Египетската тайна на Наполеон

15.Гиза

Ледени тръпки побиха корсиканеца, докато отново преживяваше случката с тайнственото питие. Лош късмет. Почти бе успял да я забрави напълно.

В паметта му изведнъж се завърна споменът за болезненото усещане, че стомахът му е хванат във водовъртеж. Погледът му се замъгли, съзнанието му се парализира и една ужасна сила, могъща и неумолима, го завладя само за секунди. Окаяната къщурка в Назарет, в която от часове преговаряше с бедуините, се превърна в неописуем калейдоскоп от цветове и форми.

След като разбърка стомаха му безмилостно, напитката започна да действа. Бонапарт, изтощен от положените усилия да се задържи на крака, отстъпи, без да може да изрече и дума. Ако беше отровен — помисли в последния си миг на самоконтрол, — отровата нямаше да закъснее да го довърши. А ако не станеше, това би означавало, че имамът е честен мъж, на когото момееше да се има доверие… Но какво искаше да каже бедуинът, когато го увери, че ще претегли душата си на „везната на Маат“?

Силен спазъм го накара да изгуби съзнание. Умът му, вече катапултиран в чудната и многоцветна мрежа, която го заобикаляше, сякаш летеше стремително към най-съкровените му спомени.

Странно: ефектът, предизвикан от погълнатата субстанция, донякъде приличаше на това, което в момента му се случваше в Голямата пирамида. Все още изтегнат в цял ръст в гранитния саркофаг, издълбан по негова мярка, Наполеон се усмихна на иронията на съдбата. Съзнанието му сякаш се беше превърнало в една от онези пъстри руски матрьошки — еднакви на вид, но с различна големина, — които се побираха една в друга с такава точност.

Подобно на тези кукли, в спомена му се спотайваше друг и на свой ред своенравно го отвеждаше към следващ, много по-отдавнашен спомен. В този случай посоката, определена от необузданото му съзнание, водеше към необикновен епизод, в който той самият се бе оказал главен участник преди години и който се бе изтрил почти напълно от паметта му.

— Чудна е тази магия — прошепна той, донякъде, за да разбере дали все още е жив. — Така сигурно човек изпразва душата си на това място…

Пирамидата и отварата сигурно бяха своеобразни „механизми за отключване на спомените“, заключи корсиканецът.

Във всеки случай, в състоянието на полусъзнание, в което се намираше, Бонапарт отново можеше да види как къщурката в Назарет, превърната за миг в дъга, стана тъмна и враждебна, също като сърцето на Хоризонта на Хуфу. В това състояние вече не можеше да направи нищо, за да попречи на напитката на бедуина да го пренесе в Париж преди три години.

Бяха минали точно три години. Нито ден повече.

Първо видя огнена експлозия, както след оръдейна стрелба, а след като сиянието избледня, съзря тъмния вход на една парижка улица, чийто адрес корсиканецът знаеше добре: Рю дьо л’Естрапад номер 13. Беше 12 август 1795 г. Дали този „призрак“ се връщаше по чиста случайност? Беше ли това единствено прищявка на съзнанието му?

Париж, трета декада, пети термидор.

Година Ш

Бонапарт — артилерист и бригаден генерал в очакване на съдбата, бе решил да надхитри бъдещето, както често беше виждал да прави семейството му в родния Аячо. Какво можеше да загуби? Единственото, за което трябваше да внимава, бе да запази решението си в пълна тайна. Имаше си причина.

От известно време колегите му, негови другари от академията, го наблюдаваха подозрително. Беше беден, смятаха го за привърженик на Робеспиер и използваха това като претекст да подхвърлят полугласни обиди по негов адрес при всеки удобен случай. Но най-много мразеха неговия талант, почтеност и успехите му като студент. При това положение последното нещо, което можеше да си позволи, беше да даде нови козове на своите „неприятели“.

Онези няколко месеца от пролетта до лятото на 1795-а бяха най-тежките в кариерата му. Беше зает от тъмно до тъмно с изготвянето на карти и с подготовката на невъзможни кампании срещу Италия и Турция, а през деня се опитваше да прикрие зад ведрото си изражение разклатеното си здраве и главоболията си. Какво бъдеще можеше да очаква един двайсет и пет годишен генерал, безработен като толкова други и изолиран от остарялата и класово предубедена военна върхушка?

