Достатъчно основание

1.

Когато Дюит влезе в залата на Съдебната палата на област Монтерей в Салинас в четвъртък сутринта, двайсет и шести януари, Лейла Мейхъни стоеше зад масата на защитата и четеше документи в някаква папка. Зеленоока, дългокрака, тя имаше добре усвоен от нея професионален външен вид — тесен сив костюм, разкошна бяла ленена блуза, чисто бели дълги чорапи, обхванали изящни стегнати прасци и лъскави черни италиански официални обувки. Зад дясното си ухо беше затъкнала жълт молив, който й придаваше приятен привкус на улегнала и педантична даскалица. Ноктите на пръстите й имаха яркочервен лак, също толкова яркочервено червило имаше и по видимо влажните й устни. Убиец на съдии.

Той се приближи до двете маси да остави няколко документи от последните минути за Сафелети.

— Мистър Дюит — каза тя като го забеляза.

— Мис Мейхъни.

— Уведомен ли сте надлежно за заповедта за обиск?

Той я огледа по-внимателно, отблъснат леко от спокойното презрение, с което го наблюдаваше.

— Да — и не можа да се сдържи да не попита: — Ваше дело ли е?

Тя вдигна рамене:

— Скоро ще разберете, Дюит. Мисля, че сте известен с вашето търпение.

Той остави папката на масата на обвинението и после си намери място сред скамейките в залата, които имаха досущ черковен вид. След няколко минути пристигна Нелсън, последван от Клеър, доктор Фредерик Харт и доста репортери.

След малко на задните места се оформи група — Кап, Марвин Ууд, Питър Тили, доктор Харолд Крисчънсън, Хектор Рамирес, Клеър и няколко униформени полицаи.

Залата приличаше на помещение от реклама за панели за ламперия и акустични плочки за таван. Кафеникаво сивкавият килим беше изтрит почти до неузнаваемост. Двете знамена от двете страни на издигнатия подиум на съдията бяха безжизнени. Щатският герб на Калифорния стоеше закрепен на стената точно зад и над мястото, където щеше да седне съдията. Статив с огромен куп чиста машинописна хартия стоеше до мястото за свидетелите.

Куин беше въведен и настанен да седне отляво на Мейхъни. Беше облечен със срамния оранжев гащеризон, който се даваше на всички затворници.

— Станете всички за почитаемия Алберто Даниели — извика плътният глас на съдебния пристав.

Даниели, който беше в началото на своите четиридесет години, имаше тъмна коса, прошарена на много места, здрав и решителен римски нос и изпити скули. Беше дребен и слаб мъж, изглеждащ дори незначителен, въпреки солидната и пречеща на нормалните му движения черна тога.

Сафелети изглеждаше поразително в тъмния си костюм на тънко райе и супермодерната риза с яка, пристегната с игла за вратовръзка, която на свой ред беше оцветена патриотично в червено, бяло и синьо.

С приглушено бръмчене от вентилационните решетъчни отвори на тавана започна да нахлува свеж въздух. Дюит вдигна поглед към един от отворите и си представи за пореден път как Куин е убивал жертвите си. Удари нервно палците на свитите си юмруци.

Клеър беше облечена с консервативно морскосин костюм, дълги тъмни чорапи и обувки с високи токчета от здрава патентова кожа. Беше си сложила очила с големи стъкла и тъмни рамки. Самата приличаше на прокурор. Носеше тежко куфарче, което стоеше до краката й. Лявата й ръка мачкаше носна кърпичка. Никакво друго скъпоценно украшение, освен малки като кабарчета златни обици на ушите.

Даниели каза с металически глас, който като че ли излизаше от изтъркани вече гласни струни:

— Съдът ще се занимае с дело по предварително разпитване и изслушване, номер тринайсет–девет–седем–едно, именувано Щатът Калифорния срещу Майкъл Куин. Това ли е правилното ви име?

— Да, сър — отговори Куин.

— Стенограмата следва да отрази, че обвиняемият е представен от съветващ адвокат. Щатът е представен от Бил Сафелети, главен прокурор от името на област Монтерей. Аз съм съдията Алберто Даниели. Готов ли е щатът да продължи?

— Да, Ваша Чест.

— А защитата?

— Защитата е готова, Ваша Чест — каза Мейхъни.

— Желаете ли оплакванията на ищеца да бъдат прочетени изцяло, да бъдат прочетени в общи линии или се отказвате от това си право?

— Ще се откажем от това — отговори тя. — Бих искала обаче да направя предложение, на този етап да се изключат свидетели.

— Решено.

— Ваша Чест — реагира Сафелети, — щатът е определил Джеймс Дюит като помощник и офицер по разследването.

— Добре — каза Даниели с категоричен тон. — Детектив Дюит, застанете, моля, до мистър Сафелети тук отпред. Всички други свидетели ще бъдете отведени вън от залата и ще бъдете викани в подходящо време. Благодаря ви. — В продължение на следващите няколко минути настана объркване и дори суматоха, когато бяха прочетени имената и свидетелите, включително Клеър, излязоха от съдебната зала. Докато имаше готовност да се възобнови предварителното дело по изслушване, в залата останаха само шепа най-любопитни репортери и двама художници на скици.

— Щатът може да извика първия си свидетел.

— Благодаря, Ваша Чест. Ако може първо служителят да отбележи няколкото веществени доказателства, това мисля ще ускори работата ни. — Това отне няколко минути. — Щатът призовава детектив сержант Джеймс Дюит.

Дюит стана, пъхна ризата в панталона си и оправи вратовръзката си.

След като се закле, Дюит зае мястото на свидетелите, което му беше доста познато от дните като лабораторен техник. Сафелети се приближи.

САФЕЛЕТИ: Кажете името си, моля, за да бъде записано.

ДЮИТ: Джеймс Дюит.

Въпрос: Каква е вашата професия?

Отговор: Аз съм следовател в полицейския участък „Кармъл“.

В.: Какви са задълженията ви като следовател?

О.: Разследвам всички случаи, освен свързаните с нарушенията на закона за движение по пътищата, които стават в град Кармъл.

В.: Всичките криминални?

О.: Аз съм единственият детектив.

В.: Колко години се занимавахте с работата, свързана с приложение на закона?

О.: Приблизително петнайсет.

В.: Като детектив?

О.: Не. Преди години бях полицай от патрулните двойки, после съдебен следовател и по-късно директор на Лабораторията по криминалистика в Салинас към Министерството на правосъдието.

В.: Детектив Дюит, имате ли някаква специална подготовка по приложение на закона?

О.: Да, имам.

В.: Бихте ли описал пред съда опита, който сте получил, вашата подготовка?

О.: Обучавах се в Националната академия на ФБР в Куентико, щата Вирджиния. Също присъствах на подготвителни семинари, организирани от Министерството на правосъдието на Калифорния.

В.: Колко време продължи курса на ФБР, на който присъствахте?

О.: Колкото… един семестър в колеж. Освен това имам дипломна научна съдебно-следствена степен.

В.: Какви теми изучавахте в курса на ФБР?

О.: Преминахме всички теми от събирането на доказателства до обработката им; от хроматография до биохимия.

В.: Детектив Дюит, бих искал да насочите вниманието си към десети януари, кратко време след шест сутринта. Дежурен ли бяхте тогава?

О.: Бях на повикване, да. Бях извикан да отида на местопрестъпление. Беше ми съобщено за МТН — Намерено мъртво тяло.

В.: Убийство на човек?

О.: Не. Тогава се считаше, че е самоубийство.

Сафелети преведе Дюит през колекцията от доказателства от местопрестъпленията на Осбърн и Макдъф. Детективът обясни как пясъкът, липсващ от подметките на обувките на Осбърн е спомогнал на следствието постепенно да достигне до фургона на Марвин Ууд.

В.: Заповедта ви за обиск за през деня или нощта беше издадена?

О.: Беше заповед за обиск за през деня.

В.: Кой ви помагаше при обиска?

О.: Главният помощник при обиска беше детектив Питър Тили от полицейски участък „Сийсайд“.

В.: Какви бяха задълженията ви по време на този обиск?

О.: Основните ми задължения бяха обслужване на заповедта по обиск, контрол на самия обиск и опазване на доказателствата… да поема под моя грижа доказателствата, да ги огледам, опаковам и документирам.

В.: Какви помещения бяха претърсени?

О.: Жилището на Марвин Ууд.

В.: Открихте ли или установихте някаква крадена собственост или собственост, която може да се предположи, че е крадена?

О.: Да, открих. Стерео касетофон за кола, който съответства на описанието на същия, откраднат от камиона на Макдъф.

В.: Къде го открихте?

О.: В един кашон до бойлера. Имаше и други вещи, за които можеше да са предположи, че са крадени.

В.: След това проведохте ли разпит с мистър Ууд?

О.: Да.

В.: И мистър Ууд каза ли ви приблизително мястото, откъдето може да е откраднал тези касетофони?

О.: Каза ми.

В.: И къде беше това приблизително място?

О.: Каза, че е откраднал касетофона от автомобил, паркиран до мотел.

Сафелети след това преведе Дюит през процеса на разследването, засягайки издирването на магазина хиляда и една стоки, който продаваше плексигласа, следите с велосипеда и магазините и откриването на Харви Колет и убийството на Хауард Лъмбровски.

В.: Докладът на медицинския екзаминатор представи ли някое необичайно доказателство?

О.: Да.

В.: И какво беше това доказателство?

О.; Един ключ, ключ от стая в мотел.

В.: И този ключ отведе ли ви до определено място?

