Джудит

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Джудит и Алън Феърфакс оставиха зад себе си шума и бъркотията на кралския двор и се запътиха към гората, разположена извън стените на замъка. Разходката беше дълга и двамата й се наслаждаваха.

Следобедът мина прекрасно. Джудит слушаше с усмивка комплиментите на рицаря и отново и отново осъзнаваше колко малко мъже е познавала през живота си.

Алън беше приятен събеседник. Двамата се смееха и бъбреха и времето минаваше бързо.

Когато слънцето наближи хоризонта, Алън се надигна и заговори със съжаление:

— Време е да се връщаме. Жалко е, че тази великолепна разходка трябва да свърши.

— Аз също прекарах много приятен следобед. Освен това се радвам, че се отдалечихме от двора. Вечните им клюки и интриги са непоносими.

— Трябва да се чувствате поласкана, че се погрижихте за толкова много приказки. От години не е имало такива интересни събития.

Джудит избухна в смях.

— Не бъдете жесток с мен! Не ми говорете за миналото. — Тя го улови под ръка и го погледна с усмивка.

— Аха! — изсъска яден женски глас зад гърба й. — Ето къде сте се скрили!

Джудит се обърна стреснато и срещна горящия от омраза поглед на Лилиан.

— Той ще бъде мой! — изфуча жената и пристъпи към съперницата си. — Скоро ще ти се насити и ще се върне при мен.

Джудит видя безумния блясък в сините очи на Лилиан и се уплаши. Забравила всяка предпазливост, жената се хилеше коварно и показваше неправилните зъби, които иначе така умело криеше.

Алън се хвърли между двете жени.

— Вървете си! — заповяда той на Лилиан.

— Сега пък се криеш зад новия си любовник! — изкрещя вбесено тя. — Сигурно нямаш търпение да получиш развод! Още отсега се забавляваш с него!

Алън пристъпи към нея и впи пръсти в рамото й.

— Ако не се махнете веднага оттук, ще си имате работа е мен. Търпението ми е на изчерпване.

Лилиан го изгледа унищожително, но не посмя да възрази. Врътна се и се отдалечи с гордо вдигната глава. Джудит се загледа замислено след нея.

— Изглеждате уплашена — прошепна съчувствено Алън.

— Прав сте — отговори с въздишка тя. — Тази жена е способна на всичко. Винаги когато я гледам, ме обзема някакво странно предчувствие за беда. И в същото време изпитвам съжаление към нея, макар да ми е неприятелка.

— Не бъдете толкова великодушна. Спомнете си какво ви стори тази жена. — Алън направи още една крачка към Джудит. Беше замаян от красотата й. Златната коса блестеше на фона на залеза, а невероятните й очи го влудяваха.

Той улови нежно брадичката й и вдигна лицето й към своето. Устните му намериха нейните.

— Вие сте прекрасна жена, Джудит. — Целувката му стана по-настойчива.

Джудит беше изненадана. Не се отврати от целувката на Алън, не я намери безсрамна, но и не се развълнува. — Прие я, без да усети огъня, който пламваше в тялото й при целувките на Гевин.

В следващия миг някой я сграбчи за рамото и я дръпна настрана. Тя политна към едно дърво и пред очите й притъмня. Когато се овладя и се огледа, Алън лежеше на земята и от устната му капеше кръв. Гевин стоеше заплашително над падналия, готов повторно да се нахвърли върху съперника си.

Джудит се втурна да помогне на Алън.

— Не го докосвай, Гевин!

Той я бутна настрана.

— Как смеете да се доближавате до жена ми! Заслужавате да ви убия! — изфуча вбесено той.

Алън се изправи и ръката му се стрелна към меча. В погледа му имаше омраза. Джудит се хвърли между двамата мъже.

— Защо искаш да се биеш за мен, след като заяви, че повече не ме искаш? — попита гневно тя.

Погледът на Гевин потъмня още повече.

— Какви ги говориш? Ти поиска развод, не аз!

— Ти ми даде достатъчно основания за тази стъпка! — отговори злобно тя. — През целия ни брак се караше с мен и ме ругаеше, докато аз бях готова да ти дам любовта си.

— Ти никога не ми предложи любов — отговори с болка той и лицето му се отпусна.

Джудит го погледна втренчено.

— Гевин, откакто съм омъжена за теб, не правя нищо друго. Опитвам се да ти бъда добра съпруга. А ти искаше само нея и мислеше само за нея! — Тя сведе глава, за да скрие сълзите си.

Гевин направи крачка към нея, но спря и отново се обърна към Алън с горящ от омраза поглед. Джудит усети напрежението между двамата и побърза да се намеси.

— Ако му сториш нещо, ще съжаляваш! — проговори предупредително тя.

Гевин смръщи чело, после изведнъж се усмихна.

— А аз бях повярвал, че моята Джудит е изчезнала — промълви меко той. — Сега се оказва, че тя просто е играла друга роля.

Алън се закашля, за да скрие смеха си. Джудит изпъна рамене и се обърна да си върви. Не понасяше мъжете да й се надсмиват.

Гевин я проследи с поглед, не знаейки към кого да се обърне. Искаше да получи удовлетворение от Алън Феърфакс, но много повече искаше да прегърне жена си. Направи второто.

