Джудит

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Лилиан седеше пред огледалото. По цялата стая бяха разхвърляни рокли във великолепни цветове и кройки. Всяка одежда беше ушита с една единствена цел: да прави впечатление. Лилиан искаше всички да говорят за нея.

Когато видя великолепните тоалети на Джудит Рейвдаун на сватбата й, тя едва не умря от завист. Сега искаше да привлече отново интереса на Гевин.

Днес щеше да го види отново! Само заради него се обличаше така грижливо. Червената кадифена рокля, която носеше над розова туника, беше избродирана с огромни цветя. И й стоеше много добре, както установи със задоволство Лилиан след обстойно разглеждане в огледалото.

След страшните месеци с Едмънд Чатауърт тя имаше нужда от любовта и обожанието на Гевин.

— Разгледай добре диадемата — обърна се тя към прислужницата си Ела. — Нима смяташ, че тези сини камъни подхождат на очите ми? Какво си въобразяваш? — Тя смъкна накита и го захвърли настрана. — Онзи златар е глупак. Как е могъл да сложи такива камъни?

Ела се наведе и вдигна грижливо красивата диадема.

— Той работи за кралицата и Нейно величество е напълно доволна от него — осмели се да възрази тя. — Освен това каза, че никога не е създавал такава прекрасна диадема.

Ела знаеше как да умилостиви господарката си. Затова добави с мила усмивка:

— Няма скъпоценен камък на света, който може да се мери с цвета на очите ви.

Лилиан се почувства поласкана.

— Наистина ли смяташ така?

— Разбира се — увери я тържествено Ела. — Нито една жена не може да се мери с вас по красота.

— А какво ще кажеш за онази Рейвдаун? — Лилиан упорито продължаваше да я нарича с моминската й име и след сватбата й с Гевин.

— И тя — промърмори мрачно Ела. — Господарке, нали няма да сторите нищо, с което да заслужете гнева на Църквата?

— Какво бих могла да й направя? Гевин беше мой, преди да се ожени за нея. Смятам отново да го спечеля за себе си.

Ела знаеше от опит, че няма смисъл да възразява на господарката си. Въпреки това се осмели да изрази известно съмнение:

— Не забравяйте, че сте още в траур за съпруга си. А тя за баща си.

Лилиан избухна в смях.

— Баща й беше още по-отвратителен от скъпия ми съпруг.

— Не се говори така за мъртвите!

— Стига с тези глупости! — ядоса се не на шега Лилиан. След малко успокоено приглади роклята си и попита: — Смяташ ли, че веднага ще ме забележат?

— Кой би могъл да ви пропусне! — усмихна се с обич Ела.

Джудит стоеше до съпруга си. Чувстваше се слаба и безпомощна. Гостите бяха толкова разкошно облечени…

Гевин очевидно се ползваше с уважение в двора. Всички го посрещаха радостно и това я изпълваше с гордост. Той се отнасяше към нея като истински кавалер и тъй като знаеше, че не е свикнала с много хора и шумни празненства, оставаше до нея почти през цялото време.

За вечеря бяха наредени дълги маси. Музикантите вече настройваха инструментите си, за да забавляват гостите по време на яденето.

— Харесва ли ти тук? — попита тихо Гевин.

— Да. Макар че е доста шумно и цари ужасна бъркотия.

Гевин избухна в смях.

— И ще стане още по-лошо. Трябва само да ми кажеш, когато се умориш, и веднага ще си тръгнем.

— Не те ли притеснявам, като искам през цялото време да стоиш до мен?

— Дори напротив. Бих се ядосал, ако се държеше другояче. Нали виждам как мъжете те поглъщат с погледи.

— Така ли? — промълви изненадано Джудит. — Не бях забелязала.

— Моралът не е на особена почит в двора. Нравите са доста разпуснати. Не искам невинната ми малка женичка да попадне в лапите на някой опитен изкусител. Дръж се близо до мен или до Стивън. Хайде да отидем при него.

