Египетската тайна на Наполеон

28.

Никога не беше виждал толкова красива жена.

Щом се съблече, ароматът на лотос, с който бе пропита кожата й, облъхна и изпълни цялата стая и накара всичко в корсиканеца да потръпне. Надия, без да забелязва бурята, която предизвикваше, изглеждаше потопена в дълбок екстаз. От момента, в който вратата на покоите на Бонапарт се затвори и двамата останаха сами, инициативата беше нейна. Достатъчно й бе да затвори силно очи, да вдиша дълбоко няколко пъти и отново да ги отвори, този път изпълнени с огън, какъвто корсиканецът не бе виждал в живота си. Генералът беше заинтригуван. Не беше обичайно жена — особено арабка, да е толкова освободена в присъствието на мъж, когото никога не е виждала.

А може би не беше така?

Корсиканецът наблюдаваше смаяно и без да мигне, как Надия се освобождава от дрехите си една след друга, докато изпълнява танц под недоловима музика. Гледаше я как отива боса до леглото му, изляга се и се протяга, за да му предложи без свян един рай от наслади, за които почти бе забравил след последната си битка. Тялото на нубийката беше съвършено: пищните й гърди придаваха обем на гъвкавия й мургав торс, който Наполеон си представи обгрижван от цял харем робини. Откъде се бе появило това създание? Как така никой не му беше разказал досега за нея?

Като обиграна одалиска Надия се извиваше върху завивката, докато го гледаше с очите си на кобра, от чийто поглед не можеше да избяга.

— Знаеш ли, че сексът е най-мощната и древна магия? — прошепна тя, докато разтуряше леглото с дългите си крака. Ясно беше, че не очаква отговор. — Действа като магнит. Ако полюсите му са на подходящо разстояние, силата, която се поражда, е огромна. Но ако се докоснат, цялото дотогавашно напрежение изчезва.

Наполеон беше удивен. Не разбираше какво иска да му каже нубийката, но това не го притесняваше. Усещаше куртката си излишна, а ризата му бе започнала да се пропива със студена пот. Знаеше, че трябва да направи или да каже нещо, ако не искаше да изгуби окончателно контрол над положението, и затова изрече първата свързана мисъл, която му дойде наум:

— Все още не си ми казала кой иска да ме предаде…

— Не съм.

— Нито какво знаеш за братството на „сините мъдреци“.

— Това също.

— Нито ми обясни защо си разтревожена за безопасността ми.

Надия отново поклати глава отрицателно.

— Не това е най-важното сега — отвърна Съвършената.

— Нима?

— Не, генерале. Това, което съм дошла да ти покажа, е по-мистично и по-важно от всичко. Днес е денят, в който най-сетне ще трябва да приемеш съдбата си и да й се отдадеш безрезервно.

— Съдбата ми?

Наполеон, който бе съблякъл военната си куртка, реши да премине към действие. Беше толкова опиянен от чувствените движения на жената, че почти не усещаше как върви право към нея.

— В древността, когато тази държава била управлявана от богове, хиляди години преди да се родят Юлий Цезар или Александър Велики и чужденците да започнат да ламтят за богатствата й, цариците се свързвали в брак само с богове. Това бил техният начин да създадат раса от мъже със синя кръв — полухора, полубожества, като по този начин лишавали по-висшите от най-ценния им дар — безсмъртието. Обаче — продължи красавицата — това отворило рана в сърцата на хората, която малцина успели да излекуват.

— Не знам за какво говориш.

— За разделянето на духа от материята, генерале. За това как е било създадено първото човешко същество, което е било разкъсано надве — и оттогава всеки от нас се стреми, съзнателно или не, на всяка цена да обедини тези две части.

— И кого го интересува това?

Наполеон бе приседнал край скута на Надия и наблюдаваше неприкрито безкрайната й красота. Съвършената бе махнала грижливо космите по цялото си тяло и се бе потопила в море от аромати, които, вдъхнати толкова отблизо, почти го караха да губи разсъдъка си. Но се въздържа да я докосне. Думите й свистяха покрай него като застрашителното съскане на змия.

— Би трябвало теб да те интересува, генерале — каза тя, с показалец, насочен към него. — В най-далечното минало на моя народ богинята Изида се съединила с бог Озирис, за да създадат нов цар на Египет, който да носи тези два полюса едновременно. Който да разбере, че материята и духът са част от единна същност. Странното е, че онзи свещен съюз, от който щял да се роди владетелят Хор, се осъществил, след като Озирис загинал от ръката на брат си Сет. Изида последвала душата му до царството на мъртвите, спасила я от мрака и направила така, че семето на Озирис да проникне в плътта й и да я оплоди.