О.: Не, не самият ключ. Веществените доказателства, комбинирани с изявления, като това на Марвин Ууд, ни отведоха до района, който трябваше да се претърси. Беше сформирана работна група и проведено претърсване. Именно по време на това претърсване беше открито, че този ключ отваря врата номер дванайсет на мотел „Джъст Рест Инн“.

В.: Човекът, който обслужва мотела, в тази съдебна зала ли се намира сега?

О.: Да. Ответникът Майкъл Куин.

В.: Какво е вашето мнение, дали Хауард Лъмбровски е знаел добре установения ред при разследване на убийство на човек?

О.: Да.

В.: Знаел е, че с тялото му ще бъде извършена аутопсия?

О.: Абсолютно.

МЕЙХЪНИ: Възражение, Ваша Чест. Това са тълкувания. Театрални безсмислици! Предлагам въпросът на щатския адвокат да не бъде отразяван.

СЪДЪТ: Подкрепя се.

МЕЙХЪНИ: Ваша Чест, защитата оспорва, че този ключ е недопустим като доказателство въз основата на това, че като такъв е бил отстранен от помещението без съответната заповед.

САФЕЛЕТИ: Отстранен?

МЕЙХЪНИ: Що се отнася до този ключ, още не сме изслушали медицинския екзаминатор относно неговото съществуване. Още повече, може ли да бъде доказано къде, как или от кого Лъмбровски е получил този ключ? Може да е бил изпратен до него по пощата. Може да го е намерил на тротоара. Може убиецът му да го е принудил да го глътне преди да го убие. Източникът на този ключ изцяло дава възможности за различни тълкувания.

СЪДЪТ: Подкрепя се.

Съдията Даниели се наведе, подпря на лакти и отправи следващата си бележка към Сафелети.

СЪДЪТ: Съдът ще се стреми към непредубеденост относно този ключ. Определено ще е нужно допълнително свидетелство във връзка с това доказателство. Но е налице неговата уместност в този случай… това решение ще бъде отменено докато бъдат изслушани всички показания. Нали това е целта на самото предварително дело. Продължавайте, мистър Сафелети.

САФЕЛЕТИ: Ваша Чест, може ли да дойдем при вас?

Даниели кимна в знак на съгласие и изключи своя микрофон. Двамата адвокати приближиха съдията. От мястото си на свидетел Дюит можеше да чува ясно, докато другите в залата нямаха тази възможност, в което той беше сигурен.

— Ваша Чест — каза с приглушен глас Сафелети, — ще извините играта ми на думи, но това е именно ключът на нашето дело. Стремях се да покажа на съда връзката, която ни отвежда до мотела, но точно този ключ обвързва трупа с мотела. Искам отмяна и продължение.

— Мистър Сафелети — предупреди мрачно Даниели, — този съд няма да се влияе от относителни доказателства. Знаете това. Белината в онези влакна, кучешките косми? Хайде! Щом искате да ви го вържа в кърпа — каза той, посочвайки Куин, — дайте ми нещо неопровержимо. Мис Мейхъни е добра с вас. Досега можеше поне дузина пъти да ви напълни задника със сачми за дива свиня. И защо не го направи? Защото, подобно на мен, иска да представите поне едничко неопровержимо доказателство, обвързващо нейния клиент с престъплението. — Мейхъни мълчеше. — Не искам да кажа, че Дюит не е свършил своята работа.

Напротив, сигурен съм, че я е свършил, но трябва да покажете повече от това — каза той, докато веждите му танцуваха. — Това предварително дело съблюдава и неговите права — каза той, посочвайки Куин. — Помнете това, адвокате.

Сафелети и Мейхъни отстъпиха назад.

— Нямам повече въпроси — каза Мейхъни. — Благодаря ви много.

— Тогава започвайте, мис Мейхъни.

— Благодаря ви, Ваша Чест.

Тя се приближи бавно до Дюит; разкошното й тяло веднага привлече вниманието.

МЕЙХЪНИ: Детектив Дюит, бихте ли казал на съда, моля, колко време в действителност сте бил детектив?

ДЮИТ: Два месеца.

В.: Само два месеца?

О.: Точно така.

В.: И сте разследвал колко убийства?

О.: Три, включително Лъмбровски.

В.: Достигал ли сте до предявяване на обвинения?

О.: Не… но…

В.: Само отговаряйте на въпросите, моля. Значи целият ви опит като детектив по убийства се състои от последната седмица?

В.: Две седмици. Но като съдебен следовател съм виждал десетки убийства.

СЪДЪТ: Свидетелят да отговаря единствено на въпросите, моля.

В.: Тук имам доброволно писмено показание, дадено под клетва от човек, в което е описана вашата квалификация. Струва ми се — след като го прочетох — че сте повече съдебен следовател, отколкото детектив. Казано по-откровено, за да е ясно, мистър Дюит, вие трябва да задоволите изискванията на този съд, че притежавате това, с което да проведете разследване от такъв мащаб. Колкото до мен, аз не мога да съм удовлетворена. Вашият опит бил ли е предмет на обсъждане от по-старшите ви началници?

О.: Беше обсъждан.

В.: Получихте ли пълната подкрепа на вашия участък?

О.: Не, отначало не.

В.: Вярно ли е, че сте бил лично замесен с Хауард Лъмбровски по някакъв случай, който накрая е завършил с трагичната смърт на вашата съпруга и перманентната хоспитализация на вашата дъщеря?

О.: Професионално замесен. Не лично.

В.: Познавате Хауард Лъмбровски, нали? Лично го познавате?

О.: Той беше полицейски служител, назначен на работа в „Сийсайд“, когато аз бях директор на Лабораторията по криминалистика в Салинас. Разбира се, че го познавах.

В.: Работил сте с него по няколко случая, нали? Искам да кажа като съдебен следовател?

О.: Току-що казах, че работих.

В.: Работил сте с него по делото Стивън Милс, нали?

О.: Току-що отговорих и на това. Отговорът е да.

В.: Загубили сте този случай, нали?

О.: Не съм съдил някого по този случай. Бях само експерт — свидетел, какъвто съм и сега.

В.: Щатът е загубил делото. Всъщност, мистър Сафелети го е загубил, нали?

О.: Не. Той реши да оттегли обвиненията и да подаде заявление за насрочване на дело на по-късна дата. Сигурен съм, че разбирате, че това е далеч от загубване на дело.

В.: На какво основание бяха оттеглени обвиненията?

— Възражение! — кипна Сафелети и стана бързо на крака; ядът и разстройването му бяха очевидни. — Каква връзка може да има…

— Отхвърля се — каза незабавно съдията, махвайки с ръка към Сафелети. — Искам да видя докъде ще стигне това, мистър Сафелети. — После каза на Мейхъни: — И е по-добре да стигне до някъде, госпожице съветващ адвокат.

Дюит каза с неохота:

— Недостатъчни доказателства.

В.: Доказателствата, които събрахте?

О.: Част от тях. Да.

В.: Друга част събра мистър Лъмбровски?

О.: Да.

— И след това бяхте арестуван от полицията — каза тя, четейки от някакъв документ. — Бихте ли казал на съда, моля, по какво обвинение?

Сафелети скочи пак бързо на крака:

— Възражение! Неправилно дискредитиране, Ваша Чест.

Мейхъни се приближи с дълги бързи крачки до своята маса, грабна някаква книга с мека синя подвързия, отвори я и зачете:

— Беше ли престъплението — каза тя на Дюит, — в което бяхте обвинен, наказуемо със смърт, детектив Дюит?

— Бях оправдан. Не бях осъден, за каквото и да е престъпление. И вие самата знаете това добре, мис Мейхъни. Мога само да допусна…

— Това е чисто парадиране, Ваша Чест — оплака се Сафелети. — Неуместно дискредитиране!

СЪДЪТ: Приема се. Мис Мейхъни, инсинуациите нямат никакво място в моята съдебна зала. Считам последните ви думи за известна превъзнесена драма.

МЕЙХЪНИ: Ваша Чест, аз се опитвам да покажа съществуващи предубеждения и предразсъдъци, което е моя отговорност пред моя клиент. Ако Ваша Чест би желал да предложа доказателство, то обвиняемият възнамерява да покаже, че мистър Дюит е нямал никакво уважение към жертвата. Всъщност той е изпитвал неприязън към жертвата и я е обвинявал за убийството на неговата съпруга. Защитата възнамерява да покаже, че мистър Дюит е не само неопитен, но твърде емоционално увлечен в този случай, за да се държи без никакви предубеждения, и че, всъщност, остават въпроси без отговор относно конкретната роля на мистър Дюит в убийството на мистър Лъмбровски.

Съдебната зала започна да шуми и Даниели извика да се пази тишина. Мейхъни беше забила поглед в очите на Дюит. Заповедта за обиск, която беше намерил на входната си врата, изведнъж го притисна с някакво свое ужасно тегло. Какво, по дяволите, преследваше тя? Тя тръгна с енергична крачка из залата и привлече вниманието на всички.

— Отнасяли ли сте се някога — попита тя, — към мистър Лъмбровски с насилие? Напомням ви, че сте под клетва, сър.

Даниели се оплака:

— Мис Мейхъни, не заприличва ли това на театър? Да не би да искате да обсъдим установения ред? Предполагам, че сте запозната добре с установения ред в моята съдебна зала, нали така? Обявявам петминутна почивка. Свидетелят да остане на мястото си. Мис Мейхъни, мистър Сафелети, елате с мен в стаята ми.