Двамата се опитаха да си пробият път към Стивън, който се беше облегнал на стената в отсрещния край на залата.

Стивън беше облечен елегантно и изглеждаше много добре. Джудит беше горда, че е придружена от двама толкова красиви мъже. Направи й впечатление, че една дръзка млада дама е втренчила жаден поглед в Стивън.

— Там има една красавица, която не откъсва очи от теб — каза му тихо тя.

Стивън не се помръдна.

— Знам, но дните ми на ерген са преброени. След няколко седмици ще вървя под ръка с някаква тромава шотландка, която ще ме следи с погледи на лешояд.

Джудит избухна в смях.

— Сигурна съм, че шотландката няма да бъде чак толкова лоша, колкото си мислиш. Гевин също не ме познаваше. Дали и той е вярвал, че съм дебела и грозна?

Стивън я погледна втренчено.

— Ако знаеш колко му завиждам, че има жена като теб. Ти си не само красива, а и умна. Гевин е щастливец.

Джудит усети, че се изчервява, и сведе глава.

— Засрамваш ме — прошепна смутено тя.

Изведнъж усети, че в голямата зала става нещо. Веселото настроение се помрачи и това очевидно имаше нещо общо с нея и Стивън. Много от гостите ги зяпаха любопитно и Джудит не можеше да разбере защо.

— Разгледа ли вече градините, Джудит? — попита бързо Стивън. — Кралицата има великолепни лилии и невероятни рози…

Тя го погледна намръщено. Той беше решил да я изведе от залата, но защо?

Когато гостите се разстъпиха, за да й дадат възможност да погледне към Лилиан Чатауърт, тя разбра какво става. Лилиан вървеше през залата с гордо вдигната глава. Лицето й сияеше. Усмивката й беше предназначена само за един мъж. За Гевин.

Джудит я гледаше, без да помръдне. Роклята й беше твърде ярка и не подхождаше особено добре на бледата й кожа.

Гостите си шепнеха възбудено. Очевидно се осведомяваха един друг, че Гевин Аскот е имал любовна връзка с Лилиан Чатауърт.

Джудит се обърна бавно към мъжа си и видя, че погледът му е втренчен в приближаващата жена. Тя спря пред него и му протегна двете си ръце. Гевин ги улови и ги целуна горещо.

Смехът на краля отекна оглушително в утихналата зала.

— Вие двамата май се познавате добре.

— Така е — отговори с усмивка Гевин.

— Да, познаваме се дори много добре — добави с тържествуваща усмивка Лилиан.

— Бих желала да разгледам градината — обърна се Джудит към Стивън и улови ръката му.

— Джудит… — започна смутено Стивън, когато излязоха навън.

— Сега не искам да говоря за тази жена. Не можеш да ме успокоиш, колкото и да се стараеш. Знам за нея и Гевин — знам го от деня на сватбата си. — Тя застана пред един розов храст и вдъхна дълбоко тежкия му аромат. — Той никога не ме е лъгал за отношенията си с нея. Никога не е крил от мен, че я обича.

— Не бива да се примиряваш с това, Джудит!

Тя се обърна рязко.

— И какво бих могла да направя? Кажи ми, какво! Той не ми вярва. Смята, че съм развратница. Аз отидох при Демари, за да го спася, а той ме обвини, че съм правила любов с него. Очаквам неговото дете, а той твърди, че е от Демари.

— Наистина ли детето е на Гевин?

— Значи той е казал и на теб, че ме обвинява в изневяра?

— Защо не му кажеш истината?

— За да ме нарече лъжкиня? Никога! Детето ще бъде мое, все едно кой е бащата!

— Джудит, за Гевин ще означава извънредно много да знае, че детето е негово.

— Ти ли ще отидеш да му кажеш? — ядоса се още повече тя. — Първо обаче ще трябва да отстраниш от пътя си любовницата му. Знам, че ще се зарадва на тази вест, но аз бих предпочела да запазя нещо и за себе си, колкото и егоистично да ти се струва това.

