майлс си размениха многозначителни погледи. Никога не бяха виждали брат си да ревнува.

— По-добре я пусни, че Гевин ще извади меча си — промърмори предупредително Рейн.

За да ядоса още повече брат си, Майлс я задържа още малко.

— Струва си дори да се бия за нея — засмя се той и най-после отпусна ръце.

— Надявам се да се съберем за Коледа — рече Рейн и удари брат си по рамото. — Много искам да видя шотландската лейди, която ще стане жена на Стивън.

Гевин издърпа Джудит да застане до него.

— Тогава до Коледа — изръмжа той.

Братята му възседнаха конете си и потеглиха, следвани от хората си.

— Наистина ли им се разсърди? — попита тихо Джудит.

Гевин въздъхна.

— Не мога да гледам как други мъже те докосват. Това важи дори за братята ми.

Джудит се взираше замислено пред себе си.

— Дано дойдат за Коледа. Тогава бебето ми ще бъде вече родено.

Бебето. Брадичката на Гевин се опъна. Не искаше да мисли за това дете. То беше от врага му. Той стисна силно ръката на Джудит и проговори хладно:

— Да се връщаме в лагера.

След около час потеглиха на път. Яздиха цял ден и едва късно вечерта спряха за почивка. И двамата не бързаха да пристигнат в Лондон.

Гевин се наслаждаваше на пътуването. Чувстваше се все по-свързан с Джудит. Двамата водеха дълги разговори и си разказваха преживелици от детството.

Когато се навечеряха, Гевин седна в шатрата си пред сметководната книга. Трябваше да запише всички разходи по пътуването. Тази работа му беше неприятна, но управителят му беше болен. Освен това нямаше особено доверие на човека, който се беше съгласил да води сметките.

Гевин отпи глътка ябълково вино и погледна мрачно към Джудит. Тя седеше край входа на шатрата и плетеше. Съзнаваше, че тя бе предприела това мъчително начинание само за да му угоди. Забравил сметките, той я наблюдаваше с интерес. Видя как лицето й се зачерви, как чертите й се изопнаха и стисна зъби, за да не се засмее. Най-после реши да я избави от мъките.

— Не би ли могла да ми помогнеш? — предложи със сладък глас той. — Разбира се, ако нямаш нищо против да прекъснеш за малко плетенето. — Лицето му остана сериозно, когато Джудит с готовност захвърли настрана куките и кълбото. — Похарчили сме твърде много пари. Не разбирам как е станало — обясни мрачно той и й показа сметките.

Джудит прегледа внимателно колоните с цифри. Тази работа й беше добре позната и отговаряше на вкуса й много повече от плетенето. Изведнъж спря и посочи една цифра.

— Пет талера за хляб? Кой е поискал толкова много пари?

Гевин вдигна рамене.

— Сега ще се оправя с пекаря! — заяви сърдито Джудит и скочи от стола.

— Ами плетката ти? — извика подире й Гевин.

Тя се обърна ядосано, но като видя, че той само я дразни, отговори на усмивката му. Вдигна кълбото и го хвърли към него.

— Защо не продължиш ти?

Гевин седя дълго на стола си, вгледан в кълбото синя прежда. Когато Джудит я нямаше, шатрата беше празна и пуста. Той стана и отиде до изхода.

Огледа се и със задоволство установи, че жена му е взела управлението в свои ръце. Застанала насред лагера, тя даваше енергично нарежданията си. Правеше го любезно и никой не смееше да й противоречи.

Давам й един час, каза си с усмивка Гевин. После я искам обратно в шатрата. Искам отново да усетя тялото й до своето.

— Вие сте влюбена в него — установи делово Джоан, докато разресваше косата на господарката си.

Двете бяха станали рано и в шатрата цареше полумрак. В роклята от светлозелена вълна Джудит сияеше като бисер. Очите й светеха с нов блясък и я правеха още по-красива.

— Толкова ли е невероятно жената да обича съпруга си? — попита иронично Джудит.

