Египетската тайна на Наполеон

Послепис

На 13 август 1799 г., точно в шест и половина сутринта, Наполеон Бонапарт излезе без ничия помощ от Голямата пирамида в Гиза. Пръв го съзря Клебер, който констатира плачевния вид на генерала на френските войски в Ориента. Гигантът се приближи към него, за да му помогне, и му зададе въпроса, който в следващите години щяха да му задават мнозина, оказали се насаме с него:

— Генерале, какво ви се случи?

Корсиканецът даде същия отговор, който щеше да дава до заточението и смъртта си на остров Света Елена:

— И да ви кажа, няма да ми повярвате.

Само десет дни по-късно Бонапарт напусна тайно Египет. Тръгна си, ескортиран от два кораба, които бяха толкова беззащитни, колкото и лесни за залавяне: фрегатите „Мюирон“ и „Карер“. За пореден път късметът беше на страната на корсиканеца. Не само че Средиземно море не го погълна, но и англичаните така и не разбраха за необяснимото му бягство.

По този толкова недостоен начин той остави зад себе си, обзети от крайно недоумение, онези, които се бореха да се сдобият с формулата на живота. „Сините мъдреци“ не можаха да довършат обучението му, а „соларианите“, предвождани от Омар, които отчаяно се опитваха да изтръгнат тайната на живота от гробницата на Аменхотеп III, разбраха, че са загубили надпреварата. Само Надия изпълни мисията си: подобно на нова Изида, тя прие от своя Озирис-Наполеон семето на един нов безсмъртен потомък… въпреки че подробностите около неговото съществуване не са предмет на тази книга. Може би на някоя следваща.

Колкото до Наполеон, на 28 септември същата 1799 година той пристигна в родния си град Аячо и единайсет дни по-късно най-после хвърли котва във Фрежу, на континентална френска земя, едва на стотина километра от Ница и пирамидата във Фаликон.

Истината бе, че корсиканецът вече беше друг човек, много по-различен от военния, който бе напуснал Франция преди повече от година. След онзи 13 август Бонапарт никога повече нямаше да почувства страх и щеше да се превърне в един от най-смелите и харизматични стратези в историята.

В края на краищата, от какво да се страхува? Вече знаеше, че смъртта — когато и да го застигнеше — няма да е краят му…