Джудит

ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Джудит гореше в треска. Сънищата й бяха страшни. Измъчваха я объркани картини, тя се мяташе безсилно по възглавниците и стенеше задавено.

По някое време заспа от изтощение и кошмарите изчезнаха. А после чу гласа на Гевин и усети ръката му на челото си.

— Слава Богу! Треската отмина. Температурата е спаднала. Благодаря ти, Господи! — Ръката му отново помилва челото й.

— Как се чувстваш, Джудит?

— Не ме докосвай! Махни се оттук! — прошепна изтощено тя. Гевин кимна и устните му се опънаха в тънка линия.

В този момент вратата се отвори. Влезе Стивън. Като видя, че снаха му се е събудила, лицето му се отпусна. Той се втурна към леглото, грабна ръката на Джудит и я поднесе към устните си.

— Слава на Бога! Толкова ни беше страх за теб…

Джудит го погледна с насълзени очи.

— Момче ли беше? — попита едва чуто тя.

Стивън кимна и преглътна мъчително.

Тялото й се разтърси от силни ридания. Гевин седеше до нея с наведена глава и увиснали рамене. Стивън не можеше да каже кой от двамата е по-отчаян.

Гевин никога не беше виждал жена си да плаче така горчиво. Но най-мъчителното беше, че тя не търсеше утеха при него.

— Не бива да се вълнуваш, скъпа моя. Трябва да почиваш — укори я нежно Стивън. — Беше много болна.

— Откога съм така?

— От три дни. Треската беше ужасна.

Джудит изхълца още няколко пъти, после вдигна глава и изгледа учудено девера си.

— О, Стивън, та ти трябваше отдавна да си заминал! Какво стана със сватбата ти?

Стивън направи опит да се усмихне.

— Закъснях, вярно е. Венчавката трябваше да се състои тази сутрин.

— Господи… Изпрати ли поне вест, че ще закъснееш? — попита развълнувано тя.

Стивън поклати глава.

— Честно казано, забравих. Всички мислехме само за теб. Знаеш ли колко близо беше до смъртта!

Джудит се чувстваше невероятно слаба и безпомощна.

— Но сега вече ще тръгнеш, нали? — попита с надежда тя.

— Щом треската ти е попреминала, мога да тръгна по-спокойно.

— Да, обещай ми! Не искам и твоят брак да започне като моят. Искам да бъдеш по-щастлив от мен.

Стивън хвърли бърз поглед към брат си. Лицето на Гевин беше като каменна маска.

— Заповядал съм да оседлаят коня ми. Тръгвам най-късно след час.

Джудит кимна и затвори очи. Само след минута заспа. Гевин я погледна и се надигна тежко.

— За съжаление и аз забравих сватбата ти…

— Тя продължава ли да ти се сърди? — попита меко Стивън.

Гевин кимна мрачно.

— Не може да ме понася.

— Поговори с нея. Разкажи й как се чувстваш. Кажи й истината за Лилиан Чатауърт. Тя ще ти повярва.

Стивън прегърна брат си и Гевин се постара да се усмихне.

— До Коледа. Трябва да ни дойдете на гости, за да ни представиш съпругата си.

— Разбира се. Нали ще поговориш за всичко с Джудит?

— Ще почакам да оздравее.

Когато Джудит се събуди, в стаята беше тъмно. Джоан се беше свила на сламеника си до вратата и спеше. Джудит се чувстваше по-силна, дори изпита глад.

— Джоан! — повика тихо тя.

Прислужницата скочи на крака и се втурна към леглото. На лицето й грееше усмивка.

— Лорд Гевин каза, че се чувствате по-добре, а аз не му повярвах.

— Дай ми да пия — помоли Джудит. Устата й беше пресъхнала.

Джоан отиде да донесе каната. Тъкмо подаде чашата на господарката си, когато вратата се отвори. Гевин влезе с табла, на която имаше ядене.

— Не искам да го виждам! — прошепна безсилно Джудит.

— Излез! — заповяда Гевин на слугинята.

Джоан остави чашата до леглото и побърза да изпълни заповедта. Гевин остави таблата на масичката.

— По-добре ли си?

Джудит го погледна злобно.

— Донесох ти бульон. Сигурно умираш от глад.

— Няма да приема нищо от теб. Няма да ям, нито ще търпя компанията ти.

Гевин не губеше търпение.

— Ще поговорим за всичко, когато оздравееш.

— Да не мислиш, че ще се променя? Времето няма да ми върне нито доверието към теб, нито загубеното бебе. Никога няма да го държа в прегръдката си, да гледам в очичките му…

— Аз също страдам от загубата, Джудит. Това дете беше и мое.

— О, значи междувременно си узнал всичко? Да не искаш да изпитвам съчувствие към теб? Или пак се преструваш?