— Не, когато той отговаря на любовта й. Бъдете предпазлива и не се обвързвайте твърде много с него. Защото, ако един ден узнаете, че той ви изменя, ще рухнете.

— Ние сме постоянно заедно. Ако не ме обича, той не би правил това, нали? — Джудит погледна с очакване прислужницата си.

— Права сте. Само че в кралския двор ще бъде различно. Там няма да бъдете сама с него. Освен това там са най-красивите жени на Англия.

— Стига си приказвала! По-добре се погрижи за косата ми! — заповяда сърдито Джудит.

— Разбира се, господарке — отговори спокойно Джоан.

Докато яздеха към столицата, Джудит мислеше непрекъснато за думите на Джоан. Любов ли беше онова, което изпитваше към Гевин? Дали щеше да понесе, ако го видеше в прегръдката на друга? Дори само при мисълта за това й ставаше студено.

— Добре ли си? — попита загрижено Гевин, който яздеше редом с нея. — Изведнъж побледня.

— Аз… мислех за крал Хенри. В двора му сигурно живеят много красиви жени.

Гевин хвърли развеселен поглед към Стивън, който яздеше от дясната страна на Джудит.

— Какво ще кажеш, братко?

— Не се страхувай, Джудит, ти можеш да се мериш във всяко отношение с тях — отговори кратко Стивън, после изведнъж обърна коня си и се присъедини към хората си.

— Не исках да го разсърдя — прошепна с болка Джудит.

— Не го разсърди. Стивън се тревожи за предстоящата си сватба. Не бива да се засягаш. Говорят, че момичето мрази всички англичани, и той вероятно очаква, че животът му ще бъде ад.

Джудит кимна сериозно и отново устреми поглед към пътя пред тях.

Когато седнаха да обядват, тя се отдалечи незабелязано от другите. Намери един храст със сочни малини и се наведе да ги обере.

— Не биваше да се отделяш от нас — обади се Стивън, който се беше приближил незабелязано.

Джудит скочи на крака. Сърцето й биеше като лудо.

— О, Стивън, уплаши ме! — изохка тя.

— Ако бях неприятел, щях да те грабна и да те отвлека.

Джудит го погледна изпитателно.

— Защо си винаги сериозен и мрачен? Сигурно се тревожиш за малката шотландка… — Той изфуча сърдито и Джудит продължи бързо, за да не му позволи да избухне: — Видял ли си я поне веднъж?

— Не! — Стивън си откъсна една малина. — Още не съм решил да я направя своя жена. Преди да умре, баща й я е провъзгласил за водач на клана Макарън.

— Значи тази жена управлява сама наследството си? — Погледът на Джудит се устреми някъде в далечината.

— Точно така — изръмжа Стивън. В гласа му имаше отвращение.

— Ти нямаш представа дали е красива…

— Сигурно е дебела и грозна като греха. Още по-вероятно е мрачна и бъбрива като бабичка.

Лицето му беше толкова отчаяно, че Джудит избухна в смях.

— Ти си много различен от братята си.

Стивън я погледна в очите.

— Знаеш ли, животът ми не беше много лесен. Майлс и Рейн бяха вечно залепени един за друг. Гевин трябваше да управлява имотите. А аз…

— Ти си бил винаги сам.

Той разтърси недоволно глава.

— Ти ме омагьосваш. Разказвам ти повече, отколкото искам.

— Ако шотландската наследница не се държи мило с теб, ще й издера очите — заяви съвсем сериозно Джудит.

Стивън избухна в луд смях. Джудит се присъедини към смеха му и в този миг ги изненада Гевин.

— Защо се отдалечаваш от лагера, без да ми кажеш? — попита строго той. После седна до нея в тревата и напълни шепата си със сочни малини.

— Няма да отговарям на неучтиви въпроси — отговори спокойно Джудит. — Утре ли ще пристигнем в Лондон?

В погледа на Гевин блесна възхищение.

— Добре парираш ударите, малка вещице. Наистина ли те е страх от красавиците в двора?

Той се засмя, но Джудит остана сериозна.