Алън видя как съперникът му се втурна към жена си и я заключи в обятията си и въздъхна завистливо. Остави двамата сами и се запъти бавно към двореца.

— Ако не престанеш да се съпротивляваш, ще те отнеса да онова дърво и ще те кача на най-високия клон, за да молиш за милост! — заплаши Гевин.

При тази ужасна представа Джудит утихна. Гевин я притисна до себе си и се отпусна на затоплената земя.

— Е, така е по-добре — промърмори той. — А сега ме изслушай. Нямам намерение да ставам за посмешище на краля и на целия двор заради теб!

— Все пак се позабавлява добре, нали! — изфуча сърдито тя.

— Сигурна ли си? А ти? На теб хареса ли ти?

Джудит поклати глава.

— Не. Но вината не беше моя.

— Вярно е. Ти не си виновна за нищо. Но аз ти казах, че те обичам. Дори те помолих за прошка!

Тя щеше да избухне, но той сложи пръст на устните й.

— Нямам намерение да се карам с теб. Ти си моя жена и ще останеш завинаги такава. Няма да има раздяла. Никога вече няма да ходиш в гората с млади рицари. Утре се връщаме у дома. Дворът ми омръзна до смърт. Сигурно ще мине доста време, докато клюкарите замлъкнат, но все ще го понесем някак.

Гевин помълча малко, но когато Джудит не каза нищо, продължи решително:

— Повярвай, съжалявам безкрайно за онова, което ти причини Лилиан. Аз също пролях много сълзи за загубата на детето ни. Надявам се скоро да си имаме друго. Надявам се един ден раната ти да зарасне. Раздялата не е решение, разбери.

Джудит не се помръдваше.

— Нямаш ли какво да ми кажеш? — попита нетърпеливо той.

— Какво да кажа? Разрешено ли ми е да имам свое мнение?

Гевин не знаеше какво да отговори. Умираше от страх, че Джудит ще откаже да се вслуша в гласа на разума и ще настоява за анулирането на брака им.

Когато я чу да се смее, той загуби ума и дума.

— И двамата сме глупаци — заговори задъхано тя. — Обичаме се, а не правим нищо друго, освен да се караме.

— О, Джудит… — прошепна смаяно той.

Тя вдигна лице към него.

— Аз те обичам, Гевин. Още от първия ден на брака ни мечтаех как някога ще ми признаеш любовта си. Обикнах те в мига, когато те видях пред църквата…

Той се наведе над устните й и я целуна с такава страст, че тя се разтрепери. А когато ръцете му замилваха пълните й гърди, стегнати в корсажа, копнежът й да го усети дълбоко в себе си стана нетърпим.

Гевин усети желанието й и му отговори с цялата си страст.

— Ела. Ще си потърсим някое усамотено местенце — предложи дрезгаво той.

Двамата се уловиха за ръце и навлязоха в гората. Не подозираха, че някой е наблюдавал страстната любовна сцена. Лилиан притискаше лице към кората на едно дърво и трепереше от безумен гняв.

— Елате, господарке! — молеше я Ела и се опитваше да я откъсне от дървото. Лилиан се взираше с омраза към отдалечаващата се двойка и отново и отново се кълнеше, че няма да се предаде толкова лесно.

Сбогуването с двора не беше лесно за Джудит. Тя бе намерила тук много нови приятели, а с кралицата я свързваше искрена дружба.

Когато сведе глава пред краля и направи дълбок реверанс, лицето й пламтеше от смущение. Изрази с подбрани думи съжалението си, че е вдигнала такъв шум с молбата си за развод.

Кралят се усмихна развеселено.

— Ще ми липсвате — проговори меко той. — Надявам се, че скоро ще ни гостувате пак.

Гевин сложи ръка на рамото на жена си и се усмихна с гордостта на собственик.

— Кое ще ви липсва повече, Ваше величество — красивата жена или клюките, които се разпространяваха около нея?

Джудит спря да диша и погледна изплашено мъжа си. Но кралят не преставаше да се усмихва.

— И двете — отговори честно той. — Трябва да призная, че отдавна не бях срещал толкова интересен брак.

Гевин се присъедини към смеха му.

— Искам да ви помоля да внимавате за Стивън, Ваше величество. Казват, че в нощта на сватбата шотландската му съпруга го нападнала с нож.

— Ранен ли е? — попита загрижено кралят.

— О, не! — ухили се Гевин. — Както знаете, младата дама е имала всички основания да се държи по този начин. Все пак той закъсня с цели три дни за сватбата си.

Кралят поклати глава.

— Горкичкият — промърмори съчувствено той. — Е, сега поне един от братята Аскот е щастлив.

Гевин притисна Джудит до себе си.

— Да, Ваше величество.

Най-после двамата възседнаха конете си и махнаха за сбогом на изпращачите, които бяха застанали на стълбата и размахваха кърпичките си. Вече знаеха, че Лилиан Чатауърт и придружителите й са напуснали двора рано сутринта. Всички бяха убедени, че изоставената любовница се е примирила с участта си.

Само един човек изпитваше съмнения. Алън Феърфакс. Той беше сигурен, че злобната жена замисля отмъщение.

Когато семейство Аскот напусна замъка, Алън се метна на коня си и ги последва на сигурно разстояние.