— Не, Джудит. Искам само да ме изслушаш. Ще ти кажа всичко.

— Да те изслушам? А ти чувал ли си ме някога? Вместо да се вслушаш в думите ми, избухваше в луд гняв и почваше да ме ругаеш. Непрекъснато ме сравняваше с онази, другата!

— Джудит! — Гевин посегна към ръката й.

— Не ме докосвай! Отвращавам се от теб!

Очите му потъмняха от гняв.

— Ще говоря, а ти не ме слушай, ако искаш! Ти беше права да ме обвиняваш. Аз допуснах Лилиан да ме заслепи и упорито отказвах да видя грешките й. Виждах я такава, каквато исках да бъде.

Джудит не каза нито дума повече. Гевин напразно се опитваше да разбере какво ставаше в главата й.

— Започнах да проумявам глупостта си, когато разбрах, че те обичам. Отначало се борех срещу тази любов. Бях твърдо убеден, че сърцето ми принадлежи завинаги на Лилиан. Сега знам, че съм сгрешил. Обичам само теб. Обичам те отдавна. Знам, че и ти ме обичаш!

Лицето й остана твърдо.

— И какво? — попита тихо тя. — Да не би да очакваш, че сега ще се разплача и ще падна в обятията ти? Ти отиде в леглото на онази жена и твоето мръсна похот уби детето ми.

— Не съм отишъл доброволно в леглото й! — изкрещя вбесено Гевин. Търпението му беше на изчерпване. — Лилиан ти е погодила този мръсен номер. Бях пил много и главата ми беше замаяна. Можеха да ме сложат в леглото с дива котка и пак нямаше да разбера какво става.

Усмивката й беше студена.

— И хареса ли ти дивата котка?

Гевин се ядоса още повече.

— Аз се опитвам да ти обясня, но ти не ме чуваш! Казах, че те обичам! Какво друго да направя?

— Ти нищо не разбираш. Не ме е грижа обичаш ли ме или не. Твоята любов няма стойност за мен. Ти я даваш на всяка жена, която я поиска. Само преди дни бях готова да дам живота си, за да чуя това признание от устата ти. Очевидно трябваше да загубя детето си, за да се вразумя.

Гевин се отпусна на едно столче и я погледна с безкрайна болка.

— Значи ти няма да ми простиш… Разбирам те. Имаш право да се сърдиш…

— Аз не се сърдя. И не те мразя. Просто не мога да живея повече с теб. Ще помоля краля да разтрогне брака ни. Ще получиш половината от земите на Рейвдаун и… — Тя млъкна безсилно.

Гевин скочи като ужилен.

— Ще ти изпратя Джоан. Трябва да хапнеш нещо — заяви кратко той и излезе от стаята.

Джудит не се помръдна. Чувстваше се празна и безчувствена. Как да му повярва, че я обича, след като непрекъснато го виждаше в леглото с другата?

Джудит остана в леглото още три дни. Спеше много и не приемаше никакви посетители.

На четвъртия ден Джоан събуди господарката си и отметна завивката.

— Крайно време е да станете. Чака ви много работа.

Тя и донесе разкошен халат от сиво кадифе, подплатен с хермелин.

— Но аз не искам да стана — промърмори недоволно Джудит и се обърна на другата страна.

Джоан остана неумолима.

— Трябва най-после да се раздвижите!

Джудит беше твърде слаба, за да й се противопостави. Уви се в топлия халат и Джоан я отведе до прозореца. Свежият утринен въздух беше много приятен и й се отрази добре. Тя дишаше с пълни гърди и се наслаждаваше на великолепната гледка. Много дами и господа бяха излезли на ранна разходка. Далече от тях Гевин седеше самотен на една пейка.

Той беше обикнал това скрито кътче, където можеше да се остане незабелязан и да размишлява. Тази сутрин обаче бе прекъснат от добре познат глас и се обърна сърдито.

— Как смееш! — изфуча разярено той и усмивката застина на устните на Лилиан.

— Моля те, нека да ти обясня…

— Няма какво да ми обясняваш!

Лилиан се извърна и вдигна ръка към очите си. Когато отново погледна любимия си, беше успяла да се разплаче.

— Направих го само заради теб. Толкова много те обичам…

— Не искам да чуя нито дума за любов! Съмнявам се, че знаеш какво означава това чувство. Говорих със слугинята, която си подкупила. Планът ти е дяволски хитър, признавам…

— О, Гевин, аз…

Той я сграбчи за рамото и я разтърси грубо.

— Ти уби детето ми! Поне това не те ли развълнува? Джудит едва не умря, и пак заради теб! — Той я блъсна и се обърна, за да не я гледа. — Би трябвало да те изправя пред съда, но съзнавам, че ще посрамя колкото теб, толкова и себе си. Не мога да си простя, че бях такъв глупак. Едва сега проумях дяволския ти характер!

