Египетската тайна на Наполеон

7.Старо Кайро

Отец Чирило не остана безразличен пред високомерието на Марко VIII.

Първо старият копт стисна силно очи, опитвайки се да прикрие безсилието, което го обземаше на моменти. След това сграбчи малката кокалена броеница, която носеше в един от джобовете си, и я стисна с такъв гняв, че малко оставаше да я скъса.

— В името на вси светии! — избухна най-накрая Чирило от Болоня. — Светият отец трябва да ме изслуша! Тази книга е изключително опасна! Тя е оръжие! Изкушение!

Такла се уплаши. От неочаквания изблик на гняв на неговия учител дървените орнаменти в храма започнаха да пращят. Старецът се бе зачервил и смалил като мокра гъба. Почти не приличаше на себе си. Ако не се намираше на свято място и редом до несъмнено благочестив човек, Такла би си помислил, че присъства на истинско проявление на дявола.

Но не беше така.

След като преодоля първоначалното си колебание и преди Такла да успее да се приближи, за да успокои негодуванието му, старецът скочи на крака. Не каза нищо. Дори не се оплака от слабостта в краката си, както му беше привично. Размахвайки ръце над главата си, той се втурна към вратата на „Свети Сергий“, през която току-що бе излязъл Марко VIII.

Навън беше вече нощ. Полъхът на свежия въздух го успокои за малко, точно колкото да различи под слабата светлина на почти пълната луна силуета на патриарха, който се отправяше към покоите си.

— Ваше Светейшество! — извика монахът. — Имам да ви предупредя и за нещо друго! Трябва да ме изслушате, умолявам ви!

Марко ненадейно спря и се обърна към стария Чирило, приближаващ се към него с големи крачки.

— Мисля, че ясно ви показах намерението си да помисля над думите ви, преди да реша какво да правя с книгата, която ми предадохте.

— И трябва да направите това, което ви диктува съвестта, Свети отче. Но ми се иска да вземете под внимание и друга подробност… — Чирило се задъхваше. — Нещо, на което не знам дали наблегнах, колкото се полага.

— Сега не му е времето.

— Време му е!

— Отец Чирило, напомням ви, че ми дължите уважение.

— Уважението и любовта както към вас, така и към Църквата, ме карат да ви говоря по този начин.

Марко VIII омекна. На лицето му, сребристо под лунната светлина, се четеше помирително изражение.

— Добре, Чирило. Кажете ми кое е това, с което трябва да се съобразя.

— Ваше Светейшество, книгата е своеобразен наръчник с инструкции. Ако ми позволите това сравнение, става дума за нещо като трактат по механика, в който всяка притча и препратка трябва да се разбират като метафори, в които е скрито определено знание…

— Определено знание? — Марко сви рамене. — Какъв вид знание?

— Такова, което обещава възкресението на плътта, Ваше Светейшество. — Старецът отново се задъха и се опита да овладее дишането си. — Книгата, която преведох за вас, е наръчник за връщане живота на мъртвите, стига те да изпълнят определени условия.

— Това не е възможно. Разтълкували сте я неправилно.

— Убеден съм, че съм прав. Направих откритието, докато преглеждах гръцкия оригинал — тогава забелязах, че някои думи се повтарят постоянно, сякаш са ключ…

Патриархът се поколеба. Може би Чирило бе загубил разсъдъка си, като се вземеше предвид възрастта му и сериозното усилие, което му бе наложено. Въпреки това, не му се удаде възможност да прекъсне обясненията на стария учител. Видимо развълнуван насред пустите градини в коптския квартал, старецът продължи:

— Тайната се намира в символите, Ваше Светейшество… Помните ли как е изобразяван свети Марко още от времето на първите християни?

— Като лъв.

— Точно така. И лъвът има много конкретно небесно значение: за древните, дори за египтяните, в небето е съществувал божествен лъв, който днес идентифицираме със съзвездието Лъв. Всяка поява на Лъва на хоризонта, точно от изток и преди изгрев-слънце, съвпада с момента, в който се задейства формулата за връщане към живота. Който съумее да разчете този знак на небето, ще знае кога е дошъл моментът да използва книгата…

— От изток? Преди изгрев? Що за брътвежи са това, отче?

— Същите, които свети Марко е използвал в тайното си евангелие, Ваше Светейшество. Когато стъпил в Египет, открил, че най-древните церемонии на фараоните били свързани с опитите им да си възвърнат живота. И че тези церемонии, от своя страна, били извършвани само когато на небето се намирали определени звезди. Точно по тази причина мумифицирали издъхналите си царе: за да подготвят възкресението им, когато дойдел моментът.