Сафелети последва Мейхъни през вратата зад подиума и по задния коридор, които водеше към стаите на съдиите. Даниели беше съвсем дребен на ръст човек. След като влязоха, ги покани да седнат и сам се отпусна на края на своето орехово бюро; тогата му висеше като рокля.

— Накъде сте тръгнала с всичко това, мис Мейхъни?

— Ваша Чест, аз имам посока. В настоящата компания чувствам, че мога да кажа само това.

— Подтекстът е, че Дюит може да е действал криминално. Това ли в действителност е вашето намерение? — попита той и почака за отговор. — Ще отговорите ли, госпожице съветващ адвокат?

— Това е, Ваша Чест — не искаше да погледне Сафелети.

— Майната му — изсъска Даниели. — Трябваше да ме предупредите за такова развитие. Трябва да ви припомня, че още не сме на съдебен процес. Намираме се на предварително дело за събиране на доказателства.

— Доказателствата не са тук — каза тя, поглеждайки Сафелети. — Доказателствата всъщност сочат в съвсем друга посока. Нямам намерението да виждам моя клиент поставен в унизителен съдебен процес, основан на относителни доказателства. Сегашното предварително дело е за достатъчното основание, Ваша Чест. Дали представените доказателства съставляват достатъчно основание, въз основа на което моят клиент може да бъде държан за отговорен? Аз поддържам становището, че не.

— Ваша Чест — възрази бързо Сафелети, — да се докаже дали доказателствата са относителни е самата задача на този съд. Не е мис Мейхъни тази, която да отсъди дали е така или не.

— Много добре си давам сметка за това, Бил. Исусе Христе, какви сте двамата! — Изгледа ги мълчаливо. Много добре виждам, че на това предварително дело има много повече представители на пресата, отколкото при други подобни случаи. Добре разбирам и че сега сме в година на избори. Но, ако не ви е ясно, ще ви кажа, че моята съдебна зала няма да бъде използвана за печелене на гласове, нито за развитие на кариери. — Погледна Мейхъни. — Дребнавите и долнопробни театрални сценки, госпожице съветващ адвокат, няма да помогнат на вашата кауза. Ако продължавате да се държите така, по-добре бъдете дяволски сигурна докъде ще стигнете, след като сте тръгнала така. Чух, че сте много напориста, мис Мейхъни. Вие и аз никога не сме имали честта да бъдем в една съдебна зала. Може би други съдии биха оценили вашите чудати лудории, но аз не бих. Ако искате да играете Заека кръстоносец, правете го в съдебната зала на някой друг. А вие, Бил — обърна се той към него, — хайде да зарежем тия празни дрънканици, нали? Пропиляхте цял час да се мотаете из куп относителни доказателства. Не губете времето на този съд. Придържайте се към уместните доказателства и хайде да се захванем както трябва и придвижим по-бързо работата. Не искам да прекарвам два дена в такива предварителни разпити. Или обвиняемият отива на съдебен процес със съдебни заседатели, или не. Няма да имаме генерална репетиция. Това е.

Дюит седеше на мястото си и представляваше център на вниманието на присъстващите. Петте минути почивка станаха седем. Когато тримата се върнаха в съдебната зала, вратът на Мейхъни беше червен като сладко цвекло, а Сафелети погледна Дюит със святкащ и гневен поглед.

— Детектив Дюит, напомням ви, че сте под клетва…

Гласът на Мейхъни изчезна зад звука на започналата изведнъж да пулсира в слепоочията кръв. Как го беше пропуснал? Тя беше седнала до задната стена на съдебната зала и му се усмихваше. Махна му с ръка. Навярно беше дошла по време на кратката почивка. Ако беше забелязал, можеше да направи нещо. Но там си беше Еми, облечена в неделни дрехи, с грим, който й придаваше вид на осемнайсетгодишна, сияеща и възхитителна. Неговата дъщеря го подкрепяше. Още едно кратко махване с ръка. И тогава, с крайчеца на окото си, той зърна движение и леко тръсна глава, тъй като разбра, че Куин се е обърнал, да я погледне. Куин я погледна само за секунда, но съсредоточено, сякаш се прицелваше, после погледна пак към Дюит с абсолютно весело ликуване в стъклените си очи и се усмихна едва забележимо. Кимна на Дюит.

МЕЙХЪНИ: Мистър Дюит?

ДЮИТ: Моля, повторете въпроса.

В.: Попитах ви дали някога сте използвали насилие срещу мистър Лъмбровски?

О.: Може да съм използвал.

В.: Може?

О.: Използвах.

В.: Нека поговорим за самото място на престъплението, на което беше Лъмбровски. Току-що чухме, че вие свидетелствахте за сходствата между това местопрестъпление и по-ранните местопрестъпления, които сте разследвал. Така ли е?

О.: Вярно е. Мястото, където беше Лъмбровски, беше в известен смисъл много подобно на предните.

В.: От гледната точка на първокласен експерт, съдебен следовател, станал детектив?

О.: От моя гледна точка.

В.: Моля, позволете да ви разбера правилно. Аз самата не съм експерт. Трупът на Лъмбровски показваше следи на насилие, нали?

О.: Да.

В.: Следи на насилие имаше ли и по другите жертви?

О.: Не.

В.: Значи, не е било като при тях.

О.: Така е, но…

Тя поклати пръст:

— Отговаряйте с да или не — каза тя снизходително. — А какво ще кажете за багажа? По-рано казахте, че първите две жертви били намерени с багажа им в техните коли. В „Мустанга“ на Хауард Лъмбровски имаше ли багаж?

О.: Не.

В.: Не? Разбирам. Значи и това е разлика, нали?

О.: Да.

В.: Не си приличат май тези случаи? Споменахте за следи от гуми на велосипед. На всички местопрестъпления ли бяха установени следи от такива гуми, детективе?

О.: Не, но при първите два инцидента, времето беше…

МЕЙХЪНИ: Ваша Чест?

Даниели напомни на Дюит да се придържа към отговори единствено с да или не.

В.: Според вашето мнение на експерт, казано с едно просто да или не, вие, щатът, разполагате ли с такова нещо, което нормално би било наречено достатъчно количество веществени доказателства?

О.: Зависи от това какво определяте под „достатъчно количество“.

В.: Доказателствата ви повече веществени ли са или относителни?

О.: Определението за относителни доказателства на съдебния следовател — и оттук на детектива — се различава от това на съда.

В.: Използвайте определението на съда, моля. Намираме се в съд.

О.: Повече относителни. Но така е при всеки случай.

В.: Огледахте местопроизшествието на Лъмбровски?

О.: Огледах го внимателно, да. Аз не проведох разследването на това местопроизшествие.

В.: Огледал сте го внимателно. Взехте ли някакви предпазни мерки, или тъй като се намираше в района на друг участък бяхте невнимателен?

О.: Не бях невнимателен. Носих гумени медицински ръкавици и внимавах да избягвам контакт с жертвата или автомобила. Бях в колата само няколко минути.

Тя се ухили и кимна, и Дюит веднага разбра, че беше използвала неговото професионално его, за да го вкара в капан. Ако беше мислил по-ясно, можеше да използва присъствието си на местопроизшествието с Лъмбровски, да даде задоволително обяснение за всяка възможна улика, считана за обвързваща го с автомобила. Почувства се изкушен да промени показанието си, но това само щеше да направи ямата по-дълбока, осъзна той.

Продължи да гледа Мейхъни, която се усмихваше хитро и се попита какъв ли тип хора се радват на това, че живеят от маменето на други.

В.: Работихте с мис О’Дейли от лабораторията в Салинас по този случай, нали?

О.: Мис О’Дейли беше определена за СС по случая — съдебен следовател.

В.: С колко убийства се е занимавала тя преди фаталния случай с Осбърн?

О.: С николко.

В.: Вие лично, мистър Дюит, познавал ли сте или чувал ли сте някога за разследване на убийство на човек, при което съдебния следовател да няма никакъв опит като СС по такива убийства, и детективът да няма никакъв опит като детектив по убийства?

О.: Не.

В.: Малко по-силно, заради микрофоните, моля.

О.: Не, не съм.

МЕЙХЪНИ: И това са нашите експерт свидетели, Ваша Чест? Това са хората, на които имаме доверие, че ни дават каквито трябва мнения! Да вярваме ли на такова мнение в такъв случай, Ваша Чест? Струва ли си парите и времето на щата да се дава под съд мистър Куин? Това точно е единствената цел на предварителното дело по добиване на доказателства, а не да се реши мистър Куин да бъде поставен в унижения по време на съдебен процес, за който същевременно да се правят толкова разходи! Трябва да се реши дали си струва парите и времето на щата. Как ще бъде основано това на мнението на неопитни следователи, единият от които присъстващият мистър Дюит, призна, че има лична неприязън към жертвата?

СЪДЪТ: Благодаря ви, мис Мейхъни, за вашата дисертация по въпроса защо сме се събрали тук. Не бях сигурен защо сме тук, но сега мисля, че разбрах. Да продължаваме, нали?

МЕЙХЪНИ: Нямам повече въпроси.

Сафелети се справи бързо с доброволното писмено показание под клетва на доктор Емануел. Мейхъни реши да не го оспорва, въпреки че беше успяла да се добере до някои факти, които можеше да се представят като липса на достатъчен опит от негова страна като медицински екзаминатор. След това окръжният прокурор извика на свидетелското място Клеър О’Дейли. В продължение на двайсет минути Клеър подкрепяше с показания казаното от Дюит — водопад от думи, падащ шумно и разливащ се през високоговорители, магнетофони, и усърдните пръсти на стенографката. Защитната верига, снимките, кучешките косми, плексигласа, латентните отпечатъци от пръсти, следите от гума от велосипед, люспата от боя. Дюит слушаше разсеян. Думите й събуждаха спомени; съзнанието му живо възпроизвеждаше събитията от последните седмици.