Съмненията го разяждаха.

В онази топла августовска утрин, решен да разгадае бъдещето си, той напусна мизерната си стаичка в „Хотела на патриотите“ на улица „Сен Рош“, по-усмихнат от обикновено. Изглеждаше като човек, който има да свърши нещо важно, и с бързи стъпки се отправи към високата част на Париж.

Като достигна целта си, корсиканецът зарови припряно из джобовете на тъмносинята си куртка. Няколко потупвания бяха достатъчни, за да намери смачканата брошура, която толкова силно бе привлякла вниманието му предишния следобед.

Развълнуван, я прочете за пореден път.

Точно от това имаше нужда: способен и евтин астролог, който да му подскаже кой път да поеме.

Наполеон, който сякаш си даваше последен шанс, преди да пристъпи напред, отново прочете брошурата, за да провери адреса. Зацапаното мастило върху хартията, мокра от пот като ризата му, не оставяше място за съмнение: това беше къщата, точно на билото на хълма Сент Женевиев, зад парижкия Пантеон.

Входът на номер 13 се намираше зад мръсна и надупчена дъбова врата, която корсиканецът отвори без особено затруднение. Това, за което бе дошъл, се намираше в дъното на коридора, откъдето започваше много висока стълба, която преминаваше в друга, по-тясна, с ръждясали и скърцащи железни стъпала, водещи към гълъбарника. Там горе, на шестия етаж, който не фигурираше на пощенските кутии, можеше да се види името на професор Гийон, написано върху мръсна медна плочка.

— Влезте, влезте — изръмжа един глас иззад вратата. Човекът явно го беше чул да се качва. — Днес не вземам пари на тези, които само искат да погледнат…

Въпросният „професор по небесна математика“ се бе скрил зад маса, отрупана с книги и набръчкани небесни карти. Съзвездия, сложни изчисления, списъци с градуси и повече от половин дузина догорели свещи бяха пръснати по поне стогодишното дървено писалище. Гийон се оправяше с този хаос с маниера на военен. Астрологът — с кръгло лице, набраздено от множество бръчки, плешив и с петна по кожата, вдигна очи и измери с поглед новия си клиент.

— Влезте, офицер. Не се страхувайте. — Усмивката му разкри ред пожълтели зъби. — Настанете се където можете, ей сега ще ви обърна внимание.

Наполеон се подчини веднага.

— Знам какво си мислите — продължи мъжът бързо. — „Горкият луд! Загубил си е разсъдъка, затворен в тази мансарда, гореща като фурна“.

Корсиканецът не продумваше.

— Да, да… Металните плочи, с които е покрит покривът, са много полезни, за да топлят този килер през зимата, но през лятото се превръщат в жесток враг.

— Извинете, мосю, но вие ли сте професор Гийон?

Въпросът прекъсна оплакванията на стареца, който се изправи гордо на стола си.

— Че кой друг, младежо? Макар сега да ви е трудно да ми повярвате и ме виждате беден като църковна мишка, имаше време, и то неотдавна, когато бях богат и уважаван. Вие сигурно сте от онези, които все още не знаят, че изпаднах в немилост, след като предсказах на Луи XVI, че ще завърши дните си като крал без глава…

— Аз не…

— И както виждате — редеше старецът заучената си реч като латерна, — Негово величество ме осъди заради това, което му известих. Лошото е, че тези, които го обезглавиха, след това ме изритаха като краставо куче, задето не им бях предсказал успеха на цареубийството.

— Такава е политиката…

Бонавентюр Гийон престана да разбърква нервно хартиите по масата и погледна клиента си със строго изражение.

— Политик ли сте? — попита прегракнало. — Как казахте, че ви е името?

— Все още не съм ви го казал.

— Мосю…?

— Бонапарт — отговори корсиканецът. — Наполеон Бонапарт. И не съм политик. Генерал съм.

Астрологът отклони поглед настрани като че ли обмисляше нещо. Всъщност се упрекваше за глупостта си, че не бе обърнал внимание на безупречната униформа на клиента.