Лилиан се хвърли да му издере очите, но Гевин не се помръдна. Тя изплака отчаяно и избяга от градината.

Ела, която беше проследила цялата сцена иззад близкия храст, догони господарката си на портичката.

— Нали ви казах да почакате още малко! Той ви е сърдит и не пожела да ви изслуша.

Когато Лилиан мина покрай нея и изчезна в един тъмен коридор в кухненското крило, Ела се уплаши не на шега. Тя се втурна да търси господарката си и я намери да хълца отчаяно в един ъгъл. За първи път Лилиан изпитваше истинска мъка.

— Искам го… Искам Гевин… Не мога да понасям другите, мъже!

Ела се опита да я успокои, но не можа.

— Добре, ще го имате — рече най-после тя.

Лилиан вдигна глава и я погледна с подути от плач очи.

— Обещаваш ли ми?

Ела кимна тържествено.

— Нима не съм ви давала каквото сте поискали?

Лилиан се усмихна през сълзи.

— Така е. Нали ще ми доведеш Гевин? Закълни се!

Ела вдигна ръка към сърцето си. Не можеше да понесе мъката на любимката си. А когато Лилиан извика щастливо и се хвърли на шията й, от очите й закапаха сълзи.

— Върнете се в стаята си. Ще изберем нова рокля, за да станете още по-красива.

Джудит видя как Гевин се срещна с любовницата си и сърцето й спря да бие.

— Джоан, трябва да говоря с краля — промълви с мъка тя и се обърна. Не можеше да понесе гледката. — Помогни ми да се облека.

Час по-късно лейди Аскот слезе в залата, облегната на ръката на прислужницата си. Един млад мъж се втурна към нея и поздрави със сияеща усмивка.

— Аз съм Алън Феърфакс. Помните ли ме, скъпа госпожо?

— Разбира се. — Джудит го дари с морна усмивка. — Благодаря ви за любезността.

— Желаете ли да говорите с краля?

Джудит кимна сериозно. После се опря на ръката на Алън и го остави да я отведе в кралските покои. Двамата влязоха в елегантно обзаведено помещение с копринени тапети и дебели персийски килими.

Кралят седеше зад писалището си. Като я видя, веднага скочи и побърза да я подкрепи.

— Не биваше да ставате толкова скоро — прошепна загрижено той.

— Трябва да поговоря с вас по много важен въпрос, Ваше величество.

Кралят кимна. Алън се поклони и побърза да излезе.

— Е, какво ви тежи на сърцето? — попита бащински Хенри.

Джудит сведе глава.

— Искам да разтрогна брака си.

Кралят помълча малко.

— Въпросът наистина е сериозен. Какво основание имате да ми отправите тази молба?

— Изневяра — отговори едва чуто Джудит.

Кралят я погледна изпитателно.

— Ако посочите тази причина, никой от двама ви няма да има право на повторен брак.

— Аз и не желая да се омъжвам. Ще вляза в манастир, както беше решено още много отдавна.

— А Гевин? Нима ще му отнемете правото да се ожени и да има синове?

— Не — прошепна задавено Джудит. — Той е свободен да прави каквото иска.

— Тогава трябва да намерим друга причина за разтрогването на брака. — Кралят се отпусна на стола си. — Лейди Лилиан Чатауърт ли е причината за развода? — попита съчувствено той. Джудит го погледна изненадано. — Тази дама е вдовица и вие смятате, че Гевин е готов да се ожени за нея?

— Да, Ваше величество.

Кралят смръщи чело.

— Не обичам разводите. От друга страна обаче, не искам да ви гледам нещастна. Дайте ми малко време да размисля. Ще поговоря и с другите засегнати и тогава ще взема решение. Алън! — извика той. — Отведете дамата в покоите й!

Алън влезе веднага в стаята и подаде ръка на Джудит.

— Лейди Джудит изглеждаше много тъжна — отбеляза съжалително кралицата, която беше влязла незабелязано в стаята. — Бедничката, нали загуби детето си…

— Тя ме помоли да анулирам брака й.

— Господи! — Кралицата го погледна изумено. — Та аз не съм виждала други съпрузи да се обичат като тях! Вярно е, че понякога се карат, но това се случва с всички влюбени. Колко пъти съм виждала как лорд Гевин вдига жена си на ръце и я целува страстно.

— За съжаление лейди Джудит не е единствената жена, която той дарява с целувките си. Узнах, че преди да се ожени за лейди Джудит, Гевин е молил за ръката на Лилиан Чатауърт. Това е основателна причина за развод. Ако той все още иска онази жена…

— За него не знам, но тя със сигурност го иска. Преследва го като фурия и е готова на всичко, за да го има. — Кралицата разказа на краля последните слухове, които се носеха между придворните. Лилиан беше виновна за падането на Джудит и смъртта на детето й.