Мейхъни свали сакото си. Гърдите и се поклащаха нагоре-надолу, докато започна да крачи с широки делови крачки напред-назад и премина към кръстосан разпие със силен и категоричен глас.

МЕЙХЪНИ: От колко време работите в Лабораторията по криминалистика в Салинас, мис О’Дейли?

О’ДЕЙЛИ: Малко повече от година.

В.: „Малко повече“? Така ли говорят лабораторните техници? Иска ми се да мисля, че бихте могла да сте по-прецизна в тази тематика.

О.: Тринайсет месеца и две седмици, казано по-точно.

В.: Като съдебен следовател в колко разследвания по убийства сте участвала? Точно.

О.: Три.

В.: Не ви чух, мис О’Дейли.

О.: Три!

В.: Само три? Тези три?

О.: Като съдебен следовател. И още дузини като лабораторен техник. Няколко дузини, мисля.

В.: Мислите. Още един от специфичните научни термини. Позволете да ви попитам, мис О’Дейли, много ли мислихте по този случай?

О.: Не.

В.: Но нали вие проведохте почти цялата съдебно-следствена работа на открито и голяма част от лабораторната работа?

О.: Да.

В.: Това е голяма работа.

О.: Това съм подготвена да върша. Затова ми плащат.

В.: Както с мистър Дюит, в съда е внесено доброволно писмено показание под клетва относно вашата квалификация. Вие имате всичките тези изброени тук квалификации, много от които свързани с химически анализ на контролирани субстанции. Ще се съгласите ли с това?

О.: В наши дни има много голяма по обем лабораторна работа.

В.: В това показание е посочено, че имате много малко опит с кръв, влакна и косми. В действителност събирала ли сте някакви доказателства по убийство на човек преди случая с Осбърн?

О.: Не.

В.: Лабораторна работа?

О.: Малко.

В.: И сте експерт на щата по този случай?

О.: Детектив Дюит осъществяваше контрол над цялата ми работа постоянно. Той има хиляди часове опит.

В.: Но като съдебен следовател, а не като детектив. Така ли е? Струва ми се, че вашите препоръчителни писма са доста недостатъчни за типа експерт-свидетел, какъвто търси този съд.

СЪДЪТ: Мистър Сафелети, можете да реагирате.

САФЕЛЕТИ: Ваша Чест, сигурен съм, че този съд се е занимавал с много подобни предварителни дела, на които е приемал показанията на щатски криминалисти. Повечето пъти докладите на криминалистите са били задоволителни. Не би ли искала мис Мейхъни да проведе тест на кръвта? Аз определено приемам резултатите от експертизата на мис О’Дейли. Отразеното в нейните доклади се разглежда като доказателствен материал. Поставя ли под въпрос мис Мейхъни нещо от него? Или просто се опитва да дискредитира и този свидетел?

СЪДЪТ: Съдът има намерението да приеме веществените доказателства на щата, мис Мейхъни. Това може би ще изясни нещата пред вас и ще ви позволи да придвижвате по-бързо нещата.

В.: Вие определихте наличието на доказателствена връзка между късовете лепенка, използвани за залепване на прозорците на колите на първите две жертви… както чухме от показанията на мистър Дюит?

О.: Детектив Дюит. Да, аз определих.

В.: Трябва да сте обсъждали с мистър Дюит този поведенчески аспект на приложението на тази лепенка. Така ли е? Поведенчески означава специален модел на поведение при употребяването й.

О.: Да, обсъждали сме.

В.: Значи мистър Дюит е наясно със специалната последователност, в която е била употребявана лепенката, нали?

О.: Да.

В.: Позволете да ви запитам следното, мис О’Дейли, и ви напомням, че сте под клетва: ако точно сега ви дам ролка с подобна лепенка и ви посоча прозорец на една кола, който да се облепи, бихте ли могла да го направите така, както беше залепен отвора на стъклото на колата на Хауард Лъмбровски?

О.: Бих могла.

В.: Значи можем да приемем, че някой със знание за начина, по който е била използвана лепенката преди, би могъл в действителност да наподоби това използване с лепенката по колата на Лъмбровски. Вярно ли е това?

О.: Да.

В.: Благодаря ви, мис О’Дейли.

Мейхъни се приближи с отмерена крачка до съдията и продължи с въпросите си.

В.: Мистър Дюит беше снет от случая с Лъмбровски?

О.: Да, беше.

В.: И даде ли ви някакво обяснение защо е снет?

О.: Да, даде ми.

В.: И какво беше това обяснение?

О.: Каза, че неговият капитан е обезпокоен от неизвестността с какво око ще се погледне на това.

В.: С какво око? Защо ли неговия капитан ще е казал така?

О.: Би трябвало да попитате него.

В.: Детектив Дюит не упомена Хауард Лъмбровски по име?

О.: Упомена го.

В.: Каква беше връзката с Хауард Лъмбровски в случая?

О.: Очевидно са изразили определени резерви по факта, че детектив Дюит и мистър Лъмбровски са имали скарване по съдебния процес срещу обвинения син.

МЕЙХЪНИ: Ваша Чест, моля този отговор да не се възприема и да бъде зачеркнат в стенограмата. Всяко подобно родство между мистър Куин и Стивън Милър трябва да бъде доказано в този съд.

СЪДЪТ: Трябва ли да разбирам, че има някаква кръвна родствена връзка между мистър Куин и Стивън Милър?

Сафелети потупа Дюит по коляното и прошепна:

— Мейхъни затъна здравата. Трябваше да се пази от това. О’Дейли май ще стане златната звезда на деня.

— Но ние не можем да докажем, че тази връзка съществува. Поне засега — напомни Дюит.

— Доколкото познавам Даниели, няма нужда да го правим.

Мейхъни отговори на съдията:

— Такова родство не е доказано. Освен това е неуместно, Ваша Чест.

— Неуместно? Мистър Куин, вие имате ли, имал ли сте родствена връзка със Стивън Милър?

— Не отговаряйте на това! — каза бързо Мейхъни на своя клиент. — Ваша Чест, моят клиент не се е заклел.

СЪДЪТ: Зададох въпрос на ответника. Мотивът зад извършеното престъпление е централен въпрос за достатъчното основание. Бих желал отговор.

Мейхъни каза нещо до ухото на Куин.

КУИН: Бих искал да използвам моите права според Пета Поправка9, Ваша Чест.

СЪДЪТ: Няма нужда от това. Както беше посочено, вие не сте под клетва, сър. Но въпросът е достатъчно прост. Очаквах и прост отговор. Вместо вашия начин на отговор остава изречението на мис О’Дейли. Няма да бъде зачеркнато в записа. Продължавайте.

МЕЙХЪНИ: Мис О’Дейли, присъствахте на парти за събиране на средства за фонд в жилището на фамилията Лафтън в Пебъл Бийч, нали?

О’ДЕЙЛИ: Знаете го, мис Мейхъни. Вие бяхте представена на партито.

В.: Само отговаряйте на въпросите, моля. Ако ми потрябват уводни статии, ще поискам от вас. Присъствахте ли на партито?

О.: Присъствах.

В.: По-късно стана ли ви ясно за частната среща на мистър Дюит с един бележит политик на щата?

О.: Да, стана ми.

В.: И с кого се срещна мистър Дюит онази вечер?

О.: С Джеси Осбърн, майката на първата жертва.

В.: Загатна ли мистър Дюит, че в резултат на тази среща може да бъде поканен обратно да разследва случая Лъмбровски?

О.: Да, считаше, че това е шанс за него.

В.: Всъщност той беше поканен да се захване с този случай, нали така?

О.: Да.

В.: Благодаря ви. Вярно ли е, че доказателствата, представени тук, представляват само малка част от всички доказателства, събрани от мястото на престъплението с Лъмбровски, мис О’Дейли?

О.: Да, вярно е.

В.: Можете ли да обясните на съда защо е така?

О.: Мога ли да обясня или бих ли обяснила?

В.: Бихте ли обяснила, моля?

О.: Не мога. Не влиза в моята специалност. Предполагам, че да се представи всяко намерено на местопрестъплението доказателство ще отнеме дни, дори седмици. А да се обяснява на неспециалисти като вас може да отнеме още по-дълго време.

Няколко приглушени изкисквания се чуха в залата. Даниели се пребори с усмивката си.

В.: Според вашето мнение на експерт лабораторен техник останалите доказателства са неуместни при нашия случай. Това ли казвате?

О.: Повтарям: професията ми не е да се занимавам с такива дела, мис Мейхъни. Уместността на доказателствата не е моя специалност.

В.: Но вие представяте доказателства на съдебното дирене.

О.: Вярно е.

В.: И представихте ли на мистър Сафелети всичките налични при вас доказателства?

О.: Не мога да отговоря точно с „да“ или „не“. Като съдебен следовател трябва да разгледам внимателно доказателствата, да подбера от тях и представя тези, които вярвам, че ще са полезни по случая. Това и направих.

В.: Запознати сте с кучешките косми от този случай?

О.: Запозната съм.

В.: Доколко специфични са кучешките косми… доколко индивидуални?

О.: Съществува многообразие от идентификационни характеристики, които специфицират животинските косми към определени видове животни и често към породи в тези видове.

В.: Но не към определени животни?