Стивън се отпусна на една каменна пейка и я погледна втренчено. Джудит не заслужаваше такова отношение от страна на съпруга си. Той съзнаваше, че в момента е твърде ядосан, за да застане пред Гевин, и реши да мълчи. Иначе нямаше да може да се овладее.

— Господарке! — извика женски глас.

— Какво има, Джоан? — попита изненадано Джудит.

— Трябва да се върнете в залата. Вечерята започва — обясни колебливо прислужницата.

— Няма да вечерям. Кажи им, че не се чувствам добре. Кажи им каквото искаш.

— Наистина ли смятате да го оставите в ръцете на онази мръсница? — попита сърдито Джоан. — Елате и седнете на масата.

— Джоан е права, Джудит — подкрепи я с усмивка Стивън.

— Лорд Гевин питаше за вас, господарке — добави Джоан.

— Колко великодушно от негова страна, че си е спомнил за мен — изсъска вбесено Джудит.

— Точно така, спомнил си е — обади се Гевин, застанал на входа на градината. — Върви си! — обърна се той към Джоан. — Трябва да говоря насаме с жена си. Ти също си върви! — нареди той на брат си.

Стивън понечи да възрази, но после само изгледа мрачно Гевин и излезе от градината.

— Не се чувствам добре — промълви глухо Джудит и понечи да мине покрай него.

Гевин я задържа за ръката. После нежно я привлече към себе си. Тя вдигна глава и го изгледа с омраза. Отдавна не го беше гледала така.

— Не се сърди — помоли нежно той.

Тя се опита да се изтръгне от прегръдката му.

— Ти ме пренебрегна пред целия двор и искаш да го приема с усмивка? Да не ме смяташ за светица?

— Не съм направил нищо с Лилиан. Само я поздравих и целунах ръката й. Отдавна не съм я виждал.

Джудит изкриви уста.

— Видях как я гледаше. В погледа ти имаше толкова страст, че тя едва не избухна в пламъци.

Гевин я погледна сериозно.

— Ревнуваш ли?

— От кого? От това безлично русо същество, което иска да ми отнеме съпруга? Не, не ревнувам. Нужна е много по-достойна кандидатка, за да събуди ревността ми.

Очите на Гевин заблестяха. Той не допускаше никой да говори против Лилиан.

— Гневът те прави несправедлива.

— Нима искаш да приема, че ме унижи пред краля? Не забеляза ли как гостите ме зяпаха и си шепнеха подигравателно? Жената би трябвало да обича мъжа си, за да ревнува съперницата си.

— Значи ти не изпитваш любов към мен? — попита студено той.

— Никога не съм произнасяла тази дума, нали? — отговори също така студено тя. Искаше да му причини болка, както й беше причинил той.

— Да вървим — нареди властно той. — Кралят забави вечерята. Ако искаш да сложиш край на приказките, постарай се да изиграеш ролята на влюбена съпруга.

Джудит го последва мълчаливо. Странно, но гневът й се беше разсеял.

Кралят беше отредил за Джудит почетното място на трапезата си. Гевин седеше до кралицата, от другата му страна беше Лилиан Чатауърт.

— Толкова сте бледа, скъпа моя — посрещна я с усмивка кралят.

Джудит направи опит да отговори на усмивката му.

— Пътуването беше изморително, а и бременността ми създава проблеми.

— Значи чакате дете? Много бързо. Сигурно лорд Гевин е много щастлив?

Джудит се усмихна, без да отговори.

— Гевин… — Лилиан се приведе към него, за да не ги чуят съседите. — Толкова отдавна не сме се виждали.

Тя беше предпазлива, защото усещаше, че нещо помежду им не е наред. Гевин целуна ръцете й и в първите минути тя беше убедена, че все още я обожава и ще бъде неин завинаги. Но след малко погледът му потърси съпругата. Без да й каже нито дума, той я остави и отиде да търси Джудит.

— Приеми моите съболезнования за смъртта на съпруга си — проговори хладно Гевин.