— Бона-парт — произнесе сричките бавно, с вглъбено изражение. — Напо-леон Бона-парт… Не трябва да се безпокоите за бъдещето си, млади ми генерале! Вашето е сигурно, и то много сигурно. Почти толкова, колкото съдбата на Луи XVI. Между другото, знаете ли, че шестнайсетата аркана на картите таро е именно „Кулата, поразена от гръм“? Не ви ли се струва иронично?

С широка, почти лукава усмивка, Гийон не изчака отговора. Под смаяния поглед на военния астрологът побърза с професионален жест да разгадае бъдещето на клиента си по името му, което написа с миниатюрно парче тебешир върху една дъска.

— Виждате ли? Името ви може да бъде преобразувано в една почти съвършена латинска фраза. — Гийон видимо се оживи. — Napoleo bona parte fruitur — „Наполеон се облагодетелства от по-голямата част“, „лъвския пай“. Зодиакалният ви знак да не е случайно Лъв?

Корсиканецът, развеселен, поглади брадичката си.

— Точно така. Рожденият ми ден е след три дни.

— Чудесно! Кога сте роден? В коя година? И спестете ми революционните ви измишльотини, дайте ми датата по григорианския календар, моля. — Гийон го дари с още една щедра усмивка.

— През 1769 година в Аячо, Корейка.

— Италианец.

— Островът става френски от същата тази година — поясни Бонапарт.

— А, да! Нападнахме го, нали така?

Корсиканецът не отговори. За пореден път Гийон дори не го изчака. Астрологът беше забил поглед в свитък документи, изпъстрени с логаритмични таблици и ръкописни бележки, и бе потънал в размишления, благодарение на което устата му остана затворена в продължение на няколко минути. Движеше се от единия край на масата до другия, сякаш бе обхванат от натрапчива мания, която се стараеше да прикрие. Задъхваше се. Често бършеше челото си с кърпа с неустановим цвят и от време на време изсумтяваше.

— Ама че работа — възкликна накрая, с показалец, опрян върху книга с ефемериди. — Какво намираме тук? Точно седем дни преди да се родите, една комета е прекосила цяла Европа — от Париж до Кадис — и се е изгубила над Тенерифе.

След което добави с тайнствен тон:

— Това вече е интересно… Кометата, която е била голяма и много ярка, се е появила в съзвездието Овен. Това несъмнено е добър знак.

— Знак? Знак за какво?

— Умолявам ви да не губите търпение — промърмори „професорът“. — Астрологията е сложна наука, ползваща изчисления, а те изискват време. Въпреки това, още сега мога да видя, че ако сте роден на 15 август, което според таванския календар отговаря на двайсет и третия градус на Лъва, имате необикновен шанс да се издигнете и забогатеете. „Царската звезда“ показва, че сте авантюрист и амбициозен. Ще натрупате голямо богатство…

— Не ме ласкайте напразно, нямам нужда от това. Очаквах науката ви да е по-конкретна, професор Гийон.

— Не е напразно, генерале! Небесните тела и малкото ви име показват, че притежавате лъвска сила.

С транспортир и линия, без да изпуска от поглед таблиците с ефемеридите за 1769 година, Бонавентюр Гийон уверено начерта рождената карта на Наполеон. Около съвършен триъгълник други, по-малки фигури образуваха плетеница от прави линии и ъгли, които накараха „професора“ неведнъж да повдигне невярващо вежди.

— Сигурен ли сте, че сте роден по пладне? — попита, без да вдигне поглед от писалището си. — И че е било 15 август?

Корсиканецът отговори на двата въпроса утвърдително и с известна неохота. Започваше да се съмнява, че от тези безсмислици ще излезе нещо, което да хвърли светлина върху бъдещето му.

— Вие сте Лъв с асцендент Скорпион. Луната ви е в Козирог, в опозиция на Сатурн, а Марс ви е много добре разположен в Дева. От вас ще излезе отличен полеви военен, мосю Бонапарт!

— Аха. Какво друго?

— Ами… — поколеба се старецът. — Не го приемайте като ласкателство, генерале, но съвпадението на Нептун с Марс, което се вижда на картата, ви превръща в гениален мъж. Само трябва да се пазите от собствената си склонност към фатализъм. Опозицията Луна-Сатурн показва, че това е слабото място в характера ви.

— Продължавайте.