О.: Когато е налице специфична комбинация от идентификационни характеристики, тя говори с много голяма вероятност за определен индивид. Може да се направи аналогия с „Мустанга“ на Лъмбровски. Има „n“ броя „Мустанги“ в синьо и бяло по пътищата; от тях модификация конвъртъбъл са по-малко на брой; от тях още по-малко се виждат наоколо през тази година например. А колко такива коли в синьо и бяло имат от лявата страна на бронята си лепенка „СПИРАМ БЕЗ ДА МИ ПУКА“? Виждате ли? Колкото повече идентификационни характеристики, толкова по-индивидуално.

В.: Да не би да имаше някакви подобни лепенки по космите от куче, мис О’Дейли?

САФЕЛЕТИ: Ваша Чест…

В.: Оттеглям въпроса. Можете ли да кажете на съда откъде добихте животинските косми за сравнение с онези, които открихте на местопрестъпленията?

О.: Не съм добивала животински косми.

В.: Откъде дойдоха те?

О.: Доколкото знам, са били събрани от полицейския участък „Сийсайд“, когато е бил арестуван Куин. Пристигнаха в лабораторията заедно с неговите дрехи.

В.: Как са били взети?

О.: Мисля, че се отрязани от козината на кучето.

В.: Мислите?

О.: Знам, че са били отрязани.

В.: Ваша Чест, отправям въпрос с какво законово пълномощие са били взети тези косми. Има ли заповед за обиск, която да определя, че за събиране на доказателства трябва да бъде претърсено куче на човек? Може ли щатът да покаже такава заповед? Напомням, Ваша Чест, за делото „Хора срещу Уейнрайт“. Върховният съд на щата отменил присъда относно контрабандна операция с камъни, считани за скъпоценни, тъй като тези камъни били внесени в страната в храносмилателния тракт на някаква породиста кобила. Митническите служители работили по нея без съответната заповед. Има ли заповед за сегашния случай?

СЪДЪТ: Мистър Сафелети?

САФЕЛЕТИ: Не знам да има такава заповед, Ваша Чест, но животното беше със заподозрения по времето на ареста. Ще трябва да прегледам „Хора срещу Уейнрайт“.

СЪДЪТ: Така ще направя и аз. Следователно, ще се въздържам от допускането това да представлява доказателство, докато го разгледам.

МЕЙХЪНИ: Защитата си запазва правото да призове този свидетел по-късно, Ваша Чест.

СЪДЪТ: Можете да седнете.

Свидетелския парад на Сафелети продължи чак до обедната почивка, но чувство на унило отчаяние обзе Дюит и го накара да изпадне в лека депресия. Мейхъни интелигентно беше подбрала две основни теми за кръстосан разпит — неопитността на щатските експерти и процедурни елементи, засягащи самите доказателства.

Когато се върна след отчайващо трудния обеден час със своята сияеща и оптимистично настроена юношеска дъщеря, Дюит се обади по телефона на таксиметровата служба и я изпрати да отиде на училище. Намери Сафелети в неговата орехова канцелария да прелиства „Хора срещу Уейнрайт“.

Той вдигна поглед от делото.

— Знаеш ли разните истории за Мейхъни и нейната бясна путка? Започвам да се съмнявам в тях. Имам странното чувство, че са измислени от разгневени жертви на нейните победи в съдебните зали. Но на кой му пука дали е така? Сече й ума на тази кучка, Джеймс. Как успява да измъкне разни незначителни и неясни неща и да ги представи като съществени.

— Разкъса Клеър и мен на части.

— И изкара така, че Емануел да изглежда неопитен. Кучешки косми, Джеймс. Проклетият случай виси на някакви косми от куче и погълнат ключ. Исусе Христе, трябва да съм се побъркал!

— Само да можем да докажем връзката на Куин с Милър и, след като имаме мотива, ще бъдем много по-убедителни за действията му: убива двама души така, че да изглежда като сериен убиец, така че когато накрая убива този, когото всъщност преследва, той вече се губи сред купчината.

— Защо първо се е насочил към Лъмбровски? — попита Сафелети. — Мислил ли си над това?

— Разбира се, че съм мислил.

— И?

— Ниво на отговорност. Така го виждам. Лъмбровски беше там, когато стрелях, и вероятно Куин си е представил, че той има някаква роля в това. Но в действителност аз убих момчето. Знаем, че Куин, като сложен убиец, постъпва заплетено за странични хора. Така и трябва да е планирал действията си: оставил ме е за последно. — Дюит замълча за малко. — И сега какво?

— Това, което сега трябва да направя, е да си върна на нея това, което тя направи с нас. Технически ще си мой асистент, Джеймс. Ако имаш някакви светли идеи, веднага ми ги казвай. Тук трябва да помним постоянно едно нещо… Даниели не иска да е съдията, който ще иска този тип да се измъкне. Усещаш ли? Аз го усещам. Това е добър знак. Той очевидно ще се държи справедливо, ще е справедлив в наша полза. А и нещо друго работи за нас… Мейхъни печели дела наляво и надясно. Даниели я нарече Заек кръстоносец. По произход той е италианец; и аз съм италианец. Повярвай ми, това помага — погледна своя „Ролекс“. — Да тръгваме.

Мейхъни знаеше силата на силните свидетели. Защитата на Куин започна с една жена психиатър по професия, изискана, възрастна и солидна на вид, в средата на своите петдесет години, която говореше с величав английски акцент и носеше цвете на ревера си. Мис Мрамор. Да я слушаш да говори за Куин, все едно си представяш как някой описва захласнато реклама на „Марс“. Сафелети дори загуби основната нишка на мисълта си като актьор, забравил своите думи, и накрая спря посред едно свое изречение и седна на стола си победен.

Когато Мейхъни каза:

— Защитата призовава доктор Фредерик Харт, Ваша Чест — Мейхъни гледаше право в очите на Джеймс Дюит и се усмихваше самоуверено.

Като експерт-свидетел доктор Фредерик Харт имаше необходимите реквизитни сребристи слепоочия, здрава челюст, кристалносини очи, бели зъби и носеше сако от вълнен туид с лакти от кожени парчета! След като се закле, той зае мястото си и си постави чифт очила за четене с рамки от черупка на костенурка. Пет минути Мейхъни преглеждаше препоръчителните му писма за свидетел пред съда. Човек би си съставил мнение, че тази легенда в своята професионална сфера е създала съдебно-следствените науки. Беше написал два учебника, които понастоящем се използваха, беше говорител на голям брой филми за полицейска подготовка — откъдето Дюит помнеше гласа му, — беше работил с двете лаборатории на Министерството на правосъдието на разположение на ФБР в Куантико и Чикаго и беше хоноруван професор в УКЛА. Като директор на частна криминална лаборатория, наименувана скромно на негово име, неговите хора бяха осигурили доказателства за над седем хиляди отделни случая. Дюит се попита на глас, отправяйки въпроса към Сафелети:

— Не мислиш ли, че тя ще го преведе дори през вода само и само да доведе докрай своя замисъл?

МЕЙХЪНИ: Доктор Харт, днес чухме показания, които засягаха съдебноследствените доказателства, намерени на въпросното местопрестъпление. Вие имахте ли възможност да се запознаете с тези доказателства?

Д-Р ХАРТ: Имах.

В.: С каква цел?

О.: Бях ангажиран от страна на защитата да изследвам наново и оценя всичките доказателства, отнасящи се до това разследване.

В.: Доказателства, събрани от полицията.

О.: Доказателства, събрани от полицията, както и доказателства, събрани от нашите собствени следователи.

В.: Това общоприета практика ли е?

О.: Така се правеше и преди. Такъв е нашият начин да се уверим, че нищо не е пропуснато. Искахме двойна проверка на веществените доказателства. Това е много специфично нещо, което иска специализирани усилия.

В.: Казано на езика на неспециалистите, можете ли да обясните пред този съд това, което сте открили?

Щом беше споменат съда, гласът на Харт изведнъж стана като на телевизионен проповедник.

О.: При всеки случай има голям обем доказателства и работа на криминалната лаборатория и разследващите е да се определи кое доказателство има стойност и кое не. Като се има това предвид, може да се каже, че в доказателствата на щата има някои несъстоятелности.

В.: Като?

О.: Най-напред трябва да се каже, че тъкан и нишки от растения от всякакъв вид, зеленчуци и така нататък, особено памук, се откриват в голямо изобилие на всяко местопрестъпление, което е съвсем типично и ние го отминаваме веднага.

В.: Казахте „типично“. Можете ли да сте по-точен?

О.: Деветдесет и девет процента от случаите. А кучешките косми? Нека засегна въпроса с кучешките косми. Кучето на мистър Куин изглежда трябва съвсем да се забрави. Наясно ли е съдът, че всичките кучешки косми, открити по дрехите на мистър Лъмбровски, не съответстват?

Мейхъни показа копия на документи на Сафелети, после ги подаде на Харт и го помоли да ги идентифицира, което той направи.

В.: Това са таблици и диаграми на ДНК — така наречените отпечатъци за ДНК — с които се прави сравнение на кучешките косми, намерени на местопрестъплението на Лъмбровски. Те са от различни кучета.

Дюит се наклони към Сафелети и прошепна:

— Това е удобен случай за теб. Наистина са провели тестовете, което означава, че ако сме прави, някои от космите наистина ще съответстват на тези от кучето на Куин. Това е показание по пропуск. Той ти показва само картите си, които иска да видиш.

Стегнатият окръжен прокурор веднага кимна. И написа в своя бележник с големи букви „ПЪЛНО РАЗКРИВАНЕ НА ТЕСТОВЕТЕ“.