— Ти ще ме сметнеш за безсърдечна, но ще ти призная, че не тъгувам за него. Той се отнасяше зле с мен.

Гевин я изгледа остро.

— Ти сама си го избра.

— Принудиха ме да сключа този брак и ти много добре го знаеш! О, Гевин, ако ме беше почакал малко, сега можехме да бъдем заедно. Би могъл обаче да помолиш краля да анулира брака ти. Сигурна съм, че ще се съгласи да стана твоя жена. — Тя сложи ръка върху неговата.

— Ти май забрави, че съм женен! Имам законна съпруга.

— Кралят не може да затвори сърцето си пред истинската любов. Той ще разтрогне брака ти.

Гевин се зае с месото в чинията си.

— Престани да говориш глупости. Вече се наслушах достатъчно на такива приказки. Джудит чака дете и сега дори кралят не може да анулира брака ни.

Той се обърна към кралицата й я заговори. Лилиан седеше неподвижна, без да яде, и се опитваше да проумее думите на любимия си.

Защо не искаше и да чуе за анулиране на брака си? Защо говореше за детето на Джудит, сякаш не беше бащата?

Вечерята свърши, слугите раздигнаха масите и ги преместиха до стените. Музикантите засвириха за танц.

— Искаш ли да танцуваш с мен? — попита Гевин, който не се отделяше нито на крачка от жена си.

— Може би първо трябва да помоля за разрешение? — Джудит погледна злобно към Лилиан, която беше събрала около себе си тълпа обожатели.

Гевин впи пръсти в китката й.

— Несправедлива си. Нямам вина за разпределението на местата. Правя всичко, за да се чувстваш добре тук. Толкова ми стигат силите, разбери!

Стига толкова караници, каза си решително Джудит.

— Да, ще танцувам с теб — съгласи се с усмивка тя.

— Бихме могли да отидем в градината. Нощта е приятно топла — предложи след малко Гевин.

Джудит се поколеба за миг, после кимна. Двамата едва бяха затворили след себе си портичката, когато Гевин я грабна в прегръдките си и я зацелува страстно.

— О, Джудит — прошепна той, заровил лице в косата й. Гласът му беше пресипнал от възбуда. — Знаеш ли колко ме боли, когато ме гледаш с омраза. Не бива да ми се сърдиш.

Тя беше готова да му повярва. Никога не й беше говорил по този начин. Но дали можеше да му има доверие?

— Ела в стаята ми. Ще се любим и няма да се караме.

— Ти казваш това само защото ме желаеш физически, нали? — попита със съмнение тя.

— Казвам онова, което чувствам. — Той я целуна отново.

Джудит също бе обзета от силно желание. Тя се притисна до гърдите му и впи устни в неговите.

— Ела с мен горе или ще те взема в градината…

Джудит се освободи от него и хукна към портичката. Двамата стигнаха до стълбата, той я грабна и я понесе нагоре, за да стигнат по-бързо.

В стаята ги посрещна сънената Джоан.

— Иди си! Тази вечер не се нуждая повече от теб — обясни малко засрамено Джудит.

Джоан улови мрачния поглед на Гевин и побърза да изчезне от стаята.

— Защо жените винаги си шият рокли с толкова много копчета? — изръмжа Гевин, докато нетърпеливо разкопчаваше корсажа й.

Най-после двамата паднаха голи в леглото и ръцете й започнаха да изследват мускулестото му тяло. Тя спря да го милва едва когато устните му се впиха в зърното на гърдата й. От гърлото й се изтръгна сладостен стон.

— Харесва ли ти? — попита той и очите му потъмняха от страст.

— Да, да, не преставай! — прошепна умолително тя и се раздвижи неспокойно.

Гевин я натисна във възглавниците и се намести върху нея. Усети как тя разтвори с готовност крака и тялото й се устреми срещу неговото.

Той проникна устремно в нея, защото усещаше, че вече не издържа. Двамата се задвижиха в див ритъм. Страстта им се сля в един общ пламък и двамата стигнаха заедно до кулминацията на екстаза.