Удивен, Наполеон наблюдаваше рождената си карта с известно недоверие. Ако това, което казваше професорът, беше вярно, този лист хартия бе своеобразен математически портрет на душата му. Вярна картина на миналото, настоящето и несигурното му бъдеще.

Докато изчисленията следваха едно подир друго и слисаният Гийон полугласно съобщаваше резултатите, ентусиазмът в гласа му започна да гасне. Пред него действително стоеше хороскопът на една свръхактивна личност, интересуваща се от окултни науки дотолкова, че да му донесат власт, което — както обясни Гийон през зъби — личеше от разположението на Юпитер редом до асцендента. Картата говореше и за човек със силно изразен слънчев характер. С други думи, Слънцето, разположено в обедния час при раждането му, засилваше у корсиканеца силата и магнетизма на Цар на животинското царство, макар и да го характеризираше като неособено умел в изкуството на диалога. Но все пак имаше нещо странно: въпреки че това, което „казваха“ небесните тела, по никакъв начин да не предсказваше нищо лошо на Наполеон, въодушевлението на „професора“ малко по малко помръкваше.

— Виждате нещо, което не ви харесва ли, професор Гйион.

— Не, не. — Професорът се изкашля. — Работата е там, че не съм виждал толкова благоприятна звездна карта от…

Старецът не довърши изречението. Приказливият допреди малко астролог преглътна, доколкото можа, коментара си и обърна лице на другата страна. Наполеон се досети, че нещо не е наред.

Без да обели дума, Гийон се отправи към етажерката в източната част на мансардата, отрупана със стъклени колби, газени лампи, хавани и стъкленици, пълни с изсушени растения. Като че ли внезапно му се наложи да потърси там нещо важно.

— Откога, мосю?

Въпросът на корсиканеца го накара да се закове намясто.

— От времето, когато бях игумен в Ла Трап, генерале…

— Били сте духовник? — Наполеон беше изненадан. — Вие?

— Така е — потвърди Гийон. — Но нямам навика да обсъждам тези неща с клиентите си.

— Според това, което току-що ми казахте, аз не съм обикновен клиент. Можете да ми се доверите. Религиозното ви минало не ме интересува; ако ви издам, цялата академия ще узнае, че съм отишъл да се посъветвам с шарлатанин, и вярвайте ми, това въобще не би се отразило добре на кариерата ми.

„Професорът“, макар все още недоверчив като че ли прие довода.

— Добре, генерале. Ще ви обясня, макар да се съмнявам, че причините за това ви интересуват.

— Ще рискувам. Малко са нещата, които не ме интересуват.

— Ваша воля — усмихна се старецът. — Изучих астрологията с помощта на библиотекарите от абатството в Лани, които ме посветиха също в тайните на таро и кабала. Бях отдаден на тези окултни науки в продължение на толкова много години, че по времето на Луи XV бях помолен от монсеньор Роан да се преместя в двора, където да служа като учител по небесна математика на краля.

— Красив евфемизъм.

— Не е по-лош от този на новото ни правителство, което се нарича Комитет за обществено здраве.

Наполеон оцени хапливата забележка на някогашния монах.

— Продължете, моля.

— Именно в двора видях астрална карта, която беше идентична на вашата. Изготвих я за някой си граф Сен Жермен, който по онова време се хвалеше, че е на повече от двеста години, и половината от придворните бяха очаровани от него.

— На двеста години? Без съмнение е бил шут.

— И аз така помислих, генерале. Въпреки това, херцог Шоазьой — доверен човек на Негово величество, нареди на шпионите си да открият повече подробности за този привлекателен мъж, който омайваше аристократите на вечеринките през есента на 1765-а. Така и не намериха акта му за раждане, нито данни за предците му, нито пък узнаха откъде се сдобиваше с необходимите средства, за да бъде днес в Париж, утре — в Амстердам, а следващата седмица — в Лондон. Все едно беше паднал от небето!

— Да не е бил шпионин, мосю?

— В такъв случай щеше да е много недискретен шпионин, генерале — възрази Гийон. — Обличаше се пищно, никога не ядеше на обществено място и винаги отказваше да организира празненства у дома си. Това, което накара херцог Шоазьой да стане подозрителен — той си бе недоверчив по природа чак до смъртта си преди десет години, — беше, че Сен Жермен успя да спечели доверието на краля посредством умения, които бихме могли да наречем… загадъчни.