— Страх ме е само от една жена. Веднъж вече успя да ни раздели. Не искам това да се случи втори път.

Лицето на Гевин стана кораво и недостъпно.

— Престани да говориш за нея. Аз се отнесох почтено с теб, не те укорих за случилото се с Демари. А сега искаш и душата ми!

— Искаш да кажеш, че душата ти принадлежи на нея? — попита все така спокойно Джудит.

Гевин я погледна. Златните й очи сияеха, кожата й беше мека, тя го изкушаваше с цялото си същество. Спомни си страстните часове от миналата нощ и въздъхна.

— Не ме питай — промърмори той. — Едно знам със сигурност: моята душа вече не ми принадлежи.

Първото, което направи неприятно впечатление на Джудит в Лондон, беше мръсотията. Канавките бяха пълни с боклуци. Свине и плъхове се ровеха в сметта. Къщите от дърво и камък бяха построени толкова близо една до друга, че в стаите почти не проникваха слънце и чист въздух. Повечето бяха четириетажни.

Ужасът очевидно беше изписан на лицето на Джудит, защото Стивън и Гевин избухнаха в смях.

— Добре дошла в града на нашия крал — поздрави я сухо Стивън.

Когато влязоха в укрепения Уинчестър, неприятните впечатления се заличиха. Тук не беше толкова мръсно. Един ратай притича да поеме конете им. Гевин помогна на Джудит да слезе от седлото. Първата й работа беше да провери колите с багаж и мебели.

— Не прави това! — задържа я Гевин. — Кралят вероятно е разбрал, че сме пристигнали, и не желае да чака, докато ти подредиш всичко.

— Така ли ще се явя пред краля? — Тази сутрин Джудит се бе облякла особено грижливо — в тъмнокафява туника и рокля от светложълто кадифе с богато извезани ръкави, — но въпреки това се чувстваше несигурна.

— Изглеждаш великолепно — увери я Гевин. — Ела, трябва да те представя на краля.

Сърцето на Джудит биеше неспокойно. Нямаше представа какво й предстои. Очакваше огромна, тържествена зала, затова се изненада от скромната обстановка.

Жени и мъже седяха по диваните, играеха шах и други игри, разговаряха. Три дами се бяха отпуснали в краката на един млад мъж, който свиреше на лютня.

Джудит не видя никъде краля. Изненада се още повече, когато Гевин прегъна коляно пред един скромно облечен мъж. Първото, което правеше впечатление в него, бяха малките сини очи, олисялото теме и умореният вид.

Джудит се отърси бързо от изненадата си и направи дълбок поклон. Кралят взе ръката й.

— Ела на светло, за да мога да те разгледам. Чувал съм много за красотата ти. — Той я поведе към прозореца. — Наистина си красива. — В гласа му звучеше искрено възхищение. — Погледни я, Бес. Това е лейди Джудит, жената на Гевин.

Джудит се обърна и видя красива дама на средна възраст. Макар че не бе познала крал Хенри, тази жена без съмнение беше кралицата. Горда и самоуверена. Тя се усмихна любезно на Джудит и не й позволи да довърши реверанса си.

— Ваше величество…

Елизабет й подаде ръка.

— Графиньо, радвам се, че ще останете известно време при нас. — Тя сведе леко глава и попита учудено: — Нещо лошо ли казах?

Джудит се усмихна сърдечно.

— Не, разбира се, че не. Само че никога не са ме наричали графиня. Знаете ли, баща ми почина неотдавна и…

— Трагична смърт. А мъжът, който е виновен за случилото се…

— …е мъртъв — довърши беззвучно Джудит. Споменът не преставаше да я мъчи. Никога нямаше да забрави как беше забила меча в гърба на Уолтър Демари.

— Вероятно сте уморена след пътуването. — Елизабет се усмихваше любезно. — Желаете ли да изпием по чаша вино в личните ми покои?

— С удоволствие, Ваше величество!

Кралицата напусна залата с отмерени крачки и Джудит я последва почтително.