По-късно, когато Джудит заспа в ръцете му, Гевин дълго лежа с отворени очи. Не смееше да се помръдне, за да не я събуди. Само лежеше и се вслушваше в равномерното й дишане.

Кога ли се влюбих в нея, питаше се отново и отново той. А какви са чувствата ми към Лилиан? Престанах ли да я обичам?

Като я видя днес, в първия момент остана смаян от промяната, която беше станала с нея.

Джудит се раздвижи в ръцете му. Той я притисна силно към гърдите си. Вече беше напълно сигурен, че се е отдала на Уолтър Демари само за да го спаси.

Той я притискаше с такава сила, че Джудит се събуди. Не й достигаше въздух.

— Ще ме удушиш — прошепна укорно тя. — Защо не спиш?

Гевин я целуна по носа.

— Не знаеш ли как да ме разсъниш още повече? — попита шеговито той. Ръцете му отново започнаха да милват затопленото от съня тяло. Страстта им пламна за кой ли път тази нощ.

Когато тялото й се разтрепери от желание, той я взе така бурно, че тя спря да диша. Накрая и двамата заспаха изтощено.

На следващата сутрин Джудит намери леглото до себе си празно. Гевин беше излязъл и тя веднага се почувства самотна.

Джоан й помогна да се облече. Джудит бързаше, защото снощи на вечерята беше чула, че ще има лов със соколи. Гевин я чакаше на стълбата. Очите му блестяха.

— Надявах се да те намеря в леглото — прошепна в ухото й той. — И смятах да ти направя компания.

Джудит отговори на усмивката му.

— Да се върна ли? — попита шеговито тя.

— Не, не сега. Имам новини за теб. Кралят даде съгласието си Джон да се ожени за майка ти.

Джудит знаеше, че кралят взема присърце съдбите и на по-обикновените хора. Тя погледна щастливо съпруга си и се хвърли на гърдите му.

— Много ти благодаря. Двамата ще бъдат безкрайно щастливи.

Той я притисна силно до себе си и изведнъж я пусна.

— Бих бил щастлив, ако можех да изпълня всичките ти желания — промърмори като на себе си той.

Сърцето й заби щастливо. Само да можеха всички дни да бъдат като този, каза си с копнеж тя.

— Иди при майка си и й занеси добрата вест. А после се върни в двора на замъка, където ще се съберем за лова. — Той я погледна загрижено. — Смяташ ли, че си достатъчно добре, за да излезеш на езда?

За първи път той говореше за бременността й спокойно и дружелюбно. Джудит беше на седмото небе.

— Много съм добре — увери го тържествено тя. — Кралицата ми разказа, че докато била бременна, много обичала да язди.

Тя му махна с ръка и забърза към стаята на майка си.

— О, това била малката Рейвдаун! — изсъска зад гърба й познат глас. Джудит се обърна рязко и се озова лице в лице с Лилиан Чатауърт. — Сигурно отиваш при новия си любовник? — продължи подигравателно съперницата й. Джудит я погледна втренчено и тя добави: — Не се прави, че не ме познаваш. Срещнахме се на сватбата ти.

— Ужасно съжалявам, че не можах да присъствам на твоята сватба. — Джудит говореше с осъзнато превъзходство. — Особено след като Гевин ми даде да прочета писмото, в което му се кълнеше във вечна любов.

Очите на Лилиан изпускаха светкавици.

— Трагично е, че всичко свърши толкова бързо — изгука тя.

— Какво искаш да кажеш?

Лилиан се усмихна доволно.

— Ти май не знаеш? Бедният ми съпруг беше убит в съня си. Сега съм вдовица и свободна. Мислех, че Гевин ти е казал. Той се заинтересува много от новината, че вече съм без мъж…

Джудит се обърна и продължи пътя си. Не знаеше, че Лилиан е останала вдовица. Сега между Гевин и бившата му любовница стоеше само тя.