— Красив мит. „Сините мъдреци“ ми говориха за него в Назарет.

— Наистина ли?

Съвършената като че ли за първи път се усъмни. Наполеон забеляза това и го използва, за да се опита да поеме контрол над ситуацията:

— Да. Също така казаха, че Исус е изучавал това предание и е успял да достигне до магическата формула, с която най-обичаната богиня в Египет сторила чудото си. Затова, когато настъпил часът му, възкръснал и така постигнал безсмъртие. Нима не е истина, че Месията на евреите не е умрял след завръщането си към живота?

— Щом знаеш това, Наполеон, предполагам, че си готов.

— Готов? За какво?

Корсиканецът, който вече седеше в леглото при Надия, се поколеба за момент дали да протегне лявата си ръка към Съвършената или не. Най-накрая я положи разсеяно върху бедрото й. Топлият допир на нежната й кожа го омагьоса.

— Готов да приемеш тайната, която е направила Исус велик сред великите.

— Ти ли ще ми я предадеш?

— Да. Аз.

— И как се очаква това да стане?

Надия се изплъзна изпод силната ръка на корсиканеца и седна на коленете му.

— Като първо ти разкрия тайната на Хебсед естествено.

— Хебсед? И за това ми разказаха „сините“. Фараоните се подлагали на този ритуал на всеки трийсет години.

— И това е точно възрастта, която ти ще навършиш след три дни — прекъсна го Надия.

— Вярно — усмихна се Бонапарт объркано.

— Нито един езичник не е разбрал някога какво се е случвало по време на тези ритуали. Когато Хебсед бил празнуван в зората на нашата история, единственото, което виждал народът, било как фараонът влиза в коридорите на пирамидата си и след това излиза подмладен. Това, което никой не знае, е, че ритуалът бил свързан със сексуалната енергия.

— Сексуалната енергия?

Корсиканецът прехапа долната си устна, прикривайки възбудата си.

— Всичко, което ни заобикаля, е енергия, генерале. Но нито една енергия не е толкова мощна, колкото тази, родена от желанието. Като побеждаваме инстинкта и го подчиняваме на волята си, можем да направим така, че тялото ни да се подмлади, белите коси да потъмнеят и силите да се върнат отново… Ако ритуалът бъде доведен до крайност, може да убие, както се е случило с Озирис, и да върне живота, което той също е изпитал.

Надия пое топлите и влажни ръце на Наполеон.

— Във вашата Библия се говори, че когато цар Давид бил вече много стар, го посъветвали да спи с млада девица, Евреите, които го накарали да направи това, произхождали от Египет, където дочули слухове, че дъхът на девойка може да възстанови част от жизнените сили.

— Глупости.

— Не са такива глупости, каквито предполагаш, генерале — каза Съвършената напълно сериозно. — В Персия също е имало такова поверие. Онова обаче, което не знаели, е, че присъствието на младо момиче всъщност стимулира у стареца отделянето на определени хормони, които го подмладяват. Ти самият изпитваш в момента точно това.

Надия имаше право. Безкрайното желание, което корсиканецът чувстваше към красивата жена, караше кръвта му да кипи. Всичко около него започна да кръжи, сякаш покритите с плат стени, които го заобикаляха, бяха станали още по-релефни, а цветовете на чаршафите му излъчваха собствена светлина.

— Съсредоточи се върху това, което чувстваш — нареди му Надия. — Почувствай как материята губи плътност и ти се докосваш до състояние, по-различно от това, което те владее. Не е война. Не е стратегия. Не е математика. Нито политика… По-скоро е като полуневидима врата, която се намира в теб.

Наполеон се вкопчи в твърдите ръце на нубийката като моряк, повален от морска болест. Очите й на кобра бяха близо, много близо, приковани в неговите с необяснима жестокост.

— Когато усетиш вратата, когато желанието те накара да загубиш хоризонта от погледа си… прекоси я!

Последната заповед на Съвършената прозвуча като далечно ехо в главата на корсиканеца. Беше твърде късно, за да осъзнае, че току-що се е проснал върху тялото й, пропито със странен аромат, опияняващ и сладък.

Надия вдигна поглед към небето и благодари на Изида за навременната помощ. Корсиканецът най-накрая беше в ръцете й.

Точно както мъртвият Озирис в ръцете на богинята…