— Не ми е приятно, когато в двора ми се случват такива неща! — изръмжа кралят. Ала бързо се успокои и дори се засмя. — Бедният Гевин! Не ми се иска да съм на негово място. — Челото му отново се сбърчи. — Не мога да разбера защо лейди Лилиан се е омъжила за онзи Чатауърт! Трябва да си изясня някои неща. Ще поговоря е Гевин и с лейди Лилиан.

След около два часа Гевин се втурна като хала в стаята на Джудит. Лицето му беше разкривено от гняв. Джудит, която тъкмо се беше зачела в една книга, вдигна глава и го погледна спокойно.

— Защо си помолила краля да анулира брака ни? — изкрещя разярено Гевин.

— Защото така искам — отговори с твърд глас тя.

— И ще разкажеш на целия свят какво е станало между нас?

Джудит не го остави да се доизкаже.

— Готова съм да направя всичко, ако то ще ми помогне да се отърва от теб.

Гевин я погледна мрачно.

— Ти си невероятна! Никога не съм виждал толкова опърничаво същество. Защо не погледнеш и от другата страна? Защо не искаш да чуеш обяснението ми?

— А ти няма ли да разбереш, че аз никога няма да приема твоя начин на мислене! Очакваш от мен да те слушам и да търпя мълчаливо, когато ми изневеряваш. Направих го няколко пъти, но сега вече отказвам да търпя. Ще се разведа с теб и ще вляза в манастир. Ще живея живота, за който бях определена.

— Ще влезеш в манастир? — Гевин поклати невярващо глава. После се втурна към нея, вдигна я от стола и я отнесе на леглото.

Устата му затвори нейната с дива целувка. Ръцете му се плъзгаха грубо по тялото й и кръвта й закипя от възбуда. Ръцете й обвиха шията му, тялото й се устреми към неговото. Изведнъж Гевин я пусна, отдалечи я от себе си и я погледна право в очите.

— Няма ли най-после да разбереш, че не можеш да се освободиш от мен! Кога най-сетне ще признаеш, че аз съм мъжът, който ти е нужен? Ако проумееш това, ела при мен. Може би ще се съглася да те взема. — След тези думи той й обърна гръб и бързо излезе от стаята.

Джоан, която стоеше до вратата, го изгледа с възхищение. После се усмихна на себе си и отиде при господарката си.

— Как смее да се отнася така с мен! — Лицето на Джудит пламтеше. — Какво ме гледаш? — изфуча сърдито тя.

— Вие се заблуждавате дълбоко, господарке. Този мъж ви обича и ви го каза. Защо не го чухте? Аз бях винаги на ваша страна, но сега виждам, че грешите, и не мога да не ви го кажа.

— Ами онази жена… — прошепна задавено Джудит.

— Трябва да му простите. Той е вярвал, че я обича. Сега обича само вас, и то с цялото си сърце. Не бива да поставяте твърде високи изисквания.

— Ами бебето! — изплака отчаяно Джудит.

— Вече знаете, че онази дяволска жена е измислила всичко. Защо държите него отговорен?

Джудит не можа да отговори. Загубата на детето я беше потресла. Може би просто търся виновник? — запита се с болка тя. И цялата ми ярост се е съсредоточила върху Гевин.

— Той призна, че ви обича — напомни й с усмивка прислужницата.

— Ти защо подслушваш на вратите! — изсъска ядно Джудит.

— Защото искам да знам какво става с хората, които обичам. Той ви обича, вие също го обичате, какво повече искате!

— Аз… не знам.

— Трябва да се сдобрите със съпруга си. Защо не престанете да се карате с него? Защо не си направите второ бебе?

Джудит се усмихна през сълзи.

— Може би той наистина ме обича, но сега е побеснял от гняв. Как да отида при него и да му кажа, че не искам развод и че… че го…

Джоан избухна в смях.

— Думите просто не искат да излязат от устата ви, нали? Вие го обичате!

Джудит кимна.

— Да, обичам го. И какво да правя сега? — Видът й беше толкова нещастен, че Джоан се трогна.

— Аз ще ви дам добър съвет. Само след няколко дни лорд Гевин ще падне в краката ви, ще видите.

Джудит се усмихна измъчено.

— Никога не съм преживявала това. Сигурно ще бъде прекрасно…

Новината, че лейди Джудит Аскот е помолила краля да разтрогне брака й, се разнесе светкавично в двора. Ала никой не подозираше за плана, който бе замислила Джоан.

Имаше само една възможност да укротят гнева на Гевин. Джудит трябваше да го накара да ревнува. Ако отидеше при него, той щеше да повярва, че я е покорил. А гордостта й не допускаше това.

Алън Феърфакс изяви готовност да й помогне.