— Не виждам връзка с астрономията…

— Времето! Времето, за което намеква Марко, представлява астрономически цикли.

— Все още не разбирам.

— Свети Марко разбрал, че всичко в Древен Египет се опирало на астрономията. Че египетският календар се основавал на периодичните движения на звездите и на слънцето. Изтокът — точката, откъдето изгрява слънцето — бил познат като „мястото на възкресението“. А изгревът бил точният момент, който обозначавал цикличното връщане на слънцето към живота. Всеки път, когато звездите, изобразяващи небесния лъв, изгрявали от изток и изчезвали с появата на първите слънчеви лъчи, древните египтяни започвали изпълнението на най-свещените си ритуали на живота.

— И свети Марко е направил това откритие?

— Свети Марко е бил посветен в тези тайни. Ще прочетете за това в ръкописа му. И ги е записал със съзнанието, че в бъдеще някой най-накрая ще ги разбере…

— Да не намеквате, че свети Марко е усвоил тайното знание на египтяните и го е включил в писанията си?

Съмнението на висшия духовник накара Чирило да се разгорещи още повече:

— И кое ви учудва? Нима нашият почитан Климент Александрийски не е написал, че е имал достъп до митичните четиридесет и две изгубени книги на бог Тот? Нима пак Климент не е открил, че в текстовете се споменава за някакво време в бъдещето, в което се възвестявала появата на хора, които ще разберат тайните им?

Патриархът се поколеба. Сложи ръце върху раменете на стария си учител и го погледна снизходително. Строгото му изражение не оставяше съмнение за тревогата му.

— Отдалечавате се опасно от правата вяра, отче Чирило, и най-лошото е, че използвате оръжията, които ви дава собствената ви религия. Би трябвало да си починете и да преосмислите вярванията си. Вие сте последовател на Христос. Какъвто е бил и Марко. И му дължите почит и уважение за това, че е бил тъй близо до Бога.

— Не ме разбирате, Ваше Светейшество. В книгата се говори за някакво време. Климент също говори за такова време. И това време е дошло. Небесните символи го показват.

— Време ли?

— Погледнете небето и сам ще видите!

Марко VIII вдигна поглед нагоре. Черният силует на купола на „Абу Сарга“ представляваше единственото тъмно кътче от небосвода. Цялото небе наоколо бе обсипано със звезди. На югозапад Млечният път го прорязваше на две. И въпреки че луната блестеше силно, звездите наброяваха хиляди.

Отворил широко очи, Чирило от Болоня посочи някъде в тъмнината.

— Когато след няколко часа съмне, последната звезда, която ще се види на изток, към пирамидите, ще принадлежи на главата на Лъва… В същия час на юг ще престане да блести окото на съзвездието Феникс20. Вече разбирате ли какво означават тези символи?

— Не.

— В гръцката митология фениксът е птицата на възкресението. Птицата, способна да се върне към живота, издигайки се от собствената си пепел.

— Това е мит, отче. Езически мит.

— Но в нашия случай този мит отбелязва началото на Времето. Не виждате ли? Лъвът възвестява за Феникса по същия начин, по който Марко ни казва, че времето за възкресение е настъпило. Всичко съвпада!

Патриархът изсумтя:

— Стига толкова, Чирило. Никой не може да възкръсне, освен Бог. Само Той има тази сила. Никоя книга, колкото и да е свещена, не може да обясни делата на Всевишния и да даде на човеците власт, която ни е отказана още преди да бъдем създадени. Трудно ми е да си представя, че сте забравили един толкова елементарен принцип.

— Тази книга е различна, Ваше Светейшество. Внимавайте да не злоупотребите с нея или да не попадне в неправилни ръце.

— Казах, стига толкова! Наслушах се за днес.

— Но, Ваше Светейшество… — възпротиви се старецът.

— Достатъчно! Отивайте си!

Възрастният копт се овладя. Отстъпи крачка назад, подчинявайки се на заповедта на висшестоящия, но не и преди да промърмори нещо, което дори Такла, застанал край вратата на храма, успя да чуе съвсем ясно:

— Не ми оставяте избор, Ваше Светейшество. — Тонът му беше заплашителен. — Ще ви покажа силата на книгата и скоро ще се обърнете към мен, за да я пазя.

Марко VIII не отговори. Беше потънал във вътрешността на манастира.