Мейхъни извади още една диаграма за ДНК и я сложи на статива до другите. Върху листа бяха изобразени една до друга колони от малки черни кутийки една върху друга, всяка от които представяше специфичен ген.

В.: А това?

О.: А, да! Виждате, ето тук имаме съответствие.

В.: И можете ли да кажете на съда, моля, каква е тази втора диаграма? За косъм от куче е, доколкото разбирам?

О.: О, да, косъм от куче. Но този косъм от куче е бил открит по време на обиска на шерифа, извършен в частното жилище на детектива Джеймс Дюит.

Залата зашумя. Дюит седна напред и леко се наклони. Няколко репортери хукнаха към вратата.

В.: Казвате, че кучешките косми, открити по жертвата, са от кучето на детектив Дюит?

О.: Да, точно така.

В.: Значи ако използваме кучешките косми за даване под съд и търсене на вина, тогава съществува възможност детектив Дюит да е виновен за престъплението, за което се обвинява моя клиент?

САФЕЛЕТИ: Възражение!

МЕЙХЪНИ: Оттеглям въпроса. Има ли други доказателства, които вашите следователи са открили, че не присъстват в докладите на щата, но които вие считате, че са съществени за този случай?

Д-Р ХАРТ: Да, имаше открити следи от борба. Докладите на медицинския екзаминатор потвърждават контузия по черепа на Лъмбровски. Има следи от кръв и косми в района на предните седалки на „Мустанга“, които предполагат, че главата на Лъмбровски може да е ударила покрива или някой друг железен елемент на колата. Освен това открихме кръв на трето лице върху предния край на седалката на шофьора.

В.: Трето лице?

О.: Кръвта е била от такава група, която не е нито на обвиняемия, нито на жертвата. Това е всичко, отбелязано в моя доклад.

В.: Каква е била кръвта на това трето лице?

О.: Група А, положителна.

В.: На Лъмбровски?

О.: О, положителна.

В.: Мистър Куин?

О.: АВ, отрицателна.

В.: Какво е това, което сега ви подавам?

О.: Изглежда е фотокопие от молба за назначение в полицейския участък „Кармъл“.

В.: И кое име е посочено отгоре?

О.: Джеймс Дюит.

В.: И каква кръвна група е вписана?

О.: А, положителна.

В.: Благодаря ви.

Залата зашумя силно от разговори. Още двама репортери станаха и излязоха прибързано.

Мейхъни размаха листа хартия така, че да го видят всички. После постави всички фотокопия пред Сафелети и съдията.

— Неправилно дискредитиране, Ваша Чест! — възмути се Сафелети.

— Дискредитиране ли, Ваша Чест? — каза тя с невинен глас. — Аз се опитвам да сложа на местата им фактите по този случай и те да бъдат истинни. Както бяха представени от щата, те са всичко друго, но не и истинни. Манипулирани са. Мисля, че това е съвсем очевидно. Всъщност имам намерение да докажа, че са били манипулирани, и причината, поради която са били манипулирани.

— Ваша Чест! — направо извика Сафелети и скочи от стола си. — Трябва отново да протестирам срещу всичко това, което мис Мейхъни току-що каза и беше отразено в стенограмата. Тя манипулира съда, Ваша Чест. Умолявам ви да зачеркнете последното изречение.

— Отхвърля се — каза Даниели. — Изречението остава. Мейхъни поклати едното си ходило на крака нагоре-надолу от глезена и каза:

— Засега нямам повече въпроси.

Харт я погледна с умолителен и объркан вид. Сафелети видя това, наклони се към Дюит и прошепна:

— Нещо става.

Уилям10 Сафелети започна своя кръстосан разпит на доктор Фредерик Харт с изненадващо силен и уверен глас.

САФЕЛЕТИ: Доктор Харт, днес тук свидетелствахте, че посредством определяне типа на ДНК сте имали възможност да определите, че животинските косми — кучешките косми — намерени по облеклото на мистър Лъмбровски, не са били от същото куче като космите, които са били намерени на местопрестъпленията на Осбърн и Макдъф. Вярно ли е това?

Д-Р ХАРТ: Да.

В.: Някои от животинските косми, намерени по мистър Лъмбровски, или всичките тези косми?

О.: Някои.

В.: Добре знаете, нали, че лабораторията в Салинас е открила косми по мистър Лъмбровски, които според тестовете, извършени с тях, действително приличат на космите, открити при трите местопрестъпления?

О.: Знам.

В.: Открихте ли вие, докторе, или вашите хора, че животинските косми, взети от кучето на обвиняемия, в действителност приличат на тези от местопрестъпленията?

О.: Да, открихме.

В.: И въпреки това избрахте да не извършвате генетични тестове с тези косми. Вярно ли е или не?

О.: Вярно.

В.: Разбирам. Значи сте селективен във вашия избор кои доказателствата да тествате.

О.: Да.

В.: И въпреки това, преди съвсем кратко време вие обвинихте лабораторията в Салинас, че е селективна с доказателствата. Какво ви принуди да сте толкова селективен във вашия избор на доказателства, доктор Харт?

О.: По съвет от адвоката.

В.: По съвет на адвоката? Говорите за мис Мейхъни, нали?

О.: Да.

В.: Значи това е решение на мис Мейхъни? Мис Мейхъни ли ръководи вашата лаборатория, доктор Харт, или вие?

О.: Аз, но…

В.: Само отговаряйте на въпросите, моля. Ако ми потрябват уводни статии, ще поискам от вас. Присъстват ли тези резултати — тестовете, които пряко обвързват кучето на мистър Куин с местопрестъпленията — в съдебната зала?

О.: Не.

МЕЙХЪНИ: Ваша Чест, никакви подобни доказателства не са били признавани или представяни и следователно свидетелското показание за тяхното съществуване е просто празни приказки. Умолявам въпроса на мистър Сафелети и отговора на свидетеля да бъдат зачеркнати.

СЪДЪТ: Подкрепя се.

САФЕЛЕТИ: Ваша Чест, мис О’Дейли представи подобно доказателство. Всичко, което е открил доктор Харт, трябва да се представи пред съда. А го няма!

СЪДЪТ: Важи правилото за най-доброто доказателство. Възражението се подкрепя.

Сафелети погледна неодобрително Мейхъни.

САФЕЛЕТИ: Бяха ли намерени каквито и да е животински косми, въобще каквито и да са доказателства на местата на убийствата на Осбърн или Макдъф, които да замесват детектив Дюит в тези престъпления?

МЕЙХЪНИ: Ваша Чест, възражение. Неуместно. Това предварително дело не засяга пряко нито убийството на Осбърн, нито на Макдъф, а детектив Дюит не е този, който е обвинен в престъпления срещу щата.

САФЕЛЕТИ: Радвам се да чуя това, Ваша Чест.

СЪДЪТ: Отхвърля се. Интересува ме какъв ще бъде отговорът. Свидетелят ще отговори на въпроса.

Д-Р ХАРТ: Не.

САФЕЛЕТИ: И след като вече се знае, че мистър Лъмбровски и детектив Дюит са работили по един и същи случай повече от месец, не е ли възможно — просто възможно — че тези кучешки косми, които възстановихте и свързахте с кучето на детектив Дюит, са стояли там от месеци?

О.: Възможно е.

В.: Бихте ли казали твърде възможно? Според вашето мнение на експерт?

О.: Твърде възможно.

В.: Доктор Харт, казахте преди малко, че при всяко разследване има огромен брой тъканни доказателства, на които не обръщате внимание. Вярно ли е това?

О.: Приблизително това казах.

В.: Сега разбирам, че определена растителна тъкан е много обичайно да присъства на всяко местопрестъпление, но ако трябва да генерализирате, доктор Харт, кой е най-отговорен за замърсяването на мястото на престъплението със свои следи, освен извършителя на престъплението? Имам предвид и вашия учебник, докторе.

Сафелети отиде до масата на обвинението, взе учебника и го размаха във въздуха.

О.: Следователят, извършващ разследването.

В.: А, следователя. И нека видим, кой отначало беше разследващият следовател?

О.: Детектив Джеймс Дюит.

В.: Благодаря ви, докторе. Нямам повече въпроси.

МЕЙХЪНИ: Ваша Чест.

СЪДЪТ: Започвайте, мис Мейхъни.

МЕЙХЪНИ: Бихте ли идентифицирали тези доказателства за нуждите на съда, моля?

Д-Р ХАРТ: Три торбички с доказателства, от които две са белязани като такива с материали от местопрестъплението на Лъмбровски и третата — от обиска на жилището на детектив Дюит.

САФЕЛЕТИ: Възражение! Споменатия обиск на жилището на детектив Дюит няма никаква връзка с този случай, Ваша Чест. Че всяко подобно доказателство може да попадне в съдебната зала…

МЕЙХЪНИ: Той има пряка връзка с този случай. Обискът беше утвърден от канцеларията на генералния прокурор поради доказателствата, открити на местопрестъплението на Лъмбровски.

СЪДЪТ: Отхвърля се. Продължавайте, мис Мейхъни, на собствена отговорност. Ако това е неправилно дискредитиране, не само това показание ще бъде зачеркнато от записа, но вашето представяне като справедлив и подходящ представител на ответника ще бъде поставено под въпрос.

МЕЙХЪНИ: Разбрано, Ваша Чест. И какво се съдържа във всичките тези три торбички с доказателства, доктор Харт?

О.: Ролка, маскираща лепенка и парче маркуч от местопрестъплението на Лъмбровски. И само парче маркуч от жилището на Дюит.

В.: Като съдебноследствен експерт можете ли да кажете, че при външен поглед се забелязва някаква прилика между двете парчета маркуч?