— Загадъчни? — повтори Бонапарт. — Искате да кажете — магия?

— Преценете сам: веднъж Луи XV му показа едър диамант, чиято вътрешност бе загрозена с петно. „В състояние ли сте да го отстраните и да ми помогнете да спечеля четири хиляди франка?“ — предизвика го кралят. Сен Жермен отнесе диаманта у дома си и месец по-късно го върна на Негово величество в безупречен вид. Диамантът беше претеглен и оценен и се оказа, че е изгубил едва няколко милиграма от теглото си. Алхимия, без съмнение.

— И казвате, че никой никога не е влизал в дома му…

— Стана така, че предвид невъзможността да се доберат до каквито и да било сведения за този дошъл от нищото граф, министър Шоазьой ме помоли да спечеля доверието му. „Няма да се усъмни в човек на Църквата — предположи херцогът. — Отделете толкова време, колкото е нужно“. Така и направих.

— И какво открихте?

— Че граф Сен Жермен е изключително интересна личност. Когато го питах за датата и мястото му на раждане, за да изготвя звездната му карта, винаги отговаряше по един и същи начин: „Роден съм близо до Ница, откъдето се вижда Средиземно море, но трябва да ми кажете датата на кое от всичките ми раждания ви е необходима за вашия хороскоп“. Реших, че става дума за някаква игра, за някой от неговите ребуси, с който целеше да изпита находчивостта ми, но след това открих, че не е така. Сен Жермен наистина вярваше, че през последните два века неколкократно е умирал и се е прераждал. „Връщам се на всеки осемдесет и пет години. Вие изберете датата“, настояваше графът.

— Още лъжи.

Бонавентюр Гийон поклати глава в знак на отрицание. Не изглеждаше толкова убеден, колкото корсиканеца.

— Вижте, генерале, графът ми даде годината 1509-а като дата на „първото си раждане“. Изготвих първия му хороскоп с координатите на Ница и на него видях, че основните линии, стига да бяха верни, бяха практически идентични с вашите. Рождената му карта съдържаше същите триъгълници като вашите: единият с Уран и другият с Плутон. Знак за амбициозност и гениалност. Той триумфира. Имаше жени, пътувания и успех. Вие, приятелю, ще имате всичко това… ако не и повече.

— Също така тайната на смъртта и прераждането, като почитаемия граф Сен Жермен?

Саркастичната забележка на Наполеон беше незабавно прекъсната от професора:

— Дори и това ще потърсите в един момент. Уверявам ви.

— Как можете да сте толкова сигурен? Такива са само мошениците и лудите…

Бонавентюр Гийон разбра, че клиентът му не е много добре осведомен по небесните въпроси.

— Става дума за стар астрологичен закон, мосю. На всеки трийсет години Сатурн се завръща на същото място, на което се е намирал в момента на раждането ви. Във вашия случай, когато навършите трийсет, ще се върне в Деветия дом, който определя философията на живота. Великите въпроси за съдбата и смъртта.

— И какво означава това?

— Че когато достигнете тази възраст, ще разберете накъде да насочите живота си. Исус Христос е бил кръстен, като е навършил трийсет, точно когато е поел ролята си на месия и е тръгнал по пътя, който всички познаваме. На същата възраст Игнаций де Лойола40 е бил ранен в битка и е поел по духовния си път в пещера близо до Монсерат. На Буда му се е случило същото…

— Вижда се, че расото ви е белязало, професоре — усмихна се корсиканецът насмешливо. — Колкото до моя случай, къде, уважаеми мосю, ще търся смисъла на живота и на смъртта?

— Първо много далече оттук. После Бог ще каже.

— И ако случайно не ви платя за тази шарада?

— Ще го направите, когато се върнете, генерале — отговори Гийон невъзмутимо. — Дарен съм с търпение и знам, че отново ще потърсите услугите ми. По някакъв начин ще осъзнаете, че сте ми длъжник. И че действително, когато навършите трийсет години, всичко за вас ще се промени.

— Добре — промърмори неохотно корсиканецът. — И къде мога да открия повече подробности за този Сен Жермен?

Гийон му отправи същата лукава усмивка като по-рано.

— За това не ви трябва моята помощ. Цял Париж е чувал за него.