О.: По цвят и диаметър очевидно са две различни по дължина парчета от един и същи маркуч.

САФЕЛЕТИ: Възражение. Това е свободно тълкувание, Ваша Чест. Били ли са тествани маркучите?

СЪДЪТ: Били ли са, доктор Харт?

Д-Р ХАРТ: Не в моята лаборатория. Не, сър.

МЕЙХЪНИ: Ваша Чест, като експерт-свидетел този човек може определено да даде своето мнение пред съда. Това е всичко, което исках от него. Той просто каза, че изглежда, че са от един маркуч.

СЪДЪТ: Възражението отхвърлено.

МЕЙХЪНИ: Защитата ще призове Хектор Рамирес.

МЕЙХЪНИ: Вашите препоръчителни писма са изготвени от щата още преди, така че ще пропуснем този момент.

РАМИРЕС: Добре.

В.: Запознат ли сте с тази ролка маскираща лепенка?

О.: Да, запознат съм.

В.: Изследвали ли сте я професионално? И ако е така, с каква цел?

О.: Изследвал съм я. Детектив Рик Морн от полицейския участък в Сийсайд поиска от техниците от лабораторията в Салинас да се направи лабораторен опит с цел да се определи самоличността на човека, чийто единствен отпечатък от палец беше проявен по вътрешната страна на колелцето, около което е навита лепенката.

В.: И вашата лаборатория установи ли самоличността?

О.: Установи.

В.: И как беше извършено това?

О.: Чрез нашата Автоматизирана Система за Латентни Отпечатъци. Това е система с компютърно сканиране, която запаметява по цифров способ особеностите на отпечатъка от пръст — извивки, линии, примки и така нататък — и сравнява тези характеристики с отпечатъците в базата данни.

В.: И базата данни се състои от?

О.: Понастоящем базата данни на АСЛО във файлове има отпечатъци от всички осъдени престъпници в щата Калифорния от последните петнайсет години, всички държавни служители, лекари, медицински сестри, работещи в детски градини и ясли, лабораторни техници, съдии, служители на изборни длъжности и още много. Значителна база данни.

В.: Значи отпечатъци от полицай биха се намирали там във файл?

О.: Абсолютно.

В.: Мистър Рамирес, бихте ли казал на съда самоличността на човека, чийто отпечатък от пръст е бил открит върху вътрешната страна на тази ролка, използвана за запечатване на прозореца на колата на Лъмбровски?

О.: Първо трябва да попитам как сте получили тази ролка маскираща лепенка, мис Мейхъни? Тази ролка беше…

В.: Само отговорете на въпроса, моля.

Дюит се наведе към Сафелети, измъкна писалката от ръката му и написа с едри букви: „ЗАЩИТНАТА ВЕРИГА. НЕЩО НЕ Е В РЕД!“

О.: Отпечатъкът е на детектив Джеймс Дюит.

— Какво? — почти излая Дюит от мястото си до Сафелети. — Мой?

В.: Ваша Чест, чухме показание от детектив Дюит, че той не е докосвал по никакъв начин, което и да е доказателство вътре в „Мустанга“ на Лъмбровски, и че дори и да е докосвал, е носил медицински ръкавици. Дали да поискам да бъде върната и пусната за прослушване магнетофонната лента на съдебния магнетофон?

СЪДЪТ: Мистър Сафелети?

САФЕЛЕТИ: Щатът си спомня това показание, но възразява срещу тактиката на мис Мейхъни. Тя намирисва на нападение, не на защита. Детектив Дюит ли се разисква тук или Майкъл Куин?

МЕЙХЪНИ: Както казах по-рано, Ваша Чест, защитата възнамерява да покаже умишлено пропускане на доказателства от страна на щатските свидетели и манипулация с доказателства. Маркучът, намерен в задната барака на мистър Дюит, прилича по вид на маркуча при колата на Лъмбровски. Отпечатъкът от пръст на мистър Дюит е единственият такъв отпечатък по ролката, маскираща лепенка. Мистър Дюит и мистър Лъмбровски, според собственото признание на детектива, са имали антагонистични отношения. Доказателствата не представят ли едната и единствена история? И каква ще е тази история? Нямам други въпроси.

СЪДЪТ: Имате ли въпроси към този свидетел, мистър Сафелети?

САФЕЛЕТИ: Имам, Ваша Чест.

САФЕЛЕТИ: Имали ли сте случай през годините ви работа като детектив и по-късно като директор на лабораторията на Министерството на правосъдието по отпечатъци от пръсти, служител по разследването да замърсява местопрестъплението?

РАМИРЕС: Имал съм. Случва се постоянно.

В.: Дори когато отговорният служител твърди, че не е замърсил нищо?

О.: Толкова е лесно случайно да се остави отпечатък тук или там. Почти е невъзможно да не се остави. Изненадващо е как няколко местопрестъпления са останали незамърсени.

В.: Кажете ми за тази ролка с лепенка. Била ли е във вашата лаборатория за изследване?

О.: Да. Всъщност, доколкото последно знам, бяхме я дали в канцеларията на генералния прокурор. Не знам, че оттам са я дали на мис Мейхъни.

В.: Изглеждате изненадан точно сега, когато я видяхте. Защо така?

О.: Ние върнахме доказателствата в канцеларията на генералния прокурор вчера следобед. С оглед да се поддържа защитната верига, когато мис Мейхъни показа първоначално доказателството, тя трябваше да покаже, както е реда, запечатания контейнер, в който е било транспортирано.

В.: Бихте ли разяснили тази защитна верига?

О.: Следваме стриктни правила за пренасяне на доказателството, за да е сигурно, че някой няма да се добере до него и да го подправи. Тези правила гарантират тази много добра „защитна верига“

МЕЙХЪНИ: Ваша Чест, аз не съм предявявала това доказателство. Просто помолих за мнение за извършените дейности.

САФЕЛЕТИ: Ваша Чест, моето становище е, че щом доказателството не е признато, значи показанието на свидетеля е празни приказки. Щом защитната верига е била нарушена, тогава доказателството не трябва да се приема.

СЪДЪТ: Мис Мейхъни, можете ли да демонстрирате, че е била поддържана защитната верига?

МЕЙХЪНИ: Мога, Ваша Чест.

СЪДЪТ: Веднага ли? Моля, направете го, нека видим.

МЕЙХЪНИ: Контейнерът на „Федерал експрес“ е в моя кабинет…

СЪДЪТ: Значи не можете да го покажете?

САФЕЛЕТИ: Възражение. Още веднъж ще кажа: щом е така, всичко е празни приказки, Ваша Чест!

МЕЙХЪНИ: Ако съдът позволи…

СЪДЪТ: Съдът вече позволи. Всичките показания на доктор Харт и мистър Рамирес относно тази ролка лепенка и маркуча ще бъдат отменени и зачеркнати.

САФЕЛЕТИ: Благодаря ви, Ваша Чест.

МЕЙХЪНИ: Възразявам!

СЪДЪТ: Ще седнете ли, мис Мейхъни? Отменя се възражението ви.

САФЕЛЕТИ: Нямам повече въпроси, Ваша Чест.

СЪДЪТ: Още нещо, мис Мейхъни.

МЕЙХЪНИ: Защитата ще се оттегли в почивка.

САФЕЛЕТИ: Вместо наскоро представеното доказателство, щатът би искал още сега наново да се призове мис О’Дейли, Ваша Чест.

САФЕЛЕТИ: Мис О’Дейли, кой изследва местопрестъплението на Лъмбровски?

О’ДЕЙЛИ: Детектив Дюит събра част от доказателствата, детектив Морн — друга част. Аз събрах останалите. Лабораторията в Салинас е отговорна за почти всички анализи.

В.: Значи детектив Дюит не е работил по това доказателство сам?

О.: За Бога, не.

В.: Бихте ли казала, че детектив Дюит е следвал съответната процедура?

О.: Абсолютно. Той е педант по процедурата.

В.: Според вас опитвал ли се е детектив Дюит, по което и време да е, да изземе под свой контрол това разследване, от който и да е друг в лабораторията в Салинас, или по какъвто и да е начин да забрани някакво доказателство?

О.: Не. Това е абсурдно. Той следва стандартната процедура през цялото време. Няма нищо необичайно.

В.: Вие знаехте ли добре, че има разлика между кучешките косми и вълнените влакна?

О.: Знаех.

В.: Споменавахте ли всъщност за тези разлики пред мен?

О.: Да.

В.: И как реагирах аз?

О.: Не проявихте интерес.

Присъстващите в съдебната зала се засмяха.

О’ДЕЙЛИ: Имахме достатъчно голям брой относителни обстоятелства по този случай. Не ни трябваха повече.

САФЕЛЕТИ: На какво отдавате присъствието на други кучешки косми?

О’ДЕЙЛИ: На детектив Дюит, естествено. Той имаше куче. То вървеше с него навсякъде.

В.: И това не ви разтревожи?

О.: Да ме разтревожи?

В.: Че той може някак да е замесен. Точно това загатна съветващия адвокат на защитата.

МЕЙХЪНИ: Не съм загатвала никакви подобни неща, Ваша Чест. Просто разпитвах за доказателствата.

САФЕЛЕТИ: Радвам се да чуя това. Определено се надявам, че това ще бъде регистрирано в записа.

В.: Мис О’Дейли, къде се намира сега кучето на детектив Дюит?

О.: Кучето е мъртво. Беше намерено обесено в навеса в градината на детектив Дюит.

В.: Според вашето мнение на експерт, мис О’Дейли, би ли било възможно някой човек — да речем мистър Куин — да вземе парче градински маркуч и маскираща лепенка…

МЕЙХЪНИ: Възражение!

В.: … от този навес и да използва тази лепенка и маркуч при убийството на Хауард Лъмбровски?

МЕЙХЪНИ: Ваша Чест, възразявам!!

В.: Всъщност това не обяснява ли защо мистър Куин не е бягал от горящия мотел? Предполагам, че той е знаел чии отпечатъци от пръсти могат да бъдат намерени по маркуча и лепенката.

МЕЙХЪНИ: Въпросът е подвеждащ и…

САФЕЛЕТИ: Оттеглям въпроса, Ваша Чест.

Сафелети започна да крачи с бавни и отмерени крачки из залата. Спря пред Куин и го огледа замислено. Поклати глава отрицателно.

В.: Присъствието на други кучешки косми не ви ли разтревожи, мис О’Дейли?

И се обърна и я погледна в лицето.

О.: Не. Съвсем обичайно е за полицейските служители да замърсяват сцената на престъплението. Дори един толкова опитен служител като детектив Дюит. Почти невъзможно е да не стане така. Толкова е обичайно и често срещано всъщност, че когато се обучават следователите, преминават подготовка как да намалят риска за това. Признавам, че когато за първи път открих нови влакна като веществено доказателство, се развълнувах. Но когато после разбрах, че са от детектива… е, такива неща се случват постоянно.

В.: Един друг въпрос. Вие и детектив Дюит обърнахте ли се към мен относно това как ще се използва типа на ДНК в сегашното предварително дело?

О.: Да. Аз ви предложих да проведем такъв тест в някоя друга лаборатория, а вие отказахте.

Смях в залата.

В.: Така ли направих?

О.: Казахте, че типа на ДНК, на каквото и да е друго, освен на хора, не се използва в съда. Бяхте скептичен относно приемането от съда на това доказателство и обезпокоен от значителните такси, които се заплащат.

В.: Благодаря ви, мис О’Дейли. Нямам повече въпроси.

— Ваша Чест — изджафка Мейхъни. — Мога ли да ползвам само една минута, моля? Имам още няколко въпроса.

Не дочака за отговор и веднага бръкна в куфарчето си. Разрови се бързо из папка с документи. Намери нещо в нея, извади го, изправи уверено гръб, доближи се до седналата Клеър и й го подаде.

Увереността на Мейхъни разтревожи Дюит.

МЕЙХЪНИ: Познавате ли тези снимки?

О’ДЕЙЛИ: Познавам ги. Това са снимки от местопрестъплението на Лъмбровски.

В.: Бихте ли прочела пред съда какво е написано на гърба на първата снимка, моля?

О.: Доколкото разбирам, написан е номера на случая, часът, че е убийство на човек, датата и че е мястото на убийството на Лъмбровски.

В.: Не са ли всичките снимки надписани по приблизително един и същ начин?

О.: Надписани са!

В.: Мис О’Дейли, космите и влакната по-вероятно със спортно сако ли биха били пренесени, или с дъждобран?

О.: Спортно сако.

В.: Не с дъждобран?

О.: Гладката гумирана повърхност на дъждобрана е малко вероятно да задържи косми и влакна… Може да задържи няколко чрез статично електричество, но не много.

В.: А бихте ли казала на съда какво е заснето на тези снимки, моля?

О.: Изглежда детектив Дюит.

В.: Изглежда?

О.: Детектив Дюит е.

В.: Не носи ли на тях детектив Дюит спортно сако? Такова, което може да задържи добре косми и влакна?

О.: Не съм сигурна.

В.: Защо не сте сигурна?

О.: Защото носи дъждобран.

В.: Благодаря ви.

Отново съдебната зала зашумя. Даниели извика да се пази тишина.

В.: Имам един последен въпрос към вас, мис О’Дейли. Обещах на съда, че ще стигна до мотивацията. Не сте ли била някога през последния месец романтично интимна с детектив Джеймс Дюит? С романтично интимна, искам да кажа, обхваната от, може би…

О.: Знам какво искате да кажете. Отказвам да отговоря. Става въпрос за неща от личния живот.

Клеър хвърли поглед към Джеймс; на лицето й се четеше загриженост и гняв.

Мейхъни застана пред масата на защитата и се изперчи:

— Допускам, Ваша Чест, че връзката на тази свидетелка с детектив Дюит при събирането и анализа на доказателства от местопрестъплението на Лъмбровски и също наличието на интимна лична връзка с детектива, определен да разследва случая, съставлява конфликт на интереси, който вероятно може да ощети и издигне предубеждение при събирането на доказателства и следователно делото на щата, възбудено срещу моя клиент.

— Това не е вярно! — възрази Клеър.

Мейхъни каза с категоричен тон:

— На основата на това предубеждение аз настоятелно моля да се отменят всички обвинения срещу моя клиент и впоследствие той да бъде освободен!

— Възражение! — избухна Сафелети, скачайки на крака. — Ваша Чест, това е нищо повече от жалка ревност. Настоятелно моля съда да отправи следния въпрос към мис Мейхъни: Нейната атака към детектив Дюит чисто професионална ли е или е имало в близкото минало личен конфликт между двамата? По-точно имам предвид събота сутринта на четиринайсети януари в полицейския участък „Сийсайд“.

— Какво?! — изпищя Мейхъни.

— Тишина, ред моля! — извика Даниели и потърси чукчето. — Къде по дяволите е чука — изгърмя той към съдебния пристав, който на свой ред се обърна към стенографката.

Сафелети продължи през настаналата врява в залата:

— Мис Мейхъни предяви претенции към детектив Дюит, Ваша Чест. Да дискутираме ли предубеждението? Тук днес, този следобед, не е време и място за разискване на светския живот на някой човек. Това са празни приказки и трябва да бъдат премахнати от записа.

— Ах, ти, шибано копеле! — изкрещя Мейхъни, стиснала юмруци и стегнала ръце до тялото си.

Даниели намери чука и почти счупи дръжката му, блъскайки по плота на бюрото си.

— Тишина! — кипеше той. — Не искам ругатни в залата!

— Копеле! — повтори тя. Мейхъни не крещеше на Сафелети; тя гледаше във веселите, усмихващи се очи на Джеймс Дюит.

Даниели възстанови контрол над залата и после се захвана да чете бележки в продължение на почти десет минути. После вдигна поглед, свали очилата си и разясни информацията по делото, за да бъде записана както трябва. Накрая каза:

— Тази съдебна зала днес се превърна в цирк. Това е нещо, което много съжалявам и намирам за непростимо. Определено всички засегнати страни, включително аз, се провалиха в изпълнението на поставените си задачи. Защитата издигна тежки обвинения, засягащи детектив Дюит, и после вие, мис Мейхъни, имате наглостта да заявявате, че не сте искали да кажете, че го обвинявате в престъпление. Откровено казано, госпожице съветващ адвокат, това беше едно от най-ужасните театрални представления, които съм виждал някога в моите години на тази скамейка. Намирам подхода ви към детектив Дюит за коварен, неетичен и нечестен. Това е недопустимо поведение в моята зала. Що се отнася — продължи той, — до делото, възбудено от щата, то изглежда слабо и базирано предимно върху относителни обстоятелствени доказателства и слухове. Все пак би било безотговорно действие да се освободи обвиняемият в този момент, като се имат предвид сериозните обвинения и действителната фактологическа стойност на много от доказателствата. Следователно — продължи съдията, — съдът намира за недостатъчни доказателствата, за да се предяви обвинение в убийство първа степен. Показанията на детектив Дюит, мис О’Дейли и други не показаха достатъчно на съда, че е налице достатъчно основание да се повярва в истинността на обвинението. Обаче, мистър Куин, въз основа на предишното искане на окръжния прокурор и по-конкретно висящите обвинения по палежа ще разпоредя да бъдете задържан под стража в областния затвор докато бъде насрочено следващото заседание по предварителното дело.

Веществените доказателства ще бъдат съхранявани в съда.

Обвиняемият ще бъде предаден под контрола на офиса на областния шериф в Монтерей. Ще бъде продължена гаранцията от един милион долара.

Заседанието се закрива — завърши той.

Дюит погледна към Сафелети с поглед, изпълнен с неверие.

— Загубихме ли?

Сафелети събираше вещите в куфарчето си.

— Да не би да си планирал загуба? — попита пак Дюит. — Заради това ли той беше готов с обвиненията за палеж?

— Винаги вземам предвид и непредвидими обстоятелства. В този бизнес трябва да се планира напред, Джеймс. Нали не искаме той да се измъкне оттук.

— Той е убиец, Бил.

— Не докато не го докажем — напомни Сафелети. — Слуховете, които чух, май излизат верни, Джеймс: ти ставаш обект на предварително дело със специален състав заседатели. Как мислиш това кара Даниели да се чувства? Утре сутринта отново подавам заявление за започване на предварително дело. Ще поискаме докладите на Харт и ще поръчаме наши тестове на ДНК. Ще го пипнем, Джеймс. Засега всичко е бюрократични спънки. Знаеш как е, и аз знам как е, и Мейхъни знае как е. Виж я. Лицето й нали не ти прилича на лице на победата? Трябваше да се сети да дойде да ми се моли да избегне по-лошото. Сега обаче няма да й отстъпя нито инч… твърде късно е. Опитвайки се да спечели всичко тук, тя просто натика своя клиент в самия ъгъл.

— Можем ли да го задържим по обвиненията за палеж? — попита Дюит.

— Ще видим — вдигна рамене Сафелети. — Заради теб обаче, се надявам адски, че ще успеем.